Р Е Ш
Е Н И Е
№ 38
гр.
Силистра, 07 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 135 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на П.М.П. с ЕГН-**********
***, против Решение № 480
от 02. 01. 2020 г. на Районен съд - Силистра, постановено по АНД № 1737 по
описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
39-0000162, издадено на 27.08.2019 г. от началника на Областен отдел
“Автомобилна администрация” – гр. Силистра.
Касаторът, действащ чрез мл.
адв. П. К. ***, прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че решението е немотивирано, тъй като първата
инстанция съвсем лаконично и неясно е коментирала изложените защитни аргументи,
без да извърши действителен правен анализ на същите. Твърди, че по отношение на
конкретния превоз е налице изключението
по чл. 3, пар. 1, б. „а“ от Регламент 561 / 2006, при което изискванията
на Регламент 165 / 2014 не се прилагат, тъй като превозът е по маршрут, който
не надвишава 50 км. Посочва, че описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка не кореспондира с дадената правна квалификация на
нарушението, като извършителят следва да бъде подведен под отговорност по
текста на чл. 93в, ал. 2 ЗАвПр, вместо по чл. 93в, ал. 17, т. 3 от същия закон.
Моли за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра не е представила отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на П.М.П.
против НП № 39-0000162,
издадено на 27.08.2019 г. от началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” – гр. Силистра, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл. 36, § 2, т. (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 16.08.2019 г. двама служители при ОО “АА” – Силистра
извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС по път I-7 (Силистра –
Шумен) на км. 10 +793 м. На същото място около 12:30 ч. спрели за проверка касатора,
в качеството му на водач на товарен автомобил категория N2 марка ***. Водачът извършвал превоз за
собствена сметка на хранителни продукти
по маршрут гр. Силистра – гр. Дулово. Автомобилът бил оборудван с дигитален
тахограф ***.
Проверяващите извършили проверка на записите от дигиталната картата на водача за
28 дни назад чрез електронно устройство тип четец със специален софтуер, при
която било установено, че няма отразено въвеждане на ръчни записи и разпечатки
за периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019 г. Въз основа
на установеното бил съставен АУАН с №
261942 от 16. 08. 2019 г., срещу който водачът не е депозирал възражения. Въз
основа на акта било издадено и НП № 39-0000162 от 27.08.2019 г., с което
наказващият орган ангажирал административнонаказателна отговорност на водача на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение
на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, като му наложил глоба в
размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева. Съдът е коментирал, че
актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че
образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло
законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса
факти и обстоятелства, че е налице нарушение на задълженията на водача,
посочени в чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, доколкото водачът
е бил без ръчни записи и разпечатки, респективно не е представил ръчни записи и
разпечатки за периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на 02.08.2019 г.
Коментирал е, че употребената дума „без“ не е от значение, тъй като не променят
факта, че водачът е бил без (не е представил) ръчни записи или разпечатки за
всички дни от изискуемия 28-дневен период, посочен в чл. 36, § 2, т. (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014. Съдът е счел, че
чл. 93в, ал. 2 от ЗАП не е приложим в случая, тъй като дори да е налице
неправилно използване на картата, в случая е приложим текста на чл. 93в, ал.
17, т. 3 от ЗАП, доколкото при проверката водачът е бил без (не е представил)
ръчни записи и разпечатки. Съдът е приел, че според чл. 34, §1, 3 и 5 всички
дейности (включително периодите на почивка), следва да се записват в тахографа
чрез използване на подходящи механизми за превключване, а в случай на отсъствие
от превозното средство водачът трябва да регистрира дейността си със задна дата
чрез ръчно въвеждане на данни. Като не е сторил това, правилно е ангажирана
отговорността му на основание 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАП. Съдът е коментирал
също, че не е налице изключението, посочено в чл. 3 на Регламент 561/2006, тъй
като то има предвид само осъществяване на превоз по редовна линия. Приел е, че не
са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е
потвърдил оспорения акт.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран
дееца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че по отношение на конкретния превоз е налице изключението по чл. 3, пар. 1, б. „а“ от Регламент 561 /
2006, при което изискванията на Регламент 165 / 2014 не се прилагат, тъй като
превозът е по маршрут, който не надвишава 50 км. Разпоредбата на чл.
3, б. „а“ от Регламент 561 / 2006 въвежда изключение за приложението на нормите
на регламента относно извършването на превоз с превозни средства, използвани по
редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра.
