ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр. Сливен, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Като се
запозна с докладваното от съдия Яница Ченалова ВЧНД № 535 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.249 ал.З вр.чл.341 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.
К.Б. ***, защитник на поде. Н.Х.К. против протоколно определение от 07.10.2020
г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1034/2020г. по описа на
Районен съд - Сливен. С атакувания съдебен акт съдът е отхвърлил като
неоснователно искане на защитата съдебното производство на основание чл.249
ал.1 и ал.2 във вр. с чл.248 ал.1 т.З от НПК да бъде
прекратено и делото върнато на РП - Сливен за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила, касаещи изготвения по делото обвинителен акт.
В частната жалба се твърди
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт - нарушения на материалния закон
и превратно тълкуване на закона, доколкото в определението на съда е прието
съответствие на изготвения обвинителен акт с процесуалния стандарт на чл.246
ал.2 от НПК. Според защитника обвинителният акт страда от фактологически дефицит и обвинението е неясно формулирано,
а предметът на доказване - неопределен. Недостатък на основния процесуален
документ е съзрян в непосочването на конкретното количество наркотично
вещество, установено чрез заключението на съдебна химикотоксикологична
експертиза, установено в биологичните проби на подсъдимия. Оспорва се и извода
на прокуратурата чрез бланкетна формулировка в
обвинителния акт за наличието на субективна страна под формата на пряк умисъл.
Иска се отмяна на оспореното определение на СлРС и
връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради несъответствие на обвинителния акт с
разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК.
Въззивният съд, след като се запозна с
изложените съображения в частната жалба на защитника на подсъдимия и
постановеното протоколно определение, като взе предвид материалите по делото и
внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена от
страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1
във вр. с чл. 249 ал.З от НПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по НОХД №
1034/2020 г. по описа на Сливенския районен съд е образувано по внесен от РП -
Сливен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на Н.Х.К. по чл.343б
ал.З от НК, за това, че на 07.03.2020 г. в гр. Сливен, е управлявал л.а.
„БМВ" с per. № СН 1989 КК след употреба на
наркотични вещества, а именно -метамфетамин,
установено по надлежния ред със съдебно химическа /токсикологична/ експертиза №
2642/2020 г. на ВМА - София. По идентичен начин е формулирано обвинението и в
постановлението за привличане на обвиняем от 19.05.2020 г., предявено на
обвиняемия в присъствието на упълномощен защитник на 21.05.2020 г. В протоколи
за разпит на обвиняем двукратно на 21.05.2020 г. и 22.07.2020 г. Н.К. е заявил,
че разбира обвинението, като първото изявление е в присъствие на упълномощен
защитник, а второто - без защитник. При предявяване на разследването
обвиняемият изрично декларирал липсата на искания, бележки и възражения.
Внесеният за разглеждане пред първоинстанционния съд обвинителен акт е първоинстанционният съд е намерил за съответен на
изискванията, поставени процесуалния закон и указанията, дадени с TP №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Приета е яснота на очертания предмет на доказване,
подробна фактическа обстановка, конкретно посочени действия на подсъдимия
относно инкриминираното деяние. Съдът е изградил констатации за ясно и достъпно
съдържание на обвинителния акт, с наличието на всички изискуеми реквизити на
обстоятелствената част и диспозитива - в
обстоятелствената част е възприето посочване на твърдяното престъпление, време,
място и начин на извършването му, пълни данни за личността на подсъдимия,
наличие и липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; в диспозитива -данни за самоличността на подсъдимия, правна
квалификация на деянието, дата и място на съставяне на обвинителния акт, името
и длъжността на съставителя. Несъществен е оценен пропускът на прокурора да
посочи налице ли са основания за приложението на чл.53 от НК и за трансфер на
наказателното производство, тъй като тези въпроси могат да се установят и в
хода на съдебното следствие.
