Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260313

 

 

гр. С., 05.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 622 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Г.К.С. ***, с ЕГН **********, е предявила срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во от КЗ – за заплащане на сумата от 300 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес, безпокойство, притеснение и лесна раздразнителност, вследствие нанесени й телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на лицето, многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост с разместване, фрактура на таза, многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълчване на глезенната става, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2019 год. около 08.10 часа на ПП I-8, района на км 121.100 /посока гр. И. – гр. С./ по вина на неустановен водач на неустановен лек автомобил с неустановени марка, модел и регистрационен номер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 24.09.2020 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Увеличение на размера на иска – от 150 000 лева на 300 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 12.10.2021 год.

С исковата молба се твърди, че на 30.12.2019 год. около 08.10 часа на ПП I-8 неустановен водач на неустановен лек автомобил с неустановени марка, модел и регистрационен номер, се е движил с посока на движение от гр. С.към гр. И.. По същото време на ПП I-8 с посока на движение от гр. И. към гр. С. се движил лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с ДК № СО 3057 АХ, управляван от ищцата Г.К.С.. Пътното платно в района на местопроизшествието било с двупосочно движение, с по една лента за движение в двете посоки, като асфалтът на пътното платно бил заледен и заснежен поради снеговалеж. В района на 121.100 км, преди да се размине с управлявания от ищцата лек автомобил, неустановеният водач поради несъобразена скорост, движейки се със скорост не по-малка от 100 км/ч, навлязъл в платното за насрещно движение. Ищцата реагирала веднага при отклонението на неустановения автомобил в нейната лента за движение, като предприела аварийно спиране с цел да предотврати настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което колелата на автомобила блокирали, С. навила волана надясно и управлявания от нея автомобил станал неуправляем, отклонил се надясно и излязъл от пътното платно, след което автомобилът се ударил челно в намиращото се отдясно на пътното платно дърво. След пътния инцидент виновният водач напуснал местопроизшествието.

Твърди се, че след пътния инцидент ищцата била транспортирана в УМБАЛ „С.“ АД – гр. С. с оплаквания от болки в областта на таза, корема и десния глезен, с деформация на същия и разкъсно-контузна рана на лицето. Извършени били образни изследвания, като били установени следните травматични увреждания : полифрагментна фрактура на дясна тибия в дисталната част с дислокация и сублуксация на талокрурална става; супраацетабуларна фрактура на дясна илиачна кост; полифрагментна фрактура на ала осис илеи декстра е дислокация на фрагентите и рана на лицето. Проведени били консултативни прегледи с хирург, специалист УНГ, неврохирург, кардиолог, анестезиолог и гастроентеролог и след проведено клинично обсъждане било взето решение за извършване на оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Фрактурата на десния глезен била наместена, направена била остеопластика и била фиксирана с преконтурирана заключваща плака. Ищцата била изписана от болничното заведение на 13.01.2020 год. с препоръки за медикаментозно лечение в дома и режим на легло.

Твърди се, че вследствие на описаните травматични увреждания ищцата изпаднала в невъзможност да извършва трудова дейност и изпитвала продължително време силни болки в травмираните области. Нараняванията й довели до продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания – тревожност, слабост, сънуване на кошмари, свързани с пътния инцидент, страхувала се да излиза навън и да управлява автомобил, изпитвала безпокойство и притеснение, лесна раздразнителност, които симптоми не са се наблюдавали преди това при нея.

Твърди се, че ищцата изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП. Оздравителният период при нея е дълъг и възстановяването настъпва бавно, като и към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания и не се е възстановила напълно; травмите водят до срив на самочувствието й и силен психически дискомфорт.

Сочи се, че във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство № 248/2019 год. по описа на РУ – И., пр.пр. № 2/2020 год. по описа на Районна прокуратура – И., неприключило към момента на предявяване на иска.

Твърди се, че с молба вх. № 24-01-80/10.02.2020 год. ищцата сезирала ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но до изтичане на срока по чл.496 от КЗ Г. Ф. не се произнесъл по претенцията.

            Препис от и.м и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица – в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, не съставлява официален свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила за установяване на същите. Сочи се, в случая причина за настъпване на ПТП е поведението на ищцата, която е управлявала автомобила с несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл.20 от ЗДвП. Твърди се, че същата е реагирала неадекватно в ситуацията и е самокатострофирала.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            След предявяване на иска и образуване на производството по настоящото дело образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство № 248/2019 год. по описа на РУ – И., пр.пр. № 2/2020 год. по описа на Районна прокуратура – И., е било прекратено с постановление от 13.01.2021 год. на РП – И., като досъдебното производство е било изискано и приложено по настоящото дело. Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, последното е било образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК – затова, че на 30.12.2019 год. около 08.10 часа в района на ПП I-8, района на км 121.100 /посока гр. И. – гр. С./, при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.К.С. ***. Прието е, че С. управлявала собствения си лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК № СО 3057 АХ, а около 100 м след нея пътувал свидетелят К. Т., който управлявал лек автомобил „Опел Астра“, като пътят бил заснежен и хлъзгав. По същото време в обратната посока се е движел черен джип с неустановена марка и регистрационен номер, който навлязъл в насрещната лента за движение. При приближаването му свидетелката С. загубила управление на л.а. „Фиат“, напуснала пътното платно вдясно и се ударила в крайпътно дърво. Черният джип продължил своето движение в посока гр. И., без да променя положението си на пътното платно и се разминал със свидетелят Т.. Последният спрял автомобила си, за да окаже помощ на пострадалата и подал сигнал на телефон 112. Пострадалата Г.С. получила фрактура на таза и други по-леки наранявания.

            С постановлението е прието, че Г.С. е реализирала пътнотранспортното произшествието вследствие на субективните си действия и изгубване на контрол над командните органи, свързани с управлението на л.а. „Фиат Пунто“, като с поведението си е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и това е станало причина за настъпилите вредни последици за самата нея, поради което не е налице осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК. Горният извод се аргументира с събраните в хода на ДП доказателства – основно на безпротиворечивите показания на свидетеля Т. и на заключението по назначената тройна автотехническа експертиза.

            В хода на настоящото производство също са изслушани показанията на очевидеца на ПТП К.Д. Т. и заключение по назначена автотехническа експертиза, които потвърждават изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство.

            Свидетелят Т. сочи, че катастрофата с Г.С. станала преди Нова година на 2020 год., свидетелят шофирал автомобил от гр. И. в посока гр. С. по околовръстния път, като се движил се със скорост около 60 км/ч; бил на около 100 метра зад автомобила на ищцата – л.а. „Фиат Пунто“. Пътят бил замръзнал, имало поледица, било около 8 часа сутринта. Ищцата се движила в нейната лента и свидетелят видял, че насреща й се задал черен джип, но не му видял марката; движил се доста бързо, със скорост над 100 км/ч, в средата на платното за движение. Пътят бил прав, нямало завои, имало възвишение. Ищцата за да избегне челен удар с джипа, завила леко надясно и влязла в банкета, колата й започнала да се върти наляво-надясно, поднесла няколко пъти и се блъснала в едно дърво. Свидетелят видял, че ищцата натиснала спирачки, тъй като видял светлините на стоповете й. Когато джипът се разминал с л.а. „Фиат“, застрашил и свидетеля Т., тъй като пак карал в средата на платното; Т. намалил леко скоростта си и някак се разминал с джипа, който не спрял и продължил.

            Съдът не обсъжда заключенията на свидетеля, а само непосредствените му впечатления за възприетото от него – напр. „ако тя не беше завила надясно, за да влезе в банкета, щеше да настъпи удар, нямаше как да се разминат“, „тя беше по-напред от мен и го е видяла в последния момент, просто нямаше как да го избегне“.

От заключението по назначената по делото АТЕ се установява следният механизъм на ПТП, описан и от св. Т. – към момента, в който ищцата забелязала насрещно движещият се джип, за да избегне удар с него, задействала спирачната система на автомобила и предприела действия за отклонение на управлявания от нея автомобил вдясно по отношение първоначалната си посока на движение. При тази маневра десните колела на автомобила са стъпили в областта на десния банкет, при което автомобилът е започнал зиг-загообразни движения, преминал е през банкета и е навлязъл в крайпътното пространство, където челно се е ударил във високо растящо дърво и там се е установил на място. Експертизата определя скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат Пунто” в зоната на ПТП на 80 км/ч.

            АТЕ сочи, че ПТП е било предотвратимо за ищцата, при условие, че същата в зоната на ПТП е боравела плавно със системите за управление – волан и спирачен педал, при което не би изгубила контрол над управлението на автомобила. Същата се е движила със скорост от 80 км/ч при снеговалеж и поледица, на прав участък без завои, когато е възприела насрещното МПС; това само по себе си предполага водачите на МПС в този участък да боравят плавно с органите за управление – кормилно колело и спирачен педал, тъй като опасността за загуба на надлъжна или напречна устойчивост на автомобила поради ниският коефициент на сцепление между гумите и пътя е била налице.

            Заключението на АТЕ е оспорено от пълномощника на ищцата.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Р. Б. от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

            Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако Г. Ф. не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния Ф., не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния Ф. се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с и.м. молба вх. № 24-01-80/10.02.2020 год. по описа на Г. Ф., подадена от ищцата Г.К.С. – за заплащане на обезщетение на причинени й при горното ПТП неимуществени вреди, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496 от КЗ ответникът да се е произнесъл.

По основателността на предявения иск съдът намира следното :

            Фактическият състав, от който в конкретната хипотеза възниква имуществената отговорност на Гаранционния Ф. за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени му неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки :  1. делинквентът виновно да е увредил ищцата, като й е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено; 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

            В настоящия случай ищцата не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесените й телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на водача на неидентифицираното моторно превозно средство – описаният в обстоятелствената част на и.м. черен джип без установени марка, модел и регистрационен номер. Обсъденото горе заключение по назначената АТЕ, прието от съда като обективно и пълно, по несъмнен начин установява, че ПТП – ударът между лекия автомобил марка „Фиат“ с ДК № СО 3057 АХ с крайпътно дърво, е било предотвратимо за водача на автомобила Г.К.С., като единствената причина за катастрофата следва да се търси в субективните действия на последната, която на път със заледена настилка, при движение със скорост от 80 км/ч, е предприела резки движения с волана и спирачния педал, изгубила е контрол над управлението на автомобила и се е ударила в крайпътно дърво. В настоящия случай е без значение отговорът на зададения към експертизата хипотетичен въпрос дали ако ищцата не би предприела горните действия, би избегнала челен сблъсък с насрещно движещия се автомобил; както и в.л. сочи, отговор на горния въпрос не би могъл да бъде даден, тъй като субективните действия, които ще предприемат водачите на двете МПС непосредствено преди да се сблъскат, не могат да бъдат предвидени. В потвърждение на горното е и поведението на водача на движещия се зад ищцата автомобил – свидетелят Т., който е бил поставен в същата ситуация – джипът се е движил в средата на пътното платно, навлизайки в неговата лента, но е избегнал удара без да задейства спирачната система – само като плавно е намалил скоростта си на движение, която е била по-ниска от тази на ищцата – по негова преценка, 60 км/ч.

            В обобщение съдът приема, че доколкото ищцата не установи наличието на всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не установява и фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, поради което предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 260124/09.10.2020 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено възнаграждение на в.л. по назначите СМЕ и АТЕ, остават за сметка на държавния бюджет.

            С оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същият с настоящото решение следва да се отхвърли изцяло; за пълнота следва да се посочи, че макар в о.с.з. на 12.10.2021 год. пълномощникът адв. В.О. от САК да е направил изявление, че претендира присъждане на такова възнаграждение и че представя договор за правна помощ, то такъв не е бил представен – нито в това заседание, нито в предходен момент в хода на производството по делото.

Ответникът не е претендирал разноски и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт, поради което такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.С. ***,  ул. „Захари и Мария Сергееви“ № 12, с ЕГН **********, срещу Г. ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во от КЗ – за заплащане на сумата от 300 000 лева /триста хиляди лв./, съставляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, стрес, безпокойство, притеснение и лесна раздразнителност, вследствие нанесени й телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на лицето, многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост с разместване, фрактура на таза, многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълчване на глезенната става, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2019 год. около 08.10 часа на ПП I-8, района на км 121.100 /посока гр. И. – гр. С./ по вина на неустановен водач на неустановен лек автомобил с неустановени марка, модел и регистрационен номер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020 год. до окончателното й заплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                           СЪДИЯ :