Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 112
гр.Свищов,6.12.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 8.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД 296
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалбоподателят
обжалва Наказателно постановление №19-0352-001099/ 12.08.2019 г. на Началника
на РУ към ОДМВР В.Търново,РУ Свищов, с което за нарушение чл.40 ал.2 от ЗДвП , на основание чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП му е наложена глоба 20 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
му е наложено наказание -глоба в размер на 100лв. и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца,
за това че на 12.07.2019г. ,около 15,30ч. в гр.Свищов, на ул.“Патриарх
Евтимий“, между бл.72 и бл.74 ,като водач на МПС –лек автомобил Субару Форестер, с рег.№ *******,негова
собственост , при движението си назад не наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство, както и не осигурява лице, което да му сигнализира за
опасност, в следствие на което блъска спрелия зад превозното средство товарен
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ *******, управляван от К.Х.К. ***, с което
реализира ПТП с материални щети. Напуска местопроизшествието като не уведомява
и не изчаква идването на контролните органи на ОДМВР В.Търново. Жалбоподателят , чрез процесуалният си представител твърди,
че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между
обстоятелствената част на НП и квалификацията на нарушението по чл.123 от ЗДвП,
доколкото е описано че е напуснал
местопроизшествието , а се приема че нарушението е при наличие на разногласия
относно ПТП го напуска, не уведомява КАТ и не изпълнява указанията и. По
отношение на описаното нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДвП , счита че няма
задължение да осигурява лице, което да му сигнализира за опасности при движение
на заден ход, което е при възможност и при излизане към главен път, докато той
се движи между блокове, прави деянието несъставомерно. Моли наказателното постановление да бъде
отменено.
РУ
Свищов не взема становище по жалбата.
След като се запозна
с представените по делото доказателства, разпита актосъставителя и свидетелите,
съдът намери за установена следната фактическа обстановка: С Наказателно постановление №19-0352-001099/ 12.08.2019 г. на Началника
на РУ към ОДМВР В.Търново,РУ Свищов на
жалбоподателя В.В.А. за нарушение чл.40
ал.2 от ЗДвП , на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП му е наложена глоба 20
лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание -глоба в
размер на 100лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за това че на 12.07.2019г. ,около 15,30ч. в
гр.Свищов, на ул.“Патриарх Евтимий“, между бл.72 и бл.74 ,като водач на МПС
–лек автомобил Субару Форестер, с рег.№ *******,негова
собственост , при движението си назад не наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство, както и не осигурява лице, което да му сигнализира за
опасност, в следствие на което блъска спрелия зад превозното средство товарен
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ *******, управляван от К.Х.К. ***, с което
реализира ПТП с материални щети. Напуска местопроизшествието като не уведомява
и не изчаква идването на контролните органи на ОДМВР В.Търново. В
обстоятелствената част на същото НП е описано и, че водачът е управлявал под
въздействие на алкохол 0,53 промила, установено с Дрегер Алкотест 7410+, като
впоследствие след кръвна проба е доказана крайна концентрация 0,42 промила.
Управлението на МПС с концентрация на алкохол под 0,5 промила не е наказуемо,
поради което не е било необходимо АНО да го описва в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена от
надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна: На посочената
в АУАН дата 12.07.2019г.
,около 15,30ч. в гр.Свищов, на ул.“Патриарх Евтимий“, между бл.72 и бл.74, св. К.Х.К. бил паркирал служебен автомобил Дачия Логан“ с рег.№
*******,собственост на „Нетуоркс“. Той и колегата му били по работа в района,
оглеждали места за оптични трасета и
преди да излязат от колата усетил удар
по колата от друг автомобил. Водачът на
другия лек автомобил Субару
Форестер, с рег.№ *******-жалбоподателят А. давайки на заден ход, ударил служебния
автомобил,като щетите били огънат заден калник и счупен тас. Излезли от
автомобила, като жалбоподателят А. също излязъл. Разменили си реплики –„Как може
да паркирате така?“, и че има достатъчно място да мине, без са говорят за щети,
причини за ПТП-то и двустранни протоколи. В този момент отсреща идвала друга
кола, като автомобилът на жалбоподателя запречвал пътя. Той се качил в колата
си, след което бързо се отдалечил от местопроизшествието. Св. К. се обадил на
тел.112. за да уведоми за възникналото ПТП и че водачът е напуснал.На място
пристигнали св.К.Ц. и св.М.Б. , които заварили само служителите на „Нетуоркс“. Установили автомобила на
жалбоподателя по подадените данни от св.К. и го извикали в полицията, къде
жалбоподателят се явил след 15 минути. Там му бил съставен АУАН №11956/12.07.2019г.
Описана е фактическа обстановка,
която впоследствие автоматично е пренесена и в Наказателното
постановление.Визирани са две нарушения- на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗДвП- при движението си назад не
осигурява лице, което да му сигнализира за опасност.ПТП и на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП- при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията и.
Съдът намира, че с оглед
възприетата фактическа обстановка, в резултат на разпитите на свидетелите и писмените
доказателства и двете нарушения не са описани коректно и не са въведени под
правилна правна норма.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. Алинея 2 на същата разпоредба вменява задължения на водачите на
автомобили, движещи се на заден ход непрекъснато да наблюдават пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигурят лице, което да им
сигнализира за опасности. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП поведение на
водача А. не
съответства на посочената в него за нарушена норма от ЗДвП. Описаното в АУАН
поведение на жалбоподателя като водач на МПС е компилация от двата текста, който са алтернативни. Първото задължение на водачите при движение назад е непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато по някаква причина това е
невъзможно-ограничена видимост, замъглени стъкла и т.н.- да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности. В случая
жалбоподателят е санкциониран директно за това , че не осигурява лице, което да му
сигнализира за опасност при движение на ППС на заден ход, което
е незаконосъобразно.
Незаконосъобразно
е НП и в частта, с което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. в от ЗДвП, доколкото е постановено в нарушение на материалния
закон.
Според б.в на 123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да
напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му
указания. Тук обаче се поставя основният за предмета на делото
въпрос, свързан със задължението, което А. не е изпълнил като участник в ПТП.
Чл.123, ал.1 от ЗДвП визира няколко задължения за тези
лица според различните хипотези на последици от ПТП. В случаите на произшествие
водачът, който е участник в него, има едно основно и водещо задължение,
разписано в нормата на чл. 123 ал.1, т.1 от ЗДвП- без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Едва след като
изпълни това свое генерално задължение за водачът възникват и задълженията по
чл. 123, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗДвП в зависимост от това дали при
произшествието са пострадали хора или има само причинени имуществени вреди.
В конкретния казус е била налице втората хипотеза, т.е.
при ПТП са били причинени само имуществени вреди, при което за жалбоподателя А. е възникнало
на първо място задължението по чл.123 ал.1, т.3, б.а от ЗДвП и то е да окаже съдействие за
установяване на обстоятелствата около произшествието, които несъмнено включват
и евентуалните настъпили щети, респективно виновния за причиняването им водач. След като си окажат съдействие за
установяването на вредите от ПТП, то едва тогава може да се поставя въпросът за това
има ли или не съгласие между тях за наличието и вида им, както и за това кой е
виновен.
Само при изпълнение на
основното задължение по чл.123 ал. 1, т.1 от ЗДвП, а след това и на задължението по
чл.123 ал.1 т.3, б.а от ЗвДП /в хипотезата на причинени само материални щети/,
участниците могат да изпълнят или нарушат и следващите такива, визирани в б.б и б.в на чл. 123 ал.1, т.3 от ЗДвП.
При положение, че от данните по делото се установи , че жалбоподателят А. е спрял след
сблъсъка, но веднага е продължил и не е имало никаква дискусия с други участници в ПТП, за
да е налице съгласие или несъгласие за обстоятелствата по инцидента, то следва да се приеме,
че същият е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП,евентуално на чл.123 ал.1, т.3 б.а от ЗДвП, а не тази на чл.
123 ал.1, т.3, б.в .
Административнонаказващият орган обаче е приел за нарушена
разпоредбата на буква в на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без да отчете, че
при конкретните обстоятелства тя не е относима към фактическата обстановка,
доколкото предпоставя между участниците в ПТП да не е имало съгласие за щетите
от него. В хипотезата, в която жалбоподателят
спира за малко, без да коментират с другия участник причини за ПТП-то и щети ,
след което се качва в колата си с идея да я премести на безопасно място, но
просто си тръгва от местопроизшествието,
е обективно невъзможно той да извърши нарушение на чл.123 ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, тъй като би липсва
елемент от фактическия състав на нарушението какъвто е липсата на съгласие
между участниците.
Допуснато нарушение по приложението на материалния
закон е основание за отмяната на наказателното
постановление.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0352-001099/ 12.08.2019 г. на
Началника на РУ към ОДМВР В.Търново,РУ Свищов, с което на В.В.А. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение чл.40 ал.2 от ЗДвП , на основание чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП е наложена глоба 20 лева и
за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложено наказание -глоба в размер на
100лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за това че на 12.07.2019г. ,около 15,30ч. в
гр.Свищов, на ул.“Патриарх Евтимий“, между бл.72 и бл.74 ,като водач на МПС
–лек автомобил Субару Форестер, с рег.№ *******,негова
собственост , при движението си назад не наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство, както и не осигурява лице, което да му сигнализира за
опасност, в следствие на което блъска спрелия зад превозното средство товарен
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ *******, управляван от К.Х.К. ***, с което
реализира ПТП с материални щети. Напуска местопроизшествието като не уведомява
и не изчаква идването на контролните органи на ОДМВР В.Търново, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Велико Търново в 14 дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: