Решение по дело №1977/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 3
Дата: 6 януари 2023 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040701977
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     3                                             06.01.2023г.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на осми декември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА НИКОЛОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ИКОНОМОВ

                                                                                                ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Д. Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 1977 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.И.Б., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Г.К. от БАК, против Решение № 24 от 12.10.2022г., постановено по АНД № 121 от 2022г. по описа на Районен съд – Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0269-000136 от 22.06.2022г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, РУ- Средец, с което за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касационния жалбоподател са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не направил верен анализ на събраните гласни доказателства и безкритично приел за установена фактическата обстановка изложена от АНО. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът достигнал до неправилен извод, че касаторът управлявал автомобила на инкриминираната дата. Сочи се, че съдът кредитирал с доверие показанията на лица, които били в конфликт с жалбоподателя. Според заявеното, синът на жалбоподателя в този ден се прибирал в дома си и споделил на баща си, че тълпа от роми са го заляли с бира, искали да го бият и поискал от баща си да му помогне. Излезли от дома си, но касаторът седнал на дясното предно място в автомобила, а на шофьорското бил синът на Г.Б.- Н.. Като стигнали групата, с която синът се срещнал по-рано спрели колата и излезли от автомобила. Скарали се с тях, а след няколко минути пристигнали полицаи. Полицейски служител съставил акт за установяване на адм. нарушение на Г.Б., защото ромите казали на актосъставителя, че искал да се бие с тях и карал колата пиян. Позовава се на нормативната уредба, според която нарушението следва да е доказано по несъмнен начин, както и на разяснителната разпоредба за понятието „водач“. Заявява се, че отказът на Г.Б. да подпише акта се дължи именно на факта, че той не е управлявал автомобила, съответно не е водач на МПС, респективно отразената фактология в НП е невярна. Не било изяснено по безспорен начин мястото, където се намира полицейският автомобил преди да пристигне на мястото за проверка, съответно времето, когато е пристигнал, а оттам и достоверността на показанията на служителите е разколебана според касатора. Съдът не кредитирал показанията на очевидците К. и К., които заявили, че автомобилът е управляван от Н., а не от Г.Б..

Иска се настоящата касационна инстанция да отмени решението на Районен съд – Средец и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

В съдебно заседание, касаторът се явява лично и се представлява от пълномощника- адв.Г.К. от БАК, като се поддържа жалбата, с която се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. Не взема становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде оставено в сила решението.

От страните не са ангажирани нови писмени доказателства, допустими в касационното производство.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Средец е образувано по жалба на Г.И.Б., с адрес: ***, против Наказателно постановление № 22-0269-000136 от 22.06.2022г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, РУ- Средец, с което за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., както и кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – Средец потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът подробно е обсъдил установените по делото факти и обстоятелства и доказателствата, въз основа на които е направил фактическите си констатации. Констатирано е, че издаденият АУАН и НП са законосъобразни и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че изложените факти и обстоятелства в наказателното постановление кореспондират с приетите писмени и гласните доказателства, кредитирани с доверие, поради което нарушението е надлежно доказано. Посочено е кои доказателства не се кредитират и защо. Обсъдено е, че определената правна квалификация е правилна и законосъобразна, наложените наказания са фиксирани от законодателя и не подлежат на редуциране и при липса на основания за отмяна и изменение на НП, оспореният санкционен акт е потвърден изцяло.

Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-Средец е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Средец установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС-Средец действително се установява че именно касаторът Г.Б. е управлявал автомобила на инкриминираната дата и място. Правилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като напълно безпристрастни и коректно е посочил, че същите кореспондират на показанията на голямата част свидетели. Детайлно са анализирани гласните доказателства на всички групи свидетели, вкл. доведените от жалбоподателя свидетели К. и К., като е изтъкнато, че последните не се кредитират с доверие, поради множеството други свидетели, които ги опровергавали. Отчетен е факта, че синът на жалбоподателя, а впоследствие и самият Г.Б. е имал конфликт с цитирани лица, но е посочил, че първостепенният факт, а именно кое е лицето управлявало автомобила е установен от напълно безпристрастните показания на полицейските служители, в подкрепа на които са и показанията на голямата част от останалите лица. Следва да се отбележи, че сам по себе си фактът за спречкване между сина на Г.Б. и самия жалбоподател с други лица, които пиели бира пред магазин в населеното място не означава, че показанията на последните са неверни и не трябва да се вземат предвид. Освен това се сочи, че конкретно е налице такъв конфликт между синът на касатора и лицето А.Ф., с който по-късно влязъл в пререкания и Г.Б.. В случаят, не се и твърди наличието на някакви трайни влошени отношения между лицата, от предходен период, при което да се твърди, че лицата, с които Н. Б. и баща му са се скарали в деня на проверката едва ли не са заинтересовани от изхода на делото, за да се приемат за пристрастни. Нещо повече, не се сочи въобще такъв конфликт с всеки от изслушаните свидетели поотделно, а единственото конкретно лице, с което е установено такова спречкване е свидетелят А.Ф.. В този смисъл, не може да се приеме тезата на касатора, че показанията на голямата група свидетели са пристрастни и едва ли не заинтересовани от изхода на делото, при положение, че не са установени такива конкретни обстоятелства за всички лица. Например, видно от показанията на свидетеля А.И./стр.4 от съдебния протокол от о.з на 28.07.2022г. в РС-Средец/ по отношение на конфликта между свидетеля А.Ф. и синът на Г.Б. /Н./ се сочи следното: „дръпнаха се с Николай на една страна да си говорят…не знам за какво са си говорили, тъй като не се чуваше и по едно време Н. започна да вика „ще извикам баща ми“ и му звънна…“ По-нататък в показанията си този свидетел заявява, че именно бащата на Н. е пристигнал да мястото, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“. В подкрепа на показанията на свидетеля И. е и заявеното от полицейския служител- свидетеля Н. Я., който също лично е възприел факта кое лице е управлявало този автомобил и с категоричност е посочил, че това е  именно Г.Б..

Колкото до доводите на касатора, че се оспорва възможността този полицай лично да възприеме факта кое лице е управлявало автомобила, с оглед мястото, където се е намирал първоначално, видно и от показанията на доведения от жалбоподателя свидетел Ст.К. „тринадесети блок се намира в дъното и не беше наблизо. Пътят от дома на жалбоподателя до мястото, където се бяхме събрали минава покрай 13-ти блок..

Тези обстоятелства напълно съответстват на заявеното от свидетеля Н.Я., който сочи, че „докато отработваме сигнала, бяхме спрели пред бл.13 ж.к.“Металург“…покрай нас мина л.а. „Фолксваген Пасат“ А 8021 НС, като ясно видях водачът му Г.Б.…“ Следователно, налице е  кореспондентност на заявеното от полицейския служител с описание на пътя, по който се е движил процесния автомобил „Фолксваген Пасат“ и безспорно е установено, че този път минава покрай бл.13, където се е намирал към този момент полицейския служител Я.- очевидец на нарушението. Очевидно е била налице възможност служителят лично да възприеме водачът на автомобила, при положение, че пътят по който се е движил минава покрай блока, където е бил този свидетел в момента. В този смисъл, съвсем логично и закономерно въз основа на така ангажираните гласни доказателства е прието за установено, че именно Г.Б. е управлявал процесния автомобил.

Безспорно е по делото, че Г.Б. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, съответно е отказал да подпише съставения и предявен на нарушителя АУАН за това нарушение. Въз основа на установеното нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора са наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер. В тази връзка, в съответствие с приетите по делото доказателства правилно НП е потвърдено от решаващия състав на РС-Средец.

Обобщено, оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират от ответника по касация и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 12.10.2022г., постановено по АНД № 121 от 2022г. по описа на Районен съд – Средец.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                           2.