№ 164
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Велислава В. Василева
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20214400600556 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Д.З. от АК –
Бургас, като защитник на подсъдимия Р. Т. Р. от гр.Левски,ЕГН **********
срещу Решение № 52 от 05.07.2021 година, постановено по НАХД №
133/2021 г. по описа на Районен съд – Левски.
С атакуваното решение РС - Левски е освободил Р. Т. Р. от гр.Левски,
обл. Плевен с ЕГН ********** от наказателна отговорност за това, че на
06.08.2020 г. в с. А. област Плевен, причинил на П.Б.С. от гр. Плевен, в
качеството му на длъжностно лице – ръководител регион „Запад“ към „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, при изпълнение на службата му, лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на две охлузвания по кожата на корема
и предмишницата на лявата ръка, оток и кръвонасядане в областта на дланта
на същата ръка, които са довели до болка и страдание - престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК
го осовободил от наказателна отговорност като му наложил административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000.00 /ХИЛЯДА/ лева.
1
С допълнението към въззивната жалба се отправят критики към
първоинстанционния съдебен акт, който се оценява като неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се доводи за неизяснена в цялост фактическа
обстановка и в частност относно способа, по който служителите на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД са проникнали според защитника в имота на
въззивния жалбоподател като се акцентира върху липсата на протокол от
извършената от тяхна страна проверка и се сочи въздържане от незабавно
уведомяване на органите на досъдебното производство от страна на
отзовалите се на място служители на МВР,което сочи на липса на данни за
престъпление от общ характер. Подчертава се отсъствието на представи у
Р.Р. относно длъжностното качество на пострадалия с оглед заявената липса
на обозначителни служебни знаци,облекло и автомобил,които да
идентифицират проверяващите като се приема,че първоинстанционния съд е
изградил фактическите си изводи на база показанията на свидетеля
Н.П.,който е йерархически подчинен на пострадалия П.С.В този контекст се
отправя искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на въззивния
жалбоподател.
В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател Р.Р. редовно
призован се явява лично,дава обяснения в хода на проведеното въззивно
съдебно следствие и отрича да е травмирал пострадалия П.С.
Защитникът на въззивния жалбоподател Р.Р. – адв. Д.З. от АК-Бургас,
поддържа въззивната жалба.Намира,че по делото не е установено по
несъмнен начин авторството на деянието,а служителите на ЧЕЗ не са имали
право да влизат без негово разрешение в собствения му имот и да
унищожават поставените електропастири.Навеждат се доводи за въздържане
на РС-Левски от аргументиране по какви съображения същия е ценил като
достоверни показанията на свидетелите – служители на процесното
дружество при отчитане на тяхната йерархична зависимост от пострадалия С.
и защо Р.,неговата съпруга и син да са заинтересовани от изхода на
делото,което дискредитира дадените от тях гласни доказателства в мотивите
на първата съдебна инстанция.По-нататък се сочи,че в случай на данни за
неправомерно присъединяване към електропреносната система органите на
МВР са щели да инициират процесуално-следствени действия,което не се е
случило,а в случай,че е имало съмнения за такива Р. е могло да бъде призован
в РУ на МВР и след явяването си да бъде отведен до стопанския му двор,за да
осигури достъп до процесния трафопост.Оспорва се причинената на С.
телесна увреда като се навеждат доводи,че същия не е посетил болнични
заведения в гр.Левски и гр.Плевен,а се е насочил към КСМД – Плевен като по
него не е регистрирана кръв,а установеното от вещото лице увреждане може
да бъде получено по всякакъв механизъм.На фона на изложеното и като се
сочи,че Р. е действал в хипотезата на чл.13 от НК, опитвайки се да защити
имота си от лица, влезли в него без обозначителни знаци и без законово
основание, предлага на съда същия да бъде оправдан с оглед липсата на
2
извършено престъпление от общ характер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните,събраните по делото доказателства и
като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по реда на
чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на РС-Левски е постановено при пълно, всестранно и точно
изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция
няма основания да я изменя.
Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и се изразява накратко в следното:
На 06.08.2020 г. свидетелите П.Б.С. – „Ръководител регион Запад“ към
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД и свидетелите Н.к.П. И.М.М. и Г.Т.С. –
служители в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, работещи като техници ел.
системи – контрол нетехнически загуби, по повод съмненост за
неправомерна консумация на електрическа енергия, отишли на проверка в с.
А.обл.Плевен, за да проверят трафопост, в който се намирал електромер,
отчитащ ползваната електрическа енергия от кравеферма, находяща се в
същото населено место, която се стопанисвала от „ЗП – Т. Р.“ – гр. Левски с
управител сина на въззивния жалбоподател Р.Р. - св. Т. Т.ов. Поводът за
проверката била регистрираното нередовно отчитане на eнергията от
електромера.
Свидетелите С., П. М. и С. решили да се разделят на две групи, като
последните двама отишли пред централния вход на кравефермата, а първите
се отправили към трафопоста, който бил разположен на поляна в задната част
на стопанството.
3
Р. забелязал, намиращите се пред централния вход на стопанството
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, но отказал да ги пусне в
обекта, за да извършат проверка и се отправил към трафопоста. След като
пристигнал там забелязал свидетелите П.С.и Н.П..Викнал им да се махат. С. и
П. се легитимирали и му обяснили, че са служители на процесното
дружество, и в това им качество имат намерение да извършат проверка на
трафопоста и електромера отчитащ обекта, но Р. заявил, че не могат да
влизат, без да ги е пуснал. Разпоредил им да се махат и да излязат откъдето са
влезли и да отидат на портала,където изчакат да им отвори. Свидетелите
заявили на Р.,че ще извършат планираната проверка, в отговор на което
същия взел вила и се развикал : „Махайте се, махайте си!“ и посегнал с нея
към свидетеля С., казвайки му, че ще го наръга. С. и П. отново му обяснили,
че са там, за да извършат проверка на електромера, но Р. отказал да им
осигури достъп до трафопоста и електромера, след което посегнал с вилата
към П.С.и се опитал да го наръга. Свидетелят се отдръпнал назад, поради
което Р. успял да го одраска с вилата по корема. П. успял да издърпа вилата
от ръцете на Р. и я хвърлил настрани, но Р. с парче бетон /камък/, което взел
от местото посегнал да удари С. по главата. Последният се опитал да избегне
ударите, като повдигнал ръце, за да защити главата си, в резултат на което му
били нанесени няколко удара в областта на дланта и предмишницата на
лявата ръка.Причинени му били две охлузвания по кожата на корема и
предмишницата на лявата му ръка, оток и кръвонасядане в областта на дланта
на същата ръка, което довело до болка и страдание. Свидетелят П. който бил
там се свързал по телефона с колегата си - свидетеля М. - и го помолил да
обезпечи съдействие на полицията. М. позвънил на ЕННСП 112 и след като се
представил съобщил, че искат достъп до обект и съдействие от полицията, а
малко след това П. отново му се обадил по телефона и му казал, че има
стълкновение и да се обади на полицията,“…защото тук нещата не са
добре“.М., който бил пред централния вход на кравефермата отново позвънил
на ЕННСП 112, но в това време пристигнал полицейски автомобил със
свидетелите Л.Л. и А.П. След като М. и С. видели полицейската кола,
обяснили на служителите предшестващата фактология и заедно отишли на
мястото, като минали от задната страна в двора,където нямало ограда.Р.
междувременно бил преместил експлоатирания от него трактор пред входа на
трафопоста,който го закривал,а служител на ЧЕЗ Разпределение –
София,който контактувал по телефона със С. и следял дистанционно данните
му заявил,че електромера вече започнал да отчита.При извършената проверка
на електромера след допускането на проверяващия екип нарушение не било
установено,но били констатирани следи от развиване по гайките на шпилките
на транформатора.
Впоследствие пострадалия П.С.посетил КСМД – Плевен като му било
издадено СМУ № 359/2020г. от доц. д-р Д.Д.,в което било отразено:
„охлузвания,отоци и кръвонасядания по корема и горните крайници“,били
посочени последиците от същите,както и възможния механизъм,начин и срок
4
на получаване“.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото и
ценени от съда гласни и писмени доказателства и заключението на
изготвената по делото съдебно – медицинската експертиза.
По оплакването, че не е установено как служителите на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД са достигнали до трафопоста, който се намирал
в двора на кравефермата, който представлява частна собственост следва да се
посочи следното. В мотивите си първоинстанционният съд правилно е
отбелязал, че по делото са представени писмени доказателства – и това се
установява от приложените нотариален акт № 182,т.13,дело 1200/2006г. на
Нотариус с рег.№ 21 на НК и скицата към него,л.85-88 от НАХД № 133/21 г.
на РС-Левски, според които въпросният трафопост се намира в имот - частна
собственост. В тази връзка обаче, в показанията си свидетелите С., П. М. и С.,
са посочили,че са преминали през поляна,находяща се в задната част на
стопанството,за да стигнат до трафопоста,която не е била оградена. В хода на
проведеното съдебно следствие пред РС св. С. е заявил: „…изчакахме до
трафопоста, който се намира на поляната…нямаше огради, нямаше табела, че
е частна собственост…“ (л. 26, гръб,НАХД № 133/21 г.). В същия смисъл са й
показанията на свидетелите П. М. и С. депозирани в хода на съдебното
следствие. Свидетелят А.П.който е част от екипа служители на МВР,изпратен
след подаването на сигнал до ЕННСП 112 също свидетелства за липсата на
ограда на мястото, през което са преминали заедно със свидетелите М., С. и
Л.,а последния на свой ред споделя,че „…не си спомням лента ли имаше,не е
буквално разграден двор,но имаше откъде да минем,щом сме минали...“. При
съобразяване на изложеното по-горе настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на РС – Левски, че по делото не се събрани
доказателства, които да установят, че към момента на проверката
проверяващия екип на ЧЕЗ Разпределение - България е имал представи,че
процесния трафопост се е намирал в имот, който представлява частна
собственост. За пълнота на изложението следва да се маркира, че неправилно
във въззивната жалба, е посочено за прието от първоинстанционния съд, че
трафопоста се намира на поляна. Напротив, съдът е посочил, че трафопоста,
при съобразяване на представените от защитата в хода на съдебното
следствие доказателств,а се намира в имот частна собственост, но достъпът
до него не е ограничен с огради или други преграждения, които да
препятстват свободното му достигане и формират убеждение за ситуативна
отреденост,която изключва специфична достъпност с участието на
собственика.
5
На следващо място следва да бъде отбелязано, че след като проверката
на проверяващия екип не е установила нарушения в обследвания
трафопост,въпреки констатираните следи от интервенция по гайките на
шпилките на транформатора, няма как отзовалия се на место полицейски екип
да сигнализира орган на ДП,т.к. на същия обективно няма как да бъдат
предоставени данни за извършено неправомерно въздействие върху
отчитащия уред,което следва да бъде технически констатирано от контролния
екип на ЧЕЗ Разпределение – България.По делото няма следи свидетелите,
част от този екип,противно на твърденията на защитата,да са унищожили
електропастири или ограждения и в тази насока следва да се посочи,че
обясненията в тази част на Р. се явяват изолирани както от показанията на
свидетеля Т. Т.ов,който не ги подкрепя :“…от поляната до трафопоста,за да
стигнеш,трябва да прескочиш електропастира и да го скъсаш.Може да се
прескочи и без да се скъса електропастирът…“,така и от показанията на
Г.Р.,която също не удостоверява при разпита си интервенции по
електропастира в заявената от защитата насока.
Показанията на свидетеля С. за легитимирането им с Н.П. пред
Р.Р.,включително и чрез служебна карта,кореспондират не само с показанията
на П.но и с тези на полицейския служител АП. : “…имаха си баджове,на
гърдите,имаха си баджове…“ и показанията на сина на Р. – свидетеля Т.
Т.ов,който заявява пред първата съдебна инстанция:“…Аз питах какви са,те
казват от Енергото…Те извадиха от джобовете си баджове…“,а и
кредитираните от съда като незаинтересовани показания на Н.П.който е
придружавал пострадалия С., убедително установява,че Р. и друг път е бил
проверяван от него – л.29 от НАХД №133/21г. на РС-Левски.Доводите на
защитата на въззивния жалбоподател за йерархична зависимост и изводима
от това необективност на свидетелите – служители на ЧЕЗ Разпределение –
България от пострадалия С. са несъстоятелни,т.к. същите са съпоставени
както помежду им, така и с показанията на свидетелитеП. и Л.,приобщеното
СМУ и заключението на вещото лице Д.,а показанията на Т.Т.ов и Г.Р.а са в
колизия не само горепосочената доказателствена съркупност,но и с
коментираната част от обясненията на въззивния жалбоподател,който в
противоречие със същата заявява,че с носената от него вила е хранел
животните и не е нападал С.,което се конфронтира с представените
доказателства,които не установяват наличие на стопански сгради и/или
съображения и обитаващи ги домашни животни.
По оплакването на защитата защо полицейските служители не са
уведомили незабавно орган на досъдебното производство за извършеното
престъпление следва да се посочи следното. Разпоредбата на чл. 205, ал. 2
НПК посочва, че когато узнаят за извършено престъпление от общ характер,
длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното
производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и
данните за престъплението – в конкретния случай проверяващия екип на ЧЕЗ
6
– България не е установил данни за неправомерно присъединяване към
електропреносната система с оглед квалификацията му в тази насока,които да
подадат на отзовалия се екип на МВР,а на последния няма как да бъде
вменена техническата проверка на тези обстоятелства.Последният обаче не
установил и данни за унищожаване на вещи,собственост на въззивния
жалбоподател, включително електропастири,огради и т.н.,респективно
убеденост за извършване на друго престъпление,така щото да се счете,че от
фактическата обстановка сочи на неправомерно действие от страна на
служителите на ЧЕЗ,която да придаде състоятелност на тезата на
защитника,че Р.Р. е действал при условията на чл.13 от НК.От друга
страна,ако се приеме,че Р. е искал да защити имота си навлизането на
служителите на ЧЕЗ,а не да препятства проверка,която е могла да установи
неправомерно въздействие върху контролните уреди,отчитащи потребената
от него електрическа енергия,какъвто е конкретния случай,то същия е
разполагал с възможността,при това съвсем правомерна, да уведоми органите
на МВР за действията на същите без да извършва посегателство върху
телесната неприкосновеност на С.,която видима е непропорционално на
засегнатото благо,което същия според защитата се е опитал да защити от
посегателство.
Доводите на защита,че проверката на трафопоста,стопанисван от
въззивния жалбоподател,е могла да бъде извършена по друг способ,а именно
като същия бъде призован в съответното РУ на МВР,както и възражението,че
П.С.не е пострадал от действията на същия,като е могъл да посети болнични
заведения,които да установят нараняването му,а не директно КСМД –
Плевен,както и че установените по него увреждания могат да имат различна
от възприетата от РС-Левски причинност са несъстоятелни. Констатираната
неритмичност в отчетените стойност подавани от процесния електромер е
определила решението на проверяващия екип на ЧЕЗ да извърши внезапна
проверка като липсата на комфортност с очакванията на въззивния
жалбоподател не е основание на тази база същата да се третира като
порочна.Авторството на деянието е установена по несъмнен начин и
обясненията на Р.,че вилата е била изтръгната от ръцете му и хвърлена
настрани,като с нея не е бил удрян П.С.са в колизия,както с показанията на С.
и П.така и с тези на М.,С.,Л. и П.,които удостоверяват травмирането на С. в
коремната област,а Л. иП. при това не са в йерархична зависимост с
пострадалия,което да даде опора на тезата на защитата за синхронизиране на
показанията на служителите на ЧЕЗ в полза на С. и в ущърб на обективната
фактологичност по делото.
След всичко изложено следва, че РС – Левски е изложил в достатъчен
обем и ясни мотиви защо е счел, че именно Р. е извършил процесното деяние
и са голословни твърденията във въззивната жалба, че доказаността на
процесното деяние се извлича само и единствено на основата на депозираните
свидетелски показания от страна на св. Н.П..П.С. не може да бъде упрекнат за
7
избора си на заведение,където да бъде установено причиненото му
нараняване,а и характеристиките на същото очевидно не сочат на
необходимост от специализирано диагностиране и лечение,като следва да се
посочи,също и че по делото няма съмненост в квалификацията на вещото
лице доцент Д. и професионалната издържаност и компетентност на
представеното от него заключение № 130/2020г. на КСМД при МУ-Плевен.
От представените писмени доказателства категорично е установено
длъжностното качество на свидетеля П.С.– „ръководител регион Запад“ към
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД – към 06.08.2020 г (л. 64-66 ДП, л. 47 – 52
НАХД 133/21 г.),а от всички ценени от съда гласни доказателства се
установява, че на 06.08.2020 г. в с. А. С. е посетил обекта при изпълнение на
службата му. Свидетелите П. и С. са категорични, че са се представили на
подсъдимия и са посочили в какво качество посещават обекта: „... имах в себе
си карта служебна, която винаги седи на колана ми закачена. Вижда се, тя е с
ластик, въженце, легитимирали сме се. Той още когато дойде, ние се
легитимирахме и още тогава започна да ни напада...“, „...ние му се
представихме, че сме от ЧЕЗ, искаме да направим проверка на трафопоста и
електромера“ (л. 27 и 28 от НАХД 133/21 г.).
В светлината на изложеното и противно на горепосоченото твърдение от
жалбоподателя, от показанията на свидетелите С. и П. се установява по
категоричен начин, че именно подсъдимия Р. е автор на нанесените телесни
увреждания, довели до болка и страдание в първия от тях, което деяние
представлява престъпление по смисъла по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 2
НК. В подкрепа на свидетелските показания в тази част е и представеното
медицинско удостоверение ( л. 41 от НАХД № 133/21 г.), както и
заключението на назначената на ДП съдебно-медицинска експертиза, като
същата е приета без възражения от страна на защитата. Все в този ред на
мисли следва да се посочи, че свидетелските показания на С. и П. са
последователни, еднопосочни и непротиворечиви и се подкрепят от
събраните по време на досъдебното и съдебното производство доказателства.
В тази връзка, достоверността на гласните доказателствени средства зависи
не само от съпоставянето им с други доказателствени средства, но и от
собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност,
непротиворечивост и обективност – виж в тази насока Решение № 156 от
07.06.1995 г. по н.д. № 562/94 г. I н.о. на ВКС.
В тази връзка правилно районният съд не е кредитирал показанията на
св. Р.а и св. Т.ов в частта относно нанасянето на телесните увреждания от
страна на подсъдимия Р. върху свидетеля С.. Те, както и обясненията на Р. не
се подкрепят и противоречат на останалия събран и проверен доказателствен
материал, прецизно посочен и цитиран, както от районният съд, така и от
настоящия въззивен състав в изложението дотук. Мотивите на районният съд
са достатъчни и коректно сочат, че двамата свидетели са пряко
8
заинтересовани от изхода на делото, предвид близките семейни отношения, в
които се намират с подсъдимия, а също така и те не са били и очевидци на
процесното травмиране. Колкото до обясненията на подсъдимия, относно
нанесените телесни увреждания и начина им на получаване, следва да бъде
отбелязано, че същите представляват, както гласно доказателствено средство,
така и средство за защита, което налага внимателната им оценка, тъй като
именно той е в най – висока степен заинтересован от изхода на процеса,
поради което правилно двете съдебни инстанции по фактите са отказали да ги
кредитират.
По делото не са установени данни за наличие на користни или други
подбуди, които да мотивират свидетелите П.С.и Н.П. да бъдат
недобросъвестни и да уличат Р. в престъпление, което той не е извършил.
Правилно РС-Левски е установил,че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.78а от НК и е отмерил размера на
следващото се наказание глоба и доводите в тази насока се възприемат от
въззивния състав. За извършеното от Р. престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода в размер до една година или пробация.
Въззивният жалбоподател не е осъждан – видно от бюлетина му за съдимост,
няма данни да се възползвал до този момент от привилегирования ред за
освобождаване от наказателна отговорност, липсват нанесени имуществени
вреди в следствие на престъпното деяние, поради което правилно Р.Р. е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лв.,което е минималното предвидено в
закона.
Извършената служебна проверка от Плевенски окръжен съд не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт от РС-Левски,
които да обуславят отмяна на същия и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд,поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
РС-Левски е пропуснал да се произнесе по разноските,но няма пречка
това да бъда сторено с отделно определение по реда на чл.306,ал.1,т.4 от
НПК.
Воден от горното и на основание чл.378,ал.5 вр. с чл.338 вр. с чл.334,т.6
от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 05.07.2021 година, постановено по
9
НАХД № 133/2021г. по описа на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10