№ 289
гр. С.З., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:П. Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500395 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Р.Т.-*“ с.Т., клон на
„М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., представлявано от Управителя инж.М.П.М., чрез Д. Д.
П.-С. - юрисконсулт против Решение под № 48 от 13.05.2022г. постановено
по гр.дело с №181/2022г. по описа на Районен съд Р., с което е уважен изцяло
предявения от П. Д. П. иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от
25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпяната на 27.08.2020г. злополука, приета за трудова с разпореждане
№71/09.09.2020г. на ТП на НОИ С.З., ведно със законната лихва от
27.08.2020г. до окончателното погасяване на дълга, както и разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат подробни съобраЖ.я в тази посока. Посочват, че
работодателят е положил дължима грижа като такъв, както при оказване на
първа помощ след трудовата злополука, така е и изплатил полагащото се
обезпечение на ищеца П. Д. П. докато той е бил на същата длъжност, но с по-
малкото натоварване и със съответстващо на длъжността трудово
възнаграждение в пълнота. С оглед на това считат, че предявеният иск за
обезщетение от П. П. е прекомерно завишен и необоснован и като такъв не
следва да бъде уважаван в пълния му размер. Считат, че присъденият с
първоинстанционото решение размер на обезщетението значително
надхвърля претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата
злополука и в този смисъл считат, че справедливостта по смисъла на чл.52 от
1
ЗЗД не е изведена и преценена правилно и това би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на бившия му работодател рудник“ Т. – 1“.
Въззивникът сочи, че първоинстанционното решение е постановено при
нарушаване разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, тъй като сумата от 1339,33
лева е приспадната от първоначално определената от съда сума от 30 000
лева, а не от претендираната от ищеца и присъдена в първоинстанционното
решение сума от 25 000 лева.
Претендират отмяната на постановеното първоинстанционно решение,
като неправилно и незаконосъобразно или да се намали размера на
присъденото с него обезщетение от 25 000 лева на ищеца по делото П. Д. П.,
ведно със законните последици от това.
Претендират и сторените разноски пред двете съдебни инстанции
включително и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възраЖ.е за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в случай, че
въззивната жалба бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна
П. Д. П. от гр.С.З. чрез адв.Ж. З. от АК С.З., с който се оспорва изцяло
изложеното във въззивна жалба. Счита жалбата за неоснователна и
необоснована и като такава моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съобраЖ.я.
Считат, че размера на присъденото обезщетение е съобразен, както с
тежестта на травматичните увреждания, така и със съдебната практика по
сходни казуси.
Считат, че искът на въззиваемият е изцяло доказан, както по основание,
така и по размер.
Относно направените от въззивника доказателствени искания за
приемане на писмени доказателства и събиране на гласни такива, възразява
същите да бъдат уважаване, предвид настъпила преклузия.
Претендират за отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна и
необоснована и потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират и за присъждането на
въззиваемия на сторените от него съдебни и деловодни разноски пред
въззивната инстанция, включително и адвокатско възнаграждение.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно
нейната материална основателност.
Въззивникът “Р.Т.-*“ с.Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., представлявано
от Управителя инж.М.П.М., и чрез пълномощника си Д. Д. П.-С. -
юрисконсулт - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.
