№ 13554
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ***А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ***А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ***А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110117247 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. Б. срещу *****, с която са
предявени осъдителни искове за сумите от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, и 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на
обвинение по ДП № ЗМ ****/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № ****/2008 г. по
описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с присъда № ****/28.03.2018 г. по НОХД №
2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва върху обезщетенията
за периода от 27.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 08.09.2008 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 346, ал. 1 НК, разпитан е като обвиняем и е задържан за 72 часа от СРП, а от
11.09.2008 г. е с мярка за неотклонение задържане под стража. Излага, че е участвал в
разпознаване на 08.09.2008 г. и в съдебно-психиатрична експертиза на 09.09.2008 г. Сочи, че
на 13.11.2008 г. е извършено прецизираното му привличане в качеството на обвиняем,
разпитан е като такъв и му е предявено разследването. Заявява, че на 04.12.2008 г. е внесен
обвинителен акт и въз основа на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС,
НО, 5 състав, по което на 17.12.2008 г. мярката му за неотклонение е изменена в домашен
арест и по което са проведени шест открити заседания с негово участие, като в последното
наказателното производство е прекратено поради сключване на споразумение от друг
подсъдим, а мярката за неотклонение на Б. е изменена в парична гаранция, след което
председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждането на делото и то е разпределено
на друг съдия. Твърди, че след това са проведени с участието на ищеца още три открити
заседания, след което наказателното производство е прекратено отново срещу друг
подсъдим, което отново е наложило отвод на председателя на съдебния състав, а след новото
преразпределяне на делото са проведени с участието на Б. още осем открити заседания.
Излага, че с Присъда от 30.11.2011 г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, но с Решение № 798/25.06.2012 г. по ВНОХД № 1921/2011 г. по описа на СГС,
оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на СРС, в резултат на което е образувано НОХД № 12048/2012 г. по описа на СРС, НО, 106
състав, съдебното производство по което е прекратено и обвинителният акт е върнат на
СРП. Посочва, че на 31.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт, но с Разпореждане от
1
12.03.2013 г. съдът отново е прекратил делото, но разпореждането е отменено от въззивния
съд и делото е върнато за продължаване на производството, след което в откритото
заседание на 18.11.2013 г. съдията се е отвел. Твърди, че след отвода е образувано НОХД №
2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, по което с негово участие са проведени девет
открити заседания и е постановена Присъда № ****/28.03.2018 г., с която той е признат за
невиновен и оправдан, а с Разпореждане от 05.03.2019 г. протестът на СРП срещу присъдата
е върнат, поради което тя е влязла в сила на 27.03.2019 г. Излага, че е претърпял
неимуществени вреди от морален, психически и здравословен характер в резултат от
воденото срещу него през продължителен период наказателно производство по обвинение за
тежко престъпление, а именно: силен стрес, тежка психическа травма, чувство за безсилие,
безперспективност и онеправданост; ограничения в отношенията със семейство, близки и
приятели, довело до социално отчуждение и отдръпване от него на роднините и приятелите
му; необходимост да се съобразява с ограничения, произтичащи от воденото наказателно
производство; необходимост да отделя много време за участие в процесуални действия и
организиране на защитата си; необходимост да се оправдава пред роднини и приятели;
невъзможност да започне нормална работа, поради което живеел в нищета и мизерия,
разчитал на близките си да има жилище и прехрана за него и семейството му и задлъжнял;
постоянен страх от полицията заради това, че е от контингента на криминално проявените
лица; влошаване на здравословното му състояние – започнал да страда от силно главоболие,
задух, нарушения на съня, високо кръвно налягане. Възразява, че продължителността на
наказателното производство в случая надхвърля разумните срокове, което също се отразява
върху претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че е претърпял неимуществени
вреди и от приложените по отношение на него мерки за неотклонение. Сочи, че задържането
под стража е променило съществено обичайния му начин на живот и е ограничило
реализирането на ангажиментите му в личен и семеен аспект – през този период е бил
лишен от възможността да упражнява родителските си права, да изпълнява моралните си
задължения и да издържа семейството си, а освен това задържането предизвикало у него
душевни страдания заради социалната изолация, променило коренно психиката му и
спомените му се отразяват и понастоящем. Твърди, че ограниченията от домашния арест го
довели до стресово състояние, чувствал се затворен в клетка, изживявал страх и
несигурност, а с налагането на парична гаранция съответната парична сума била задържана
вместо да се ползва за посрещане на нуждите на семейството от прехрана. Излага, че от
незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди – разноски за адвокатски
възнаграждения в общ размер на 750 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда възражение за липса на
доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда. Оспорва настъпването на част
от твърдените неимуществени вреди – лишаване на ищеца от възможност да упражнява
родителски права, промени в личен план, притеснения и душевни страдания, промяна на
психиката му по време на задържането, трайни вреди върху физическото и психическото му
здраве и други подобни, които надхвърлят презумптивните вреди, като оспорва и причинно-
следствената им връзка с воденото наказателно производство. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените пречки за намиране на работа и
повдигнатото на Б. обвинение. Изтъква, че *** не е разгласявала информация за воденото
срещу него наказателно производство, както и че евентуалното несъобразяване на трети
лица – работодатели, с презумпцията за невиновност не може да й се вмени във вина.
Излага, че досъдебната фаза е продължила само около 3 месеца, а за продължителността на
наказателното производство са допринесли процесуалното поведение на другите подсъдими
и неколкократното определяне на нов докладчик по делото, като счита, че *** не следва да
носи отговорност за продължителността на съдебната фаза. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен. Счита, че са налице
2
обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане на ищеца: липсата на доказателства за
интензивната му ангажираност в извършваните процесуални действия; видът, характерът и
интензитетът на упражнената процесуална принуда; липсата на данни за медийно
разгласяване; личността на ищеца – лице, срещу което са водени и други наказателни
производство. Оспорва заплащането от ищеца на адвокатски възнаграждения за
наказателното производство и техния размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенциите за лихви. Моли за отхвърляне на исковете,
евентуално – за присъждане на обезщетения в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ***** за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването
на престъпление, за което впоследствие е оправдан.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, *** или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно ЗОДОВ държавата
отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Във
връзка с възражението на ответника, че следва да отговаря само за вредите, настъпили в
резултат на досъдебната фаза на наказателното производство, следва да се посочи, че
отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна
/безвиновна/ – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е
без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, а в конкретния случай това е
*****. Ето защо възражението й, че не следва да носи отговорност за вредите, настъпили в
резултат на съдебната фаза на производството, е неоснователно.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно
производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2.
настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно-
следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 08.09.2008 г. е започнато по
реда на чл. 212, ал. 2 НПК ДП № ****/2008 г. по описа на 05 РПУ – СДМВР, пр. пр. №
****/2008 г. по описа на СРП, срещу ****, **** и Д. П. Б. за извършено престъпление по чл.
346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. На същата дата ищецът е задържан за
срок до 24 часа по реда на ЗМВР и му е извършен личен обиск във връзка със задържането.
С постановление от 08.09.2008 г., предявено му същия ден, той е привлечен като обвиняем в
извършването на престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК,
след което е извършен разпит на обвиняем, а с постановление на прокурор от 08.09.2008 г. е
задържан за срок от 72 часа, считано от 08.09.2008 г. На същата дата е извършено
разпознаване с негово участие. С протоколно определение от 11.09.2008 г. по НЧД № И-
2876/2008 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, потвърдено с протоколно определение от
19.09.2008 г. по ВНЧД № 2691/2008 г. по описа на СГС, НК, 6 въззивен състав, е взета по
отношение на Б. мярка за неотклонение задържане под стража. Извършена е по досъдебното
3
производство съдебно-психиатрична експертиза с негово участие. На 13.11.2008 г. му е
предявено ново постановление за привличане на обвиняем за същото престъпление,
извършен е разпит на обвиняем и му е предявено разследването.
На 05.12.2008 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу ****, Д. П. Б. и ****, като
обвинението срещу Б. е за престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18,
ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НО, 5
състав. С протоколно определение от 17.12.2008 г. е изменена взетата по отношение на Б.
мярка за неотклонение задържане под стража в домашен арест. Насрочено е открито
заседание на 17.02.2009 г., на което Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради
неявяването на защитник на друг подсъдим. В откритото заседание на 11.03.2009 г. Б. се е
явил, даден е ход на делото, но то е отложено поради необходимостта от събиране на
доказателства, както и е оставено без уважение искането му за изменение на мярката за
неотклонение от домашен арест в по-лека. С разпореждане от 23.03.2009 г. е разрешено на Б.
да напусне адреса си на 25.03.2009 г., за да закара детето си **** с автомобил до клиника, а с
разпореждане от 07.04.2009 г. му е разрешено да напуска адреса си в периода 02. –
10.04.2009 г., за да придружава детето си **** за провеждане на курс по физиотерапия.