Така мотивиран съдът е
формирал извод за липса на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. С позоваване на разпоредбата на чл.248 ал.4
от НПК е отказал да коментира доводите на страните относно събраните в
досъдебната фаза доказателства.
Определението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В цитираната от СлРС задължителна съдебна практика - TP №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС са дадени указания, актуални и към настоящия момент,
относно задължителните реквизити на постановлението за привличане като обвиняем
и съдържанието на обвинителния акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение
обвинението за извършено престъпление срещу конкретно лице се повдига от страна
на държавния обвинител пред съда. Производството пред съда е същностното
наказателно производство, а досъдебната фаза - с подготвителен характер /чл.7
от НПК/. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава
рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната
отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния
акт. Необходимите реквизити на постановлението за привличане на обвиняем са
изчерпателно посочени в НПК - дата и място на издаването му, както и органът,
който го издава, посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, и на
наказателния закон, по който се привлича като обвиняем. В тълкувателно решение
е прието, че не е логично информацията, която обвиняемият получава с
постановлението за привличане като обвиняем, да бъде еднаква по обем с
информацията, която би получил от обвинителния акт. За да се конкретизира
престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и
мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни
признаци. При това допустимо е съставомерните факти
да бъдат посочени в обобщен вид. По-нататък в същото тълкувателно решение е
посочено, че чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му са
значително по-големи от изискванията към постановлението за привличане като
обвиняем. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се
отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и данните за
личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко
положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното
производство. Някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт
обаче не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. Липсата им не води до ограничаване на правата
на правоимащите процесуални субекти, поради което не
може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза.
Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на
деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за
връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за
елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на
престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на
съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.
С оглед горните принципни
положения, въззивният съд намира изводите в
атакуваното определение за съответни на установената понастоящем конкретика.
Приложеното в досъдебното
производство постановление за привличане на обвиняем притежава изискуемите по
закон реквизити. Същото в съдържателно отношение отговаря на постановките в TP №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Към постановлението за привличане в качество на
обвиняем защитата е нямала възражения, а подсъдимият, тогава обвиняем,
двукратно е заявил позиция за яснота на обвинението. Дадените обяснения касаят
съществото на делото, поради което не подлежат на обсъждане към настоящия
момент.
Несподелими са доводите на защитата касателно съдържанието на обвинителния акт. Същият съдържа
последователно изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка и
правна оценка на деянието, по което е привлечен към наказателна отговорност
подсъдимия. Обвинителният акт има ясно и достъпно съдържание, а структурата му
е в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е описана хронология на действия, която внася яснота по
фактическите параметри на инкриминираното деяние, преценено като съставомерно от прокурора по чл.343б ал.З от НК. Цитираното
описание, предложено от прокурора, съдържа в достатъчна степен яснота за
твърденията, по които от фактическа страна следва да се защитава подсъдимия.
Дадена и правна оценка, идентична с тази в постановлението за привличане на
обвиняем. Рамката на доказване е валидно поставена и не буди съмнение,
доколкото в обвинителния акт не се установяват противоречия, които да
препятстват възможността за разбиране на обвинението. Според настоящия състав
няма основание да се изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт да се
посочва конкретно количество наркотично вещество, съгласно назначена по делото
експертиза, установено в биологичните проби на подсъдимия. Конкретното
количество не е въведено като съставомерен признак на
престъплението по чл.343б ал.З от НК. Инкриминираното поведение обхваща
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
настоящия случай прокурорът е посочил съставомерните
признаци и липсват аргументи към обвинителния акт да бъдат поставени различни
изисквания от тези, регламентирани в закона и пояснени със задължителната
съдебна практика. Обвинителният акт е единство от обстоятелствена част и диспозитив и при липса на противоречия и неясноти в
предложената теза, съдът следва да разгледа делото в очертаните рамки.
Обвинителният акт в настоящия случай има изискуемото съдържание и не ограничава
правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. При предявяване на
постановлението за привличане като обвиняем, Н.К. е заявил, че разбира
обвинението. Идентично с постановлението за привличане на обвиняем е
обвинението в диспозитива на обвинителния акт, като в
обстоятелствената част на същия вече е налице и описание на конкретното поведение,
определено като съставомерно по чл.343б ал.З от НК.
При тези обстоятелства, неубедителна е текущата позиция на защитата с твърдения
за неясен обвинителен акт, дори с оглед субективното възприятие на обвинението.
Отделно от това, установената и подробно коментирана по-горе конкретика не дава основание за връщане делото на прокурора
за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно
разпоредбата на чл.348, ал.З, т.1 от НПК нарушението на процесуалните правила е
винаги съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия или на другите страни в процеса, ако не е отстранено. Тоест
определянето на едно нарушение като съществено е резултат на преценка как това
нарушение се отразява на процесуалните права обвиняемия или другите страни в
процеса и в каква степен засяга тези права. След като обвинението е било ясно
на обвиняемия още в досъдебната фаза, а формално то отговаря и на изискванията
на закона, няма основание да се приеме, че с обвинителния акт и конкретното му
съдържание обсъдено по-горе, са нарушени правата на обвиняемия да разбере в
какво е обвинен.
Що се касае до възраженията на
защитата по доказателствата от досъдебното производство, съображения за което
са развити в разпоредителното заседание, правилно СлРС
е заключил, че същите не подлежат на разглеждане в разпоредителното заседание
на основание чл.248, ал.4 от НПК. В разпоредителното заседание не се обсъждат,
по силата на посочената норма, нарушения, свързани с допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства. Евентуално допуснатите
такива, ако са отстраними, ще бъдат отстранени при разглеждане на делото
от съда, а ако не могат да бъдат отстранени - ще доведат до изключване на
опорочените доказателства.
За прецизност въззивният съд следва да посочи наличието на допусната
грешка в началото на обстоятелствената част на обвинителния акт. Във второто
изречение се твърди извършена проверка от полицейски служители на 17.03.2020 г.
В останалите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, както и във всички
цитирани материали е отразена дата 07.03.2020 г., на която е посочено съставяне
на АУАН, издаден талон за медицинско изследване, както и за която дата е
повдигнато конкретното обвинение. Тази грешка при изготвяне на обвинителния акт
не се оценява от настоящия състав като съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото обвинението е формулирано ясно и не буди съмнение, а
съществува процесуален механизъм за отстраняване на констатирания недостатък,
тъй като първоинстанционният съд не е приключил
разпоредителното заседание.
Обобщено, въззивният съд не
констатира с повдигнатото обвинение да са нарушени правата на подсъдимия,
визирани в разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК. В досъдебното производство подсъдимият,
като обвиняем, е заявил, че разбира обвинението. Настоящото възражение на
защитата за неяснота на обвинението е неоснователно, тъй като в постановлението
за привличане като обвиняем и в обвинителния акт конкретно и ясно, а в
обвинителния акт и подробно са изложени съставомерните
факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване. Обвинението в
обвинителния акт е формулирано, както от фактическа, така и от правна страна.
Обвинителният акт съдържа необходимите реквизити, написан е на ясен и достъпен
език, поради което не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в
извършването на какво престъпление е обвинен. Всички поставени от защитата
въпроси, касаещи доказването на обвинителната теза следва да се разгледат в
съдебната фаза по същество, доколкото обвинителният акт е предопределил
предмета на доказване с твърдените от прокурора обстоятелства. Самото доказване
следва да се извърши в хода на съдебното следствие и е въпрос, по който съдът
следва да се произнесе с окончателния съдебен акт.
По
изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното
протоколно определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 07.10.2020 г. от разпоредително заседание по НОХД № 1034/2020 г.
по описа на Районен съд - Сливен, с което е отхвърлено като неоснователно
искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Определението
не подлежи на обжалване или протестиране.
