Р Е
Ш Е Н И Е
№600
Бургас, 04/05/2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, двадесет
и шести състав, в открито заседание на двадесет и осми април, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Константин Григоров
2.
Яна Колева
Секретар Г. С.
Прокурор Дарин
Христов
като разгледа докладваното
от съдия Златина Бъчварова касационно административнонаказателно дело
номер 404 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от
Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба на Г.С.Я. ***, против решение № 9 от 05.01.2022 г., по административнонаказателно
дело № 4521/2021г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление/НП/ №7421 от 14.09.2021 г. на началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ София, с което за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от Закона за пътищата/ЗП/, вр. чл.37,
ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства/обн.ДВ, бр.65/24.07.2001 г., Наредба
№11/03.07.2001 г./, и на основание чл.53
ал.1 т.2 ЗП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от
1000.00/хиляда/ лева.
Касаторът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че
решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, и е необосновано.
Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез процесуални си представител, оспорва касационната жалба.
Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при
следните съображения:
Районен
съд Бургас с решение № 9
от 05.01.2022 г. по административнонаказателно дело № 4521/2021 г.
е потвърдил наказателно постановление/НП/ №7421 от
14.09.2021 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
София, с което на Г.Я. *** за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от Закона за
пътищата/ЗП/, вр. чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства/обн.ДВ, бр.65/24.07.2001
г., Наредба №11/03.07.2001 г./, и на
основание чл.53 ал.1 т.2 ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер от 1000.00/хиляда/ лева.
За да постанови
оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за
установено от събраните по делото доказателства, че Г.С.Я. е извършил описаното
в АУАН и НП деяние в нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” ЗП вр.чл.37, ал.1,
т.1 Наредба № 11 от 03.07.2001 г., за което бил законосъобразно санкциониран на
основание чл.53, ал.1 т.2 ЗП.
Санкцията е
наложена на Г.С.Я. за това, че на 20.08.2021 г. управлявал и осъществявал
движение на съчленено пътно превозно средство /ППС/ с пет оси, състоящо се от
МПС с 2 оси, марка „ДАФ”, модел „ФТ 95.430“, рег. № У8350АМ и полуремарке с 3
оси, с рег. № У5618ЕЕ, натоварено с пшеница по път ІІI-6008, км.7 в посока
гр.Камено-гр.Бургас, за което било установено при проверката, че е извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 ДР Наредба № 11 от 3.07.2001 г., респективно
тежко по чл.3 от с.н., без разрешение /разрешение или квитанция за платени
пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от наредбата. При проверката е
извършено замерване на ППС, в резултат на което са направени две констатации,
описани подробно в АУАН, а именно, че измереното натоварване на задвижващата втора
единична ос е 14.750 тона при максимално допустимо натоварване 11.500 тона,
съобразно чл.7, т.4, б „а“ от Наредба №11/2001 г. и че сумата от натоварването
на тройната ос на полуремаркето е 24.500 тона при максимално допустимо
натоварване 24 тона, съгласно чл.7,, ал.1, т.3, б.“б“ от с.н. За извършеното е съставен
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/№0008250/20.08.2021 г.,
въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателното
постановление.
Касационният
жалбоподател твърди, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квификация в НП, и че
същото е несъставомерно. Счита, че неправилно е ангажирана отговорността му на
посоченото в НП правно основание, тъй като той не е собственик на управляваното
ППС и че за това нарушение е предвидено наказание за водачите в чл.177, ал.3 ЗДвП.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Установената от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и не се оспорва от касатора. При правилно установена фактическа обстановка са съответни и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение.
Безспорно
се установява, че касаторът е управлявал съчленено ППС, за което след измерване
с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредба
№11/2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано
надвишаване на нормите на наредбата, в нарушение на разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а” ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Нарушението
е описано детайлно в АУАН и в НП и правилно квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия
орган, в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, с което е
осигурено правото на защита на наказаното лице. Районният съд е изложил
обстойни мотиви за съставомерността на извършеното нарушение и изводите му, че
наказващият орган е приложил правилно процесуалния и материалния закон изцяло
се споделя от настоящата инстанция.
Неоснователни
са възраженията на касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на
соченото в НП основание, тъй като той не е собственик на управляваното от него
ППС. В разпоредбата на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата не е установено подобно изискване,
а единствено забрана за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това
да има надлежно издадено разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя. Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.53,
ал.1, т.2 ЗП субект на нарушението по чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ ЗП е всяко физическо лице, което управлява МПС в
нарушение на установената забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства или нареди да бъде извършено движение на извън габаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, а не само собственика на ППС или
представител на превозвача. Касаторът е действал именно като извършител на
такава дейност - водач на ППС и обстоятелството, че отговорността му е
ангажирана в това качество, не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателна отговорност и по отношение на лицето, което му е
наредило да извърши тази дейност.
Неоснователно е
и възражението за приложение нормата на чл. 177, ал.3 ЗДвП. В случая един от признаците от обективна страна на
осъществения състав на административно нарушение е управлението на
извънгабаритно ППС без съответното за това разрешение. Тази особеност на изпълнителното деяние е причина,
правнорелевантните в случая факти, да не могат да бъдат подведени под нормата
на чл. 177, ал.3 ЗДвП, а под хипотезата на чл. 53, ал.1,
т.2 ЗП, въз основа на която правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора. Законът за пътищата/ЗП/ е
специален по отношение на Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, по арг. от
правилото на чл. 1, ал. 1
ЗП, според който с този закон
се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България.
По изложените
съображения и при липса на касационни основания за отмяна, оспореното решение
следва да се остави в сила.
При този
резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева, определено по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006
г./.
Мотивиран така и
на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 9 от 05.01.2022 г. по административнонаказателно дело № 4521/2021 г.
по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Г.С.Я. ***
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски в размер на
80.00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: