№ 189
гр. П., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1180/23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220100969, Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на М. СТ. АТ., ЕГН
**********, с адрес: П., ул. „М.“ № 40, ет. 3, ап. 5, че съществува вземане в
полза на „Авангард Риъл Естейт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район Т., ж. к. „Т.“, бул. „О.“ № 33, вх. Г. ет. 2,
ап. 13, представлявано от управителя И.В.З., за сумата в размер на 3805,26
лева, от която 3755,19 лева главница, представляваща дължимо, но
незаплатено посредническо възнаграждение по Договор за посредничество
при покупка на недвижим имот от 19.02.2020 г. - за закупуването на жилище,
находящо се на адрес: гр. П., ул. „Х.А.“ № 88, ет.1 от сина й Т.Р.А., ЕГН
**********, което лице се явява свързано лице по права линия по отношение
на възложителя М. СТ. АТ., ЕГН **********, съгласно чл.13 от договора за
посредничество, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на паричното задължение и 50,07 лева обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, начислена върху главницата, считано
от 09.09.2020 г. до 26.10.2020 г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
3162/2020 г. по описа на PC П..
1
Осъдил е М. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: П., ул. „М.“ № 40, ет. 3,
ап. 5, да заплати на „Авангард Риъл Естейт" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район Т., ж. к. „Т.“, бул. „О.“ № 33,
вх. Г. ет. 2, ап. 13, представлявано от управителя И.В.З., сумата в размер на
1300,21 лева разноски в заповедното и исковото производство.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. СТ. АТ. чрез нейния процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. Многословната жалба може да
бъде сведена до следните оплаквания:
На първо място се твърди, че решението е недопустимо, тъй като искът
бил насочен срещу лице, което не било страна по договора за покупко-
продажба, т.е. не е страна в материалното правоотношение.
По същество се твърди, че мотивите на решението били неразбираеми и
противоречиви, тъй като неправилно съдът бил приел, че ищецът е сключил
договор за посредничество със собственика на процесния апартамент, тъй
като от показанията на свидетеля А. се установявало, че такъв договор за
посредничество не бил сключван.
Съдът не бил подложил на детайлен анализ договор за посредничество
от 19.02.2020 г. и ако го бил направил, щял да установи, че не била налице
идентичност между предмета на този договор и посочения от ищеца н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 130, том IV, рег. № 6096 дело № 730/
08.09.2020 г. по описа на кантората на нотариус А.К. рег. № 171 от НК е
район на действие ПРС. Твърди се също, че майката на продавача М.С.К. не е
имала никакви правомощия, включително да получава каквито и да са суми
под формата на капаро, при което представената от ищеца „Депозитна
разписка” от 20.02.2020 г. била нищожна.
Неправилно съдът бил приел, че договорът за посредничество от
19.02.2020 г. не бил прекратен, тъй като липсвало волеизявление на
ответницата за развалянето му. Този договор попадал в приложното поле на
Закона за защита на потребителите, тъй като ответницата имала качеството на
потребител, съгласно §13, т.1 от ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13.
т.2 от ЗЗП. Твърди, че необсъждането предварително на този договор и липса
на възможност за преценка отделните клаузи, водело до извод за безспорно
наличие на неравноправни клаузи, което правело договора изцяло нищожен.
Съдът бил допуснал и процесуални нарушения, тъй като бил обсъждал
свидетелски показания, които били противоречиви и не се подкрепяли от
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че в доклада по чл. 146 от
ГПК липсвало изрично указание към ищеца при разпределение на
доказателствената тежест, че той е длъжен да докаже както сключването на
2
договора за посредничество, така и неговото съдържание, което имплицитно
включвало в себе си задължение да докаже, че клаузите в договора са
уговаряни индивидуално и по-слабата икономическа страна е имала
възможност да им влияе. Доказателства в този смисъл по делото не били
събирани.
По съществото на спора неправилно било прието от районния съд, че
ищецът е изправна страна по договора. В тази връзка неправилно било
прието, че ищецът е съдействал за съвместен оглед на имота, тъй като
майката на продавача нямала правомощия да предлага имота за продан, а и не
било доказано, че в резултат на усилията на ищеца по-късно се стигнало до
сключване на договора за покупко-продажба. Сключването на договора било
извършено около седем месеца след подписване на договора за
посредничество, а посредникът, независимо че е бил уведомен за проблем с
декларация на продавача, не бил предприел никакви действия по изпълнение
на договорните си задължения да съдейства на ответницата за сключване на
договор за покупко-продажба във връзка с възникналия проблем. Всичко това
водело до единствения извод, че ищецът не е изправна страна по договора за
посредничество от 19.02.2020 г.
Искането е решението да бъде обезсилено, а алтернативното се иска то
да бъде отменено,вместо което да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Авангард
Риъл Естейт" ЕООД, с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Ответникът по въззивната жалба твърди, че
правилно районният съд е приел, че дружеството е изправна страна по
договора. Счита, че искът правилно е насочен към М.А., тъй като тя се явява
свързано лице по права линия с купувача на имота Т. А. съгласно чл.13 от
договора за посредничество. Поддържа се, че решението е добре мотивирано
и не съдържа противоречиви мотиви, в какъвто смисъл е оплакването във
въззивната жалба. От приложената кореспонденция между дружеството и
продавача се установявало, че продажбата на жилището е възложена от В. на
„Авангард Риъл Естейт" ЕООД и във връзка с тази продажба са обсъждани
множество въпроси. Без значение в случая било дали между продавача и
агенцията за недвижими имоти било изрично договорен размерът на
дължимата комисионна и дали изобщо е договорено заплащането на такава.
Договорът за посредничество бил неформален и не било задължително да е
сключен в писмена форма.
Неоснователно било оплакването, че липсвали доказателства, че
агенцията имала изключителни права да продава процесния имот, тъй като
3
такова нещо ищецът никога не бил твърдял. Неоснователни били и
оплакванията, че районният съд не бил установил идентичност между
предмета на договора за посредничество и нотариалния акт за покупко-
продажба на процесния имот. От приложения протокол за оглед, проведен на
20.02.2020 г. се установявало, че агенцията е предложила за оглед именно
имота, който по-късно е продаден с н.а. № 130, н.д. № 730/08.09.2020 г. по
описа на нотариус А.К. Неоснователно било и оплакването за нищожност на
разписката от 20.02.2020 г., тъй като тя не е била оспорена пред районния съд,
а освен това поради факта, че майката на продавача не е имала правомощия да
продава имота по нотариален ред не следвало автоматично, че не е можела да
се снабдява с документи за имота от СГКК и данъчна служба и да получава
капаро.
Правилно районният съд бил приел, че договорът за посредничество не е
прекратен, тъй като бидейки сключен в писмена форма, е било необходимо да
бъде прекратен също в писмена форма, а споразумение за прекратяването му
не е подписано между страните. Освен това купувачът Т. А. бил заявил пред
районния съд, че искал да приключи отношенията с агенцията по договора, но
той самият не бил страна по договора за посредничество, а от М.А. такова
изявление не е било направено. Неоснователно било и оплакването че на А.
не бил предоставен препис от договора, тъй като от показанията на свидетеля
Т. А. било установено, че тя била запозната с неговото съдържание.
Ответната страна е оспорила и твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушение. Направен е анализ на показанията на св. Ч. с краен
извод, че противоречие в неговите показания не са налице. Неоснователни
били и оплакванията, че съдът не е обсъдил всички представени по делото
доказателства. Напротив, районният съд бил постановил своето решение при
подробен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и
обсъдил в пълнота както допуснатите противоречия, така и логическите и
последователни свидетелски показания при отчитане на заинтересоваността в
процеса на тримата свидетели. Не били допуснати и нарушения при
разпределяне на доказателствената тежест. Решението било постановено и в
съответствие с материалния закон. Претендират се разноски.
Окръжният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против М. СТ. АТ. ищецът „Авангард Риъл Естейт"
ЕООД чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че на 19.02.2020 г. в
гр. П. между страните е сключен договор за посредничество при покупка на
4
недвижим имот, по силата на който ответницата възложила на ищеца да
окаже посредническо съдействие/консултация и посредничество за избор на
недвижим имот и сключване на предварителен договор или договор за
покупко-продажба по нотариален ред при следните изрично зададени от
възложителя параметри: „къща, етаж от къща в центъра на П.“ - Раздел I, чл.1
от Договора. Твърди се, че ищцовото дружество проучило пазара на
недвижимите имоти съобразно зададените от ответницата критерии, като
изпълнителят издирил и предложил на възложителя два недвижими имота,
отговарящи на предварително зададените от М.А. изисквания.
Съгласно Раздел II, чл.5 от договора възложителят се задължил при
всяко получаване на оферта, проведена консултация и оглед на недвижим
имот на конкретен адрес, да подпише Приложение № 1 - „Протокол за оглед
на недвижими имоти", неразделна част от процесния договор, като с
подписването им възложителят изрично бил заявил и декларирал, че
описаните оферти в протокола са получени от „Авангард Риъл Естейт"
ЕООД, а не от друг източник". Твърдял е, че ищцовото дружество е
предоставило на ответницата и на сина й Т. А. две оферти на имоти, като ги
консултирал, дал пълна информация за жилищата, организирал и провел
огледи на имотите, описани в Приложение № 1 - протокол за оглед на
недвижими имоти, както следва: проведен оглед на 19.02.2020 г., консултация
и предоставена подробна информация за недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „Т.“ № 10, обективиран в Приложение № 1 - протокол за оглед на
недвижими имоти под точка 1 от протокола, подписан собственоръчно от
възложителя и изпълнителя и проведен оглед на 20.02.2020 г., консултация и
предоставена подробна информация за недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „Х.А.“ № 88, ет. 1, което обстоятелство било обективирано в Приложение
№ 1 - протокол за оглед на недвижими имоти, под точка 2 от протокола,
подписан от възложителя и изпълнителя.
При провеждането на огледите ищецът предоставил изчерпателна
информация относно локация на жилищата, вид и година на строителство,
продажна цена, квадратура, брой помещения, като възложителката и синът й
били подробно запознати с всички особености на имотите, предмет на
договорните отношения между страните.
Ищецът е твърдял, че след предоставянето на втората оферта за имота,
находящ се на адрес: гр. П., ул. „Х.А.“ № 88, ет. 1 и провеждането на огледа,
М.А. и синът й Т. А. проявили подчертан интерес към жилището.
Ответницата и синът й били информирани, че собственикът на имота живее
извън страната и следва да бъде осъществена кореспонденция с него за
подписването на предварителен и/или окончателен договор. Ищецът е
твърдял, че още при провеждането на огледа на процесния имот, въпреки
5
възражението на обслужващия брокер, ответницата М.А. и майката на
продавача М.К.-В.а си разменили телефонните номера, като от този момент те
имали личен контакт по между си. М.А. и синът й заявили, че желаят да
закупят жилището още на датата на провеждане на огледа - 20.02.2020 г., като
възложителят настоял да оставят капаро на майката на собственика, за да й
бъде гарантирано, че този имот ще бъде свален от продажба. Така още по
време на огледа на процесния имот синът на възложителя М.А. - Т.Р.А. -
заплатил в брой депозит в размер на 2000 лева, като депозитът бил платен на
майката на собственика на имота - М. В.. За последното обстоятелство била
подписана и депозитна разписка с дата 20.02.2020 г., съгласно която страните
се договорили в срок до 27.02.2020 г. да бъде сключен предварителен договор
относно процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Х.А.“ № 88, ет.
1. На същата дата /20.02.2020 г./ още докато били в жилището, майката на
продавача М.К. предоставила на брокера от „Авангард Риъл Естейт“ ЕООД
нотариален акт и скица на имота.
Ищецът е твърдял, че служители на ищцовото дружество оказвали
пълно съдействие за финализиране на сделката по закупуването на процесния
недвижим имот, като организирали срещи, съдействали за издаване на
необходимите документи, съдействие за ответницата и нейния син за
отпускането на кредит за закупуването на имота, провеждали ежедневна
кореспонденция между страните по евентуалния договор за покупко-
продажба
Въпреки положените усилия от служители на ищцовото дружество,
ответницата и синът й се отказали от подписването на предварителен договор
и не желаели да придобиват имота и по нотариален ред, тъй като не можели
повече да чакат продавача М. В., който според тях се бавел неоснователно.
По-късно, при извършена справка в СВ при АВ гр. П., ищцовото
дружество установило, че на 08.09.2020 г. с н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот № 130, том IV, рег. № 6096 дело № 730/2020 г. по описа на
кантората на нотариус А.К. per. № 171 от НК с район на действие ПРС,
вписан в СВ при АВ гр. П. с вх. № 21926/2019г., вх. рег. №
22451/08.09.2020г., Акт № 124, том 63, дело № 12917/20 г., синът на
възложителя М.А. - Т.Р.А., в качеството на купувач е закупил от М. Д. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Б.И.“ № 2 - продавач по
нотариалния акт, предложения от „Авангард Риъл Естейт“ ЕООД имот,
предмет на договорните отношения между ответницата и майка Мариана
Стойчева А. /възложител/ и „Авангард Риъл Естейт“ ЕООД /изпълнител/, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.523.1756.1.1,
находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
6
самостоятелния обект - 05.12.2017 г., с адрес на имота: гр. П., п. к. 4000, ул.
„Х.А.“ № 88, ет. 1, съгласно КК, а съгласно документ за собственост- първи
жилищен етаж от сграда № 1, разположена в ПИ е идентификатор №
56784.523.1756, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище/апартамент, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и
тераса, брой нива на обекта: 1, с площ от 110 кв. метра, ведно с прилежащи
части: двете източни сутеренни помещения в сутерена на сградата с площ от
55 кв. м. и Уг ид.ч. от тавана на сградата, равняваща се на 55 кв. м. , както и
Vi ид. ч. от общите части на сградата, в това число и Vi ид.ч. от помещението
за баня в сутерена на сградата, ведно със съответното право на строеж върху
ПИ, заедно с Vi ид. ч. от ПИ с идентификатор № 25784.523.1756 за
продажната цена от 96 000 евро с посочена в нотариалния акт левова
равностойност в размер на 187 759,68 лева.
Ищецът е твърдял, че с изявлението на М.А., че тя и синът й Т. А. се
отказват да закупят имота - предмет на договора за посредничество,
възложителят умишлено е въвел в заблуждение „Авангард Риъл Естейт“
ЕООД с цел да не заплати дължимото посредническо възнаграждение за
оказаното посредническо съдействие при покупката на процесния имот. М.А.
била нарушила и една от основните уговорки на договора, а именно, че няма
право да преговаря с продавача на имота - предмет на договорните й
отношения с изпълнителя - без неговото знание и участие. Ищецът е твърдял,
че в чл.6 от сключения между страните договор за посредничество страните
се договорили, че „възложителят няма право да води преговори с продавача
на недвижимия имот без знанието и присъствието на изпълнителя за имотите,
описани в Приложение № 1 - „Протокол за оглед на недвижими имоти".
Твърдял е, че съгласно Раздел IV “Санкции. Неустойки", чл.13 от договора за
посредничество, сключен на 19.02.2020 г. „възложителят дължи на
изпълнителя посредническо възнаграждение и когато трето лице - физическо
или юридическо, свързано с възложителя - съпруг/а, роднина по права или
съребрена линия, лице, с което възложителя живее на съпружески начала,
явен или скрит доверител сключи предварителен договор или договор по
нотариален ред за имот, посочен в Приложение № 1 - „Протокол за оглед на
недвижим имот", за който имот е предоставена оферта и информация от
изпълнителя“. Изложил е се твърдения, че в случая купувачът на процесния
недвижим имот - Т.Р.А. - се явява свързано лице по права линия с
възложителя М.А. по смисъла на чл.13 от договора за посредничество, с оглед
обстоятелството, че е неин син, поради което М.А. е в неизпълнение на чл. 6
от договора, а именно нарушила е уговорката, че: „възложителят няма право
да води преговори с продавача на недвижимия имот без знанието и
присъствието на изпълнителя относно имотите, описани в Приложение № 1 -
7
„Протокол за оглед на недвижими имоти“. Ищецът е посочил, че по силата на
чл.15 от договора за посредничество страните се договорили, че
„закупуването на осигурен от изпълнителя недвижим имот се извършва със
знанието и присъствието на изпълнителя. Нарушението на чл.6 от договора
ще се счита за неизпълнение на договореностите между страните от
възложителя. В този случай възложителят дължи на изпълнителя освен
договореното в чл.3 посредническо възнаграждение, включително и
начислената върху него законна лихва за забава". В чл.3 от договора за
посредничество страните са се договорили, че при подписване на
предварителен договор за предложен от изпълнителя имот, а ако такъв не се
подписва - при нотариалното изповядване на сделката, възложителят заплаща
на изпълнителя възнаграждение в размер на 2% от продажната цена на имота,
посочена в предварителния договор или нотариалния акт, но не по- малко от
600 евро.
Изложени са доводи, че по силата на чл.10 от договора за
посредничество за оказаното посредническо съдействие при сключване на
предварителен договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот,
изпълнителят следва да получи от възложителя посредническо
възнаграждение в размер на 2% от продажната цена на имота, посочена в
предварителния договор или нотариалния акт, но не по- малко от 600 евро.
