№ 417
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120200872 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. А. К., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на електронния фиш. Твърди се, че не е била връчена на жалбоподателя
покана по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДвП преди издаване на електронния фиш. Поддържа, че
електронният фиш, който според АНО обосновава повторност на нарушението, е бил
отменен с решение на РС – Пловдив, влязло в сила на ******** г. Оспорва разрешената
скорост за движение на процесния участък, като навежда възражение да действие на пътен
знак В26, указващ разрешена скорост до 80 км/ч
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило пшисмено становище, с което поддържа жалбата и
претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
и законосъобразен.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на ******** г. в 11:03
часа в гр. Бургас, ПП I-6 км 494+910 до магазин „Е.Б.“ в посока от кв. „П.к.“ към кв. „В.“,
при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, собственият на
жалбоподателя лек автомобил „Волво В70“ с рег. № ******** е бил управляван с 65 км/ч
след отчетен толеранс – 3 % при измерването. Скоростта е била засечена с автоматизирано
техническо средство със заснет клип № 79149.
След извършена справка за собственост се констатирало, че процесният автомобил е
собственост на жалбоподателя. От извършена справка в АИС АНД се установява, че срещу
жалбоподателя е бил издаден от ОД на МВР –Пловдив Електронен фиш серия К № *******
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който е бил връчен на жалбоподателя на ******** г.
Електронен фиш серия К № ******* е бил обжалван от жалбоподателя и с Решение в сила
от ******** г., РС- Пловдив го е отменил. На ******** г. е бил издаден процесният
електронен фиш предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира
скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък,
по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път).
На жалбоподателя е било вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като е било
установено, че в населено място собственият му лек автомобил е бил управялван със скорост
65 км/ч, при разрешена до 50 км/ч.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
2
че на ******** г. в 11:03 часа в гр. Бургас, ПП I-6 км 494+910 до магазин „Е.Б.“ в посока от
кв. „П.к.“ към кв. „В.“, собственият на жалбоподателя лек автомобил „Волво В70“ с рег. №
********, е бил управляван с превишена скорост 65 км/ч при разрешена в населено място до
50 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че за участъка е действал пътен знак В26, който е указвал разрешена скорост
за движение до 80 км/ч.
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л. 25) се установява, че процесното техническо средство е било с
точно местонахождение в гр. Бургас, ПП I-6 км 494+910 до магазин „Е.Б.“ в посока от кв.
„П.к.“ към кв. „В.“, т.е. в рамките на населено място – гр. Бургас. Видно от протокола не е
бил поставен пътен знак за въвеждане на ограничение за скоростта на движение на
автомобилите. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък
максималната разрешена скорост за управление на МПС е до 50 км/ч., съгласно общото
правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Измерването на скоростта се е осъществило при стационарен
режим и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство –
приближаващ. В преписката е налична снимка на техническото устройство (л.25-гръб),
видно от която техническото средство е било мобилно, като от протокола за използването му
се установява, че е било поставено в служебен автомобил на контролния орган с рег. №
А7863КК.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелатво се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 68 км/ч, като след измерване на
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 65
км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство TFR1-M 644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на
3
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и
приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
От справка за собственост се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния
автомобил. По тази причина, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение
е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на
автомобила.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. В преписката липсват данни за подадена от
жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
При така установеното по делото от фактическа страна съдът намира, че
санкционната норма на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП не е приложима
по отношение на извършеното от жалбоподателя нарушение. Както се установи по-горе в
изложението, електронният фиш, който е обосновал квалифициране на настоящото
нарушение като повторно е бил отменен от съда с влязло в сила на ******** г. след
издаване на процесния електронен фиш на ******** г. Следователно настоящото
нарушение не следва да се определя като такова, извършено в условията на повторност. Ето
защо обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя да се
наложи на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказание „глоба“ в размер
на 50 лева. Както се установи от фактическа страна в случая се касае за превишаване на
разрешената скорост с 15 км/ч в населено място (установено е управление с 65 км/ч при
разрешена до 50 км/ч). В чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 11 км/ч до 21 км/ч се
наказва с глоба в размер на 50 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен по
отношение на основанието за налагане на наказанието и относно размера му.
4
Предвид извода на съда за частична основателност на жалбата и за изменение на
обжалваното наказателно постановление по отношение на наложеното на жалбоподателя
наказание, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят
частично разноски за изплатено адвокатско възнаграждение предвид получената по делото
защита, а именно намаляване на размера на наказанието на половина. Видно от представен
по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 400 лева
за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Предвид частичната
основателност на жалбата съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
половината от претендираните разноски, а именно сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който
на К. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 100 лв., като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП НАМАЛЯВА
размера на наказанието „глоба“ от 100 лева на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на К. А. К., ЕГН **********, сумата от 200
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5