Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                   № 274

гр. Г.Оряховица, 02.06.2009г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди и  девета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Е.В.

                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  А.Т.                                                                                                                           М.К.

                                                                                               

при участието на секретаря М.Григорова и в присъствието на прокурора Д.В., като разгледа докладваното от съдията В. ***/2009г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Иск по чл.21 ал.1 т.14 ввр. чл.75 ал.1 т.2 от СК.

       Ищецът Д”СП” гр.Стражица твърди в молбата си, че  детето Иван Антоанетов Александров с ЕГН********** е родено от съжителството на А.А.М. с неустановено лице и е трето по ред дете на М.. След раждането, детето е оставено от майката си за отглеждане в ДМД гр.Стара Загора, като тя е  подписала декларация по  чл.56 ал.З от СК за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето, като такова не се е осъществило до момента. На 31.07.1997г.(след навършване на тригодишна възраст) детето Иван е приведено в ДДМУИ с.Добромирци Общ.Кирково. С оглед осигуряване на сигурност и посрещане на индивидуалните потребности на детето на 13.02.2006г. детето е приведено в ДДМУИ с.Горски Сеновец Общ.Стражица.  Причините довели до институционализацията бил установен тежък здравословен проблем на детето, изискващ постоянни медицински грижи. Детето  Иван има ЕР на ТЕЛК№80097/005/09.01.2007г. с диагноза „Ограничения в умствените възможности и 100% с ч.п. намалена възможност за социална адаптация”. Детето е било настанено в ДДМУИ с.Горски Сеновец с решение по гр.дело№72/2006г. на Районен съд гр.Момчилград. За целият му престой в специализираната институция(от 13.02.2006г.) детето Иван, не е посещавано от майка си  и не са искани сведения за него. както от нея, така и от други близки и роднини. За целия период на престой на детето в специализираната институция майка му никога не са предоставяли издръжка в полза на Иван под никаква форма. Това несъмнено налагало извода, че майката  се е дезинтересирала от съдбата на детето си Иван и се е самоосвободила от родителските си функции, изразяващо се в едновременното съществуване на две основни форми на отношенията родител-дете: неполагане на грижи и недаване на издръжка. Придобитото родителско качество на А.А.М. по отношение на детето и Иван, съществувало само формално и не обслужва по никакъв начин интересите на непълнолетния. Моли  съда да бъде лишена от родителски права  по отношение на детето Иван Антоанетов Александров - А.А.М..

            Районна прокуратура Г.Оряховица, чрез прокурор Д.В., дава становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен с оглед продължителното дезинтересиране на майката по отношение на детето.

            Ответницата А.А.М., с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.К.М. от ВТАК съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, счита, че съдът следва да се произнесе с оглед представените доказателства. Счита, че следва да се уважи предявения иск, както и да се определи за родителя режим на лични контакти с детето, като пред майката не се прегражда правото  да поиска и възстановяване на родителските си права.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от 18.05.1993г., детето Иван Антоанетов Александров с ЕГН********** е с родители: А.А.М. и баща – неизвестен. Към  момента на внасяне делото в съдебно заседание  майката упражнява родителските права върху детето и не  са взимани мерки относно ограничаване на тези права.

Детето  Иван Александров има ЕР на ТЕЛК№80097/005/09.01.2007г. с диагноза „Ограничения в умствените възможности и 100% с ч.п. намалена възможност за социална адаптация”.

След раждането, детето е оставено от майката си за отглеждане в ДМД гр.Стара Загора, като тя е  подписала декларация по  чл.56 ал.З от СК за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето, като такова не се е осъществило до момента. На 31.07.1997г.(след навършване на тригодишна възраст) детето Иван е приведено в ДДМУИ с.Добромирци Общ.Кирково. С оглед осигуряване на сигурност и посрещане на индивидуалните потребности на детето на 13.02.2006г. детето е приведено в ДДМУИ с.Горски Сеновец Общ.Стражица.

Детето е настанено в ДДМУИ”Слънчице” с.Горски Сеновец Общ.Стражица по реда на ЗЗДетето с решение по гр.дело№72/2006г. на Районен съд гр.Момчилград.  

За целият му престой в специализираната институция(от 13.02.2006г.) детето Иван, не е посещавано от майка си  и не са искани сведения за него. както от нея, така и от други близки и роднини. Тъй като родителите им са живи, не са поставени под пълно запрещение и не са лишени от родителски права, то по отношение на детето не е учредено настойничество по реда на Глава X от СК.

От данните в социалните доклади и от събраните гласни доказателства се установява, че в посочената специализирана институция(ДДМУИ) за отглеждането и възпитанието на двете деца се полагат грижи с качество, превишаващо значително средното за подобен род домове. Анализът на събраните доказателства налагал извода, че към момента не съществува риск за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и няма непосредствена заплаха за неговите права и интереси.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Според чл.75 ал.1 т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато: поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, от което е настъпил особено тежък случай; без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. В специалния закон чл.21 ал.1 т.14 от ЗЗДетето  законодателят е дал правомощия на Д”СП” да предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове  с правно основание чл.75 от СК за лишаване от родителски права на А.А.М.   на основание чл.75 ал.1  т.2 от СК като родител  по отношение на детето Иван Антоанетов Александров е процесуално допустим.

            В конкретния случай  поведението  и на двамата родители представлява пълно пренебрегване на  родителския си дълг.  Касае се до виновно поведение,  изразяващо се в неизпълнение на своите задължения, което е регламентирано в чл.68 ал.1 от СК и чл.82  ал.1 от СК,  според   които  родителят е длъжен да се грижи за децата си, да ги подготвя за общественополезна дейност, както и да им осигурява издръжка  до навършване на пълнолетие.  Всъщност това е цялостно неизпълнение на родителските задължения – тежко и укоримо виновно бездействие. Като критерий може да служи само житейската практика и моралът. Установено е, че майката не е полагала особени  грижи за детето след самото раждане и не са осъществявали  какъвто е и да било контакт с него.

            “Отглеждането” на детето изисква непрекъснати непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите детето може да получи начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но то може да възприеме и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на родителя, а неговото отражение върху детето, изразяващо се в негативното засягане на основните му права. Според чл.18 т.1 от Конвенцията  за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г.,  ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г.  и влязла в  сила от 03.07.1991г. родителите  носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.  Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция   дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

В тази връзка, разгледан по същество исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Анализът на установените факти налага единствено възможния извод, че са налице основанията, визирани в чл.75 ал.1 т.2 от СК, а именно ответницата не полага необходимите адекватни грижи за детето. Същата се е дезинтересирала от него, без да осъществява какъвто и  да било контакт.   Това мотивира съда да приеме, че А.А.М. чрез своето поведение съзнателно(виновно) създава опасност за личността, възпитанието и сигурността на детето си, както и за един продължителен период време  се е дезинтересирала от Иван и се е „самоосвободила” от родителските си функции. Обстоятелството, че майката не пребивава на посочения постоянен и настоящ адрес, като по информация е извън страната, не я освобождава от задълженията и като родител, фиксирани в Глава VII и Глава VIII от СК. Налице умишлено безотговорно поведение във връзка с изпълняване на задълженията като родител. Събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин установяват едно трайно състояние на поведението на ответницата като родител. Ето защо, съдът следва да постанови решение, с което да лиши от родителски права по отношение на Иван Антоанетов Александров ответницата А.А.М..

Съгласно нормата на чл.76 от СК съдът при всички случаи на лишаване от родителски права е длъжен да определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето.  В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  майката и детето Иван Антоанетов Александров. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчуждят децата от рождения си родител, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето. Следва  да се даде възможност на родителя за контакт с детето, с оглед възможността за запазване на духовната връзка. При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Същият режим следва да бъде съобразен, както  с  възрастта на детето, така и с обстоятелството, че родителите продължително време не са ги виждали. Изложеното мотивира съда да определи последния в смисъл:  майката А.А.М. да има право режим на лични отношения и контакти с детето Иван Антоанетов Александров: всяка първа  и трета събота от месеца от 09h00min.  до 18h00min., както и  20дни  през лятото, като  вземането и връщането на детето следва да се извършва от и в дома, където  живее то.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ГОРС сумата от 30.00лв., съставляваща ДТ по чл.3 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                         Р   Е   Ш   И:

 

            ЛИШАВА по  иск на Д”СП” гр.Стражица против А.А.М. с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес:*** Общ.Казанлък, ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Антоанета Александрова Мерджанова с ЕГН**********  ПО ОТНОШЕНИЕ НА  детето Иван Антоанетов Александров с ЕГН**********.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката Антоанета Александрова Мерджанова с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес:*** Общ.Казанлък,  с детето Иван Антоанетов Александров с ЕГН**********, както следва: всяка първа  и трета събота от месеца от 09h00min.  до 18h00min., както и  20дни  през лятото,  като  вземането и връщането на детето Иван Антоанетов Александров  следва да се извършва от и в дома, където  живее то.

           

ОСЪЖДА Антоанета Александрова Мерджанова с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес:*** Общ.Казанлък, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 30.00лв./тридесет лева/, съставляваща ДТ по чл.3 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                            Районен съдия: …………………….

                                                                                                       /Е.В./

 

                                                                      Съдебни заседатели: ………………………

                                                                                                                    /А.Т./

 

                                                                                                                  ……….……………….

                                                                                                                    /М.К./