Страните се били договорили и че посредническото възнаграждение се
дължи на изпълнителя и става изискуемо към датата на подписване на
предварителен договор, а в случай, че възложителят премине към
изповядване на сделката по нотариален ред - към датата на сключване на
договора за покупко-продажба по нотариален ред между продавача и
възложителя - чл. 11 от договора, т.е. 08.09.2020 г., когато е закупен
процесния недвижим имот от сина на ответницата.
Ищецът е изложил доводи относно начина на формиране на
претендираната сума за възнаграждение по процесния договор, като е
посочил, че въпреки многократно проведените разговори с ответницата за
заплащане на дължимото посредническо възнаграждение по сключения
между страните договор, доброволно изпълнение от страна на длъжника не е
последвало.
Твърдял е, че по Заявление по реда на чл.410 от ГПК, депозирано пред
Районен съд П. на 12.11.2020 г., било образувано ч.гр.д. № 3162/2020 г. по
описа на PC П. и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която
ответницата била осъдена да заплати процесиите суми, както и сторените в
заповедното производство разноски, като в законоустановения срок
длъжникът депозира възражение за недължимост на сумите, обективирани в
Заповедта по чл. 410 от ГПК, поради което за ищцовото дружество възникнал
8
правен интерес за завеждане на настоящото производство.
Искането е да бъде постановено решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3805,26
лева, от която 3755,19 лева главница, представляваща дължимо, но
незаплатено посредническо възнаграждение по договор за посредничество
при покупка на недвижим имот от 19.02.2020 г. /уточнено в съдебното
заседание/ - за закупуването на жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул.
„Х.А.“ № 88, ет.1 от сина й Т.Р.А., ЕГН **********, което лице се явява
свързано лице по права линия по отношение на възложителя М. СТ. АТ., ЕГН
**********, съгласно чл.13 от договора за посредничество и 50,07 лева
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, начислена
върху главницата, считано от 09.09.2020 г. до 26.10.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение.
Претендират се разноски, както в заповедното производство, така и в
настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в
който заявилаа, че предявения иск е неоснователен и недоказан.
Твърдяла е, че действително през месец юни - юли 2019 г. синът на
ответницата Т.Р.А. решил да закупи жилище /апартамент/ в гр. П. и поради
това заедно с него направили десетки огледи на жилища в гр. П.. Заявила е, че
имали ясни критерии по отношение на вида на имота, локацията и цената.
Синът й бил направил и запитване в няколко банки и имал потвърждение за
потребителски кредит. Ответницата е твърдяла, че на 19.02.2020 г. в 16,30
часа, в залата /кафето/ на бензиностанция „Инса ойл” на бул. „Източен” в гр.
П., се осъществила среща с представител на ищцовото дружество, която била
по желание на брокера, защото жилището, предмет на огледа, било наблизо.
На срещата присъствали ответницата, синът й и брокер от „Авангард Риъл
Естейт" ЕООД, с малко име А.. В разговора с този брокер уточнили точно
критериите - вид на имота, локация и цена. Посочила е, че на тази среща била
поискана личната карта на ответницата от брокера, защото такива били
правилата на агенция „Авангард Риъл Естейт" ЕООД и трябвало да подпише
съгласие за лични данни и протокол за огледа. Ответницата не е оспорила, че
е подписала няколко документа, но е заявила, че не е получила нито копие от
тях, нито оригинал въпреки нейното изрично настояване. Било й заявено от
брокера, че ще й дадат копия от тези документи на следващия ден, но това не
се случило. Твърдяла е, че в протокола за оглед бил вписан имот в град П., ул.
„Т.” № 10. Заявила е, че на въпросната среща не присъствал управителят на
ищцовото дружество И.З., който бил положил подпис в процесния договор за
посредничество, като ответницата се била подписала на 19.02.2020 г., а не
9
както било посочено в самия договор - на 18.02.2020 г..
По отношение на процесния имот ответницата е твърдяла, че споделила
на брокера, че ще извърши оглед на друго жилище, като за това му показала
разпечатка от обява. В този момент брокерът заявил, че тяхната агенция също
предлага това жилище и че може да организира оглед на масто. Брокерът
заявил в присъствието на сина на ответницата, че „Авангард Риъл Естейт"
ЕООД има сключен посреднически договор за продажба на въпросното
жилище със собственика му и че ще им го представи на следващият ден, тъй
като сега този договор за посредничество не бил в него.
Ответницата не оспорила, че на 20.02.2020 г. около обяд направили
оглед на жилището от нейната разпечатка от интернет сайта Alo.bg,
предлаган от агенция за недвижими имоти „Инвеста”, на адрес: гр. П., ул.
„Х.А.” № 88, ет. 1, като срещата им с брокера А. от "Авангард Риъл Естейт"
ЕООД, била в гр. П. на бул. "Х.Б.", до Военна болница, тъй като жилището се
намирало на около 150 м. от Военна болница. Посочила е, че преди огледа на
въпросното жилище, брокерът отново заявил, че е забравил посредническия
договор за продажба на въпросното жилище. Ответницта се съгласила да се
подпише втори път в Приложение № 1 - Протокол за оглед на недвижими
имоти за огледа на жилището, но отново не й били и представени екземпляри
от сключения между тях договор за посредничество и Приложение № 1 -
протокол за оглед на недвижим имот. Не е оспорила факта, че на огледа на
жилището присъствала майката на продавача М. Д. - М.К.. Отрекла е
брокерът да ги е консултирал или да им е дава информация за имота, тъй като
на техните въпроси отговаряла лично М.К..
Ответницата е потвърдила, че дали капаро в размер на 2000 лева на
М.К., за което подписали депозитна разписка, в която било уговорено, че в
срок до 27.02.2020 г. трябвало да се сключи предварителен договор за
продажбата на жилището или да се извърши нотариално прехвърляне на
жилището. Оспорила е да е имало сключен договор за посредничество за
продажба на жилището между ищцовото дружество и продавача М. Д. В.,
поради което ответницата е твърдяла, че ищецът не е имал законовото право
да предлага този имот на потенциални клиенти за оглед и закупуване.
