Решение по дело №1480/2018 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 432
Дата: 19 май 2019 г. (в сила от 19 май 2019 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20181520101480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 19.05.2019г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       наказателна колегия,

На девети май                                                  две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1480 по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.239 ГПК.

Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***..Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в размер на 547.46 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 30.11.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия, договорна лихва в размер на 82.90 лв. за периода 29.01.2016г. до 25.09.2016г., такса разходи в размер на 45 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 427.96 лв. за периода 29.01.2016г. – 25.09.2016г., обезщетение за забава в размер на 100.18 лв. за периода 30.01.2016г. до 05.02.2018г.За това задължение, по ч.гр.д.№1873/2017г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по чл.47, ал.6 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени: копие от договор за паричен заем.

Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.В съдебно заседание, ответникът не се яви , без да посочи уважителна причина за това си поведение.

Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, след като: ответникът не е депозирал отговор, не се яви в първото по делото съдебно заседание и е налице искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с решение по чл.238, ал.1 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 900 лв., представляващи заплатена от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, от които 75 лв.-разноски по ч.гр.д.№265/2018г. на КРС и 825 лв. по гр.д.№1480/2018г. на КРС.

 

Водим от гореизложеното, съдът.

 

 

 

                                                 РЕШИ:

 

Признава за установено по отношение на В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***.., че вземането по заповед от 27.02.2018г.. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№265/2018г. на КРС в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  в размер на547.46 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 30.11.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия, договорна лихва в размер на 82.90 лв. за периода 29.01.2016г. до 25.09.2016г., такса разходи в размер на 45 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 427.96 лв. за периода 29.01.2016г. – 25.09.2016г., обезщетение за забава в размер на 100.18 лв. за периода 30.01.2016г. до 05.02.2018г , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г. до окончателното изплащане, съществува.

Осъжда В.Г.С. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски в размер на на 900 лв., представляващи заплатена от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, от които 75 лв.-разноски по ч.гр.д.№265/2018г. на КРС и 825 лв. по гр.д.№1480/2018г. на КРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                             Райнен съдия: