№ 23430
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ное***и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110122161 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. П., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск срещу СД****, код по
БУЛСТАТ: ***********, със седалище и адрес на управление в гр.
************, с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева),
частичен иск от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпилата на
30.01.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата
на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане.
С исковата молба се твърди, че по силата на трудсов договор , сключен
между ответника СД**** , в качеството на работодател, и ищеца А. П.,
последният изпълнявал при ответника длъжността „командир на отделение в
**** на *** към ******** „, с оглед на което между страните било налице
валидно трудово правоотношение с произтичащите от това последици .
Поддържа , че при изпълнение на служебните си задължения на 30.01.2023 г.
,при залавяне на нарушители на пътя, ищецът е травмирал лошо дясната си
ръка, изпитвайки силна болка в единия пръст, който се подул и посинял. В
резултат от извършения му обстоен преглед било установено, че получил
травма на дясната си ръка със счупване на четвърта метакарлапна кост.
Ищецът е изпитвал болка и движенията му били ограничени за повече от
месец. Поставена му била ортезна имобилизация за 30 дни и му била
предписана медикаментозна терапия от НСПВС. Изпитвал затруднения,
дискомфорт, нарушение на съня, състоянието му се отразило негативно върху
цялата му професионална сфера. Чувствал се напрегнат и раздразнителен.
Злополуката била призната за трудова с Разпореждане на НОИ, влязло в
1
законна сила на 10.11.2023 г.
Препис на исковата молба е редовни връчен на ответника на 17.05.2024
г. и в указания срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
В първото по делото о.с.з. съдът е приел изменение на иска, заявено от
ищеца, чрез увеличаване на неговия размер, като е приел, че исковата
претенция се счита за предявена за сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки
и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от
30.01.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата.
От страна на ответника по делото са постъпили писмени бележки (извън
срока за отговор на исковата молба, но преди първото по делото о.с.з.), с които
се навеждат твърдения за неоснователност на предявената искова претенция.
Сочи се Постановление № 3 от 29.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно чиито указания, посочените от страна на ищеца болки и страдания
следва да бъдат квалифицирани като „лека телесна повреда“. Поддържа се, че
претърпяната от ишеца травма не може да се квалифицира като „средна
телесна повреда“, доколкото в случая не се касаело за счупване, което да
доведе до болка и страдание, в който смисъл била и изготвената медицинска
експертиза от ЦЕЛК на ***. Поддържа се, че затрудненото движение на ръката
на ищеца било вследствие на поставената ортеза, но не и от счупването, както
и че нямало данни за оплаквания в травмираната дясна длан от страна на
ищеца, не се очаквали дегенеративни процеси и не е налице усложнение от
претърпяната травма. В условията на евентуалност се твърди прекомерност на
предявената искова претенция, поради което се иска намаляването .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 200
КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 %
или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното
трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/.
Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на
фактическия състав са: 1/ наличие на трудово правоотношение между
страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или
2
служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е
настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя
работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в
предприятието; 3/ настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в
болки и страдания от травматичното увреждане /за иска за обезщетение за
неимуществени вреди/, както и имуществени вреди, включително
пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и
вредата. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните
неимуществени вреди - търпените болки и страдания и всички други
обстоятелства, които имат значение за определяне на неимуществените вреди
по справедливост.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявеното за
окончателно Определение № 38610 от 25.09.2024 г. са отделени
обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение.
В тежест на ищеца по настоящото производство е било да докаже, че е
настъпила злополука, която е призната за трудова по предвидения в закона
ред, както и че в причинна връзка с настъпилата трудова злополука ищецът е
претърпял болки и страдания.
В тежест на ответника е да докаже евентуалните си възражения.
От приложеното с исковата молба Разпореждане за патрулно-постова
дейност на ***, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД от
група „***“ на територията на **** – София и установъчни пунктове през
денонощието на 27.01.2023/30.01.2023 г., за времето между 19:00 ч. на
27.01.2023 г. до 07:00 ч. на 28.01.2023 г., 02 ВЗВОД, се установява, че ищецът
е бил на смяна като автопатрул ППГ 131 със свой колега. Същото се
установява и от представена ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата за 30.01.2023 г. между 7:00 ч. и 19:00 ч.
С исковата молба е представен и обстоятелствен протокол от 28.03.2023 г. ,
изготвен от ВПД Началник Група *** –Ст. Инспектор Т.П., и съгласуван от н-
к сектор ОП-******** . Съгласно същия, във времето от 7:00 ч. до 19:00 ч. на
30.01.2023 г. мл. експерт А. А. П. и мл. инспектор К. К. И. са били назначени
като АП 131, служители на група ***, сектор ОП при **** – ****. Около
12:10 ч., при обход на маршрута на кръстовището на ул. „*******“ и бул.
„*****“ забелязали как лек автомобил, марка БМВ, отнел предимство и
застрашил живота на двама граждани, които пресичат на пешеходна пътека.
Служителите са започнали да преследват върпосното МПС, което е преминало
по трамвайните линии, на червен светофар и е продължило по булеварда.
Едновременно с това служителите са докладвали на ОДЧ 20. Навлизайки по
ул. „*******“ към бул. „*********“, автомобилът е реализирал ПТП в друг
3
паркиран автомобил. Служителите спрели зад преследвания от тях автомобил
в опит да го блокират, а ищецът и неговия колега предприели действия да
задържат водача. Посочено е, че „… на предната дясна седалка забелязват още
едно лице, от женски пол, което е направило опит да седне на шофьорското
място, а водачът, минавайки на задните седалки, е поглъщал вечества с
неуточнен произход“. В този момент е пристигнал екип за съдействие.
Посочено е, че „служителите на **** – **** респектират двете лица, които ,
заключени в проверявания автомобил, отказват да го напуснат, като им
разпореждат ясно и високо, но същите не се подчиняват“. В протокола се сочи,
че лицето от женски пол не спирало да прави опити да измести автомобила, а
служителите на *** предприели действия по разбиване на предното стъкло.
Тогава прозорецът на предната дясна врата бил отворен и служителите
отворили вратите на автомобила, след което задържали двете лица, които са
оказали съпротива.
Служителите на *** установили самоличността на задържаните. След
задържането мл. експерт П. споделил, че изпитва силна болка в безименния
пръст, като същият бил подут и посинял. На място пристигнал екип на ****, а
ищецът бил отведен за обстоен преглед. След извършения обстоен преглед на
П., било установено, че същият е със счупен безименен пръст на дясната
ръка.
В протокола изрично е посочено, че на база извършената проверка и
събраните доказателства не е установена вина от страна на ищеца и неговия
колега.
На ищеца бил издаден болничен лист с № Е20230229112 от 31.01.2023 г.
от МИ на *** за периода между 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г., продължен с
болничен лист № Е20230229217 от 28.02.2023 г. за периода между 01.03.2023
г. и 15.03.2023 г.
Мл. експерт А. П. бил назначен на работа, съгласно месечен график №
УРИ 226р-8072/24.02.2023 г. за деня и времето на изпълнение на ППД от всеки
служител и ежедневна ведомост рег. № 226р-41710/11/11/2022 г. С
обстоятелствения протокол се установява, че ищецът е бил в работна смяна на
30.01.2023 г. и е изпълнявал служебните си задължения.
С исковата молба е представено и Разпореждане № 33578 от 18.10.2023
г. /л. 11/, с което на осн. чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с вх. №
5101-21-889 от 17.10.2023 г., станала с ищеца, е призната за трудова.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила на 10.11.2023 г.,
видно от представеното с исковата молба уведомление до представителя на
ищеца /л. 12/.
По делото е представен фиш за спешна медицинска помощ, 2 бр.
амбулаторни листове от 30.01.2023 г. и 28.02.2023 г., както и 2 бр. болнични
листове.
С първия болничен лист от 30.01.2023 г. (датата на злополуката), изд.
от д-р В. Н., е установено, че е налице „травма по време на работа на
4
30.01.2023 г., когато с директен удар почувствал болка в 4-ти пръст дясна
ръка, с последващ оток, хематом и ограничени движения в ДИС“. В графа
„Обективно състояние“ се сочи, че е налице „палпаторна болка, оток, хематом
и ограничени движения в 4-ти пръст дясна ръка“. Назначена е ортозна
имобилизация за 30 дни НСПВС до РЕЛК с мнение за 30 дни временна
неработоспособност. Амбулаторният лист, изд. на 31.01.2023 г. /л. 17.
назначава домашен – амбулаторен режим на лечение за 30 дни.
С втория болничен лист от 28.02.2023 г., изд. от д-р Любомир
Любомиров се установява, че „персистира болка“ и са налице „ограничени
движения в ДИС на 4-ти пръст на дясна ръка“, а по отношение на терапията –
сочи се „мнение за 15 дни ВН, до провеждане на кинезитерапия“. Вторият
амбулаторен лист, представен с исковата молба, от 28.02.2023 г. назначава още
15 дни домашен – амбулаторен режим на лечение.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е служител на ***, по силата на
сключен трудов договор. Също така, злополуката е призната за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – през време и по повод извършваната работа.
Злополуката е призната за такава с Разпореждане № 33578 от 18.10.2023 г. на
ТД на НОИ. По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на
Разпореждането на НОИ, поради което същото е влязло в законна сила.
Механизмът на настъпилата злополука се потвърждава от представения с
исковата молба обстоятелствен протокол /л. 10/, изд. от *** на 28.03.2023 г.
Сочи се, че в деня на инцидента ищецът , в изпълнение на служебните си
задължения, при задържане на две лица, оказващи съпротива да излязат от
проверяван автомобил, удря дясната си ръка. Вследствие на удара
пострадалият получава счупване на матакарпална кост на дясната ръка.
Механизмът се потвърждава и от Медицинско удостоверение № 6/1 на ищеца
от 09.01.2024 г., както и от Разпореждането на НОИ, с които злополуката е
призната за трудова.
С оглед гореизложеното, се явяват доказани предпоставките за
ангажиране имуществената отговорност на **** на основание чл. 200, ал.1
КТ. Към момента на трудовата злополука ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника , по силата на което е заемал длъжността
„командир на отделение в **** на *** към **** - ****“ (видно от
представеното Медицинско удостоверение – л. 45), като злополуката е станала
през време и по повод извършваната работа. С това се покриват изискванията
на чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова, като тя е
била призната за такава с постановено по реда на чл. 60, ал. 1 КСО
разпореждане. По тази причина по отношение на **** е налице хипотезата на
чл. 200, ал.1 КТ и последното носи отговорност в качеството на работодател
за претърпените вследствие на злополуката вреди. Тази отговорност е
гаранционна и обективна, поради което работодателят дължи обезщетението
независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови
5
работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от
действията на пострадалия работник или служител. Работодателят би могъл да
се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 КТ
случай, а именно когато пострадалият работник или служител е причинил
умишлено увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла да
бъде квалифицирана като трудова, поради което работодателят следва да
релевира това възражение в производството по признаване на злополуката
като трудова. Пропускът това да бъде направено не може да бъде поправен
чрез предявяване в исковото производство по чл. 200, ал. 1 КТ на възражение
по чл. 201, ал. 1 КТ.
В настоящия случай спорни по делото се явяват обстоятелствата какъв е
справедливият размер на обезвредата и дали с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпването на инцидента. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на трудова злополука при увреждане здравето на работника или служителя,
съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за
конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив
размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат например
обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука; възрастта на
работника или служителя; изпитания от работника или служителя стрес
вследствие причинените увреждания на здравето; страданията, които
уврежданията са причинили и продължават да му причиняват; видът и
продължителността на причинената вследствие злополуката
неработоспособност; наличието на трайни увреждания; промени в социалното
и емоционалното поведение на работника или служителя. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно
релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено
въз основа на приобщените по делото доказателства, неоспорено от страните,
съдът възприема, че ищецът е получил счупване на четвърта метакарпал кост
на дясната ръка. Счупването е причинило болки и страдания на ищеца за
период от около 10-15 дни, съгласно отговор на поставения от страна на ищеца
въпрос по СМЕ. ВЛ потвърждава, че хватателната функция на дясната ръка е
била затруднена за срок, не по-дълъг от 10-15 дни, тъй като тя се реализира с
пръстите на ръката. А от поставената ортезна имобилизация е било
затруднено движението на китката на дясната ръка в резултат на поставената
ортеза. Счупването е било пречка за добър захват на дясната ръка, което
наложило 45 дни домашно и кинезитерапевтично възстановяване на
функцията на дясната длан и китка. В заключението си вещото лице сочи, че в
6
срока на тези 45 дни ищецът не е използвал функциите на десния си горен
крайник, а така също и е било възможно ищецът да се е нуждаел от чужда
помощ. От заключението става ясно, че пълният възстановителен период е 45
дни и няма данни за оплаквания в травмираната дясна длан от страна на
ищеца. Според заключението на вещото лице не може да се очакват
дегенеративни процеси в ръката на ищеца, тъй като не се доказва развитие на
усложнение. В заключението се сочи още, че е възможно да се изпитват болки
и страдания в чупени кости при атмосферни/метеорологични промени.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51 вр. чл. 52 ЗЗД, на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди, които в настоящия
случай имат характер на претърпени болки и страдания вследствие на
трудовата злополука. Доколкото паричният еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то настоящият
съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени в размер на 7 500 лв.
При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания – счупване на четвърта метакарпал кост на дясната
ръка, причинили страдание за срок от около 10-15 дни, затруднена хватателна
функция на дясната ръка за същия период, както и невъзможност за
използване на горния десен крайник за общ период от 45 дни,
възстановителен период от 45 дни, липса на дегенеративни процеси. Съдът
взе предвид и събраните по делото гласните доказателства чрез разпита на
свидетел - показанията, дадени от свидетеля М. Л. И., както и фактът, че
същата живее във фактическо съжителство с ищеца. От покзанията става ясно,
че ищецът е търпял силни болки и е имал нужда от помощ за извършване на
ежедневни дейности, приемал е обезболяващи, дори след свалянето на
шината. За определяне на дължимото обезщетение следва да бъде отчетено и
презумптивното негативно психично отражение от реализирания деликт
върху пострадалия.
Същевременно, при определяне на справедливото обезщетение съдът
съобрази, че СМЕ сочи, че оздравителният период е траел около 45 дни, както
и че не са налице трайни увреждания. Съдът взе предвид и младата възраст на
ищеца, който за един немалък период от време е следвало да живее
непълноценно , доколкото е бил в невъзможност за самостоятелно обслужване
на ежедневните си потребности . От друга страна, съдът съобрази факта, че не
е било необходимо оперативно лечение спрямо ищеца, както и че не са налице
дегенеративни процеси.
Съдът намира, че обезщетение в приетия от съда за справедлив размер в
най-пълна степен би обезщетил вредите от трудовата злополука на ищеца,
поради което именно този размер съдът намира за съответен . Предвид
изложеното искът за горницата над сумата от 7500 лева следва да се
отхвърли.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че съдът не
7
приема за относими към предмета на спора твърденията на ответника за липса
на средна телесна повреда, и за наличие на лека телесна повреда. Същите
имат отношение към отговорността по чл. 238, ал. 1 З***, като предвидените в
посочената разпоредба фиксирани стойности на обезщетението за вреди при
причинена средна или тежка телесна повреда на служител на *** при или по
повод изпълнение на задълженията им, не изключват приложението на
общата уредба на КТ, а само я допълват, явявайки се допълнителна гаранция
за правата на лицата, претърпели трудови злополуки в системата на ***. В чл.
238, ал. 1 от З*** е гарантиран един минимален размер на обезщетението само
за вреди при тежки и средни телесни повреди, но не и за вреди от леки телени
повреди, както в настоящия случай, като по никакъв начин не се препятства
възможността за търсене на обезвреда над тази сума, когато вредите,
претърпени от служителите на *** при или по повод изпълнение на
служебните им задължения, я надвишават, респ. не се обезщетяват.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 З*** не дерогира основния за
гражданското право принцип на интегрално обезщетяване на вредите.
Противното би лишило субектите на тази разпоредба от техни основни права
и би ги поставило в по-неблагоприятно положение от това на останалите
работници и служители, които могат да търсят от работодателите си пълния
размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди, което не е
целта на закона. В мотивите към т. 23 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното: „В *** има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение; тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в З***, следва да се прилага разпореденото в чл. 126 от ЗДСл.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в *** спрямо другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения. За последните
регламентацията е по КТ.“ В цитираното тълкувателно решение е прието, че
КТ може да се прилага при неуредени случаи в З***, както в настоящия
случай с оглед вида на вредите и правоотношението между страните. В чл. 200
от КТ изрично е уредено заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди, претъпени от трудова злополука. Във всички случаи на трудова
злополука - лека, средна и тежка телесна повреди, е предвидено заплащане на
обезщетение на работници и служители по трудово правоотношение, като
няма причина служители на *** да бъдат третирани по-различно от всички
останали, били по трудово или служебно правоотношение. При липса на
нарочна законодателна уредба в специалния З*** и правилника за
приложението му, регламентиращи отношенията по повод претърпяна
вследствие на трудовата злополука лека телесна повреда, приложение следва
да намери общия КТ .
По разноските:
8
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3
ГПК, право на разноски имат и двете страни.
В полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Я. Д. – следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв. с вкл. ДДС,
/доколкото същият е представил доказателства за регистрация по ЗДДС/,
съобразно уважената част от иска. Съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника е
неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение е изчислено по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
отчете фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия.
В ползва на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК , вр. с чл. 78, ал.3 ГПК или в размер на 150лева , съразмерно на
отхвърления иск, за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 300 лв., за държавна такса върху
уважения иск, и 275 – разноски за извършена СМЕ, съразмерно на уважения
иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СД****, БУЛСТАТ: ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. ************, да заплати на ищеца А. А. П., ЕГН
**********, сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат на
претърпяна трудова злополука от 30.01.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 7500
лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА СД****, БУЛСТАТ: ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. ************, да заплати в полза на адвокат Я. Д. Д. от САК,
на осн. чл. 38, ал.2,ЗА сумата от 1050лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство, защита и
съдействие на ищеца по настоящото дело.
ОСЪЖДА СД****, БУЛСТАТ: ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. ************, да заплати в полза на Софийски районен съд,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК разноски по делото в размер на сумата от
300лева , за държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата от
275лева –разноски за СМЕ, съразмерно на уважения иск.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10