22.07.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор Антон
Стоянов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№549 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
и е образувано е по жалба от А.Х.Х., гражданин на С., ЛНЧ **********, с
посочен по делото съдебен адрес:***, РПЦ ДАБ МС, /вписан в жалбата като А.Х.Х./ срещу Решение №4975/31.05.2022г.
на Зам.Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е
незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален
закон. Изложените от органа съображения били незаконосъобразни, тъй като били
игнорирани изложените от жалбоподателя факти. Причините да напусне страната
били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Пред органа
добросъвестно изложил причините да напусне страната, които били възприети
правилно. Административният орган се позовал на справка от Дирекция
Международна дейност на ДАБ, в която се съдържала обща информация за
състоянието на сигурността в С.. Решаващият орган анализирал информацията и
преценил правилно, че спрямо него били налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Но неправилно и в
противоречие с материалния закон било прието, че Турция е трета сигурна за
жалбоподателя държава. Прието било без да са изложени доводи и че той можел да
се върне в Турция. Турция не отговаряла на определението по пар.1, т.9, б.Б,
б.Г и б.Д от ДР на ЗУБ за трета сигурна държава, тъй като липсвали данни
територията и жалбоподателят и семейството му да са защитени от връщане до
територията на С., че нямали възможност да поискат статут на бежанец или друга
международна закрила, още по-малко, че били налице достатъчно основания да се
смята, че той щял да бъде допуснат до територията на тази държава. Видно от
мотивите на обжалвания акт решаващият орган приел за Турция, че е страна по
Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статут на
бежанците от 1967г. към същата. В Турция за него би следвало да съществува
възможност да се поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се
ползва от международна закрила като бежанец, за да бъде определена като трета
сигурна държава за жалбоподателя. Докато бил в тази държава обаче не му бил
предоставен статут, нито му бил отказан. Това било така защото Турция била
страна по Конвенцията от 1951, но с географско ограничение при присъединяването.
Турция прилагала конвенцията само по отношение на бежанците от Европа. Освен
това пребивавал 3 месеца в Турция, като получил карта, с която можел да
установява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, а
решаващият орган установил, че за бежанците в Турция имало известно ниво на
достъп до права и услуги. Тази държава отговаряла формално на изискването, но
фактически жалбоподателят не можел да упражни тези си права поради политиката
на държавата към с.бежанци. Турция принудително изселвала от собствената си
територия с. граждани, за да ги засели в С.. Излага тези от публикувана в Дойче
веле статия за готовност на Турция да върне в зона за сигурност с. бежанци.
Принципът „забрана за връщане“ бил главното основание на закрилата на
бежанците. Излагат се съображения относно практиката на ЕСПЧ, а и липсвали
доводи, че Турция би приела обратно жалбоподателя и би предоставила форма на
защита, като се иска се отмяна на оспореното решение за отказ за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Ответната страна – Зам.Председател на Държавна агенция
за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №УРИ 5392 ПАМ 2543/30.10.2021г. на
Началник 01 сектор към ООДЦ СДВР за чужденеца А.Б. е определена принудителна
административна мярка краткосрочно настаняване в обособено звено на Специален
дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция МВР за срок от 30
дни. С Решение №5136/22.11.2021г. същият е настанен в РПЦ Харманли, като с
молба рег.№УП 19579/23.11.2021г. по описа на ДАБ е поискал
закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при
задържането си лицето се е представило като А.Б., роден на ***г. в С.. Приложени
са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични
данни от 23.11.2021г., както и покана от 23.11.2021г. за провеждане на интервю,
регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е
дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на
чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
С писмо рег.№УП-19579/12.01.22г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява
относно предоставяне на закрила за лицето.
На 21.03.2022г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че няма
роднини в държава-членка на ЕС, живял до напускането на С. в с.М., обл.Х.и имал
само с. гражданство. Бил строителен работник, нямал образование. Бил ж. от 2009г.
и имали със съпругата му *** деца, които сега били в Турция. Там
имали издадени документи и децата можели да ходят на училище, не били опитвали
да отидат на лекар с тези документи. Баща му починал, а майка му и сестра му
били също в Турция. Имал 4 сестри в С. и трима му братя били в С.. Б. к., м. –
с.. През юни 2021г. напуснал нелегално С. и със семейството му се установили в
Турция, М.. В България също влезнал нелегално, през телена ограда и сам се
предал в София. Напуснал С. заради войната от 2011г., имало групировки и нямало
спокойствие. Когато напускал имало сражения. Не членувал в политически партии,
не бил арестуван, осъждан и нямало дела срещу него. Не бил жертва на насилие и
нямало отправени заплахи към него, не бил имал проблеми с религията, която
изповядвал. Отбил военната си служба през 2004 година. Искал закрила в България.
