М О Т И В И :

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия А.А.Д., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 31.01.2008 г. в гр.Плевен, като едноличен търговец с фирма ЕТ “А.Д.”***, без съгласието на притежателите на изключителните права и без правно основание използвал в търговската си дейност марките и знаците RAY BAN, DIOR, GIVENCHY, ADIDAS и NIKE,обекти на това изключително право, с което нарушил чл.13 ал.ІІ т.2 вр. с ал.І т.2,предложение последно от Закона за марките и географските означения,като предлагал стоки с тези знаци за продажба,които поради сходство с марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите,която включва възможност за свързване на знака с марката,както следва: 90 бр. слънчеви очила марка RAY-BAN на стойност 22500 лева,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание върху търговската марка ***,14 бр. слънчеви очила марка DIOR на стойност 4200 лева,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание върху търговската марка ***я,5 бр. слънчеви очила марка GIVENCHY на стойност 1150 лева ,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание върху търговската марка ***,1 бр. слънчеви очила марка ADIDAS на стойност 250 лева ,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание върху търговската марка ***,1 бр. слънчеви очила марка NIKE на стойност 250 лева,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание върху търговската марка ***,като с деянието са причинени значителни вредни последици в размер на 28 350 лева – престъпление по чл. 172б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК

В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура – Плевен, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено.

Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 8 години лишаване от свобода и кумулативно предвидено наказание глоба в размер от 5000 лв. до 8000 лв.

Намира, че по делото не са налице отегчаващи вината обстоятелства, а са налице изключителни смекчаващи такива, изминалия дълъг период от извършване на деянието, чистото съдебно минало.

Подсъдимият А.А.Д. заявява, че разбира обвинението и не се счита за виновен по така повдигнатото му обвинение от страна на РП – Плевен.

Подсъдимият Д. дава обяснения, в които без да оспорва фактите, на които се основава обвинението, отрича да е имал съзнание за противоправността на вмененото му деятелност. Твърди, че с излагането за продажба на стоките, обозначени с лога на  известни  търговски марки, не е знаел, че извършва престъпление. Моли съдебния състав да бъде оправдан.

Защитникът му - адв. З.Т. *** в съдебните прения излага съображения за недоказаност на обективните и субективни признаци от състава на престъплението, за което подзащитният му е предаден на съд и пледира последният  да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

По силата на решение от 19.05.1998 г. постановено по фирмено дело № ***г. Окръжен съд - гр.Плевен регистрирал едноличен търговец с наименование “А.Д.”, със седалище и адрес на управление *** и собственик подсъдимият А.Д..

Посочената фирма развивала дейност с предмет покупка на стоки и други вещи, с цел препродажбата им, като същата се управлявала и представлявала от подсъдимия А.Д..

С оглед осъществяването на търговската си дейност А.Д. като Управител на ЕТ на 27.08.2007 г. сключил договор за наем на помещение, находящо се в гр. Плевен, на ул. „***”.

От дата 24.10.2007 г., подсъдимият сключил и трудов договор със свидетелката Ж.И. относно извършването на работа от последната като продавач-консултант в магазин за специализирани стоки.

Свидетелката Ж.И. започнала да осъществява трудовата си дейност в горепосоченото помещение, оборудвано и обособено като търговски обект - магазин.

Свидетелят В.Н. осъществявал трудова дейност при ЕТ „А.Д.” като продавач-консултант на търговски щанд, поставен и намиращ се на ул. „***” в гр.Плевен.

Свидетелката В.С. е служител в „***” ЕООД – гр.***, което дружество е притежател на правата върху търговските марки „ADIDAS AG”, ”NIKE International Ltd.”, ”CHRISTIAN DIOR Couture” и „GIVENCHY sosiete anonyme” за територията на Република България, като същата е пълномощник на посоченото дружество, като такъв е и К.Ц..

Свидетелката Ф.Б. е представител, с рег. № ***със срок до 22.04.2015 г. на „Luxottica S.r.l.” за територията на Република България, което дружество е притежател на марката „RAY BAN”.

По неустановен начин и от неустановено място и лице, извън кръга на лицата, притежатели на изключителното право на марките RAY BAN, DIOR, GIVENCHY, ADIDAS и NIKE, подсъдимият А.Д. закупил стоки с цел препродажба – 111 бр. слънчеви очила, върху които имало означение на горепосочените марки, идентични и сходни с марките, регистрирани по реда на Регламент /ЕО/ №40/94, Мадридската спогодба и Протокола, както и с такива, регистрирани по национален ред.

Горепосочените вещи въпреки осъзнатото от него обстоятелство, че са стоки, сходни на марките и знаците на такива стоки за които не е имал съгласието на притежателя на изключителното право съгласно чл. 13, ал. І, т. 2 от Закона за марките и географските означения и по този начин съществувала вероятност за объркване на потребителите, подсъдимият без правно основание, започнал да ги използва в търговската си дейност, като ги прибавил към асортимента на предлаганите от него в качеството му на едноличен търговец стоки - поставил цена върху етикетите им и ги предложил за продажба на пазара.

Същите вещи били подредени върху търговските щандове, намиращи се в държаните от него два търговски обекта, находящи се в гр.Плевен.

С оглед на предлагането им за продажба били причинени значителни вредни последици на притежателите на изключителното право на горепосочените и съответни марки, изразяващо се в засягане на същите да упражняват  в своята търговска дейност марките и съответно да реализират своите стоки на пазара, в общ размер на 28350 лева.

Спрямо ***я били причинени вредни последици в размер на 4200 лева.

Спрямо LUXOTTICA S.r.l Италия били причинени вредни последици в размер на 22 500 лева.

Спрямо  ***били причинени вреди последици в размер на 1150 лева.

Спрямо *** били причинени вредни последици в размер на 250 лева.

Спрямо *** били причинени вредни последици в размер на 250 лева.

На 31.01.2008 г. в гр.Плевен по повод на получено съобщение от полицейски служител при Сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен бил извършен оглед на местопроизшествие - търговски обект находящ се в гр. Плевен, на адрес ул. „***” ***като при него било установено наличието на шест стелажа, бели на цвят, с поставени и изложени за продажба на тях слънчеви очила.

При извършване на претърсване и изземване на същото помещение в него били намерени и съответно иззети 41 бр. слънчеви очила с означението на тях на марка DIESEL, 88 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка RAY BAN, 11 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка DIOR,42 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка FERRE, 11 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка GIORGIO ARMANI и EMPORIO ARMANI, 1 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка YVES SAINT LAURENT, 5 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка VERSACE, 9 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка POLICE, 5 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка GIVENCHY, 1 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка ADIDAS, 1 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка NIKE, 2 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка CERRUTI, 9 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка PRADA, 2 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка D & G, 1 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка CHANEL и 1 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка BULGARI.

На същата дата - 31.01.2008г. в гр.Плевен по повод на получено съобщение от полицейски служител при Сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР-гр.Плевен бил извършен още един оглед на местопроизшествие - търговски обект, стопанисван от подсъдимия А.Д. – изнесени щандове за продажба на стоки, находящ се в гр. Плевен, на ул. „***”.

При извършен оглед било установено наличието на два броя стелажи, бели на цвят, с поставени и изложени за продажба на тях стоки – различни плетива и слънчеви очила.

При извършването на претърсването и изземването от този търговски обект били намерени и съответно иззети 3 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка DIOR, 2 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка RAY BAN, 3 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка D & G и 2 бр. слънчеви очила с означение на тях на марка GUCCI. 

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-счетоводни експертизи, от които се установява, че пазарната стойност на предмета на престъплението – 111 бр. слънчеви очила, различни марки, е в общ размер на 28350 лева.

От заключенията на вещото лице по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-маркови експертизи се установява, че върху предмета на престъплението – 111 бр. слънчеви очила, различни марки, са поставени знаци, които са идентични и сходни на съответните регистрирани марки по реда на Регламент /ЕО/ №40/94 на Съвета, Мадридската спогодба и Протокола,или по национален ред,било словни,фигуративни или комбинирани такива.

Установено е, че поради идентичност и сходство на използваните знаци върху предметите на престъплението и регистрираните марки съществува вероятност от объркването на потребителите и създаването на грешна тяхна представа относно действителния произход на така означените стоки.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: обясненията на подсъдимия, дадени пред съдебния състав, показанията на свидетелите, дадени пред съдебния състав; писмените материали, приложени по досъдебно производство № Д-234/2008 г. по описа на РП-Плевен, подробно изброени в описа към него, приобщени като доказателства по реда на чл.283 от НПК; приетите  съдебно-маркова и стоково-оценителна експертизи, както и веществените доказателства по делото.

Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на деянието, за което на подсъдимия А.А.Д. е повдигнато обвинение.

Събраните гласни и писмени доказателства посочени по-горе са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 172б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна, с действията си, изразяващи се в обстоятелството, че използвал в търговската си дейност осъществявана чрез търговските обекти – магазин находящ се в гр. Плевен, ул. „***“ № *** и изнесени щандове, находящи се в гр. Плевен, ул. „***“ марките RAY BAN, DIOR, GIVENCHY, ADIDAS и NIKE без правно основание и без да притежава разрешение от носителя на авторското право или от упълномощен негов представител подсъдимият А.А.Д. осъществил състава на престъпление по чл. 172б, ал. 2, във вр с ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав !!!

От субективна страна подсъдимия е осъществил деянието виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал противоправността на извършеното деяние и е целял настъпването на вредоносния резултат.

Деецът е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението.    

Обективираното поведение на предлагане за продажба като проява на използване в търговската дейност на описаните слънчеви очила, с поставени върху тях словни и фигуративни знаци, визуално сходни с регистрираните марки, на фона на липсата у подсъдимия на документи за закупуване на стоките и за техния произход, очертават прекия умисъл у подсъдимия при осъществяване на престъпното деяние. 

Направените възражения от защитника на подсъдимия, че обвиненията спрямо подзащитния му са несъставомерни, предвид обстоятелството, че липсват настъпили съставомерни вредни последици, както и че от доказателствата по делото не се установява подсъдимият Д. да е осъществил състава на престъплението по чл. 172б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, съдът намира за неоснователно, предвид следното:

 

1.Безспорно по делото е установено, че процесната стока е била изложена и предлагана за продажба в специализирани за целта магазини, с поставени етикети и цени на същата, а това несъмнено покрива хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, респ. следва да се квалифицира като използване в търговската дейност на фирмата.

Съгласно посочената разпоредба използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 от чл. 13 ЗМГО е - поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами.

По отношение на направеното възражения на защитата на подсъдимия, че не са настъпили вредни последици, съдът като съобрази влязлото в сила към датата на приключване на делото ТР№ 1/31.05.2013 г. на ОС на НК при ВКС, намира следното:

Съобразно разпоредбата на    чл. 84, ал. 1 от НПК, за да придобие едно лице права на пострадал от престъпление или ощетено от престъпление юридическо лице в наказателния процес, е достатъчно вредите да са пряка и непосредствена последица от престъпното деяние.

Законът не изключва възможността пострадалият от престъпление, вследствие на което са му нанесени вреди, макар и това престъпление да нарушава основно други обществени отношения или дори и да не включва въобще в състава си престъпен резултат /формално престъпление/, да търси тяхното репариране в наказателния процес, чрез предявяване на граждански иск.

При престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК, с предмет търговската марка, където се защитават правата на субекта /носителя/ на изключителното право върху търговска марка и се претендира, че са налице преки вреди от това престъпление, същият може да се ползва с правата на пострадал/ощетено юридическо лице по смисъла на НПК.

Субект на правото на търговска марка е това лице, на което законът признава възможността да упражнява всички или отделни правомощия, произтичащи от регистрацията на марката.

Няма спор, че носителя на защитеното право претърпява вреди от неправомерното посегателство независимо от различните становища как следва да се изчислява размера на тези вреди.

Съществува проблем в съдебната практика свързан с изчисляването на вредите от престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК, с предмет търговската марка. Налице са различни становища как те следва да се изчисляват, както и по въпроса дали предявения граждански иск би затруднил разглеждането на наказателното дело.

ЗМГО предвижда три метода за обезщетяване от вреди при нарушени индустриални права:

1. Обезщетение за действителни вреди /чл. 76а от ЗМГО/, което според правната литература  "Престъпления против интелектуалната собственост" е "лишено от съдържание" поради невъзможността за приложение на принципите на конвенционалното право по отношение на интелектуалната собственост.

2. Законово определено обезщетение /чл. 76б ал. 1 т. 1 и ал.2 от ЗМГО/. Този метод, обаче е неприложим в наказателния процес, тъй като изисква установяването на обстоятелства, по-голямата част от които са извън предмета на доказване по едно наказателно дело, а отделно е свързано и с необходимостта гражданският ищец да ангажира доказателства за установяването на тези обстоятелства.

Извън обсега на наказателното производство са следните съществени за гражданската претенция факти - какви приходи е получил нарушителят от използването на чуждата търговска марка, какви са пропуснатите ползи за ищеца, какви са обстоятелствата от икономически, пазарен и търговски характер, които биха имали значение за определянето на справедливо обезщетение.

Цялостният анализ на специалната материална и процесуална уредба в ЗМГО налага извода, че установяването на действителните претърпени от носителя на правото върху търговската марка вреди и определянето на справедливо обезщетение за тях е свързано със сложен процес на доказване и преценка на редица обстоятелства и затова този процес е несъвместим с наказателното производство.

3. Справедливо обезщетение /чл. 76б ал. 1 т. 2 от ЗМГО/.

 Същото е определено на база равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението, и съдът не може да излиза извън тази база. Това е начинът според правната литература "Престъпления против интелектуалната собственост", по който законосъобразно могат да бъдат остойностени вредите от престъпление по чл. 172б от НК.

Вредите от използване на знак в нарушение на ЗМГО засягат търговската дейност на правоимащия, като ощетяват неговата търговска дейност, чрез намаляване на продажбите, като пряко следствие от нарушението, чрез негативна промяна на търговската репутация или по друг начин.

Съобразно традиционното разбиране за вреди в българското гражданско право, в по-голямата си част тези вреди ще имат характера на пропуснати ползи, тъй като ще се проявят в бъдеще.

В чл. 76б от ЗМГО е налице една презумпция, чрез която се решава въпроса за остойностяването на размера на вредите. Тя дава възможност на гражданският ищец в наказателния процес да не представя доказателства за наличие на вреда, тъй като тя следва от самото деяние, т.е. достатъчно е да се докаже кой е извършителят на нарушението и самото нарушение, което поради своето естество винаги води до нарушени права на правоимащия спрямо търговската марка. 

Съгласно  Директива 2004/48/ЕС  на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост са създадени презумптивни механизми за оразмеряване стойността на вредите, отчитайки неконвенционалния им характер и същност.

В параграф 26 от преамбюла на Директива 2004/48/ЕС е указано, че с цел да се обезщети вредата, понесена в резултат на нарушението, като алтернатива, например когато би било трудно да се определи размерът на понесената действителна щета, размерът на обезщетението би могъл да се обвърже с такива елементи като лицензионните или авторските възнаграждения или хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросното право върху интелектуална собственост.

Целта не е да се въвежда задължение за предоставяне на наказателни щети, а да се даде възможност за обезщетение, което се основава на обективен критерий, като се вземат предвид извършените разноски от притежателя на правата, като например разходи за идентификация и проучване.

В чл. 13 т. 1 от Директива 2004/48/ЕС за обезщетяване на вредите от съдебните органи е предвидено, че Държавите - членки гарантират, че по заявление на увредената страна компетентните съдебни органи постановяват на нарушителя, който съзнателно, или при разумни основания да съзнава това, е предприел действия, с които е нарушил права, да заплати на притежателя на правата обезщетение съобразно действителните вреди, понесени от последния в резултат на нарушението. Когато съдебните органи определят обезщетението:

а) те вземат предвид всички приложими аспекти, като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например моралната щета, причинена на притежателя на правото поради нарушението;

или б) като алтернатива на посоченото в буква а) те могат, когато е уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най - малкото размера на лицензионните и авторски възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросното право върху интелектуална собственост.

В изпълнение на задължителните указания на тази директива относно правния резултат, българският законодател е приел нова разпоредба в ЗМГО - чл. 76б /ДВ, бр. 73 от 2006г., в сила от 06.10.2006г./ за механизмите за остойностяване на вредите.

Стандартите на ЗЗД относно "действителни вреди" и "пропуснати ползи" трудно може да се приложат при остойностяването на вредите от интелектуални нарушения и престъпления, тъй като вредите тук са различни и са насочени не пряко към собствеността на правоимащия, а към изградената от него търговска репутация.

Съгласно трайната съдебна практика /Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., Пленум на ВС, Решение № 51 от 14.07.1989 г. по н. д. № 40/89 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 6 от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/1973 г., ОСНК на ВС/ значителни вредни последици включват в себе си два компонента - имуществен и неимуществен.

В престъплението по чл. 172б, ал. 2 от НК имуществения компонент, причинените на правоимащия вреди, би включвал „пропуснати ползи” изчислими по реда на чл. 76б ал. 1 т. 2 от ЗМГО. Този подход е прилаган от ВКС при престъплението по чл. 172а ал. 3 пр.3 от НК /Решение № 363 от 22.12.2008 г. по н. д. № 287/2008г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/.

Съгласно ТР № 1  от 31 май 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК на ВКС и съдебна практика на ВКС - съставът на чл. 172б от НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който използва в търговската дейност търговска марка без съгласието на притежателя на изключителното право.

По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, който може да бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

Обемът на това изключително право е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 от Закона за марките и географските означения и включва правото на притежателя й да използва марката, да разполага с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност или сходство на стоките и услугите съществува вероятност за объркване на потребителя. Очевидно е, че в закона е предвиден еднакъв правен режим за неправомерното използване на марка, която е идентична или сходна с марката, обект на защита.

Сходство е налице, когато има изменение на образния или словесен елемент на търговската марка, което е толкова незначително, че може да заблуди потребителя и точно затова води до нарушаване правата на притежателя на защитеното право.

Затова, деянието осъществява обективните признаци на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК не само когато се използва идентичен на чуждата марка знак, но и такъв, сходен с нея.

С ТР № 1  от 31.05.2013 г. ОСНК приема, че от престъплението по чл. 172б от НК могат да настъпят вреди подлежащи на обезщетение, както и че пострадал/ощетено ЮЛ е притежателят на правото на марка, който може да се конституира като граждански ищец.

В мотивите на цитираното ТР, ОСНК приема, че престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК е на просто извършване, без да е предвиден престъпен резултат.

Квалифицираният състав на чл. 172б, ал. 2 от НК включва настъпване на значителни вредни последици.

Във всички случаи обаче престъплението води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху марка. Засягат се постигнатият търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право.

 В правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. За правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК или на предпоставките за административнонаказателна отговорност, е важно да се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни последици. Признаването на вредите от престъплението по чл. 172б от НК съответства и на приложимото международно законодателство и общностното право.

Съгласно чл. 45 , пар. 1 от Споразумението ТРИПС, съдебните власти следва да бъдат упълномощени да разпоредят нарушителят да заплати на притежателя на правото щетите в размер, компенсиращ вредата, понесена от него поради нарушаване на правото върху интелектуална собственост.