Проведено е открито заседание на 17.04.2009 г. с участието на Б., като делото е отложено за
събиране на доказателства. С разпореждане от 08.05.2009 г. е разрешено на Б. да напуска
адреса си в периода 11.05.2009 г. – 19.05.2009 г., за да придружава детето си **** за
провеждане на рехабилитация. В откритото заседание на 10.06.2009 г. Б. се е явил, но делото
е отложено за събиране на доказателства. В откритото заседание на 19.06.2009 г. той се е
явил и в него е одобрено постигнатото споразумение по отношение на подсъдимия ****,
наказателното производство е прекратено по отношение на този подсъдим, изменена е
мярката за неотклонение на Б. от домашен арест в парична гаранция в размер на 1 000 лв. и
съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото. С определение № 2270/27.07.2009 г.
по ВЧНД № 3024/2009 г. по описа на СГС, НК, 1 въззивен състав, е изменено протоколно
определение от 19.06.2009 г. по НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НК, 5 състав, с
което е изменена мярката за неотклонение на Б. от домашен арест в парична гаранция, като е
намален размерът на определената парична гаранция в размер на 500 лв.
С разпореждане от 05.03.2010 г. на новия съдия-докладчик делото срещу другите двама
подсъдими е насрочено за 06.04.2010 г. Откритото заседание на 06.04.2010 г. е проведено с
участието на Б. и в него е даден ход на делото, но то е отложено за събиране на
доказателства. В откритото заседание на 07.06.2010 г. той се е явил, но поради неявяване на
неговия защитник не е даден ход на делото. В откритото заседание на 16.06.2010 г. Б. се е
явил и е даден ход на делото, като е одобрено споразумение по отношение на подсъдимия
***, след което съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото.
С разпореждане от 24.06.2010 г. на новия съдия-докладчик делото срещу Б. е насрочено за
13.08.2010 г. В насроченото открито заседание той се е явил, но ход на делото не е даден
поради непризоваване на предпочитания от него защитник и поради неявяване на свидетели.
В откритите заседания на 01.10.2010 г., 24.11.2010 г., 04.02.2011 г., 12.04.2011 г. и 08.07.2011
г. подсъдимият се е явявал и е даван ход на делото, събирани са доказателства, но то е
отлагано за събирането на още доказателства. В откритото заседание на 07.10.2011 г. Б. се е
явил, но ход на делото не е даден поради неявяване на неговия защитник. В откритото
заседание на 30.11.2011 г. подсъдимият се е явил и след събиране на доказателства съдът е
обявил присъдата си, с която го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение, след което е отменил мярката му за неотклонение гаранция в пари в размер на
500 лв. За проверката на присъдата е образувано по жалба на частния обвинител и по
протест на прокурора ВНОХД № 1921/2012 г. по описа на СГС, НО, 8 въззивен състав, по
което е проведено едно открито заседание, в което Б. не се е явил. С Решение №
798/25.06.2012 г. на въззивния съд е отменена изцяло присъдата от 30.11.2011 г. по НОХД №
13765/2008 г. по описа на СРС, поради липса на мотиви и делото е върнато за ново
4
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.
След това е образувано НОХД № 12048/2012 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, по което
е насрочено открито заседание на 29.09.2012 г., но делото е пренасрочено за 06.12.2012 г.
поради липса на титуляр на състава. В откритото заседание на 06.12.2012 г. Б. се е явил, но
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
На 04.02.2013 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу Д. П. Б. за престъпление по чл.
346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, въз основа на който е образувано
НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав. С разпореждане от 12.03.2013 г.
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, но с определение № 1993/24.06.2013 г. по
ВНЧД № 2900/2013 г. по описа на СГС, НК, 16 въззивен състав, разпореждането е отменено
и делото е върнато на СРС за продължаване на съдебното производство. Насрочено е
открито заседание на 18.11.2013 г., за което подсъдимият е бил нередовно призован и не се е
явил и на което съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото.
На 15.01.2014 г. делото е преразпределено на друг съдия-докладчик. С разпореждане от
09.05.2014 г. то е насрочено за 03.11.2014 г., но в откритото заседание ход на делото не е
даден поради нередовно призоваване и неявяване на подсъдимия. В откритото заседание на
16.03.2015 г. Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради неполучаване на препис от
обвинителния акт и желанието му да има упълномощен защитник. В откритото заседание на
17.06.2015 г. подсъдимият се е явил и е даден ход на делото, но то е отложено за събиране на
доказателства. В откритото заседание на 25.11.2015 г. Б. се е явил, но ход на делото не е
даден поради неявяването на упълномощения му защитник. В откритите заседания на
16.03.2016 г., 20.06.2016 г. и 02.11.2016 г. подсъдимият се е явявал, събирани са
доказателства, но делото е отлагано за събиране на още доказателства. В откритото
заседание на 01.03.2017 г. Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради внезапно
заболяване на съдебен заседател, както и поради неявяване на защитника по уважителни
причини. В откритото заседание на 31.05.2017 г. подсъдимият и неговият защитник не са се
явили и ход на делото не е даден. В откритото заседание на 11.12.2017 г. Б. се е явил,
събирани са доказателства, но делото е отложено за събиране на още доказателства. В
откритото заседание на 28.03.2018 г. подсъдимият се е явил, събирани са доказателства и
съдът е обявил присъда № ****/28.03.2018 г., с която го е признал за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение. Против нея е подаден протест на 02.04.2018 г., но с
разпореждане от 05.03.2019 г. той е върнат. Присъдата е влязла в законна сила на 27.03.2019
г.
Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/,
обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен
е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното
обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свид. ****, от които се изяснява следното: С ищеца живеят на семейни начала повече от 30
години и имат две деца, едното от които е с детска церебрална парализа. Делото от 2008 г. за
опит за кражба на лек автомобил се оказало най-тежкото за Д. и семейство им. То
продължило повече от 10 години. Заради това, че автомобилът бил на адвокат, натискът по
това дело бил много голям. Ищецът бил задържан в ареста за около 3 месеца и половина, а
след това бил пуснат под домашен арест. По време на домашния арест поне веднъж в
седмицата, а понякога и два пъти седмично, между 2 и 3 часа през нощта на адреса им
пристигали патрулни коли от полицията с високоговорители и сирени, будели цялата къща,
викали ищеца с високоговорител да се покаже навън за проверка и се държали много лошо,
като от всичко това децата се будели и се разплаквали, а детето със заболяването се
5
стресирало. Вследствие на това ищецът бил много притеснен и това влияело на
психическото му състояние, защото виждал как тормозят семейството му. Сумарно
задържането и домашният арест продължили около 1 година. Междувременно той не можел
да излиза и да посещава лекар, не се чувствал добре, от притеснение загубил съня си, все
очаквал, че някой ще дойде през нощта. Той бил много притеснен, защото бил сигурен, че
ще направят всичко възможно, за да го вкарат в затвора. Започнал да вдига високо кръвно.
Започнали да го болят зъбите, получил парадонтоза от стрес и зъбите му започнали да падат.
Докато бил под домашен арест, той поискал специално разрешение, за да отиде на
зъболекар, такова му било дадено и той отишъл до поликлиниката. Ищецът плачел, не
можело да се разговаря с него, избухвал, затворил се в себе си, притеснявал се, че ще влезе в
затвора. Била му поискана гаранция около 1 000 лв., която била непосилна за семейството, и
по негово искане тя била намалена. Те задлъжняли много, докато ищецът бил задържан и
бил под домашен арест, защото само свид. **** работела. Междувременно детето с детска
церебрална парализа трябвало да ходи непрекъснато на рехабилитация. **** взела заем, но
след това трябвало да напусне работа, за да го води на рехабилитация, защото нямало кой да
го води, което още повече травмирало ищеца. След домашния арест той си търсел работа, но
никой не искал да го назначи, защото се водело дело срещу него. Хората, при които той
търсел работа, разбрали за делото от свидетелството за съдимост. Той се принудил да работи
„на черно“ в строителството, но заради липсата на трудов договор работодателите започнали
да злоупотребяват и да не му плащат редовно. След това заминал да работи в Германия, а
свид. **** започнала работа в чистотата и трябвало да се грижа сама за децата. Заради
делото срещу него той трябвало да пътува постоянно между Германия и България, с което
работодателят му в Германия не бил съгласен. Поради това ищецът се принудил да напусне
работата, а заради липсата на пари за непрекъснатите пътувания се наложило да се върне в
България. Той направил опити за лечение на парадонтозата, но лечението било много скъпо,
а семейството не разполагало с необходимите парични средства. Ищецът бил толкова
притеснен и сигурен, че ще влезе в затвора, че когато делото приключило, не могъл да
повярва, нито да се зарадва на оправдателната присъда. Това не бил първият му сблъсък с
правораздавателните органи.
Съдът кредитира само частично показанията на свид. ****. Не им се доверява в частта, в
която тя разказва, че след задържането и домашния арест ищецът не могъл да си намери
работа в България заради процесното наказателно производство, защото разяснението й, че
потенциалните работодатели разбирали за него от свидетелството за съдимост, е
неправдоподобно, доколкото на съда е служебно известно, че свидетелството за съдимост не
съдържа данни за неприключили наказателни производства. Освен това от справките за
съдимост на Б. е видно, че в периода на протичане на процесното наказателно производство
той е бил осъден за други престъпления, поради което не може да се приеме, че
евентуалните му затруднения да започне „нормална“ работа в България се намират в
причинно-следствена връзка именно с незаконното обвинение – предмет на настоящото
дело. Съдът не възприема показанията на свид. **** и в частта, в която тя сочи, че
проявилите се при ищеца болки в зъбите и парадонтоза, довела до падане на зъби, са
резултат именно от воденето срещу него на процесното наказателно производство, защото
със свидетелски показания не би могло да се установи наличието на причинна връзка между
незаконното обвинение и посочените медицински състояния, независимо дали те са се
проявили именно през периода на висящност на конкретното наказателно производство.
Освен това в случая по нейни думи на ищеца е било дадено разрешение да посети
зъболекар, поради което достъпът му до медицинска помощ не е бил изключен. Показанията
й не следва да бъдат кредитирани и в частта, в която заявява, че заради домашния арест Б. не
можел да участва в рехабилитацията на тяхното болно дете, доколкото противното се
установява от материалите по наказателното производство, от които е видно, че той
неколкократно е искал и му е било разрешавано от съда да напусне адреса си, за да се
6
погрижи за рехабилитацията му. В останалата част съдът се доверява на показанията на свид.
****, защото те представляват добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали
нейно достояние, неопровергани са от други доказателства по делото, а и е житейски
правдоподобно именно лицето, с което ищецът съжителства на семейни начала, да има
преки и непосредствени впечатления относно отражението на провежданото наказателно
производство и на прилаганите мерки за неотклонение върху емоционалното и
здравословното му състояние и неговия бит.
Освен това съдебната практика /например Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г., ІV Г. О. на ВКС/ приема следното: „Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства“.
Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в
съда, цялото наказателно производство, нормално влияят негативно върху психиката на
всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални
доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.
В случая не са събрани доказателства, оборващи житейската презумпция, а дори въз
основа на свидетелските показания в кредитираните части съдът приема за установено, че
ищецът е понесъл неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно
производство, изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания /притеснения и
стрес от наказателното производство, и убеденост, че ще бъде осъден/, затруднения в
социалното общуване поради избухливост, чувствителност, подтиснатост и затвореност,
неудобства в битов план /необходимост да отделя много време за участие в процесуални
действия и организиране на защитата/, трудности за полагане на труд в чужбина след
освобождаването му от домашен арест /поради необходимостта да се явява по делото и
произтичащите от това разходи и неразбирателства с чуждестранния работодател/, промени
в здравословното състояние /загуба на съня и повишено кръвно налягане/.
От значение са и писмените доказателства относно прилаганите в хода на наказателното
производство мерки за процесуална принуда спрямо ищеца, защото техният вид и
продължителността на прилагането им също следва да бъдат съобразени при определяне на
вида и степента на увреждането му. Съдът намира, че и без нарочни доказателства следва да
се приеме, че прилагането на мерки за неотклонение причинява на лицето душевен
дискомфорт и редица неудобства, произтичащи от естеството на съответната мярка за
неотклонение и ограниченията, с които тя е свързана, което е житейски напълно обяснимо. В
случая по делото е установено, че по отношение на Б. са прилагани три от общо четирите
вида мерки за неотклонение – задържане под стража за периода от 08.09.2008 г. до
17.12.2008 г., домашен арест за периода от 17.12.2008 г. до 19.06.2009 г. и парична гаранция в
размер на 500 лв. за периода от 19.06.2009 г. до 30.11.2011 г. При съвкупната преценка на
показанията на свид. **** и материалите по наказателното дело се налага извод, че през
периода на задържането ищецът е бил откъснат от семейството и социалната си среда, а
домашният арест е довел до затруднения при ползването на медицинска помощ от него
самия и при оказването на грижи за болното му дете, нуждаещо се от рехабилитация,
предвид необходимостта да иска разрешение да напусне дома си /макар такова всеки път да
му е давано/, като е била налице и невъзможност да участва в издръжката на семейството си
през периода на задържане и на домашен арест, обусловила притеснения за финансовата
обезпеченост на семейството му, а предоставянето на сумата от 500 лв. като парична
гаранция е довела до невъзможност да разполага с нея за нуждите на семейството за
значителен период от време. Същевременно от свидетелските показания се установява и
7
конкретния начин, по който е извършван от полицейските органи контрол върху домашния
арест, изразяващ се в ежеседмични /а понякога и по-чести/ среднощни посещения на адреса
му, осъществявани по тенденциозен начин, влияещ върху цялото семейство, включително
върху децата, едното от които със сериозно заболяване, а оттам – рефлектиращ значително
върху психиката на Б., у когото се породил страх, че някой ще дойде през нощта и ще
тормози семейството му.
