№ 238
гр. Благоевград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500306 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба, подадена от „Белви“, ООД
против разпределение от 10.09.2021 г., предявено на 1.10.21 г. по изп.д. № 542
по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2020 г.
Жалбоподателката сочи, че разпределението е неправилно и
незаконосъобразно.
Оспорва се разпределената изцяло сума от 1000 лв. в полза на
ЧСИ.
Посочва се че взискателят „Белви“ е направил разноски за образуване
на делото; за обезпечаване на изпълнението съотв. по самото принудително
изпълнение, както и за адвокатско възнаграждение. Също се сочи, че на
посочената дата в акта за извършване на разпределение – 10.9.21 г. ЧСИ не го
е извършил. Това според жалбоподателят се установява от липсата на
доказателства за надлежното уведомяване на страните, за датата на
извършеното разпределение, както и от съдържанието на протокола, с който е
извършено, в който няма час или период от време на извършване му т.е. не
става ясно кога в рамките на работния ден ЧСИ е извършил разпределението
и дали то е извършил в тези рамки. Заключава, че датата в протокола е
1
недостоверна и не е действителната, което и предвид липсата на час в акта е
основание за отмяна на разпределението. Освен това на 28.7.21 г. „Белви“,
ООД е поискал спиране на изпълнението, по което искане ЧСИ не се е
произнесъл, а е продължил извършване на процесуални действия в т.ч. и
извършването на разпределение, което е незаконосъобразно.
Ответниците по жалбата не са изразили становище по нея.
ЧСИ в становище до съда е посочил, че е извършил
разпределение на 10.9.21 г. в съответствие и при прилагане на общите
правила за частично погасяване на задължението, както и с правилата по чл.
136 от ЗЗД; че в кориците по делото се съдържат доказателства за
надлежното връчване на съобщенията за насроченото предявяване на
изготвеното разпределение. Посочил е, че разноските се следват от
взискателите авансово, но те не са внесени, поради което правилно сумата за
тях е разпределена на ЧСИ, както и таксата по чл.2 6 от ТТРЗЧСИ с включен
ДДС. По отношение на спирането сочи, че е изпратил искането за становище
и на другите взискатели, които обаче са възразили.
За да се произнесе по жалбата БлОС съобрази следното:
Според чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. След това при наличие на остатък той се разпределя между
другите вземания по съразмерност.
Видно е, че с разпределение на основание чл. 460 ГПК извършено
на 10.09.2021 г. ЧСИ е разпределил сума от 1000 лв.
Довода в жалбата, че датата в разпределението е недостоверна, тъй
като в акта не е посочен час или период от време за изготвянето му, е
несъстоятелен. От непосочването на часа на изготвянето му не следва, че е
изготвен на друга различна от визираната в него дата. Неуведомяването на
страните за извършването му също не е основание за такъв извод, тъй като
според разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител призовава
длъжника и взискателите не за извършване на разпределението, а за
предявяването му, което означава възможност разпределението да е
извършено по-рано от предявяването му. Видно е, че жалбоподателят е
2
уведомен за предявяване на разпределението, насрочено на 01.10.21 г. от
16:00 ч., на което предявяване е присъствал пълномощника му – П.Е. и от
която дата според чл. 462, ал. 2 от ГПК тече тридневния срок за обжалването
му, който с подадената на 4.10.21 г. жалба е спазен.
Несъстоятелно се сочи, че разпределението е
незаконосъобразно, тъй като е извършено след като е било направено от
„Белви“, ООД искане за спиране на изпълнението, предвид, че по
изпълнителното дело има и други взискатели. За да се спре изпълнителното
производство по искане на взискателя, предвидено като основание в чл. 432,
ал. 1 т. 2 от ГПК, то следва да изхожда от всички взискатели. И тъй като
такова искане и/или съгласие от всички взискатели няма, то върху
извършеното разпределение не рефлектира искането, нито би рефлектирало
евентуалното спиране изп. производство по отношение на направилия го
взискател - „Белви“, ООД.
Видно от предявеното разпределение в същото ЧСИ е посочил
общо размерът на вземането на всеки един от взискателите, респ.
задължението им за такси и разноски по принудителното изпълнение.
На взискателя „Белви“, ООД вземането възлиза на 3 950 лв., а
задължението му за такси и разноски по принудителното изпълнение на 810
лв.; на „Тръст Комерс“, ЕООД съотв. 167 340,91 лв. и 132 лв.; на
„Енергоремонт-Пловдив“, АД - 5 595 лв. и 132 лв. и на Държавата - 4 708,55
лв.
ЧСИ е отразил, че таксите и разноски, които са дължими съгласно
ТТРЗЧСИ за изпълнителното производство, и които авансово не са внесени
възлизат съотв. за обикновени такси с включено ДДС на 642 лв.; за
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на 120 лв.; за такси по т. 31, за
които не се с дължи ДДС-138 лв.; 100 лв. хонорар на вещото лице Валентина
Панева или общо сумата от 1000 лв.
В жалбата няма доводи срещу посочените конкретни размери на
сумите за разноски дължими от взискателите респ. срещу констатацията на
ЧСИ, че не са внесени авансово от тях.
След като това са суми, които е следвало да се внесат авансово, а
не са внесени и то именно не са внесени от взискателите, то правилно ЧСИ е
разпределил същите в своя полза. Това следва от чл. 79, ал. 2 от ГПК, според
3
който когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се
събират от длъжника.
Тезата на „Белви“, ООД за разпределение на сумата при съобразяване
на разноските, които той е направил в изпълнителното производство по
образуване на същото, заплатеното адвокатско възнаграждение би била
приложима в случай, че взискателите бяха платили всички разноски, които е
следвало да внесат авансово по осъществяване на съответния способ, от
осъществяването на който е постъпила сумата, която е предмет на
разпределението. Нелогично е на взискател да се разпределят суми в размер,
който самият той не е платил на ЧСИ, въпреки че е дължал авансовото им
заплащане. Ето защо БлОС счита жалбата за неоснователна.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Потвърждава разпределение от 10.09.2021 г., предявено на 1.10.21 г.
на страните по изп.д. № 542 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2020 г.
Решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4