Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1636/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Сто и втора“ № 17а, ап. 25,
срещу решение № 792/11.06.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено
по НАХД № 909/2020 г., с което е изменено наказателно постановление №
03-010932/20.02.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „Роял хаус“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева, за нарушение
на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ, като е намален
размерът на наложената имуществена санкция от 3 000,00 лева на
1 500,00 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Намира оспорения съдебен акт за
необоснован и неправилен, постановен при непълно и неточно обсъждане на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и обследване на спорните
обстоятелства. Сочи, че актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) не му е надлежно предявен за запознаване със
съдържанието му, поради което същият е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Навежда
доводи, че в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и
в наказателното постановление не е описано достатъчно конкретно нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Аргументира, че в наказателното постановление
липсва дата на извършване на нарушението, тъй като не е посочено кога
нарушението е било довършено. Релевира, че разпоредбата на чл. 128 от КТ
регламентира общи правила за работодателя, а не конкретно правило, което може
да бъде нарушено чрез действие или бездействие, а втората, посочена като
нарушена, правна норма на чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ е изцяло неотносима към
конкретния случай. Твърди, че неправилно е определена нормата, въз основа на
която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството,
тъй като е налице специална разпоредба – чл. 415в, ал. 1 от КТ, която
санкционира неизпълнение на задължително предписание, каквото правомощие,
съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, административно-наказващият орган (АНО)
има и която специална норма същият не е приложил. На изложените основания се
иска отмяна на съдебното решение и отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно
заседание и в депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки касационната
жалба се поддържа изцяло от касационния жалбоподател на изложените в нея
основания, като в условията на евентуалност се иска от съда да приложи чл. 28
от ЗАНН, тъй като нарушението представлява маловажен случай по смисъла на тази
разпоредба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва касационната
жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
размера на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на въззивната инстанция за правилно и законосъобразно и пледира за
оставянето му в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Роял хаус“ ООД е санкционирано за
това, че, в качеството си на работодател, не е изплатило в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение по трудов договор № 091/14.05.2018 г., за
извършена работа за месец декември 2018 година, в пълен размер, на лицето М. Й.
К., на длъжност „готвач“ в ресторант „Ди Вайн“, находящ се в гр. Варна, ул.
„Херман Шкорпил“, видно от представената документация, в т.ч. разчетно-платежна
ведомост за месец декември 2018 година.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че при издаването на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати сочените от санкционирания търговец
процесуални нарушения, като същите са съобразени с изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на
административното нарушение, както и за правилно определяне от АНО на
квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Констатирал е, че
не са налице основания за приложението на чл. 415в от КТ. Счел е обаче, че
размерът на наложената имуществена санкция не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, поради което го е намалил до предвидения в закона
минимум.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за необсъждане от страна на районния съд на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и обследване на спорните
обстоятелства. В хода на въззивното производство са събрани допустими, относими
и необходими доказателства, които са обсъдени от решаващия състав на ВРС в
мотивите към обжалваното решение във връзка с възраженията на страните и с
оглед приложимите материално-правни норми. Посочено е въз основа на кои
доказателствени източници съдът е установил фактическата обстановка по делото и
е изградил своите правни изводи. Преценката
за това кои доказателства да бъдат ценени и кои не, е предоставена изцяло на
вътрешното убеждение на съда, поради което сама по себе си същата не
представлява нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените
съображения настоящият касационен състав преценява, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Лишено от
основание е възражението, че АУАН не е надлежно предявен и връчен на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, което е довело
до нарушаване на правото му на защита. В разглеждания случай АУАН е съставен в
хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като представляващият
дружеството-касационен жалбоподател е отказал да го подпише, което
обстоятелство изрично е отбелязано в акта и е удостоверено с подписа на
свидетеля Калина Величкова Донева, името и точният адрес на която са отбелязани
в акта съгласно изискването на цитираната процесуалноправна норма на ЗАНН.
Противно на
твърденията в касационната жалба, АУАН и наказателното постановление съдържат
всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително
пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено. Посочени са всички съставомерни признаци на административното
нарушение, както и доказателствата, въз основа на които същите са установени.
Възражение
за липса на дата на извършване на нарушението е неоснователно, тъй като в
наказателното постановление ясно е посочено, че нарушението е извършено на
31.01.2019 година. Посочената дата напълно кореспондира с клаузите на
представения трудов договор № 091/14.05.2018 г., в който е уговорено трудовото
възнаграждение на М. К. да се изплаща еднократно до 30-то число на следващия
месец. В този смисъл, неизплащайки на дължимото трудово възнаграждение на
работника за месец декември 2018 година в срок до 30.01.2019 г., работодателят
е осъществил състава на описаното в наказателното постановление административно
нарушение имено на 31.01.2019 година.
Извършването
на нарушението от касационния жалбоподател е доказано от обективна страна. В
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е въведено задължение за работодателя да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове. Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго, а в чл. 270, ал. 3 от КТ са разписани начините на неговото изплащане –
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки или чрез превод на влог в
посочената от него банка.
От анализа
на цитираните правни норми се установява, че същите вменяват императивно
задължение за работодателя (каквото качество безспорно „Роял хаус“ ООД
притежава спрямо работника М. К.) да изплаща в уговорения в трудовия договор
срок договореното трудово възнаграждение. С оглед горното, неоснователно е
оплакването в касационната жалба, че посочените в АУАН и наказателното
постановление като нарушени разпоредби не съдържат конкретно правило за
поведение и са неотносими към конкретния случай. Неизплащането в пълен размер на
дължимото съгласно трудов договор № 091/14.05.2018 г. трудово възнаграждение на
Кузманов за месец декември 2018 година е установено по категоричен начин от
представената в хода на административно-наказателното производство
разчетно-платежна ведомост и не се оспорва от обжалващия търговец, който в
писмените си сведения от 12.02.2018 г. и в молба до директора на ТП на НОИ –
Варна от 08.02.2019 г. заявява, че поради допусната техническа грешка в
подадената от дружеството декларация обр. 1 за посочения работник за месеците
юли 2018 г. – декември 2018 г. е деклариран 4-часов работен ден с осигурителен
доход 255,00 лева, вместо 8-часов с осигурителен доход от 510,00 лева, като
същата грешка е допусната и във ведомостта за заплати за същия период. С оглед
горното и доколкото съгласно данните в протокол № ПР 1903435/13.02.2019 г.
нарушението е установено при извършена проверка на 01.02.2019 г., неоснователно
е възражението на касатора, че нарушението е отстранено доброволно от
работодателя преди извършване на проверката.
Въпреки че в
т. 7 от протокол № ПР 1903435/13.02.2019 г. на „Роял хаус“ ООД е дадено
задължително предписание да изплати до пълния размер договореното трудово
възнаграждение за извършената работа за месец декември 2018 година на лицето М.
Й. К., на длъжност „готвач“, в случая отговорността на дружеството не е
ангажирана за неизпълнение на предписанието, както се твърди в касационната
жалба, а за неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от императивни правни
норми на КТ (чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ), поради което
неоснователно се явява възражението за неправилно определяне на нарушената, а
оттам и на санкционната разпоредба.
Настоящият
касационен състав намира, че за работника са произтекли вредни последици,
доколкото същият е бил лишен от възможността да ползва средствата от дължимото
му се трудово възнаграждение в сроковете, в които това е следвало да се случи
съобразно уговореното с трудовия договор. Липсват доказателства нарушението да
е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ. По
изложените съображения, правилен е достигнатият от районния съд извод, че
разпоредбата на чл. 415в от КТ е неприложима. Цитираната правна норма е
специална спрямо разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което последната е
неприложима по отношение на извършени административни нарушения по КТ. В същия
смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 7/2010 г., ОСК, в което е
посочено, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Отчитайки
тежестта на конкретното нарушение и на дееца, касационният състав счита, че
редуцирайки наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в
санкционната норма, размер, въззивният съд я е определил в съответствие с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като същата отговаря на обществената опасност
на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за реализиране на целите
по чл. 12 от ЗАНН.
Като е достигнал до идентични правни изводи и е изменил оспореното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради липса на касационни
основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
предложение второ от ЗАНН.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 792/11.06.2020 година на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 909/2020 година.
ОСЪЖДА „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Сто и втора“ № 17а, ап. 25, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80,00 (Осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.