О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ 14.03. Година
2016 гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.03. 2016
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
ч.т.д. № 22
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 729 от ТЗ за одобряване
на сметка за разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град ***
/в н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г. На съда е служебно
известно, че по т.д. № 210/2013г. по описа на СтОС
/производството по несъстоятелност на ***” ЕООД град *** /в н./ сметката за
разпределение е поставена на определеното за целта видно и общодостъпно място в
съда в продължение на 14 дни, считано от 26.01.2016г. до 09.02.2016г.
включително.
В
срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. № 1572/03.02.2016г. от
“***” ЕООД град ****, ЕИК ** против посочената сметка за разпределение, в
частта, в която получената сума след осребряване на активите в размер на 386 324
лева е разпределена на “***” град С..
Счита,
че извършеното разпределение е незаконосъобразно, т.к. вземането на банката и
самата банка, не е включена като кредитор по воденото производство по
несъстоятелност на длъжника. Посочва, че наличието на ипотека и основание за
вземане свързано с договор за ипотека не прави банката кредитор в
производството по несъстоятелност. Счита, че синдикът
е следвало да изготви сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите по несъстоятелността, съобразно чл. 721 ТЗ. Посочва, че при това
разпределение ще бъдат ощетени кредиторите с приети вземания, от които пък
единствено и само кредиторът “***” ЕООД град Карлово е внасял своевременно всички
необходими разноски по несъстоятелността.
Моли съда да не одобрява изготвената
сметка в частта, в която сумата от 386 324 лева е разпределена на “***”
град С.. Моли вземането на банката да бъде изключено от окончателната сметка,
като съда извърши промяна в сметката и удовлетвори вземанията
на кредиторите “***” ЕООД, “***” ЕООД и
“***” ЕООД, съобразно приетите по размер и привилегии, и в съответствие с чл.
722 ТЗ.
В
срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. № 1538/03.02.2016г. /пощ. клеймо от 01.02.2016г./ от “**” АД – ***, действащо
чрез своя клон с фирмено наименование “***”, ЕИК *, град ***. Посочва, че
съгласно обявената сметка за разпределение на банката – ипотекарен
кредитор е разпределена сумата от 386 324 лева. Счита, че банката има
право да получи пълния размер на цената на продадените имоти, а именно
421 124 лева. Излага съображения, че в полза на банката е издаден
изпълнителен лист за вземане към трето лице “**” ЕООД, ЕИК ***, което вземане е
обезпечено с договорна ипотека върху имоти, включени в масата на
несъстоятелността на “***” ЕООД, тъй като са придобити от длъжника преди
откриване на производството по несъстоятелност /ведно с учредена в полза на
банката договорна ипотека – арг. от чл. 173 ал. 1 от ТЗ/. Счита, че тези юридически факти обуславят качеството на банката на ипотекарен кредитор на длъжника, който има право да получи
сумата от осребряване на ипотекираните имоти на длъжника в рамките на
производството по несъстоятелност.
Посочва, че за банката в
качеството на ипотекарен кредитор по чл. 717н от ТЗ е
налице правен интерес да възрази срещу сметката за разпределение, съответно да
обжалва определението на съда по чл. 729 ал. 1 от ТЗ. Счита, че в резултат на
извършената продажба, на основание чл. 717н от ТЗ, цялата сума от 421 124
лева следвало да се предаде на банката в качеството на ипотекарен
кредитор, а съгласно сметката разпределената на банката сума от 386 324
лева е с 34 800 лева по – малко от реално дължимата сума на банката,
възлизаща на 421 124 лева.
Посочва, че разликата от
34 800 лева е използвана от синдика за
възстановяване на предплатени суми по чл. 629б от ТЗ и чл. 632 ТЗ на
кредиторите по несъстоятелността. Счита, че за извършването на това действие
липсва законово основание. Възстановяването е извършено от синдика
въз основа на разрешение от съда по несъстоятелността и определение от
07.12.2015г./08.12.2015г., като на ипотекарния
кредитор не е било изпращано съобщение за това определение, а вписването на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ не замества съобщението.
Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 717н ТЗ, ипотекираното за чужд дълг имущество като част от
масата на несъстоятелността се осребрява от синдика в
рамките на производството по несъстоятелност, но получената от реализацията на
обезпечението сума до размера на тези вземания не се включва в масата на
несъстоятелността – по арг. от чл. 638 ал. 3 изр. 2 от ТЗ. Счита, че поради това припадащата се на ипотекарния кредитор сума не се включва в масата на
несъстоятелност и не може да служи за възстановяване на предплатените суми по
чл. 629б ТЗ и чл. 632 ТЗ, каквото е условието на чл. 632а ТЗ.
Възразява срещу
съставената сметка за разпределение и моли при произнасянето с определение по
чл. 729 ал. 1 от ТЗ съда да измени сметката за разпределение, като по нея се
разпредели в полза на банката получената сума от осребряването на ипотекираните
в полза на банката имоти в настоящото производство, а именно 421 124 лева,
както и съгласно чл. 253 от ГПК да отмени определението, с което е разрешено на
синдика да извърши възстановяване на предплатени суми
– 34 800 лева.
В
срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. № 1857/09.02.2016г.
/куриерска пратка от 08.02.2016г./ от *** град **** против изготвената сметка
за разпределени, съгласно която наличната в масата на несъстоятелността сума в
размер на 386 324 лева е разпределена в полза на “***” град С. за
удовлетворяване на вземанията на кредитора с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Излага съображения,
че разпоредбата на чл. 721 ал. 1 от ТЗ вменява задължение на синдика да извърши разпределение на налични суми между
кредиторите съобразно реда, привилегиите и обезпеченията,
определени по правилата на чл. 722 ал. 1 от ТЗ.
Излага
подробно изложение на одобрените от съда по несъстоятелността списъци на
приетите вземания на кредиторите на длъжника “***” ЕООД.
Счита,
че в производството по несъстоятелност на “***” ЕООД няма обезпечени кредитори
с приети вземания по смисъла на чл. 693 от ТЗ. Посочва, че съгласно одобрените
списъци кредитори в производството по несъстоятелност са “***” ЕООД град К., “****”
АД, *** град С., “***” ЕООД град Б. и “***” ЕООД град К. Посочва, че
кредиторът, в чиято полза се разпределя постъпилата от осребряване на
имуществото на длъжника сума, не е кредитор на несъстоятелността предвид
липсата на предявени вземания, които да са включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания, поради което постъпилата сума
следва да бъде разпределена в полза на кредиторите, които са предявили вземанията си и същите са приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ, съгласно поредността по чл. 722 ал. 1 т. 3 и
следващите от ТЗ.
Излага,
че описаното в сметката основание за разпределение на посочената сума в полза
на “***” АД – **, чрез “***” град София, е вземане на банката към “***” ЕООД,
обезпечена с учредени от същото дружество договорни ипотеки, цитирани в
сметката. Счита, че ако банката – кредитор има вземане, което да е обезпечено с
имущество от масата на несъстоятелността, то вземането й би подлежало на
удовлетворяване само при условията на чл. 717н от ТЗ. Посочва, че по делото
обаче няма представен изпълнителен лист за вземането на банката от “***” ЕООД.
Освен това по партидата на несъстоятелното дружество няма вписана договорна
ипотека, т. е. длъжникът не е учредил ипотека за обезпечаване на чужд дълг,
поради което “***” град С. няма качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност на “***” ЕООД по смисъла на разпоредбата на чл. 717н от ТЗ, с
оглед на което счита, че получената от осребряването сума следва да бъде
разпределена съобразно правилата на чл. 722 и следващите от ТЗ в полза на
кредиторите с приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ вземания.
Моли
съда да постанови определение, с което да откаже одобряване на изготвената от синдика сметка и да укаже на синдика
да изготви нова сметка за разпределение, с която сумата от 386 324 лева да
бъде разпределена съобразно правилата на чл. 722 ал. 1 от ТЗ за удовлетворяване
на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност срещу
длъжника, включително приетите публични вземания.
Съдът
като взе предвид изготвената от синдика сметка за
разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град Стара Загора /в
н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г. и постъпилите
възражения намира за установено следното:
По партидата на длъжника
“***” ЕООД град Стара Загора /в н./, ЕИК ** са обявени следните списъци:
І. На 14.11.2013г. е
обявен списък на приетите вземания, изготвен на основание чл. 686 ал. 1 от ТЗ,
в който са включени следните кредитори:
1. “***” ЕООД град
Карлово, с размер на приетото вземане 126 441.35 лева и предвидена поредност на удовлетворяне по чл.
722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
2. “***” АД град П* с
размер на приетото вземане 1975.68 лева и предвидена поредност
на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
3. *** град София с
размер на приетото вземане 4 903.04 лева и предвидена поредност
на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ;
4. “*” АД – *, чрез “***”
град София, с размер на приетото вземане 563 178.06 лева и предвидена поредност на удовлетворяне по чл.
722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
С
определение № 325/10.03.2014г., постановено по т.д. № 210/2013г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, обявено в ТР на 10.03.2014г. съдът по
несъстоятелността, след разглеждане на постъпилото възражение от кредитора “***”
ЕООД е одобрил списъка, като е уважил възражението и е изключил от списъка
вземането на “***” АД – Гърция, Атина, чрез “***” град София, с размер на
563 178.06 лева.
ІІ. На 02.04.2015г. е
обявен списък на приетите допълнителни вземания, изготвен на основание чл. 688
ал. 1 от ТЗ, в който са включени следните кредитори:
1. “***” ЕООД град
Бургас с размер на приетото вземане 580 832 лева и предвидена поредност на удовлетворяне по чл.
722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
2. “***” ЕООД град Карлово с размер на приетото
вземане 120 000 лева и предвидена поредност на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ.
Списъкът е одобрен от съда по
несъстоятелността с определение № 753/02.06.2015г., постановено по ч. т. д. №
125/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, обявено в ТР на
02.06.2015г.
Във
възражението си “***” град С. излага съображения, че има право на възражение
срещу сметката за разпределение, тъй като притежава качеството на ипотекарен кредитор по отношение на имуществото, от
продажбата на което са формирани заделените в сметката суми. В чл. 728 от ТЗ е
предвидено, че възражения срещу сметката могат да се подават само от длъжника,
комитета на кредиторите и отделните кредитори на длъжника. Съдът приема, че
банката не е кредитор на длъжника “***” ЕООД /н./, тъй като вземането й е
изключено с определение № 325/10.03.2014г. на съда по несъстоятелността,
постановено по реда на чл. 692 ал. 4 от ТЗ. На съда е служебно известно, че в
законовия срок банката не е предявила иск по чл. 694 от ТЗ за установяване на
вземането си.
Съгласно
чл. 621 от ТЗ в производството по несъстоятелност се прилагат правилата на ГПК,
доколкото в ТЗ не са налице особени разпоредби. В този смисъл следва да се
преценят нормите на индивидуалното изпълнение и в частност правилата за
присъединяването на ипотекарния кредитор по чл. 459
ал. 2 от ГПК. Те биха били приложими, само ако не е налице изрична уредба в ТЗ,
дерогираща прилагането им.
В
чл. 616 ал. 1 от ТЗ е посочено, че масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяването на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски
сделки. Продаденото имущество безспорно е част от масата на несъстоятелността
на длъжника “***” ЕООД /н./. Също така е безспорно, че “***” град София не е
кредитор на длъжника в настоящото производство, тъй като вземането й е
изключено от одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания
на кредиторите на “***” ЕООД /н./ по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Б анката не е кредитор на длъжника, тъй като не е налице
търговска или нетърговска сделка с последния, по силата на която да е придобила
качеството на кредитор.
Съгласно
чл. 721 ал. 1 от ТЗ синдикът изготвя сметка за
разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722 ал. 1
от ТЗ, т. е. на кредиторите на длъжника с приети вземания в производството по
несъстоятелността.
От
изложеното следва, че е налице изрична уредба в ТЗ, която предвижда, че
осребреното имущество подлежи на разпределение между кредиторите на
несъстоятелния длъжник. Банката, която има качеството на ипотекарен
кредитор по отношение на продаденото имущество, не е кредитор на длъжника “***”
ЕООД /н./
С
оглед на горното и по аргумент на чл. 621 от ТЗ следва да се приеме, че нормата
на чл. 459 ал. 2 от ГПК е неприложима в универсалното принудително изпълнение,
каквото е производството по несъстоятелност, доколкото са налице изрични
текстове в ТЗ, дерогиращи прилагането на посочения
текст от ГПК.
В
случая съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл. 717н от ТЗ, като
евентуално основание за разпределение и изплащане на суми в полза на ипотекарния кредитор. В чл. 717н от ТЗ е предвидено, че
сумите от продажба на ипотекиран имот се заделят и изплащат /без сметка за
разпределение/ в полза на ипотекарния кредитор, срещу
представяне от негова страна на изпълнителен лист за вземането му. Законът
поставя и допълнително условие – да се касае за имот, ипотекиран от длъжника за
обезпечаване на чужд дълг. В настоящия случай това допълнително изискване не е
налице. Безспорно е и се поддържа и от самата банка, че ипотеката върху
продадените имоти е учредена не от длъжника “***” ЕООД /н./, а от трето лице –
предходен собственик. Тъй като нормата на чл. 717н от ТЗ е изрично уредено законово
изключение от правилата за разпределение в производството по несъстоятелност,
същата е недопустимо да се прилага разширително, тъй като това би увредило
кредиторите в несъстоятелността. Доколкото не е налице един от елементите на
фактическия състав на посочената разпоредба, а именно – длъжникът да е учредил
ипотеката за обезпечаване на чужд дълг, следва да се приеме, че “***” град
София няма право да претендира и съответно получи разпределените суми и на
основание чл. 717н от ТЗ.
Относно искането на
банката на основание чл. 253 от ГПК съдът да отмени определението, с което е
разрешено на синдика да извърши възстановяване на
предплатени суми – 34 800 лева по реда на чл. 632а от ТЗ. На първо място
възстановените предплатени суми по реда на чл. 632а от ТЗ не са предмет на
сметката за разпределение. На второ място възстановяването на сумите е
извършено, т. е. актът на съда е изпълнен, поради което е неприложим ГПК.
По изложените
съображения съдът намира, че банката не е сред кръга лица, имащи право да
възразят срещу изготвената сметка за разпределение и в този смисъл подаденото
от нея възражение е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по
същество.
Възраженията на “***” ЕООД град К. и *** град
София са подадени в срок от кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност съгласно чл. 693 от ТЗ, поради което са допустими. С оглед
изложените по – горе съображения разгледани по същество са и основателни.
Съгласно
правомощията по чл. 729 ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността следва да
извърши съответната промяна в обявената сметка за разпределение на събраната
сума от 386 324 лева. Тъй като не са налице основания за разпределение на
събраната сума в полза на “***” град София, същата следва да бъде разпределена
на кредиторите с приети вземания в производството.
С
оглед подаденото възражение на кредитора *** град София, съдът счита, че
приетите вземания на същия в размер на 4 903.04 лева следва да бъдат
включени изцяло на 100 % в сметката за разпределение с поредност
по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
Остатъкът
от сумата /381 420.96 лева/ следва да бъде разпределен между останалите
кредитори с приети вземания с поредност по чл. 722
ал. 1 т. 8 от ТЗ, съобразно процентното съотношение на вземанията
им, както следва: “***” ЕООД град К. – 15.248 % - сума в размер на
58 159.07 лева; “****” АД град П. – 0.238 % - сума в размер на 907.78
лева; “***” ЕООД град Б. – 70.043 % - сума в размер на 267 158.68 лева и “***”
ЕООД град К. – 14.471 % - сума в размер на 55 195.43 лева.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 729 ал. 1 от ТЗ, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражение вх. № 1538/03.02.2016г.
/пощ. клеймо от 01.02.2016г./ от “***” АД – ***, **,
действащо чрез своя клон с фирмено наименование “***”, ЕИК ***, град **** срещу
сметка за разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град ***
/в н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г.
ОДОБРЯВА
сметка за разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град ***
/в н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г., като извършва
следните промени:
ИЗКЛЮЧВА
от сметката за разпределение “***” АД – ***, действащо чрез своя клон с фирмено
наименование “***”, ЕИК ***, град *** с размер на вземането 386 324 лева и
поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
ВКЛЮЧВА
в сметката за разпределение кредиторите:
**** град С.с размер на вземането
4 903.04 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 6
от ТЗ;
“***”
ЕООД град К. с размер на вземането 58 159.07 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
“***”
АД град П* с размер на вземането 907.78 лева, с поредност
по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
“***”
ЕООД град Б* с размер на вземането 267 158.68 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
“***”
ЕООД град К*с размер на вземането 55 195.43 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се обяви в Търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от
длъжника и от подалите възражение по чл. 728 ТЗ кредитори с частна жалба в
едноседмичен срок от обявяването му в ТР пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: