Решение по дело №286/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с ал. 5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, по жалба на Ж. И. К. от [населено място], чрез адв. И. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0373-000113 от 23.10.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП, издадена от Началник РУ към ОДМВР - [област], РУ - Ч. с искане за нейната отмяна.

Твърденията в жалбата са, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като с цитираните заповеди на Директора на ОД на МВР – [област] и министъра не са делегирани правомощия за издаване на ПАМ по ЗДвП.

На следващо място се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, като в случая за същото нарушение е издадено НП и на Ковачев са наложени вече две административни наказания, което е израз на репресия срещу същия. Сочи се, че едното от деянията за прилагане на ПАМ е неносене на СУМПС, което не може да послужи като основание. Сочи се и че процесната заповед рефлектира върху личната сфера на жалбоподателя, който има заболяване и придвижването му на собствен ход е затруднено, при което нарушени чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Освен това се сочи, че като правно основание се сочи нормата на чл. 171, ал. 1, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, без конкретната хипотеза, което ограничава правото му на защита. Сочи се и че липсват мотиви, защо е допуснато предварително изпълнение, но не иска спиране.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. С., която поддържа жалбата.

Ответната страна, със становище оспорва жалбата. Излага доводи, че наложената ПАМ няма санкционен характер, тя се налага без оглед на вината, при което не е необходимо да се доказва знанието. Заповедта е издадена от компетентен орган и същата е мотивирана.

По делото е приложена преписката, в която се съдържа НП от 03.11.2023 г. издадено на жалбоподателя, за това, че управлява автомобила си след като свидетелството за управление му е отнето и лишен от това право.

Приложен е и АУАН GA № 1075254 от 22.10.2023 г. както и ЕР на ТЕЛК към Втора МБАЛ – [област] ЕАД на жалбоподателя, справка за нарушителя от която се установява че няма влезнали в сила НП и отнети т.20. Представена е и Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР - [област], с която са оправомощени Началниците на РУ при ОД на МВР - [област] в т. 1.5 да прилагат ПАМ по ЗДвП на територията, обслужвана на съответното РУ. Приложена е и Заповед на Министъра на МВР №8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която в т.1.3 е определена ОД на МВР за контрол по ЗДвП.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС (МПС с рег. № [рег. номер]) за срок от 6 месеца за това, че на 22.10.2023 г. К. управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, като СУМПС е отнето на 11.07.2023 г. на основание издадено НП от 06.11.2020 г. връчено на 18.10.2022 г., влезнало в сила на 22.03.2023 г. Уточнено е в самата заповед, че не носи СУМПС.

По делото са събрани писмени доказателства.

Представена е преписката по издаване на оспорената заповед, както и връчените на жалбоподателя екземпляри от АУАН, НП и оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нормата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП постановява, че контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по същия закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи.

Със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г., Директора на ОД на МВР – [област], оправомощава длъжностни лица от ОД на МВР – [област], които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, като в точка 1.5. от тази заповед, са посочени Началниците на РУ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 и т.7 от ЗДвП. От изложеното следва, че издалият оспорваната заповед е разполагал с правомощия за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, буква "А" от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната материална и териториална компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, при което неоснователни доводите, че Началник към ОДМВР [област], РУ Ч. не е компетентен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т.2а, буква "а" от ЗДвП.

Фактическо основание за издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на административно нарушение GA № 1075254 от 22.10.2023 г. Установените факти са квалифицирани, като нарушение на чл. 150А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата.

При така установеното, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Ж. И. К. е управлявала процесното МПС, л.а. „Д.“ рег. № [рег. номер], след като е лишен от това право, като не се оспорва това обстоятелство, а само, че наложената ПАМ засяга личната му сфера и е несъразмерна с допуснатото нарушение.

Съгласно чл. 171 от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налагат принудителни административни мерки, като според т. 2а в сила от 03.01.2018 г., прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Констатираният с Акта за установяване на административно нарушение, факт на управление на моторното превозно средство от лице, което е лишено от право да управлява по съдебен или административен ред безспорно сочи на предвиденото в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП нарушение, което е достатъчно да обоснова наложената мярка, без да е необходимо да се установява и друго нарушение, каквото в случая е неносенето на СУМПС, което да обоснове наложената мярка, а само направена констатация за друго нарушение в резултат на което не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице и допуснато съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното и нарушението, послужило като основание за налагане на принудителната административна мярка е безспорно установено, е именно управлението на МПС от водач, който е лишен от това право по админстративен ред, тъй като нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, определя като субект на принудителните административни мерки в предвидените в него хипотези, водача или собственика на моторното превозно средство.

Предвид изложеното, се явяват неоснователни доводите, че ПАМ е наложена без основание.

Неоснователно е и възражението, че за същото нарушение има издадено НП. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, а издаването на НП има за цел да санкционира нарушителят, при което налагането на ПАМ преследва различна цел и се прилага независимо от наложената санкция.

Ирелевантни в случая са и заболяванията на жалбоподателя и наложените ограничения в личната сфера, тъй като целта на всяка административна принуда, вкл. наложената ПАМ е именно такава: да налага ограничения.

По изложените съображения, съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Ж. И. К. от [населено място], чрез адв. И. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0373-000113 от 23.10.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от Началник РУ към ОДМВР - [област], РУ – [община].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.