Относими към въпроса за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконното обвинение са и писмените доказателства относно продължителността на
наказателното производство, защото обезщетението за неимуществени вреди, претендирани
по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да
обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение
се отнася за тях /т. 1 от ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС/. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение за неимуществени
вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички
права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода,
право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената
държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът
определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато
неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането, тя нарушава и
правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради
което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за
накърняване на това право. Право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита
на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно са реализирани
правопораждащите фактически състави на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. Ако
твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по-голям размер
на глобалното обезщетение. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е
дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди
критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Освен това с оглед осъществяването
на контрол върху съдебния акт за спазване на критериите при определяне на размера на
обезщетението за вредите от бавно правосъдие съдът следва да посочи и каква част от
глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.
В случая в исковата молба ищецът изрично се позовава на нарушаване на правото на
справедлив процес в разумни срокове, поради което съдът следва да извърши преценка дали
е доказано нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, като следва да вземе предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. Преценката дали е спазено изискването за
разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.
В настоящия случая предметът на делото е предполагал разглеждането на повдигнато
обвинение срещу три лица за идентична престъпна дейност. Досъдебното производство е
приключило бързо – за около 3 месеца, но съдебната фаза е продължила над 10 години,
причините за което са няколко. На първо място, това е необходимостта от обезпечаване
правото на защитата на подсъдимите и разкриването на обективната истина, довели до
многократно отлагане на делото поради неявяване на подсъдим и/или защитник, както и за
събиране на доказателства. На второ място, следва да бъде съобразено обстоятелството, че
8
другите двама подсъдими поетапно са сключвали споразумение със СРП, което е наложило
двукратно отвеждане на съдебния състав и започване на делото отначало. След първия отвод
делото е насрочено за разглеждане в открито заседание след близо 10 месеца. На следващо
място, върху продължителността на производството е повлияла и отмяната на първата
постановена оправдателна присъда срещу Б. и връщането на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото за първи път е констатирана
необходимост от отстраняване на допуснати процесуални нарушения, поради което делото е
върнато на СРП, като такава преценка е извършена от съда и втори път, но този път е била
неправилна, поради което разпореждането му за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СРП е отменено от въззивния съд, а по възражение на прокурора
съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото. На последно място, при последното
разглеждане на делото се наблюдават понякога дълги интервали между насрочените открити
заседания, както и между постановяването на присъдата и обявяването на мотивите.
Преценявайки съвкупно всички посочени обстоятелства, съдът намира, че в случая е
нарушено изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, защото
продължителността от над 10 години се дължи не само на неколкократното му отлагане
заради неявяването на претендиращия обезщетение и/или на негов защитник и поради
поведението на другите подсъдими, а е свързана и с необходимостта от отмяна на първата
оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, констатирането едва тогава на допуснатите от СРП процесуални нарушения,
обусловили необходимостта от прекратяване на съдебното производство, необходимост от
отмяна на второто разпореждане за прекратяване на съдебното производство и последвалия
от това отвод на съдебния състав и наличието на известни забавяния при последното му
разглеждане. Отчитайки всички значими за продължителността на конкретното наказателно
производство обстоятелства, съдът намира, че производството е могло и е следвало да
приключи най-късно през 2011 г., а продължаването на делото от 2012 г. нататък при всички
случаи е нарушило правото на ищеца по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ.
Относно неимуществените вреди съгласно практиката на ЕСПЧ съществува силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за
неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото /в този
смисъл – Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
60242/13.01.2022 г. по гр. д. № 339/**** г. на ВКС, III ГО/. В конкретния случай съдът, като
взе предвид, че става въпрос за един продължил неоправдано дълго наказателен процес,
което обстоятелство само по себе си е нарушило правото на ищеца да получи справедливост
в един разумен срок, намира за естествена и закономерна последица от това обстоятелство
ищецът да е изживял неприятни емоции и да е претърпял душевен дискомфорт. Този извод
не е опроверган от доказателствата по делото, а дори намира опора в показанията на свид.
****, която разказва, че през цялото време той е страдал, защото е бил притеснен от изхода
на делото, като е очаквал той да бъде неблагоприятен за него, а след постановяване на
оправдателната присъда дори не е могъл да повярва и да се зарадва. Следователно
житейската презумпция за причиняване на неимуществени вреди от забавеното правосъдие,
изразяващи се в обичайните, типични неимуществени вреди, в случая е неопровергана.
Съдът намира, че всички доказани по делото неимуществени вреди за ищеца са в резултат
именно на незаконното обвинение, включително на прилаганите мерки за неотклонение и на
необоснованата продължителност на наказателното производство.
По отношение на твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в
отдръпване от Б. на неговите роднини и приятели и необходимост да се оправдава пред тях,
9
както и във влошаване на здравословното му състояние, изразило се в получаване на задух и
страдание от силно главоболие, съдът намира, че не са събрани по делото никакви
доказателства, а за твърдяната невъзможност да си намери „нормална“ работа в България
именно заради незаконното обвинение не са събрани надеждни доказателства, за което вече
бяха изложени съображения. Ето защо и доколкото не се касае за вреди, които обичайно
настъпват при лица, срещу които е провеждано наказателно преследване, съдът намира, че
те са недоказани.
Предвид разпоредбата на § 1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52 ЗЗД,
като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между
вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С оглед даденото задължително
тълкуване с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Съобразно предмета на предявения иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ относимите обстоятелства при определяне на размера на
дължимото обезщетение са тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, броят и интензивността на извършените с участието на
обвиняемия следствени действия, продължителността на наказателното производство,
преживените от пострадалия страдания и тяхната интензивност. По изложените по-горе
съображения следва да бъде отчетено при определяне на глобалния размер на
обезщетението за неимуществени вреди и констатираното от съда нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, на което ищецът изрично се е позовал в
исковата молба.
При определяне размера на обезщетението в конкретния случай съдът съобрази:
повдигането срещу Б. на обвинение само за едно престъпление; тежестта на престъплението,
за което той е бил обвинен – по чл. 346, ал. 1 НК, което представлява тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК; неразумната продължителност на наказателното производство
срещу него – над 10 години; прилагането по отношение на ищеца на три мерки за
неотклонение в различни периоди, чиято обща продължителност е над 3 години – задържане
под стража за периода от 08.09.2008 г. до 17.12.2008 г., домашен арест за периода от
17.12.2008 г. до 19.06.2009 г. и парична гаранция в размер на 500 лв. за периода от
19.06.2009 г. до 30.11.2011 г., както и конкретния начин на контрол върху домашния арест,
довел до допълнителен стрес за Б.; липсата на други прилагани мерки за процесуална
принуда; извършените с негово участие процесуално-следствени действия в хода на
досъдебното производство – разпознаване на лице, съдебно-психиатрична експертиза и два
разпита на обвиняем; големия брой на откритите съдебни заседания по делото с негово
участие – 26 открити заседания пред СРС; видът на причинените му неимуществени вреди –
отрицателни емоционални преживявания, затруднения в общуването, неудобства в битов
план, частично затрудняване осъществяването на трудова дейност /в чужбина/ и поява на
здравословни оплаквания /нарушения на съня и повишено кръвно налягане/, както и техния
интензитет, който конкретно по отношение на вредите от домашния арест се установи, че
надхвърля обичайното за ситуацията предвид създадените по този начин затруднения на Б.
за участието му в рехабилитацията на болното му дете, породени от необходимостта да иска
разрешение за напускане на дома си, и предвид предизвикания у него страх, че за пореден
път ще бъде демонстративно посетен в дома си през нощта от полицейските органи по
време на домашния арест, с което семейството му ще бъде тормозено; личността на ищеца –
лице, по отношение на което и преди са провеждани наказателни производства, като дори са
постановявани осъдителни присъди, което от своя страна сочи на по-нисък интензитет на
увреждането му.
На основание § 1 ПЗР ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, отчитайки преимущественото наличие на
обстоятелства, сочещи на по-висок интензитет на увреждане – фактът, че неоснователната
10
принуда от воденото наказателно производство е осъществена извън разумния срок за
прилагането й, прилагането на почти всички мерки за неотклонение по отношение на ищеца
за дълъг период от време, видът и интензитетът на претърпените неимуществени вреди от
домашния арест и голямата ангажираност на Б. с воденото срещу него наказателно
производство поради необходимостта от участие в 4 процесуално-следствени действия в
досъдебното производство и в 26 открити заседания в съдебната фаза, и съобразявайки
общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, съдът намира, че справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконното обвинение /включително в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок/ представлява сумата от 10 000 лв., като 4 000 лв. от нея
е обезщетение конкретно за нарушаване на правото по чл. 6, § 1 ЕКзПЧ. Именно глобално
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. според съда би удовлетворило
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, а присъждането на по-голяма сума би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен – за
сумата от 10 000 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне.
На репариране подлежат и претърпените от Б. и претендирани в настоящото
производство имуществени вреди – разноски за възнаграждения за адвокати за защита в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, но само тези от тях,
които са действително понесени, защото само те представляват за него имуществена вреда,
намираща се в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. В случая в исковата
молба се претендират като имуществени вреди заплатено на адв. **** адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв., заплатен на адв. ****, адв. **** и адв. П. адвокатски
хонорар в размер на 300 лв. и заплатено на адв. **** възнаграждение в размер на 300 лв. По
делото се установява, че в досъдебното производство Б. е представил Договор за правна
защита и съдействие от 08.09.2008 г., сключен с адв. ****, според който е уговорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. /л. 49 от досъдебното
производство/, както и Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2008 г., сключен с
адв. **** ****, адв. **** **** и адв. **** П. /л. 50 от досъдебното производство/, видно от
който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но липсват доказателства
за плащането му. В съдебната фаза на процеса е представен по НОХД № 13765/2008 г. по
описа на СРС, НК, 5 състав, Договор за правна защита и съдействие, сключен между Б. и
адв. **** ****, съгласно който е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. Следователно претендираните за обезщетяване имуществени вреди са
доказани частично – до размер от 450 лв., и се изразяват в платени адвокатски хонорари на
адв. Димитров и на адв. ****. Заплащането на възнаграждение на адв. ****, адв. **** и адв.
П. за досъдебното производство не е доказано, защото плащане на уговорения хонорар не е
отразено в договора, респ. по отношение на него договорът за правна защита и съдействие
няма характера на разписка за платена сума, а други доказателства за плащане на сумата не
са представени.
По изложените съображения искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
е частично основателен. Той следва да бъде уважен за сумата от 450 лв., респ. следва да бъде
отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер.
Върху определените обезщетения се дължи от ответника и законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.03.2019 г., до окончателното
плащане на задължението. Основателно е обаче възражението на ответника, релевирано в
отговора на исковата молба, за изтекла за част от периода погасителна давност. Приложима
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД е 3-годишната давност. Тя е спряна по силата на закона за период
11
от 69 дни по време на въведеното в страната извънредно положение. Въпреки това
давността е изтекла за периода до 15.01.**** г. включително. Поради това ответникът следва
да заплати на ищеца и законната лихва върху двете обезщетения за периода от 16.01.**** г.
до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от иска. В случая той претендира за присъждане единствено разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, като е доказал плащане на такова в размер на 2 000 лв. Във
връзка с релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата
прекомерност и предвид Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че
посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а
могат да служат единствено като ориентир. Съобразявайки вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че в случая заплатеният от ищеца адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв. е
прекомерен и непропорционален, защото делото не се отличава с никаква фактическа и
правна сложност – негов предмет са само два обективно кумулативно съединени иска – за
обезщетения от едно и също незаконно обвинение, интересът от които възлиза общо на 20
750 лв., събрани са малко писмени доказателства, почти изцяло изчерпващи се с
материалите от наказателното производство, проведено е само едно открито заседание, в
което е изслушан един свидетел, както и спрямо извършената от неговия процесуален
представител работа, изразяваща се в подаване на исковата молба и явяване в единственото
открито заседание. Ето защо съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ищеца
следва да бъде редуцирано до 1 500 лв. Следователно предвид уважената част от исковете
дължимите на ищеца разноски възлизат общо на сумата от 750 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с адрес: ****, да заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ следните суми: 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ ****/2008 г.
по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № ****/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е
оправдан с присъда № ****/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23
състав, ведно със законната лихва от 16.01.**** г. до окончателното плащане; 450 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ
****/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № ****/2008 г. по описа на СРП, за което
впоследствие е оправдан с присъда № ****/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа
на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва от 16.01.**** г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за обезщетение за неимуществени вреди – за
разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.; частично иска за
обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 450 лв. до пълния предявен размер от
750 лв.; искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от
27.03.2019 г. до 15.01.**** г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13