Решение по дело №1622/2024 на Административен съд - Бургас

Производството e по реда на чл. 72, ал.4, пр.2 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. Ф.- разузнавач в сектор „Престъпления против личността“, в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР [населено място] против решение № 636/25.07.2024г., постановено по НАХД № 2320/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменена Заповед за задържане на лице № 251зз-104/16.05.2024 г., издадена от разузнавач в Сектор „ППЛ“ в отдел „Криминална полиция“при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е задържан за срок от 24 часа В. Д. Ш., [ЕГН] И . на основание чл. 143, ал. 1 А. О. на МВР-Бургас е осъдена да заплати на В. Д. Ш., [ЕГН] сумата от 490, 00 лева, представляваща разноски, сторени в производството по обжалване на заповедта.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според него, неправилно съдът е преценил, че заповедта е издадена при липса на мотиви. Счита, че според текста на заповедта и изготвена от него докладна записка са посочени изчерпателно фактическите основания за издаването на оспорения акт- за задържаното лице има достатъчно данни, от които може да се направи основателно предположение, че е съпричастно към извършено на 16.05.2024г. умишлено престъпление в П. Е.- Бургас, а именно извършване на контрабанда с акцизни стоки- горива. Отбелязва, че съдът не е съобразил, че при всяко фактическо ограничаване на правото на свободно предвижване на едно лице следва да се издаде заповед за задържането му. Сочи, че задържането е извършено в рамките на специализирана полицейска операция, една от целите на която е незабавно пресичане на извършващо се престъпление, поради което действията по разследване и пресичане на престъплението следва да се извършат незабавно и е обективно невъзможно установените на място лица да бъдат призовани в един по- късен момент да се явят доброволно за снемане на обяснения. Счита, че законодателят е предоставил на административния орган правото да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи принудителната административна мярка или не, като тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената от закона оперативна самостоятелност. В тази връзка сочи, че съдът е следвало да провери дали е налице оперативна самостоятелност и дали органът е спазил изискването на закона за законосъобразност на административните актове. Според него, ограничаването на правата на задържания е само с оглед постигане на предвидите от закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се пресече извършване на престъпление, да се осуети възможност за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи възможността лицето да се укрие, като по този начин са спазени изискванията на чл.6, ал.2 от АПК. Иска отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на заповедта за задържане Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна възнаграждение за адвокат.

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба- В. Д. Ш., не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в предвидения от закона срок, от лице с доказан правен интерес от касационно оспорване, против съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

„Със Заповед за задържане на лице № 251зз-104/16.05.2024 г., издадена от разузнавач Сектор „ППЛ“ в отдел „Криминална полиция“при ОДМВР-Бургас, В. шопов е задържан на 16.05.2024 г. в 21.30 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "за лицето има достатъчно данни,че е съпричастно към извършване на престъпление по смисъла на чл.242,ал.4 от НК вр.чл.242,ал.1,т.Д от НК,за което е образувано ДП №179/24 г. по описа на ОДМВР-Бургас“.

В ОДМВР Бургас е образувана преписка , в която се намира 1 бр. Докладна записка до Началник сектор „Престъпления против личността“ при ОДМВР- Бургас, съотв. от 16.05.2024 г., съставена от Х. Ф., в която е материализирана обща информация, според която В. Д. Ш. е съпричастен към извършено на 16.05.2024 г. в „Порт-Европа“-Бургас престъпление –контрабанда на акцизна стока—горива в големи размери.

Съдът на основание чл.144 АПК вр.чл.176 ГПК приобщи обясненията на ответника Х. Ф., в които същият заяви,че задържането на В. Ш. е проведено изцяло в контекста на провеждана специализирана полицейска операция за пресичане контрабанда на гориво, в особено големи размери на пристанище „Европа“, като конкретизира, че към момента на задържането не е установил определена форма на неправомерна дейност от В. Ш..Цел на задържането на последния според административния орган била установяване на неговата съпричастност, провеждане на беседи“.

При тези факти съдът е приел, че в обжалваната пред него заповед не са посочени фактическите основания за издаването й. съдът е посочил, че така изписаното фрагментарно и повърхностно маркиране на фактическо основание на задържането е резултирало в отклоняване на издадения административен акт от критериите за мотивираност по см. на чл.59,ал.1 АПК. На практика формулираното фактическо основание в заповедта за задържане е напълно неясно и схематично. Според съда, именно посочване на конкретните съставомерни действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на посочване на тези действия е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето да разбере базисните параметри – същността и естеството на вероятностните изводи на органа по задържане, обусловили прилагането на принудителната мярка.

Отделно от това съдът е преценил, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с целта на закона. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице ясни данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се е укривало, че съществува предполагаем риск за обществеността да продължи да извършва престъпление, и/или да препятства проверката/разследването. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние и отзвук на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Предвид липсата на валидни доказателства, обуславящи съмнение за това, че задържаното лице би могло да препятства или затрудни разследването, което да оправдае налагането на мярката, съдът е намерил, че в случая е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Посочил е, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ по чл. 5, б"с" КЗПЧОС се изисква лицата да се задържат по "обосновано подозрение" за извършено престъпление. Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които биха били достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето, за което се отнасят може да е извършило конкретно нарушение.

В нарушение на закона съдът е приел, че издадената заповед за задържане е лишена от мотиви. Такива се съдържат в подадената от касатора до началника на СППЛ при ОДМВР Бургас докладна записка, в която изрично е посочено, че са установени данни, че задържаното лице е съпричастно към извършено на 16.05.2024г. умишлено престъпление в П. Е.- Бургас, а именно извършване на контрабанда с акцизни стоки- горива.

Както сам посочва първоинстанционният съд, според Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС е допустимо органът да се позове и на друг документ, където се съдържа информация, която мотивира акта. В противоречие с това решение обаче, съдът е приел, че за да е налице тази хипотеза следва в издадения административен акт да има изрично позоваване на документа, в който се съдържат мотивите.

В този смисъл следва да се приеме, че заповедта за задържане не е лишена от мотиви.

Фактическите основания за издаване на акта са доказани.

Касатора в обясненията си дадени пред първоинстанционния съд е заявил, че по време на извършване на полицейската операция е бил установен кораб, от който се извършвало източване на гориво в цистерни. В. Ш. се е намирал на територията на пристанището, в близост до кантара и е имал качеството на негов директор.

Изложеното до тук обаче, не променя извода на настоящия състав на съда за законосъобразност на обжалваното решение.

Настоящият състав на съда споделя съображенията на първоинстанционния съд за нарушение на целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност и в тази им част препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 от АПК .

При преценка законосъобразността на административния акт съдът дължи преценка освен за процесуално и материалноправно съответствие и за съответствие с целта на закона- чл.146, т.5 от АПК.

Последното в случая не е налице.

Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването.

Затова, за постигането й законодателят предвижда ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което са налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение, че същото може да се укрие или ще създаде други пречки за разследването.

Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая не е съответно на посочената цел, тъй като по делото не са налице никакви данни, че задържаното лице може да се укрие. Няма и никакви данни то да е препятствало с действията си извършването на проверката в хода на специализираната полицейска акция.

Тезата на касатора, че действията по разследване и пресичане на престъплението следва да се извършат незабавно и е обективно невъзможно установените на място лица да бъдат призовани в един по- късен момент да се явят доброволно за снемане на обяснения, не може да бъде споделена.

Не съществува никаква пречка установеното лице да бъде призовано да се яви в съответната сграда, в която се помещава административния орган, за да даде обяснения по случая. Още повече че самият касатор е заявил, че целта на задържането е била единствено с цел провеждане на беседи.

За извършване на посоченото от касатора действие- провеждане на беседа не се е налагало правото на това лице да бъде ограничавано с прилагането на принудителна административна мярка „задържане“.

Т.е. заповедта не е издадена за постигане на предвидената от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. При издаване на акта в нарушение на целта на закона е категорично нарушен и принципа за съразмерност, регламентиран с чл.6, ал.2 от АПК.

Ето защо, като е отменил обжалваната пред него заповед за задържане, първоинстанционният съд правилно е приложил закона.

Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 223 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ХІV-ти състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 636/25.07.2024г., постановено по НАХД № 2320/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

Решението е окончателно.