№ 3664
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110155546 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искова от „.“ ЕООД срещу „.“
ЕООД за осъждане на ответното дружество на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл. 367 ТЗ,
вр. с чл. 372 ТЗ сума в общ размер на 17260 лева, представляваща възнаграждение за
извършени превози на товари в периода от м.12.2023г до м.02.2024г, във връзка с които са
издадени следните фактури № .. ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2024г.
до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в общ размер
на 1335.36 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 28.01.2024г до 18.09.2024г.
В исковата молба се твърди, че за периода от м.12.2023г до м.02.2024г. ищцовото
дружество е извършило транспортни услуги, изразяващи се в осъществяване на превоз на
строителни материали, като превозите са извършвани в рамките на установени между
страните търговски отношения. Поддържа се, че заявяването на услугите се е осъществявало
през мобилното приложение „.“, като чрез размяна на съобщения са се уговаряли видовете
товари, които следва да бъдат превозени, превозените средства, които са ги извършвали,
дестинацията и цената за съответния превоз. Сочи се, че ответникът изрично се е съгласявал
с предложената цена за извършване на всеки превоз, като в последствие са издавани
фактури. Твърди се, че за извършените превози през исковия период са издадени фактури на
обща стойност 22 260 лева, като част от първата издадена фактура - фактура № .г на обща
стойност 5382 лева, са били заплатени и е останала дължима сума в размер на 382 лева. В
цитираната фактура били включени осъществени превози на 12.12.2023г с направление ., на
13.12.2023г с направление ., на 14.12.2023г с направление ., на 16.12.2023г с направление - .
и на 18.12.2023г с направление .. Сочи се, че са останали незаплатени суми по фактура № .4г
1
за извършен превоз на товар с направление . на 13.12.2023г, сумата по фактура № .г за
осъществени превози на 09.01.2024г с направление ., на 10.01.2024г с направление ., на
11.01.2024г с направление . и на 15.01.2024г с направление .. Излагат се твърдения и за
незаплатени суми по фактура № .г за превоз на товари от 23.01.2024г с направление ., на
23.01.2024г с направление ., на 24.01.2024г с направление ., както и по фактура № .г за
превоз от 30.01.2024г с направление ., по фактура № .г за превоз от 14.02.2024г с
направление . и по фактура № .г на 15.02.2024г с направление ., на 19.02.2024г с
направление . и на 21.02.2024г с направление .. Последната фактура издадена в процесния
период е с № .г и е за осъществени превози на 26.02.2024г с направление ., на 28.02.2024г с
направление . и на 29.02.2024г с направление . Подчертава се, че така изброените фактури са
надлежно изпратени на ответника в деня на издаването им, но по тях, с изключение на
частичното плащане по първата фактура, плащания не са постъпвали. Излагат се твърдения
и, че до ответника е била изпратена покана за доброволно заплащане на процесните суми,
която е била надлежно връчена на представител на ответника на 26.06.2024г, но
задълженията са останали непогасени. Във връзка с изложеното се моли да бъдат уважени
предявените искове, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото
разноски, в това число и направените разноски в рамките на производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на
исковата молба. Такъв не е постъпил и до настоящия момент.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „.“ ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ., за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 797.23 лева. Относно претендираното адвокатско
2
възнаграждение в размер на 3200 лева със ДДС съдът констатира, че от ищеца е представен
договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024г, в който е уговорено заплащането
именно на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3200 лева с ДДС,
като е направено изрично отбелязване, че сумата следва да се заплати по банкова сметка.
Във връзка с това е представено платежно нареждане. Предвид това настоящият състав
счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило
претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 3997.23 лева –разноски по делото.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ., отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При
изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за
присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на
иска. От името на ищцата е направено своевременно искане за присъждане на разноски по
гр.д. ./2024г. по описа на ., . състав, в което е допуснато обезпечение на разглеждания иск.
По делото са представени доказателства за извършени в производството по ч.гр.д. ./2024г. по
описа на ., . състав разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева с ДДС, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 14.08.2024г., в който е уговорено заплащането на сумата от 1250 лева без
ДДС за образуване на обезпечително производство и е представено платежно нареждане за
извършено плащане на сумата. Предвид това следва да бъдат рисъдени разноски за
обезпечителното производство в размер на 1540 лева.
В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на
разноски в размер на 148 лева – такси, заплатени на . . за образуване на изпълнително дело и
налагане на допусната обезпечителна мярка. Съгласно формираната съдебна практика на .
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от
05.12.2011г. на . по ч. т. д. № . г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на . по ч. т. д.
№ ./2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на . по ч. т. д. № . г., I
т. о., ТК/. Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което
са наложени обезпечителните мерки за такси в размер на 148 лева (съгласно представените
доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА, „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
„.“ ЕООД, ЕИК .1, със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр с чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ сума в общ размер на 17260 лева, представляваща
възнаграждение за извършени превози на товари в периода от м.12.2023г до м.02.2024г, във
връзка с които са издадени следните фактури № .. ведно със законната лихва върху
главницата от 19.09.2024г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сума в общ размер на 1335.36 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 28.01.2024г до 18.09.2024г.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
„.“ ЕООД, ЕИК .1, със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сума в размер на 3997.23 лева – разноски сторени в исковото производство и сума в
размер на 1540лева – разноски сторени в производството по обезпечение на бъдещ иск по
ч.гр.д. ./2024г. по описа на ., . състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4