Решение по дело №378/2020 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

 

Гр. София, 10.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Коцева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 378 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Прокуратура на РБ, срещу П.М.С. с ЕГН: **********,***-Център за настаняване от семеен тим на деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/, с която е предявен  иск с правно основание чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, за поставяне на ответника под ограничено запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие на заболяване с водеща диагноза „Цервикална spina bifida без хидроцефалия”.

Ищецът твърди, че ответницата е родена на *** г. в гр. П.. Същата страда от „Цервикална spina bifida без хидроцефалия” и ДЦП-долна стастична парапареза. Към настоящия момент П.С. живее в Център за настаняване от семеен тим на деца и младежи с увреждания – гр. Правец. Заболяването на ответницата е установено с Експертно решение на ТЕЛК № 0782/057/18.07.2019 г. Същата, макар и пълнолетна, не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава интересите се, като се нуждае от постоянна грижа и подпомагане в обслужването. С. има изградени хигиенно-битови навици, общителна, като има добър активен речник и умее да води диалог. Моли съда да я постави под ограничено запрещение.

         На ответника П.М.С. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, която в срока по чл. 131 ГПК, чрез особен представител адв. К.К. е депозирала писмен отговор. Счита иска за допустим, но  неоснователен. Излага съображения, че в конкретния случай не е налице медицинския критерий, тъй като ответницата не страда от слабоумие или душевна болест. Твърди, че не е налице и правния критерий – лицето да не може да се грижи за своите работи.

         В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № Ц-592 от 22.05.2002 г. на община Пловдив, се установява, че П.М.С. с ЕГН: **********, е родена на *** г. в гр. Пловдив.

От Експертно решение № 0782 от 057/18.07.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Ал. Герчев“ ЕООД  се установява, че на П.М.С. е определена 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, с пожизнен срок, с водеща диагноза „Цервикална spina bifida без хидроцефалия”.

В етапна епикриза, изготвена от д-р Д.Г. от 19.06.2020 г., е посочено, че ответницата страда от лека умствена изостаналост. Ученичка е в 11 клас, с ресурсно подпомагане.

По делото е изслушана и приета съдебно психиатрична експертиза, от която се установява, че при прегледа ответницата е психомоторно спокойна, контактна, в ясно съзнание, ориентирана за собствена личност, време и място. При прегледа вещото лице е установило примитивно мислене с конкретно образен характер, интелектуален дефицит. Дадено е заключение, че П.М.С. страда от лека умствена изостаналост. Степента на заболяването при ответницата е такова, че ограничава възможността й пълноценно да се грижи за своите работи.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на П.М.С.. Същата е ориентирана за време, място и собствена личност, но отговаря примитивно на по-сложно зададени въпроси.

Разпитаният свидетел Е.Г.Д. дава показания, че ответницата страда от лека умствена изостаналост. При нея има физическо увреждане- спина бифида, бъбречна недостатъчност, за което е била лекувана в болнично заведение. В момента е на катетър, който пет пъти на ден се поставя, но ответницата се справя сама със смяната. По отношение на тоалета свидетелят сочи, че ответницата сама се справя. Когато има нужда да вземе самостоятелно решение, има нужда от помощ от персонала, тъй като не може сама да се справи в по-сложни ситуации.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от прокурор, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен, оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под ограничено запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р Б. е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във всички страни – членки на съюза. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и подкрепа, чрез които да се осигурява личния избор на лицето според неговите желания и предпочитания. В редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във връзка с установени нарушения на конкретни права на запретените лица.

Въпреки гореизложеното,  в случая поставянето на ответницата под ограничено запрещение,  с оглед състоянието й би охранило интересите й, тъй като назначеният  попечител би могъл да окаже защита на нейните интереси и да потвърди волята й или да откаже да направи това.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от психично заболяване – лека умствена изостаналост. Според заключението на вещото лице степента на заболяването при освидетелстваната е такава, че я ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването й за недееспособна по  чл.5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното заболяване е пречка  в пълен обем тя сама до полага грижи за себе си и да защитава своите интереси. От разпита на свидетеля Е.Д. се установи, че П.С. се справя с елементарни ежедневни задачи, но когато трябва да вземе по-сложно решение има нужда от чужда помощ.

Съдът намира, че състоянието й не е така тежко - от непосредствените впечатления на съдебния състав, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза е видно, че е добре ориентирана за време и място, както и за собствена личност. Мисловният процес на ответницата е правилно структуриран, но функционирането й е възможно единствено и само под контрол.

От всичко това, съдът достига до извод, че към настоящият момент нейните възможности са частично ограничени в степен, обуславяща поставянето й под ограничено запрещение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.М.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** – Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

След влизане на решението в сила,  заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Правец, обл. Софийска  за изпълнение на процедурата по чл.155 и сл. от СК.

 

СЪДИЯ: