№ 12284
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110167751 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Н. П. Б., чрез адв. Т., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е собственик на 9/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор
*****, както и на 18/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***********,
находящи се в гр. С., местност „М.П. – О. II-ра част“. Излага доводи, че в началото на месец
март 2024 г. установил, че части от посочените имоти са оградени с метална ограда, като
били изсечени и унищожени трайни насаждения. В процесните имоти била вкарана
строителна техника за започване на мащабни строителни дейности и направата на огромен
изкоп. Сочи, че неправомерно не бил допуснат до процесните имоти от страна на
намиращите се в същите строителни работници, въпреки правото му на собственост. В тази
връзка, по повод подадени от него жалби до Столична община, ДНСК и СРП, установил, че
в полза на ответника е налице издадено Разрешение за строеж № 234/25.09.2023 г. за
изграждането на строеж: „Връзка на втори метродиаметър с депо „О.“ и нова метростанция
до ж.п. линията С. – К.“. Твърди, че в периода от месец януари 2024 г. до месец септември
2024 г., служители и/или подизпълнители на ответното дружество са осъществили
неправомерно навлизане в процесните имоти, свързано с вкарването на строителна техника,
изсичане на част от растителността, изграждане на бетонова площадка и поставяне на
калоуловителна решетка. Сочи, че стойността на необходимите СМР за възстановяване на
имотите в предишното им състояние възлиза на 5394,17 лв. Ето защо моли съда да осъди
ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в периода от месец януари 2024 г. до месец септември 2024
г., вследствие от неправомерно навлизане в процесните поземлени имоти от страна на
изпълнители на възложена от ответника работа, свързана с извършването на неоснователни
строителни дейности и унищожаване на трайни насаждения в поземлен имот с
идентификатор ***** и поземлен имот с идентификатор ***********, находящи се в гр. С.,
местност „М.П. – О. II-ра част“. Претендира присъждане на разноските в настоящото дело,
както и за извършените разходи в производството по ч.гр.д. № 40429/2024 г. по описа на
СРС, 167 състав.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва извършването на
СМР в процесните имоти, по повод които ищецът да е претърпял имуществени вреди.
Твърди, че в издаденото разрешение за строеж не било предвидено извършването на СМР
или съпътстващи строителството мероприятия в описаните от ищеца имоти. Оспорва
размера на претендираното от ищеца вземане, доколкото същият не бил едноличен
собственик на посочените имоти. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така - ППВС№
7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на
2
Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В частност отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения, че
служители и/или подизпълнители на ответното дружество са осъществили неправомерно
навлизане в процесните имоти, свързано с поставяне на строителна техника, изсичане на
част от растителността, изграждане на бетонова площадка и поставяне на калоуловителна
решетка. В отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил твърдението на
ищеца, че ангажиран от „Метрополитен“ ЕАД подизпълнител е причинил вреди в
процесните имоти.
По правилото на чл. 154, ал. 1, изр. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че служители и/или подизпълнители на възложена от
ответното дружество работа са извършили противоправно деяние, изразяващо се в
извършването на неоснователни строителни дейности в съсобствените му поземлени имоти,
от които са последвали описаните в исковата молба вреди, както и пряка и непосредствена
причинна връзка между твърдените вреди в посочения размер и противоправното деяние. За
доказване на твърденията в исковата молба ищецът е представил единствено Разрешение за
строеж № 234/25.09.2023 г., с което се разрешава на Столична община, „Метрополитен“ ЕАД
и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, съгласно одобрените инвестиционни проекти
на 25.09.2023 г. от Направление „Архитектура и Градоустройство" извършването на строеж
„Връзка на втори метродиаметър с депо „О.“ и нова метростанция до ж.п. линията С.-К. от
км. 0+000 до км. 0+145 и от км. 0+210 до км. 0+794.291, включително външни ВиК връзки,
външно електро захранване и реконструкция на инженерна инфраструктура“ в имот „район
Л., район В. гр. С.“. Отделно от това по делото е представено заключение на изслушана и
приета по реда на чл. 207-208 ГПК съдебно – техническа експертиза, в което са дадени
отговори на въпросите какво е било състоянието на имотите към м.08.2022 г. и към
21.08.2024 г. (датата на извършения оглед от вещото лице), имало ли е навлизане на
строителна техника, изградена бетонова площадка и калоуловителна решетка, както и каква
е стойността на необходимите СМР за възстановяване на имотите в предишното им
състояние.
Анализирайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема,
че предпоставките за уважаване на предявения иск не са осъществени, тъй като в хода на
производството не бе установено в условията на пълно и главно доказване извършването на
противоправно деяние от лица, на които ответникът е възложил извършването на
определена работа. Нито представеното по делото разрешение за строеж, нито заключението
на съдебно-техническата експертиза доказват, че служители и/или подизпълнители на
ответника са осъществили неправомерно навлизане в процесните имоти със строителна
техника, респ., че са изсекли част от растителността, изградили бетонова площадка и
поставили калоуловителна решетка. Когато доказателствената тежест за установяване на
определени предпоставки е възложена на някоя от страните в процеса, тази страна е длъжна
да проведе пълно и главно доказване за настъпването на съответните обстоятелства.
В случая ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, поради което не
са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответника и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лв.
с вкл. ДДС съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, като
представя и надлежни доказателства за заплащане на посочената сума. Същевременно
3
настоящият съдебен състав приема за основателно релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като аргументите за това са
следните:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора и
проведеното едно открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че на
ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с вкл.
ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 53,
срещу „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Княз Борис I“ № 121, осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 5394,17 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в периода от месец януари 2024 г. до месец септември 2024 г., вследствие
от неправомерното навлизане в притежавани от ищеца поземлени имоти от страна на
изпълнители на възложена от ответника работа, свързана с извършването на неоснователни
строителни дейности и унищожаване на трайни насаждения в поземлен имот с
идентификатор ***** и поземлен имот с идентификатор ***********, находящи се в гр. С.,
4
местност „М.П. – О. II-ра част“, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба – 13.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 53, да заплати на
„МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Княз
Борис I“ № 121, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5