Цитираното изключение касае редовните пътнически линии, чието определение по
силата на препращащата норма на чл. 4, б. „н“ от Регламент 561 / 2006 се дава
от член 2 от Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно
общите правила за международен автобусен превоз на пътници. Съгласно §1, т. 1.1
на цитирания текст редовни превози са тези превози, които предвиждат превоз с
определена честота и по определени маршрути, като вземането или оставянето на
пътници става на предварително определени места за спиране. Редовните превози
са открити за всички, при условие на задължителна резервация там, където е
необходимо. По надолу в разпоредбата е дадена характеристиката на специалните редовни
превози, които са свързани с превоза на определени категории пътници. В тази връзка не е случайно, че по силата на
съображение № 24 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 561/2006 е предвидено
задължение за държавите-членки да определят правила за превозни средства,
използвани за превоз на пътници по редовна линия, когато маршрутът не превишава
50 км, които да осигурят достатъчна защита по отношение на допустимото време за
управление и задължителните почивки в работно време и извън него. Именно поради
обстоятелството, че тези превози са изключени от обхвата на приложение на
регламента по силата на чл. 3, б. „а“, възниква необходимост от допълнително
регламентиране от държавите – членки. В настоящия случай водачът е извършвал
превоз за собствена сметка на стоки. Дефиницията за подобен превоз се съдържа в
§1, т. 4 от ДР на ЗАвПр, като основна отличителна черта е, че този вид
превоз се извършва без заплащане и е
предназначен единствено за собствена дейност или произтича от собствена дейност.
Очевидно е, че са касае за различна категория превози и независимо от честотата
на извършване на превозите за собствена сметка и обстоятелството, че се
извършват по един и същ маршрут, не ги превръщат в превози по редовни линии, за
които важи изключението по чл. 3, б. „а“
от Регламент (ЕО) 561 / 2006.
Лишено от основание е и
твърдението на касатора, че описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка не кореспондира с дадената правна квалификация на
нарушението. В тази връзка не може да бъде споделен довода, че водачът изобщо
не е регистрирал по надлежния начин времето си на управление, прекъсванията и
почивките си, поради което би следвало да бъде санкциониран съгласно чл. 93в,
ал. 2 от ЗАвПр, вместо по чл. 93в, ал. 17, т. 3 от същия закон. Нарушението по
чл. 93в, ал. 2 от ЗАвПр, предвиждащо административноказатателна отговорност за
водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален
тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на
водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, е общ състав, който намира приложение само
доколкото няма специален състав, под който да се подведат фактите. Пропускът на
водача да регистрира данните относно периодите на "друга работа",
"период на разположение" или "дневна почивка", когато няма
възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това
че е извън превозното средство, е деяние, което се санкционира по реда на чл.
93в, ал. 11 от ЗАвПр с глоба в размер на 1500 лева. В случая обаче на водача не
е било повдигнато обвинение, нито е бил санкциониран за това, че не е въвел съответните
данни. При описанието на фактическите обстоятелства относно нарушението е
отбелязано, че е представена дигитална карта на водача, в която същият е без
ръчни записи и разпечатки за периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч.
на 02.08.2019 г. Липсата на данни в картата на водача за посочения период показва,
отсъствието му от превозното средство. В този случай, съгласно чл. 34, § 3 б.
„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, ако превозното средство е оборудвано с
дигитален тахограф, периодите на друга работа, на разположение и почивки следва да се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа. При извършване на проверка на превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, водачът му трябва да е в състояние да представи по искане
на оправомощен служител на контролен орган както своята карта на водач, така и всички
ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни,
като това изискване е въведено в чл. 36, § 2, т. (i) и (ii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014. В настоящия случай при проверката водачът е
представил дигиталната си карта, в която обаче не се съдържат ръчни записи и разпечатки
за посочения по-горе период, респ. такива не са представени на контролния орган.
Именно поради тази констатация е ангажирана отговорността на водача по чл. 93в,
ал. 17, т. 3 от ЗАвПр -
тъй като не представил документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, и по-конкретно – не е представил ръчните записи
и разпечатките за периода от 13:25 ч. на 30.07.2019 г. до 04:54 ч. на
02.08.2019 г.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд, както
за установеност и доказаност на нарушението, така и относно индивидуализацията
на наказанието. Ето защо следва да се приеме, че решение на РС – Силистра не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради
което следва да бъде оставено в сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
480 от 02. 01. 2020 г. на Районен съд - Силистра,
постановено по АНД № 1737 по описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.