2
Въззиваемият П. Д. П. от гр.С.З. оспорва изцяло изложеното във въззивна
жалба. Счита жалбата за неоснователна и необоснована и като такава моли да
бъде отхвърлена. Същият редовно и своевременно призован за съд. заседание,
лично се явява по делото пред въззивния съд заедно с адв. Матей Златанов,
надлежно преупълномощен от адв.Ж. З. от АК С.З. и моли да се остави без
уваЖ.е подадената въззивна жалба и да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално
допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради
следните съобраЖ.я:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
От представените по делото доказателства и с протоколно определение
от 21.04.2022 г. от първостепенния съд е обявен за окончателен проекта на
доклад по делото, обективиран в съответното определение от датата
10.03.2022 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са отделени като признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти:
1. ищецът е работил при ответника по трудов договор № 44 от 19.10.2016
г., като с допълнително споразумение от 16.06.2021 г. е изпълнявал
длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в отдел „Вторични суровини“;
2. на 27.08.2020 г. около 16:50 часа ищецът в изпълнение на служебните си
задълЖ.я управлявал трактор „Булгар ТК-80“ с вътрешнорудничен номер
715, с монтирано повдигателно устройство „Шипка“, като се придвижвал
към отдела „Вторични суровини“, и по време на двиЖ.ето си в района на
ГТЛ-1201, участък РТНК-2, се скъсала задна лява полуоска на
трактора, като вече освободената задна лява гума се ударила в двата
рейкови хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство,
повдигнала трактора нагоре и го обърнала надясно, а при
обръщането на трактора кабината затиснала десния крак на ищеца
и така останал към половин час, докато неговите колеги успеят да
повдигнат трактора и да го освободят /виж протокола на лист 12-13/;
3. на ищеца е била оказана първа медицинска помощ в здравната служба в
рудника, след което е бил и хоспитализиран в УМБАЛ - С.З., получил
травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост
на глезена на десния крак, като в Ортопедичния комплекс в Клиниката
по ортопедия и травматология е претърпял 2 оперативни интервенции на
27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г., като са му направени разделяне на ставна
капсула, лигамент или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза са
3
освободени мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални,
а престоят му в болницата бил до 05.09.2020 г. /виж епикризата на л.14/;
4. с разпореждане под № 71 от 09.09.2020 г. на НОИ /л.10/ на основание
чл. 60, ал. 1 КСО е била призната настъпилата и декларирана
злополука за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Спорни са останали между страните само фактите относно причинната
връзка между претендираните увреждания и трудовата злополука и съответно
техния размер.
Освен отделените като безспорни обстоятелства, от събраните по
делото доказателства се установяват още следните релевантни за спора
факти, по които страните действително имат спор:
От писмените доказателства се установява, че ищецът е бил в отпуск за
временната си нерабоспособност /болнични/ в периода от датите както
следва: от 27.08.2020 г. до 22.02.2021г. общо за 180 дни, съответно от
27.08.2020 до 05.10.2020 - 40 дни; от 06.10.2020 до 04.11.2020 - 30 дни; от
05.11.2020 до 04.12.2020 - 30 дни; от 05.12.2012 до 03.01.2021 - 30 дни; от
04.01.2021 до 02.02.2021 - 30 дни и от 03.02.2021 до 22.02.2021 - 20 дни/. В
този период влиза и болничният престой от 27.08.2020 г. до 05.09.2020 г.
По делото са приети като писмени доказателства заповед с № 142 от
21.12.2021 г. /л.42-48/, с която ищецът е бил и дисциплинарно уволнен от
ответното дружество след малко повече от година след настъпването на
трудовата злополука и без каквато и да било връзка с нея, поради което този
документ на практика не установява никакви релевантни за спора факти
относно претендираното обезщетение от трудовата злополука.
По делото е прието заключение на СМЕ, което и настоящият въззивен
съд кредитира като компетентно и безпристрастно, от което се установява, че
получените травматични увреждания на ищеца - счупване на II-III-то предно
ходилни кости на десния крак и размачкването на меките тъкани /безспорни
по делото/ са лекувани оперативно и с медикаменти, като оздравителния
процес е протекъл за 140 дни. Към момента основната функция на крака, а
именно ходенето, е възстановена. Неподвижността на счупените пръсти на
десния крак и липсата на чувствителност е затруднила фините двиЖ.я,
което ще продължи най- вероятно неопределено време напред в бъдеще,
без изгледи да се възстанови. Това усложнение не затруднява двиЖ.ето на
десния крак, но влошава качеството на живот на ищеца.
По делото пред първоинстанционния съд са били събрани и
съответните и надлежни гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели, за установяването на претърпените от ищеца болки и страдания
във връзка с трудовата злополука.
По делото е разпитана съпругата на ищеца Ж. П.а. Следва да се
отбележи, че близките хора на всеки човек стоят най-близо до него и почти
постоянно в такива моменти, поради което придобиват преки впечатления от
състоянието на близките. Разбира се, техните показания се подлагат на по-
4
висок критерий за достоверност, тъй като е налице възможност да проявят
заинтересованост. Нейните показания съдът правилно е преценил
съгласно специалната разпоредба на чл. 172 ГПК на фона на целия
събран доказателствен материал /напълно съответства на доклада за
трудова злополука, медицинските документи и заключението на СМЕ/ и
намери за безпристрастни, се установява, че тя разбрала за злополуката
от съпруга й /ищеца П. П./, който й звъннал по телефона и й казал за
случилото се, след което тя отишла в болницата, където ищецът чакал на
носилка и „умирал от болка“. Св. П.а посочва, че тогава кракът на ищецът бил
„тъмно лилав, повече към черно“, а докторът дошъл и го видял, след което
казал, че „полоЖ.ето е зле“ и го попитал „кажи от къде искаш да бъде
отрязан“, дали под или над коляното, но ще търсят варианти и да спасят
крака. Посочва, че след около 10 минути ищецът бил спешно влезнал на
операция и кракът му бил целият нарязан след операцията, постоянно му
течала кръв и се чувствал много зле. Тогава ищецът й казвал, че не усеща
дали кракът му бил там. Лечението в болницата е продължило 10 дена
/всъщност се установява от писмените доказателства че е било в периода от
27.08.2020 г. до 05.0.2020 г., тоест точно 10 дена/, след което бил изписан и го
прибрали вкъщи на инвалидна количка. Първоначално ищецът с патериците
успявал да отиде само до тоалетна, но за всичко друго му помагала св. П.
която е негова съпруга. След като се прибрал вкъщи ищеца му трябвало
около 3-4 месеца да ходи с патерици, докато започне да ходи
самостоятелно без тях. Свидетелката посочва, че при къпането в банята
слагала стол, понеже кракът му трябвало да бъде вдигнат повечето време.
Доста време единственото излизане на ищеца от вкъщи било да отидат на
прегледи в болницата, като едва после е започнал да излиза и на пейката
пред блока. Около един месец на ищеца са му слагали инжекции, а в
продълЖ.е на 2-3 месеца е пиел лекарствата. От амбулаторните листове е
видно, че ищецът е посещавал рехабилитационни програми през периода на
временната неработоспособност. Според свидетелката кракът още не бил
възстановен нацяло, като докторът им казал, че този крак нямало как да
се възстанови нацяло. В този смисъл е и приетото заключение на СМЕ с
вещо лице д-р Б.. Поради премазването на тъканите в крака, при най-
малкото натоварване той се подувал. Имало деформации по самия крак
от премазването и тъй като са му слагали игли и пирони, за да
заздравеят костите. Правили са се превръзки постоянно. Били притеснени да
не стане инфекция и в домашни условия.
По делото е разпитан като свидетел и лицето Н.Я.Я.. Служебно
известно е на съдията-докладчик, че ищецът П. П. има заведено дело срещу
работодателя /гр.д. № 229 от 2022 г. по описа на РС-Р./, което към момента е
висящо и е с предмет иск по чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на наложено му
дисциплинарно уволнение, като идентично дело /гр.д. № 230 от 2022 г. по
описа на РС-Р./ води и свидетелят Н.Я. срещу работодателя с предмет на иска
по чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на наложено му дисциплинарно уволнение, като
5
фактите по налагане на уволненията на двамата са идентични. Това налага
преценка на показанията на св. Я. съгласно чл. 172 ГПК съобразно целия
останал доказателствен материал. Показанията на свидетеля напълно
съответстват на писмените доказателства /протокола от трудовата злополука,
медицинските документи/ и на заключението на вещото лице, поради което
съдът ги кредитира напълно с доверието си. За пълнота въззивната инстанция
следва да отбележи, че не се открояват никакви противостоящи се факти,
които да налагат преценката им поотделно. От показанията на св. Я. е видно,
че кракът на ищеца П. е бил много зле в началото, а като го видял след
операцията кракът му бил нарязан, за да се оттекат съсиреците вътре.
Кракът на ищеца бил много подут и целият бинтован, много го боляло.
Посочва, че докторът му казал, че ако не се оттекат съсиреците, ще се
наложи да му отрежат крака. Първоначално са носили ищеца да отиде до
тоалетна у тях, а доста по-късно са започнали да го носят на гръб, за да
излезе малко долу на пейката пред жилището му. Посочва, че ищецът
имал забити пирони и около 5-6 месеца го нямало на работа. Сега
ищецът вече вървял сам, но все още накуцвал. Тези обстоятелства
напълно съответстват на другия доказателствен материал. Посочва, че
ищецът бил около 40 минути затиснат под кабината на трактора, опитвал се
първо самичък да се извади като ровил с щанга пръста под крака си, но не
успял, а после дошли работници, които опитвали с щанги да повдигнат
кабината и пак не успели, след което някаква фадрома дошла и вдигнала
трактора, за да освободят ищеца.
По делото са приети като писмени доказателства фишовете за работна
заплата на ищеца за периода от месец август 2020 г. до месец март 2021 г., от
които е видно, че му е заплатено от ответника „обезщетение при ТНР или
ВНР по чл. 55, ал. 5“ в размер на 413,13 лв., начислено във фиша за месец
09.2020г., „обезщетение при ТНР или ВНР по чл. 55, ал. 5“ в размер на 503,16
лв., начислено във фиша за месец 11.2020 г., „обезщетение при ТНР или ВНР
по чл. 55, ал. 5“ в размер на 76,00 лв., начислено във фиша за месец 02.2021 г.
По делото е приет като писмено доказателство протокол № 3 от
08.03.2021г. за изплащане на служители на Р.Т.-* на разходи за медицински
дейности по чл. 41 от КТД, като на ищеца П. Д. П. е определено от комисията
по Раздел II да се изплати сумата от 76 лв., която му е начислена във фиша за
месец 02.2021 г. Идентично и с протокол № 9 от 0610.2020 г. му е определена
сумата от 413,13 лв. за медицински дейности по чл. 41 КТД, начислена във
фиша за месец 09.2020 г. Идентично и с протокол № 11 от 08.12.2020 г. му е
определена сума от 503,16 лв. за медицински дейности по чл. 41 КТД,
начислена във фиша за месец 11.2020 г. По делото е приет като писмено
доказателства и КТД-2020 г., сключен на 24.07.2020 г., в чиито чл. 41, ал. 1 е
предвидено, че работодателят поема разходите за прегледи и лечение на
работници и служители след трудова злополука, при представяне на
оригинални разходооправдателни документи. От това е видно, че
работодателят е изпълнил задълЖ.ето си по КТД да поеме реални разходи за
6
лечение и прегледи на ищеца, но те са различни от претендираните от ищеца
неимуществени вреди в настоящото производство, поради което не биха
могли да бъдат прихванати от неимуществените вреди.
По делото е приет като писмено доказателство договор за застраховка
между „М.М.И.“ ЕАД, от чийто състав е ответния рудник, и застрахователя
Застрахователно дружество „О.И.“ АД, с който са застраховани работниците
и служители на „М.М.И.“ ЕАД със застраховка „Трудова злополука“ /л.154-
169/, въз основа на който на ищеца е определено обезщетение в размер на
1339,33 лв. и му е изплатено на 09.04.2021 г. /виж писмото на л.177 и
платежното нареждане на л.190/. Видно е от чл. 24, ал. 1 от договора за
застраховка, че ищецът е имал право на 100% от БТВ, тъй като е имал общо
180 календарни дни болнични, в какъвто размер му е определено и изплатено
обезщетение от застрахователя.
Правилно решаващият съд приема, че предявеният иск е основателен и
е налице трудовата злополука на въззиваемия, тъй като с Експертно решение
на ТЕЛК №1167/13.05.2008год. се установи, че той след процесния инцидент
е с намалена работоспособност 91.8%, от които 70% се дължат на
професионалното заболяване.
Решението е свидетелстващ документ, който има обвързваща
материална доказателствена сила до съответната му отмяна от орган,
предвиден в КСО. Правилно съдът приема, че влошаването на общото
здравословно състояние е във връзка с професионалното заболяване и е
налице причинна връзка между двете.
В тази насока въззивният съд счита, че неправилно въззивникът твърди,
че въззиваемият не е представил и ангажирал надлежните си доказателства за
трайно намалената му работоспособност след процесната трудова злополука
претърпяна от същия. Именно в тази насока е изготвената, изслушана и
надлежно приета като доказателство по делото по делото СМЕ, чието
заключение не е било и оспорено от ответника, и правилно е било
кредитирано изцяло с доверието на първостепенния съд, като мотивите на PC
- Р. във връзка с причинените на пострадалия увреждания вследствие на
процесната трудова злополука, както и за това как е протекъл
възстановителният му период и какви усложнения са настъпили в
здравословното му състояние, се базират освен на представените по делото
медицински документи, най-вече именно на подробно мотивираното
експертно заключение на СМЕ и събраните в тази насока гласни
доказателства.
Едва с въззивната жалба, ответникът навежда доводите си за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия, без да сочи конкретни нарушения
на трудовата дисциплина и принос към настъпване на вредоносния резултат.
Считам, че е настъпила преклузията за нови твърдения, поради което същите
не следва да бъдат обсъждани по същество. Въззивната инстанция прима в
тази насока, че не са налице в конкретния случай нито на данни или въобще
на информация за каквото и да било съпричиняване от страна на въззиваемия,
7
още повече на каквито и да било доказателства в тази насока.
Каква длъжност е искал да заеме ищеца след завръщането си на работа
е категорично правно ирелевантен въпрос, без отношение към предмета и
характеристиките на настоящия спор. Какви са условията при управлението
на трактор от друг вид е въпрос на модел на машината и на нивото и на
оборудване, така, че не може да се твърди, че след като е останал на същата
длъжност, ищеца е бил преодолял страха си да управлява трактор от същия
вид с който е претърпял и злополуката.
Съдът е определил размера на обезщетението по справедливост и при
постановяване на съдебния си акт се е съобразил както с петитума на исковата
молба, така и с исковите претенции на ищеца и е определил размера
съобразно направеното от него искане. Не може да се твърди, че след това е
следвало да бъде приспаднато полученото застрахователно обезщетение,
включително и това за причинени имуществени вреди, предвид факта, че
такива не са претендирани.
Изцяло в същия смисъл е и най-новата практика на ВКС на РБ,
обективирана н в Тълкувателно решение под № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК, с докладчик съдията В.Р., с което е прието но
ВКС, че при прилагането разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за задълЖ.ята
и договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция,
но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на
исковата молба.
С оглед на горното, Въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалвания съдебен акт, тъй като счита, че същия е съобразен, както с
претърпените от ищеца и въззиваемия болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, настъпила по време на работа, така и с продължителността
на лечението на въззиваемия, и въпреки което продължително лечение
същият няма да може да се възстанови изцяло в състоянието си което е бил
преди злополуката. Не са налице данни и няма и такива твърдения в отговора
на исковата молба, ищеца да е нарушил трудовата дисциплина,_с_което да е
допринесъл с конкретни свои действия за настъпване на вредоносния
резултат. Не са налице и никакви доказателства в този смисъл и по двете дела
пред двете съдебни инстанции.
Размера на присъденото обезщетение е съобразен както с тежестта на
травматичните увреждания, така и със съдебната практика по подобните
казуси /Решение под № 260207 от 20.05.2021 година, постановено по т.дело с
№ 1233/2020 г. на ОС С.З./.
Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е
разгледал и обсъдил всички законови предпоставки за уважаването на иска на
въззиваемият по чл. 200 от КТ.
Съгласно чл. 200, ал.3 във вр. с ал.1 КТ, работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
8
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. В разглеждания случай е налице трайно
намалената работоспособност, която е причинена именно от процесната
трудова злополука на работника, като последната е и над 50 %. Следователно
процесният случай се обхваща именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ.
В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното
решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да
обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ, следва да
се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и
изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск,
нормативно уредени в чл.200 от КТ.
Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на КРС е
правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е
неоснователна и би следвало да бъде оставена без уваЖ.е, като решението на
Радневския РС следва да бъде изцяло потвърдено изцяло, ведно с всички
законни последици от това, като се присъдят направените пред настоящата
инстанция от въззиваемият съдебни разноски.
В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и
недоказани възраЖ.ята и оплакванията във въззивната жалба на въззивника,
че не били налице предпоставките на чл. 200 КТ и че не се дължало
съответното обезщетение на въззиваемият П. Д. П..
Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът
Р.Т.-*“ с.Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., представлявано от Управителя
инж.М.П.М., и чрез Д. Д. П.-С. - юрисконсулт следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемият П. Д. П. от гр.С.З., чрез адв.Ж. З. от АК С.З.,
направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция в
размер общо на 1400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат,
съобразно представените с писмения отговор пред въззивната инстанция
договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022г. и пълномощно от
същата дата /на л. 16 от наст. Въззивно дело/.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като цената на иска е над 5000
лева, а именно 25 000 лева настоящото въззивно решение подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 48 от 13.05.2022г., постановено
по гр.дело № 181/2022г. по описа на Районен съд Р., като ПРАВИЛНО и
9
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “Р.Т.-*“ с.Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., представлявано от
Управителя инж.М.П.М., чрез Д. Д. П.-С. - юрисконсулт, да заплати на П. Д.
П. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.С.З., ул. “************ и със
съдебен адрес в гр. С.З., ул. “*************** чрез адв.Ж. З. от АК С.З.,
сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
направените от него разноски пред въззивната инстанция – възнаграждението
на един адвокат пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в
1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието
на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10