Ответницата е изложила собствена версия за причините да не се сключи
предварителен договор за продажбата на жилището, респективно поради
каква причина не е бил сключен окончателен договор за закупуването му.
Твърдяла е, че синът й се отказал от закупуването на процесното жилище, тъй
като сделката по продажбата не се реализирала на 19.03.2020 г., защото
продавачът не се прибрал от К., като за това ответницата уведомила
представителя на ищеца. Признала е, че даденото капаро в размер на 2000
лева било върнато на 19.03.2020 г. на организирана от брокера среща и на
10
същата среща ответницата заявила категорично, че прекратява всякакви
отношения между нея, синът й и „Авангард Риъл Естейт" ЕООД, в това число
и че се прекратява и действието на договора за посредничество при покупка
на недвижим имот и Приложение № 1 - Протокол за оглед на недвижими
имоти.
По отношение на закупуването на процесния апартамент от сина й е
посочила, че около 5 месеца по-късно получила обаждане от собственика М.
В., който се извинил за провалената сделка и заявил, че е решил отново да
продава въпросното жилище. Попитал дали още проявят интерес и ако това е
така, заявил, че може да пристигне от К. в гр. П., за да обсъдят възможността
за сключване на договор за продажба. Ответницата не е оспорила, че на
08.09.2020 г. синът й е придобил процесното жилище чрез сделка,
обективирана в нотариален акт № 130, том IV, per. № 6096, дело № 730/2020
г. по описа на нотариус А.К. с район на действие PC - П., като М. Д. В. бил
извършил всички подготвителни действия по договора. Ответницата е
твърдяла, че продавачът бил заявил пред нея, че няма сключени договори с
никакви агенции за продажбата на процесното жилище.
Искането е да бъде постановено решение, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Безспорно е между страните, че ответницата е положила подписа в
договор за посредничество при покупка на имот в декларация, с която е
заявила и декларирала, че е съгласна ищцовото дружество да обработва
данните й, както и в Приложение № 1 - Протокол за оглед на недвижими
имоти за огледа на жилището, че на 20.02.2020 г. е направен оглед на
процесното жилище; че на същата дата синът й е предал на майката на
продавача сумата в размер на 2000 лева, представляваща капаро за
закупуването на процесния имот; че на 08.09.2020 г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 130, том IV, рег. № 6096 дело № 730/
08.09.2020 г. по описа на кантората на нотариус А.К. рег. № 171 от НК с
район на действие ПРС, вписан в СВ при АВ гр. П. с вх. № 21926/2019г., вх.
рег. № 22451/08.09.2020 г., Акт № 124, том 63, дело № 12917/20 г. синът на
ответницата - Т.Р.А., в качеството на купувач е закупил от М. Д. В., ЕГН
**********, е постоянен адрес: гр. С., ул. „Б.И.“ № 2 - в качеството на
продавач процесното жилище. Тези обстоятелстварайонният съд е обявил за
безспорни с изрично определение, а те се установяват и от представените по
делото писмени доказателства - договор за посредничество при покупка на
недвижим от 19.02.2020 г., приложение № 1 - протокол за оглед на
недвижими имоти към посочения договор, декларация изхождаща от
ответницата от 19.02.2020 г., справки от Агенция по вписванията №
11
345088/22.10.2020 г. и № 265382/05.10.2020 г., Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 130, том IV, рег. № 6096 дело № 730/
08.09.2020 г. по описа на кантората на нотариус А.К. per. № 171 от НК с район
на действие ПРС, депозитна разписка от 20.02.2020 г. между Т.Р.А. - син на
ответницата и М.К. - майка на продавача, касаеща процесния недвижим имот,
както и от разпитаните по делото свидетели.
Безспорно е също така, че Т.Р.А. е син на ответницата М. СТ. АТ..
Установява се от доказателствата по делото, че на 19.02.2020 г. страните
са сключили договор за посредничество при покупка на недвижим по силата
на който ищцовото дружество е приело да окаже посредническо съдействие
/консултация и посредничество/ за избор на недвижим имот и сключване на
предварителен договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот
по нотариален ред. В договора изчерпателно са посочени критериите, на
които следва да отговаря недвижимият имот - „къща, етаж от къща в центъра
на П.“. В чл.3 от договора е посочено, че при подписване на предварителен
договор за предложен от изпълнителя имот (а ако такъв не се подписва - при
нотариалното изповядване на сделката), възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 2% (два процента) от
продажната цена на имота, посочена в предварителния договор или
нотариалния акт, но не по-малко от 600 ( шестстотин) евро. В чл.5 и чл.6 е
посочено, че възложителят се задължава при всяко получаване на оферта и
направен оглед на недвижим имот на конкретен адрес да подпише
Приложение № 1 - Протокол за оглед на недвижими имоти, неразделна част
от договора за посредничество, като с подписването му възложителят
изрично заявява и декларира че офертата описана в Приложение № 1 -
„Протокол за оглед на недвижими имоти“ е получена от “Авангард Риъл
Естейт“ ЕООД, а не от друг източник, както и че възложителят няма право да
води преговори с продавача на недвижимия имот без знанието и присъствието
на изпълнителя за имотите, описани в Приложение № 1 - Протокол за оглед
на недвижими имоти.
В чл.8 и чл.9 е договорено, че изпълнителят организира, уговаря и
извършва съвместно с възложителя огледи на недвижими имоти, отговарящи
на параметрите, зададени в чл. 1 от настоящия договор от възложителя, както
и че изпълнителят посредничи при водене на преговори между възложителя и
потенциални продавачи, като консултира възложителя при избор на
недвижим имот, сключване на предварителен договор или договор за
покупко-продажба на недвижим имот по нотариален ред. В договора е
уговорено, че за оказаното посредническо съдействие при сключване на
предварителен договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот
изпълнителят получава от възложителя посредническо възнаграждение в
12
размер на 2% от продажната цена на имота, посочена в предварителния
договор или нотариалния акт,Т но не по- малко от 600 евро - чл.10, а в чл.11 е
уговорено, че посредническото възнаграждение се дължи на изпълнителя и
става изискуемо към датата на подписване на предварителен договор, а в
случай, че възложителят премине към изповядване на сделката по нотариален
ред- към датата на сключване на договора за покупко-продажба по
нотариален ред между продавача и възложителя.
Страните са уговорили също, че възложителят дължи на изпълнителя
посредническото възнаграждение, когато трето лице - физическо или
юридическо, свързано с възложителя - /съпруг/а/, роднина по права или
съребрена линия, лице, с което възложителят живее на съпружески начала,
явен или скрит доверител и др./ сключи предварителен договор или договор
по нотариален ред за имот, посочен в Приложение № 1 - Протокол за оглед на
недвижим имот, за който имот е предоставена оферта и информация от
изпълнителя, както и че при условие, че възложителят не изпълни точно и в
срок задължението си за плащане на договореното посредническо
възнаграждение, дължи на изпълнителя законна лихва за забава, считано от
датата на забавата до окончателното изплащане на паричното задължение -
чл.13 и чл.14. В чл.15 страните са се споразумели, че закупуването на
осигурен от изпълнителя недвижим имот от възложителя се извършва със
знанието и в присъствието на изпълнителя. Нарушението на чл.6 от този
договор ще се счита за неизпълнение на договореностите между страните от
възложителя. В този случай възложителят дължи на изпълнителя освен
договореното в чл.3 посредническо възнаграждение, включително и
начислената върху него законна лихва за забава. Уговорено е, че с
подписването на Приложение № 1 - Протокол за оглед на недвижими имоти
страните приемат, че посочените в него недвижими имоти представляват
предоставена оферта и оказано посредническо съдействие от изпълнителя на
възложителя - чл. 18 от договора.
Като доказателство по делото е приложена кореспонденция по
електронна поща между ищеца и продавача на процесния имот - М. В., от
която се установява, че между тях е имало уговорка за сключване на
предварителен договор за продажба на процесния имот, договор за
посредничество и съдействие за снабдяване с необходимите документи за
изповядване на сделката по продажбата на процесния имот и уточняване на
датата на сделката, срок за изнасяне на вещите от имота от страна на
продавача и т.н.. В тази кореспонденция липсва изрично заявление от В., че
прекратява отношенията си с ищеца по повод продажбата на собственото му
жилище. От същата кореспонденция се установява и причината, поради която
продавачът е решил да не идва в България за изповядването на сделката, а
13
именно поради ограниченията при пътуване между континентите и страните в
Европа във връзка със световната пандемия от Covid-19.
Като доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит
/обезпечен със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя към трето
лице/ № 90426 от 02.03.2020 г., сключен между „Алианц банк България“ АД и
Т.Р.А. - син на ответницата, от който се установява, че банката е отпуснала на
кредитополучателя сума в размер на 70 000 лева.
За изясняване на делото от фактическа страна пред районния съд са
допуснати и разпитани като свидетели лицата А. Й.Ч., Т.Р.А. и Д.И. Д..
От показанията на свидетелите Ч. и Д. се установява, че са бивши
служители на ищцовото дружество, както и че през процесния период
свидетелят Ч. е работил на длъжност „Брокер“, а свидетелят Д. първоначално
е бил на обучение /м. февруари 2020 г./, а от около 25.02.2020 г. е сключил
трудов договор с ищцовото дружество на длъжност „Брокер“. И двамата
свидетели установяват, че познават ответницата по повод желанието й да
закупи жилище в град П., като потвърждават, че са правили два огледа с нея.
Установяват, че първият оглед е бил в района на „Каменица 2“ в гр. П., а
вторият бил първоначален оглед на процесния апартамент. И двамата
свидетели са категорични, че спорният недвижим имот е предлаган от
тяхната агенция, но те не са разполагали с изключителни права за продажба.
Впрочем подобно твърдение никога не е било заявявано от ищеца нито в
производството пред районния съд, нито в производството пред въззивната
инстанция. Свидетелите са заявили, че при сключването на договор за
посредничество екземпляр от него се предоставя на насрещната страна.
Свидетелят Ч. е категоричен, че договорът, приложението към него и
декларацията били подписан от управителя на фирмата И.З. предварително и
той не е присъствал в момента на подписването на договора от ответницата.
Сочи, че такава била практиката в агенцията. Двамата свидетели установяват
без противоречие в показанията си, че са оказвали съдействие на страните
при подготовката за сключване на сделката. Установили са, че са уреждали
срещи в офиса на агенцията между майката на продавача М. В. /който по това
време е бил извън България/, ответницата А. и нейния син, както и че са
вземали майката на продавача от дома й със служебен автомобил, карали са я
до държавни учреждения за снабдяване с необходимите документи за
изповядване на сделката по продажбата на имота и са я връщали в дома й. И
двамата свидетели са категорични, че управителя на агенцията - И.З. е оказал
съдействие на ответницата за банково финансиране за закупуването на
процесния имот. И двамата установяват, че е оставено капаро в размер на
2000 лева за процесния имот, както и че тази сума била възстановена, след
като сделката не се осъществила. Заявяват, че управителят на агенцията И.З. е
14
водил разговорите с продавача на процесния имот. Установяват, че в
нарушение на подписания между страните договор за посредничество
ответницата е разменила с майката на продавача М. В. мобилните си номера
въпреки възраженията на присъстващия брокер. Свидетелите заявяват, че
процесният имот е предлаган от ищцовото дружество повече от две години.
Установяват и причината, поради която не се е осъществила сделката по
продажбата на имота - непредставянето на декларация от страна на продавача
и усложненията във връзка с настъпилата пандемия от Covid-19. Споделят, че
след като сделката се е провалила, ответницата е търсена от агенцията с
предложения за други имоти, но тя не отговаряла на повикванията.
От разпита на свидетеля А. се установява, че майка му е сключила
договор за посредничество при закупуване на недвижим имот с ищцовото
дружество, но не са получили копие от същия. Твърди, че с майка му
намерили друга обява в интернет за процесния имот, находящ се в гр. П., ул.
„Х.А.“ 88, като обявата била на друга агенция - „Ивестмънт“, която според
свидетеля имала изключителни права да продава имота. Твърди, че брокерът
на ищцовата агенция също заявил, че предлагат този имот и се разбрали на
следващия ден да извършат оглед. Свидетелят установява, че им е представен
договор, с който продавачът е възложил този имот за продажба на ищеца.
Твърди, че брокерът не е оказал съдействие за изповядването на сделката.
Поддържа, че предал капаро в размер на 2000 лева на майката на продавача,
като пред банката майка му и М. - майката на продавача разменили
телефонните си номера. Заявил е, че сделката не се е състояла поради
невъзможността за снабдяване на продавача с декларация от съпругата му, че
няма претенции към имота. Твърдял е, че никой не му е съдействал за
отпускане на кредит за закупуването на имота, а след като сделката не се
осъществила, М. му върнала даденото капаро и свидетелят искал да
приключат всички отношения с агенцията. Заявил е, че 5-6 месеца по-късно с
майка му се свързал продавачът М. В., за да й се извини и да попита дали все
още имали интерес към закупуването на процесния имот. Продавачът заявил,
че всъщност не е била необходима декларацията за съгласие на съпругата му,
поискана от ищцовото дружество. Свидетелят не е отрекъл, че майка му е
запозната със съдържанието на договора за посредничество.
Съдът кредитира показанията на първите двама свидетели като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Показанията на свидетеля А. кредитира в частта, в която съвпадат с
показанията на останалите свидетели, но относно сътрудничеството, оказано
от служители на агенцията за недвижими имоти, отчита заинтересоваността
на този свидетел от изхода на спора, поради което в тази част не кредитира
15
неговите показания.
Безспорно се установява от н.д. № 730/2020 г. по описа на нотариус
А.К. с район на действие PC П., че между свидетеля А. и продавача В. е
сключен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
130, том IV, рег. № 6096 дело № 730/08.09.2020 г. по описа на същия
нотариус.
От представените извадки от обяви от интернет се установява, че
процесният имот е предлаган от агенция „Инвеста“ и от ищцовата агенция.
Липсват данни за датата на публикуване на самата обява, но разпечатката от
сайта в интернет е направена на дата 16.02.2020 г., т.е. преди датата на
извършване на огледа и преди датата на сключване на договора за
посредничество.
Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. № 3162/2020 г по описа
на PC-П., че в полза на ищеца е издадена Заповед № 1520/13.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
ответницата да му заплати сумата в размер на 3805,26 лева, от които: 3755,19
лева главница и сумата от 50,07 лева лихва за забава за периода от 09.09.2020
г. до 26.10.2020 г., както и сторените разноски по делото в размер на 500 лева
- адвокатско възнаграждение и 76,29 лева - дължима държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК той е
депозирал възражение за недължимост на вземането. На основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК на заявителя е дадено указание да предяви иск за установяване
на вземането си. Настоящите искове са предявени в срока по чл.415, ал.4
ГПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд приема, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Формирана е постоянна практика на ВКС с постановените по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 54/10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ВКС, ТК,
ІI т. о. и решение № 236/27.02.2014 г. по т. д. № 956/2012 г. на ВКС, ТК, II т.
о. относно характеристиките на договора за посредничество. В същите
решения се приема, че договорът за посредничество се урежда от
разпоредбите на чл. 49-51 от ТЗ. Приема се, че посредничеството следва да се
разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието
на търговския посредник за сключването на сделки. ВКС извежда
16
основанието за това разбиране от дефинираното в чл. 49 от ТЗ понятие за
"търговски посредник", според което той е търговец, който по занятие
посредничи за сключване на сделки. Приема се, че посоченото легално
определение не само характеризира престацията на посредника като
съдействие за сключване на определени търговски сделки, но позволява да се
приеме, че се касае до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е
специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с
определени обекти от гражданския оборот. Следователно в задължението му
се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в
предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на
предлагания продукт, включително и чрез предоставяне на мостра, както и на
друга необходима информация, която дейност се финализира със
сключването на договор за продажба на съответния продукт. За разлика от
търговския представител, в чиито професионални качества и умения стои
основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ.
косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в
сключването на сделката. В съдържанието на задължението на търговския
посредник се включва извършването на чисто фактическа дейност, насочена
към установяване на връзки между страните и създаването на условия за
сключването на договор между тях, но самият той не е упълномощен да
сключва сделки, поради което писмената форма на договора по чл. 49 ТЗ има
единствено доказателствено значение, но тя не е условие за неговата
действителност. В тази връзка е без значение в случая дали ищецът е сключил
с продавача писмен договор, с който В. е възложил на агенцията за
недвижими имоти да продава собствения му апартамент. От писмената
кореспонденция между страните без съмнение се установява, че такова
възлагане е било направено, тъй като по електронна поща страните са
уточнявали редица детайли около сключването на договора за продажба по
нотариален ред. В същото време в тази кореспонденция липсва изрично
изявление от В., от което може да се направи извод, че той е прекратил
договора за посредничество с ищеца. Наличието на такава облигационна
връзка се установява и от показанията на първите двама свидетели, които
установяват, че служители на ищеца са подпомагали майката на продавача в
негово отсъствие да се снабди с документите, необходими за сключването на
сделката.
Абсолютно ирелевантно в случая е, че ищцовата агенция не е
притежавала изключителни права за продажба на процесния имот. От
доказателствата по делото се установи, че ответницата сама през интернет се
е снабдила с първоначална информация за имота, който по-късно е закупил
нейният син, но по делото е безспорно установено, а и самата тя не отрича, че
17
за пръв път имотът й е показан от брокер на ищцовото дружество. Това
означава, че ищецът е изпълнил със съдържание договора за посредничество,
тъй като е осъществил фактически действия по свързване на страните по
сделката и е създал условия за нейното сключване.
Не съществува спор в съдебната практика, че договорът за
посредничество е вид договор за поръчка по см. на чл. 280 и сл. ЗЗД, при
който довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя възложените
му правни действия. Изпълнителната сделка при посредническия договор,
независимо от качеството на лицето-изпълнител на търговски посредник по
см. на чл. 49 ТЗ, е сключването на визираната в същия сделка, а дали
доверителят трябва да подготви същата, вкл. да сключи предварителен
договор, или е достатъчно да бъдат уточнени и съответно уговорени страните
по продажбата, за да я сключат зависи от конкретните условия на
посредническия договор.
В договора от 19.02.2020 г. ясно е дефиниран предметът на договора, а
именно - ищцовото дружество е приело да окаже посредническо съдействие
/консултация и посредничество/ за избор на недвижим имот и сключване на
предварителен договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот
по нотариален ред. В договора изчерпателно са посочени критериите, на
които следва да отговаря недвижимият имот - „къща, етаж от къща в центъра
на П.“. В този случай сделката не е финализирана по причини, независещи от
волята и действията на ищеца, поради което съдът приема,че агенцията за
недвижими имоти е изправна страна по договора.
Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приел, че са
налице основания за ангажиране отговорността на М.А. по договора за
посредничество, тъй като тя не е страна по договора за покупко-продажба.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл.13 от договора от 19.02.2020 г.
възложителят дължи на изпълнителя посредническото възнаграждение,
когато трето лице - физическо или юридическо, свързано с възложителя -
/съпруг/а/, роднина по права или съребрена линия, лице, с което възложителят
живее на съпружески начала, явен или скрит доверител и др./ сключи
предварителен договор или договор по нотариален ред за имот, посочен в
Приложение № 1 - Протокол за оглед на недвижим имот, за който имот е
предоставена оферта и информация от изпълнителя. В случая купувачът Т. А.
е син на М.А., която е страна по договора за посредничество, поради което
нейната отговорност следва да бъде ангажирана на основание чл.13 от същия
договор.
Ответницата е неизправна страна по договора от 19.02.2020 г., тъй като
в противоречие с чл.6 от него е влязла в личен контакт въпреки
противопоставянето на представител на агенцията с продавачите на имота,
18
което е самостоятелно основание за ангажиране на договорната й
отговорност. Нещо повече, по делото липсват доказателства, от които може
да се направи извод, че М.А. е развалила договора за посредничество. Такъв
извод не може да се направи и от конклудентното действие по връщане на
капарото от 2000 лв., защото макар и неформален по дефиниция, в
конкретния случай договорът за посредничество между ищеца и ответницата
е сключен в писмена форма, поради което и развалянето му следва да бъде
извършено в писмена форма.
Във въззивната жалба за пръв път се прави възражение за
неравноправност на клаузите на договора, като липсва конкретизация кои
договорни клаузи жалбоподателката счита за неравноправни.
Процесният договор за посредничество попада в приложното поле на
Закона за защита на потребителите, тъй като ответницата има качеството на
потребител, съгласно §13, т.1 от ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на §13,
т.2 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.143, т.14 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори
и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Чл.146 ал.1 от ЗЗП пък
предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта на доказване в този
случай носи страната, която твърди, че клаузите са индивидуално уговорени
и гарантират равни права на страните по договора. Макар, че в доклада по
чл.146 от ГПК липсва изрично указание в този смисъл, при разпределянето на
доказателствената тежест районният съд е указал на ищеца, че е длъжен да
докаже както сключването на договора за посредничество, така и неговото
съдържание, което имплицитно включва в себе си и задължение да докаже, че
клаузите в договора са уговаряни индивидуално и по-слабата икономически
страна е имала възможност да им влияе.
В конкретния случай договорът не е сключен при общи условия, поради
което не е налице презумпция, че договорните клаузи са изготвени
предварително и не са обсъдени с ответницата. Договорът е подписан от А.
без възражения и без да прави опит да предоговаря всички клаузи или част от
тях. При липса на конкретни оплаквания съдът приема, че възражението за
неравноправност на договорните клаузи е неоснователно.
19
Без значение е и фактът, че сделката е осъществена от продавача и
купувача около 10 месеца след извършването на огледа. Важното в случая е,
че договорът за посредничество между страните по делото не е бил
прекратен, а сделката е извършена без знанието и присъствието на ищеца в
противоречие с чл.6 от договора от 19.02.2020 г.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд се присъединява към изводите на районния съд по
въпросите, които не са засегнати в настоящото решение и препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед изхода на спора в полза на „Авангард Риъл Естейт" ЕООД, ЕИК
*********, следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в
размер на 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивния съд. По останалите разноски районният съд
се е произнесъл с обжалваното решение и в срока по чл.248 от ГПК не е
направено искане за изменение на решението в частта за разноските.
Тъй като спорът е търговски, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК
настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1180/23.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 20215220100969, постановено по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА М. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: П., ул. „М.“ № 40, ет.
3, ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ на „Авангард Риъл Естейт" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., район Т., ж. к. „Т.“, бул. „О.“ №
33, вх. Г. ет. 2, ап. 13, представлявано от управителя И.В.З., сумата в размер
на 800 /осемстотин/ лева – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20