С Решение №4975/31.05.2022г. на Зам.Председател на ДАБ
при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А.Х.Х.
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е
съобщено на жалбоподателя на 07.06.2022г. и той бил запознат със съдържанието му
на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 09.06.2022г.
Представена е справка №МД-227/05.07.2022г.,
№МД-152/09.03.2022г. относно общото положение и актуалната политическа и
икономическа обстановка в С. А. република и в Република Турция, както и
актуални такива №МД-375/23.06.2022г. и №МД-401/30.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.Председател на ДАБ, за
който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е
делегирано правомощие да отказва международна закрила в Република България –
л.22 от делото, Заповед №ОЗ-15/03.05.2022г.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – С., както и в
Турция, където е живял със семейството си. Обективираните в решението
фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви
са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в
интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни
към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Неоснователно е оплакването за
нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на
чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на
процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян
факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив,
обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска
история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът
възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на
жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по
произход или в Турция, където е живял последно със семейството си. В този смисъл административният орган е изпълнил
задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен
статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с
държавата по произход и третата държава - Турция, поради което съдът приема, че
няма допуснато съществено процесуално нарушение.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на административния
акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на
кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването,
дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на
органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в С. или
Турция. Заявените от молителя обстоятелства, изчерпващи се с твърдение за
общата обстановка на несигурност/липса на спокойствие, поради войната от
2011г., не представляват актове на преследване по причина на религиозната му
принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ
причини. Правилен е изводът на
административния орган, че действителният мотив за напускането на С. и Турция е
стремежът към по-добър стандарт на живот. Правилно е и заключението на органа,
че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на
разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са били заплашвани или
преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установява спрямо
чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ,
както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван
или осъждан. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от
преследване, също не се установяват нито в страната по произход С., нито в
страната, където е живял след като е напуснал С. – Турция. с. гражданин не сочи
основателни причини, поради които не би могъл да се върне в Турция, а се твърди,
че има неизвестност относно връщането му в С.. Наред с това следва да се има
предвид, че в Турция е семейството му, както и неговата майка, а също и че са
издадени съответни документи, с които могат да ползват социални услуги /децата
можели да ходят на училище/, а по думите на интервюирания не били опитвали да
ползват при нужда медицинска помощ. Това също сочи липса на основания за
предоставяне на статут на бежанец при условията на чл.8 от ЗУБ. Недвусмислено
се установява, че лицето е напуснало Турция по икономически причини и може да
бъде определен като икономически мигрант. Ето защо изцяло правилни са изводите
на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения
бежански статут и че законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на
бежанец.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен
статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за
предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция /т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание
/т.2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт
/т.3/. Правилна е преценката на административния орган, че в случая не са
изложени твърдения и не се установява в държавата си по произход или по
пребиваване жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или
нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави
хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история
е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз
(СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за
силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната
информация относно С. и Турция. Жалбоподателят е бил принуден да напусне
родината си при наличието на съществуващ конфликт. Но под внимание следва да
бъде взет фактът пребиваването в трета страна – Турция в продължение на близо
половин година, както и че там понастоящем е семейството му, майка му и една
сестра. За Турция е отчетено, че държавата полага усилия на търсещите закрила
да бъдат осигурени здравни, социални и образователни услуги. Основателно е
прието, че Турция е трета сигурна държава. Реално не били застрашени свободата
и живота на чужденеца и не следва да са приложими стандартите във вр. с чл.15,
б.В от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл.9 от ЗУБ. Няма данни правата на оспорващия да са били
нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване, както и
данни за преследване на лица от етноса на оспорващия. Настоящата
инстанция напълно споделя този извод на административния орган. Не следва да се
пренебрегва и установеното от самия жалбоподател, че не е бил принуждаван да
напуска Турция, нито да се завръща в С.. Така съдът намира за правилен извода
на органа, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на пар.1, т.9 от
ДР на ЗУБ, където не е установен и не съществува реален риск чужденецът да
понесе тежки посегателства, с оглед на което
може безпрепятствено и трайно да се ползва в Турция от ефективна
закрила.
В този смисъл съдът счита, че
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.Х., гражданин на С.,
ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:***, РПЦ ДАБ МС, срещу Решение №4975/31.05.2022г. на
Зам.Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: