№ 463
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110152975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. В. С. срещу „фирма“ ЕАД и
„фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 19.07.2023г. сключил с първия ответник договор № 3-1-12051-
295514 за потребителски кредит тип кредитна линия – Премиум, а с втория ответник –
договор за възлагане на поръчителство. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за кредит,
кредиторът предоставя на кредитополучателя парична сума, а според чл. 1, ал. 2 от него,
кредитополучателят се съгласява в 5-дневен срок да осигури като обезпечение по кредита
поръчителство от страна на две физически лица, отговарящи на редица изисквания, или
банкова гаранция от одобрена от кредитора банка. В ал. 4 били описани условията на
договора за кредит, като според погасителния план ищецът следвало да внася по 502,31лв.
месечно за 12 месеца при падеж на последната вноска – 19.07.2024г. Ищецът усвоил
5000лв., като общата дължима сума, без в нея да се включва възнаграждението за
поръчител, възлизала на 6027,72лв. Според чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство,
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по
договора за кредит, като за това дължи месечна вноска от 337,69лв. за срок от 12 месеца.
Ищецът поддържа, че се явява потребител, а договорът за кредит не отговарял на
изискванията на ЗПК и се явявал недействителен. Посочва, че в него не е посочено кои
разходи формират ГПР, а самото посочване на ГПР, който не е реално прилаганият между
страните, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че възнаграждението за
гаранта/поръчителя следвало да бъде включено в ГПР, тъй като представлява задължително
условие за получаване на кредита, но това не било сторено. Изтъква, че това
възнаграждение представлява скрита комисиона за кредитодателя и е следвало да бъде
включено в погасителния план и ГПР, което не било сторени в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Ищецът твърди, че договорът за поръчителство се явява нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение, тъй
като длъжникът не получава никаква насрещна престация. Посочва, че клауза или договор,
които предвиждат, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, влиза в пряко
противоречие с целта на Директива № 93/13, тъй като на практика прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за оценка на
платежоспособността на длъжника на самия него. Отделно от това, поръчителят бил
свързано лице с кредитодателя и ако плати дълга, ще има право на заплатената част заедно с
възнаграждението, с което се обогатява.
1
Съобразно изложеното, моли за прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит, сключен с „фирма“ ЕАД, както и за прогласяване нищожността на
договора за поръчителство, сключен с „фирма“ ЕООД.
Ответникът „фирма“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва иска. Признава, че на 19.07.2023г. между страните е сключен договор
за кредит за посочената сума, но отрича същият да противоречи на изискванията на ЗПК.
Счита, че ГПР е описан пълно и коректно, а разходът за възнаграждение за поръчителя не
следвало да бъде включван в него. Излага допълнителни съображения за неоснователност на
иска.
Съобразно изложеното, моли за неговото отхвърляне.
Ответникът „фирма“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения спрямо него иск. Признава, че на
19.07.2023г. между страните е сключен договор за гаранция. Счита, че същият има характера
на договор за услуга и не е налице нееквивалентност на престациите.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство с ответниците със
соченото в исковата молба съдържание, които противоречат на императивни норми на
закона и на добрите нрави.
В тежест на ответниците е да докажат пълното съответствие на договорите с
изискванията на закона и добрите нрави, включително договорът за кредит да съдържа
всички необходими реквизити според ЗПК.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях са
сключени посочените договор за кредит и договор за поръчителство с описаното
съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024г. от
13:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговорите на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3