В същата насока е, както вече бе отбелязано и чл. 13 от Директива 2004/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, изискващ от държавите - членки гаранции, че по заявление на увредената страна, съдебните органи ще постановяват нарушителят да заплати на притежателя на правото обезщетение съобразно претърпените действителни вреди.

 Тези ангажименти са намерили израз в чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, регламентиращ иск за обезщетение за вреди при нарушение на правото върху марка.

Защитеното от ОСНК разбиране, че престъплението по чл. 172б от НК причинява реално вреди, закономерно води до признаване на процесуалната възможност на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от НПК и чл. 84, ал. 1 от НПК, пострадалото физическо лице и ощетеното юридическо лице, притежатели на марка, да се конституират като граждански ищци. При определени договорни условия това право възниква и за лицензополучателя по аргумент от чл. 75, ал. 1 и ал. 3 от ЗМГО.

В заключение  неоснователно е възражението на защитата, че от престъпление като процесното не може да има вредни последици, след като законодателят сам е предвидил такива и изрично е въвел квалифициращата разпоредба за значителни вредни последици, каквото е и извършеното престъпление от подсъдимия в този казус.

Категоричен отговор и опровергаване на това твърдение на защитата е дадено и с ТР№ 1/2013 г. на ВКС, където изрично е прието, че от престъплението по чл. 172б на НК произтичат вреди и именно за това процедура по репарирането им изрично е предвидена и в Директива 2004/48/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 29.04.2004г., а аналогична национална правна уредба е материализирана в чл. 76, ал. 1, т. 3 на ЗМГО на РБългария.

Съдебната практика е наложила разбирането, че тъй като се касае за парична оценка, като измерител при преценка на законовия критерий за значителност на причинени вреди, следва да се използва размерът на установената минимална работна заплата към момента на извършване на деянието, като значителни имуществени вреди са тези, които се равняват на 14 минимални работни заплати.

Този подход е съобразен с критериите в ТР № 1/98 г. на ОСНК, отнесени към т.2, б. б” на ПП № 1/83 г. на ВС /в т. см. Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК, Решение  № 359 от 17.11.2009г. по н.д. №395/2009 г., Н К., ІІІ н.о. на ВКС и др/.

Аналогична е позицията на съдебния състав и по възражението  за несъставомерност на деянието основано на разпоредбата на чл. 15 от ЗМГО.

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК /т.1.3/, тази разпоредба касае само оригинални стоки, каквито процесните не са по изложените вече съображения.

Изчерпването на правото на марка по чл. 15, ал.1 от ЗМГО настъпва по отношение на стоки, носещи регистрираната търговска марка, когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на марката или с негово съгласие.

Като "оригинални" следва да се определят стоките, носещи, със съгласието на притежателя, знака, за който е регистрирана марката, и са произведени от него или с негово съгласие.

След като знакът е поставен върху стоки без съгласието на собственика на марката, осъществените продажби на тези стоки са в нарушение на правото на марка по смисъла на по чл. 13, ал.1 от ЗМГО.

В същия смисъл са Решение № 378/21.10.2009 г. на ВКС по н.д. № 387/2009 г., І н.о., НК, Решение № 80/31.03.2014г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 140/21.09.2011г. на ВКС по н.д. № 25/2011 г., І н.о. и др.).

Въз основа на изложеното съдът приема, че по категоричен начин е доказано по делото, че са налице изключителни права върху визираните марки и неправомерно ползване от подсъдимия на същите в търговската му дейност,  доколкото е без съгласие на правопритежателите.

Подсъдимият А.Д. не притежава разрешение за използване на марките, тъй като не разполага с лицензионен договор по чл.22, ал.1 от ЗМГО - обстоятелство, което доказателствените източници еднозначно установяват.

 

2.Деянието на подсъдимия е съставомерно и от субективна страна.

При отсъствието на условията на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, субективната страна на престъпния състав по чл. 172б, ал. 1 НК, умисъла на дееца, е налице - той съзнава, че използва в търговската си дейност марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право, предвижда настъпването на общественоопасните последици - нарушаването на правата на притежателя на регистрираната търговска марка, както и правата на потребителя да идентифицира произхода на стоката, без възможност за объркване, от стоките с друг произход, и е искал или допускал настъпването им.

