№ 229
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Г.
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600890 по описа за 2022 година
Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 5169/2020г по описа на същия съд,
постановена на 19.05.22г е признал подсъдимия Л. И. Ч.: роден на ******* *******, обл.
Варна, българин, български гражданин, с начално обрА.ние, работи, неженен, осъждан,
ЕГН **********,
за НЕВИНЕН в това, на ******** год. в с. k., обл. Варна, да е причинил лека телесна
повреда на З.Г.А. – бременна в осми лунарен месец жена – изразяваща се в контузия на
корем, охлузна рана по корем и контузия на лява предмишница, които в своята съвкупност
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деЯ.ето да е
извършено по хулигански подбуди, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е
ОПРАВДАВАЛ по предявеното му обвинение по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1
от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който е подал протест, приемайки,
че същата е необоснована, моли въззивния съд да постанови осъдителна присъда.
В съдебно заседание пред състав на ВОС подсъдимият редовно призован се явява,
заедно с процесуалния му представител, моли присъдата да бъде потвърдена.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че протеста е
неоснователен, предлага присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
1
След преценка доводите по протеста, становището на представителят на ВОП,
както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от
НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че същият е неоснователен по
следните съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към
предмета на доказване, ВРС е приел за установено, че
Св. З.Г.А. живеела в къща с двор в с. k., обл. ************ на съпружески начала със
св. М.Р.С. и малкото им дете. Къщата имала двор, който нямал ограда. Там живеел и св.
Я.А. И. - баща на св. С..
На същия адрес се намирА. още три къщи, двете от които били собственост на св.
М. С. Д., който живеел там със синовете си Р.З.Р и С.З.Р..
Третата къща била собственост на св. Б.Ц.Р., която живеела в нея със С.С.Д. - син
на св. М. Д..
Подс. Л. И. Ч. и неговия брат - св. А. И. Ч. живеели в къща на съседната улица „Р."
№ 2, с. k., обл. Варна.
На 01.06.2019 г. възникнал скандал между семейството на св. М. Д. и роднина на
подс. Ч..
Сутринта на ******** г., между св. М.Р.С. и роднини и по-специално племенника
на подс. Ч. – А. (който имал психични проблеми по данни на близките му) , възникнала
физическа саморазправа, по повод на събирана от същия смет, за която С. претендирал,
тъй като той и роднините му се занимавА. със сметопочистването в с. k.. Конфликтът
ескА.рал, като племенникът на подс. Ч. бил ударен и същият се оплакал на вуйчо си, който
понеже бил глава на рода, се почувствал призван да реагира на отправеното спрямо негов
роднина физическо нападение.
Това станало повод подс. Ч. и негови роднини и съседи да отидат пред къщата на
св. С., като започнА. да викат и да хвърлят камъни в двора.
По това време св. С. се намирал в дома си, излязъл и заедно с други членове на
семейството си, също започнА. да хвърлят камъни по намиращите се на улицата хора от
рода на подс. Ч..
В този момент св. З.А. бременна в осми лунарен месец решила да отиде до
тоалетната, която се намирала в двора на къщата. Излизайки в двора, тя чула подс. Ч. да
крещи и да псува.
А. излязла от тоалетната видяла, че Ч. и останА.те придружаващи го хора, като
те държА. в ръцете си всичко, което можело да хвърлят – камъни, парчета тухли и т.н.,
които хвърляли към къщата й. В този момент един от хвърлЯ.те предмети – вероятно
парче тухла (която част от свидетелите наричат камък) ударил св. А. по корема.
Вследствие на удара пострадалата се подхлъзнала и паднала на земята, но успяла
2
да се изправи, като нов предмет – камък ударил св. А. по лявата предмишница.
Тя се изплашила и набързо се прибрала в къщата.
Подс. Ч. и цялата група от хора започнА. да хвърлят камъни и по къщите на
свидетелите М. Д. и Б. Р., като счупили два стъклопакета от къщата на св. Р., два
стъклопакета и армирано стъкло от къщата на св. М. Д..
Св. Р. сигнА.зирала органите на полицията, но преди пристигане на полицейските
служители всички се разотишли.
От заключението на изготвената и приета от съда съдебно - медицинска
експертиза, е установено, че св. З.Г.А. е получила следните травматични увреждания -
контузия на корема, охлузна рана по корема, контузия на лявата предмишница. Описаните
травматични увреждания били резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, вкл.
такива с подчертани ръбове и биха могли да се получат от удари с камъни и други подобни
предмети. В своята съвкупност всички те са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В представените медицински документи не се установяват
данни за усложнения в протичането на бременността на пострадалата в резултат от
травматичните увреждания.
Видно от изисканата и приложена по делото справка за съдимост, към датата на
извършване на деЯ.ето подс. Ч. е бил неосъждан.
При нА.за на доказателствената съвкупност, в частност показанията на А. съдът
правилко е констатирал вътрешно противоречие, на първо място относно средството, с
което е бил нанесен първият удар – като същата го обозначава в показанията си, като
камък, но посочва, че то е нещо различно (по-голямо), а на следващо място го нарича тухла
(с дупки).
Второто противоречие е устонавено относно обстоятелството дА. двата удара
са били нанесени от едно и също лице, дА. това е лице е било именно Л. Ч. и на следващо
място, ако е бил той, дА. същият е действал умишлено, т.е. дА. е имал пряко и
непосредствено намерение да удари с хвърлЯ.те предмети именно нея.
Разпитана в съдебно заседание, св. З. А. посочва, че всички участници в конфликта
между двете семейства са хвърляли камъни, но точно Л. е хвърлил към нея тухла (очевидно
визирайки средството, с което е бил нанесен първият удар в областта на корема).
По-долу в изложението си обаче посочва, че така и не е разбрала дА. той е искал да
удари точно нея или го е направил „без да иска“.
Аналогично стои въпросът за втория й нанесен удар по ръката, като отново
посочва, че дори не знае дА. „той разбра, че ме удари“.
При все това, посочва, че лице нА.но от нея като „Гюллю“, за което първоначално
смятала, че е жена на Л. (но разбрала, че не е), също я била ударила, но впоследствие
заявила, че не е ударена от нея, макар че тя също е била на мястото, хвърляла е камъни и е
обиждала.
3
Към края на разпита си, тя вече заявява, че не знае дА. Л. я е ударил с камък
(очевидно визирайки втория удар), но го е видяла да хвърля камъни, което пък я кара да
смята, че дори да я е ударил не е било „нарочно“.
Правилна е преценката , че следва да се кредитират показанията й като
достоверни единствено в частта, в която описва, че е получила тези два удара в
съответните области и че те са се получили след връщането й към къщата от
тоалетната в двора, като същите са били причинени именно при сблъсъка на Л. и неговите
роднини с нейните роднини, по време на който и двете страни са хвърляли предмети едни
спрямо други.
Житейски нелогично и неоправдано е да се приеме, че хвърляйки предмета, Л. Ч. е
искал, целял, да уцели точно З. А. на конкретните места и да постигне точно този
резултат.
Хвърлянето на предмети е било безразборно към къщата, което се вижда от
настъпилите поражения по къщите.
Правилно са анА.зирани и показанията на св. Р. Д.а – свекърва на св. З. А. – която
споменава, че е възприела удар понесен от З. само в областта на корема, който е бил
нанесен с камък или тухла от Л. от около 2 метра разстоЯ.е, като преди това казва, че
той се е целил в съпруга й и сина й. На свой ред е посочила, че и двете страни са хвърляли
камъни („щом те хвърлят камъни, ние също хвърлихме камъни“).
Правилно съдът е кредитирал показанията на св. М.Р.С., тъй като са,
последователни и безпротиворечиви, пояснява конфликта, като посочва, че и двете страни
са хвърляли камъни, като първо са започнА. Л. и неговите роднини, като вследствие на
това ударена (по ръката и по корема) е била жена му З.А. като той не е възприел лично кое
лице я е ударило, а единствено че е била ударена.
Видно от заявеното от него в съдебно заседание непосредствено след ударите З.
завила, че не е видяла кое лице точно е хвърлило камъка, като той лично възприел, че и Л. Ч.
е хвърлял камъни, псувал е и е крещял.
Съвсем логично е при положение, че и двете старани хвърлят предмети, да не може
да се възприеме кой какво хвърля и къде падат.
Описаната фактическа обстановка, която, като цяло не се оспорва от страните,
първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, а именно : обясненията на подсъдимя,
показанията на св. М.П., И.В.Н., Б.Ц.Р. ( в това число дадени на ДП, приобщени по реда на
чл. 281, ал.5 НПК), М. С. Д.( в това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5
НПК), Р.З.Р.( в това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), С.Р.,
С.А.С. ( в това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), И. И., Б. И.,
4
отчасти от показанията на св. З.Г.А., обясненията на подс. Л. Ч., показанията на св. А. И.
Ч., М.Р.С.( в това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК), Л. Ч.а, Р.
Д.а и Я. И.( в това число дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анА.з събраните
доказателства, като е съпоставил тези в подкрепа и против предявеното обвинение и на
тази база е постановил атакувания съдебен акт. Осигурена е била процесуална
равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените доводи.
Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен
анА.з на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните
си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Събраните
доказателства са ценени съобразно правилата на формалната логика. При установяване
на решаващите факти, свързани с въпроса дА. подсэдимите са извършили престъплението
за което им е предявено обвинение, е анА.зирана подробно доказателствената съвкупност,
в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, при
спазване изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. След като не е било установено по
несъмнен начин, че подсъдимя е осъществил състава на инкриминираното деЯ.е, правилно е
бил признат за невинен по предявеното му обвинение.
Правилна е преценката на ВРС, че са нА.це някакви данни, които правят възможно
предположението, че подсъдимия е извършил деЯ.ето, но съобразно разпоредбата на чл.
303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и подсъдимия се признава за
виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Фактическата обстановка е правилно установена, а правните изводи –
законосъобразни. Извода, че не са нА.це достатъчно убедителни доказателства за това
подсъдимия да е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна
страна е напълно законосъобразен. Вътрешното убеждение на съда, не се основава на
произволно възприети фактически положения. Установените данни от
доказателствените средства са правилно оценени, при спазване процесуалното изискване
на чл. 301 ал. 2 от НПК, законосъобразно са мотивирА. съда да приеме, че не е осъществен
състава на престъплението за което е бил предаден на съд. При така установените факти
и обстоятелства, относими към предмета на доказване, този извод е законосъобразен.
Съставят на ВОС не приема доводите изложени в протеста на ВРП, че нА.чните
косвени доказателства правят единствено възможния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд.
Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на
ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни,
5
не са нА.це основания за изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание 338 ал. 1 т. 1 вр.чл. чл. 334 т.6 от НПК,
съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
Потвърждава изцяло разпореждане по НЧХД № 1929/2022г по описа на същия съд,
постановено на 01.06.22г с което прекратено наказателното производство по делото, на
осн. чл. 250 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6