Обстоятелството, че деецът е закупил маркираните стоки от други лица, стокови борси и др., не налага извод за несъставомерност от субективна страна, щом е установено, че същите стоки са използвани от него в търговска дейност, без съгласието на притежателя на регистрираната марка, каквито са фактите в случая !!!

 Същото обстоятелство може да предопредели несъставомерност само и единствено когато стоките са закупени от дееца за лични нужди, но не и в случаите, когато това е сторено, за да бъдат използвани в търговска дейност/ какъвто безспорно е нашият случай /.

В конкретния случай, видно и от обясненията на подсъдимия, същият е съзнавал, че  не разполага с разрешение за използване в търговската си дейност на марките, с които са били обозначени процесните стоки, съзнавал е, че последните не са, а и не могат да бъдат оригинални, поради липсата на съгласие от притежателите на изключителното право, поради което независимо от ниската цена, в съзнанието му са били налице и представи, че съществува вероятност от объркване на потребителите.

При положение, че подсъдимият е предлагал за продажба слънчеви очила с налични поставени върху тях словни и фигуративни знаци, визуално идентични с регистрираните марки по-горе, като не е притежавал  разрешение за използването им и не е имала документи за произхода им, то субективното му психическо отношение към деянието и неговия резултат е проявено във  формата на пряк умисъл.

Възражението му, че не е знаел за необходимостта от разрешение, за да търгува със стоки, обозначени със защитени марки е правноирелеванто и не изключва виновното му поведение а напротив на практика доказва знанието ,че извършва интелектуално престъпление !!!

Тезата му в горния аспект е и несъстоятелна в контекста на дългогодишната му работа като търговец /според собствените му обяснения – „Далечната 2007 г., аз в продължение на 15 години съм закупувал очила от ***, който се намира в гр. ***“, което несъмнено е изградило необходимата за извършване на дейността професионална компетентност.

По делото бяха разпитани свидетели , като нито един от тях не можа с показанията си да  помогне в изясняване механизма на извършване на деянието или вида и броят на инкринимираните вещи , като поради тази причина съдът не се спира да преразказва техните показания  !!!

Поделото бяха приети три броя експертизи , които бяха приети от страните , не бяха оспорени и на база на експертни заключения на тези вещи лица съдът изгради своята присъда и мотивите към нея !!!

С оглед  установеното от фактическа страна и съображенията по-горе, от правна страна съдът прие, че с деянието си подсъдимият А.А.Д. е осъществила от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.172б, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните данни за личността му, дадените от него обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина и не на последно мяст срокът който е изминал от осъществяване на изпълнителното деяние .

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете такива  .

С оглед формираните правни изводи, съдът призна подсъдимия А.А.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.

При индивидуализация на наказателната му отговорност, настоящият съдебен състав, след като взе предвид всички изисквания на чл.54 от НК и след като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, намери, че в случая следва да се наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, а именно – 5 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На подсъдимия Д. е наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, в размер 5000 лева.

Съдът намира, че в този си размер наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и е достатъчни за успешно изпълнение на целите по чл.36 от НК при постигане на необходимия баланс между  индивидуалната и  генералната превенция.

Съдът намира, че наложеното наказание на подсъдимия е в минималните предвидени в нормата на чл.172б, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК размери и съответства на степента на обществената му опасност.  

На основание императивната разпоредба на чл.172б, ал.3 от НК, съдът отне в полза на държавата предметите на престъплението.

Съдът намира, че така определеното наказание напълно съответства  на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълнят целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху му и да му се отнеме възможността да вършат други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия А.А.Д. следва да заплати направените разноски по делото в размер на 887 лв., от които в размер на 410 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен и в размер на 397 лв. по сметка на РС-Плевен.

 

С оглед така направените фактически и правни констатации по горе , с оглед вътрешното си убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и размер.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: