Р E Ш Е Н И Е
№ 477
гр.Плевен, 26.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Даниела
Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря
Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 529 по описа за 2023 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №240/17.05.2023г., постановено по НАХД №20234430200843 по описа за 2023г., Районен
съд Плевен е отменил Наказателно постановление №11-01-818 от 24.03.2023г. на
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на
основание чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 от Закона за държавната финансова
инспекция на Ц.Х.Л. ***, с месторабота: УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД
гр.Плевен, на длъжност: Изпълнителен директор, е наложена глоба в размер на
200лева, за нарушение на чл.13 ал.3 т.3 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор вр. чл.13 ал.4 от ЗФУКПС. Със същото решение Районен
съд Плевен, на основание чл.63 ал.4 пр.2 от ЗАНН, е предупредил Ц.Х.Л. ***, с
месторабота: УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен, на длъжност:
Изпълнителен директор, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
Директора на АДФИ-София, чрез юрисконсулт М.Т., в която са наведени доводи за
неправилност на съдебния акт. Не се възприемат мотивите на съда, че
констатираното нарушение следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай“
по чл.28 ал.1 от ЗАНН. Посочва се, че по делото не става ясно въз основа на кои
доказателства съдът е установил и приел като омаловажаващи обстоятелствата, че
в проекта на договор са заложени финансовите параметри „размер на гаранция, вид
и размер на неустойки и контрол за срока на годност на ЛП и други“, които
параметри били определени единствено от страна на МЗ, а не от лечебното
заведение. В тази връзка се сочи, че по делото е представен само договора за
обществена поръчка, сключен чрез прилагането на процедурата на договаряне, но
не и образеца на проект на договор, изпратен като приложение към писмото на
зам.министъра за улесняване на процеса на работа. Посочва се още, че дори от страна на МЗ, като
финансиращ орган, да са били определени вида и количествата на лекарствените
продукти, които е било необходимо да бъдат закупени като резерв по реда на ЗОП
от лечебното заведение „депо“, то това не означава, че министерството е определило
и стойността, на която същите да бъдат закупени от възложителя. Твърди се, че
от страна на МЗ е определена максималната единична цена, което не се равнява на
цената на доставката на съответния лекарствен продукт, която се
оферира/договаря с изпълнителя в процедура по ЗОП и въз основа на която се
определя стойността на договор за обществена поръчка. Посочва се, че видно от
утвърдените „Вътрешни правила за изграждане и функциониране на система за
финансово управление“ , обхватът на предварителния контрол за законосъобразност
на процедурата за възлагане на обществена поръчка включва проверки относно:
представените документи от избрания изпълнител, необходими за сключването на
договора; доклада от дейността на комисията – срокове, кореспонденция, сравнителни
таблици и др. и проверки относно проекта на договора дали съдържа предложенията
на определения за изпълнител участник. Твърди се, че ЗФУКПС охранява особен вид
обществени отношения, като урежда обхвата и осъществяването на финансовото
управление и контрол в организациите от публичния сектор, каквото е лечебното
заведение, с оглед осигуряване на законосъобразен, ефективен, ефикасен и
икономичен начин на управлението на публичните средства, като предварителният
контрол за законосъобразност е превантивна по характер контролна дейност, която
завършва с оценка/мнение, преди вземането/извършването на решенията/действията
на ръководителя на организацията. В тази връзка се счита, че неизпълнението на
политиките и процедурите за предварителен контрол за законосъобразност засяга
особено важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при
разходване на публични средства, и неосъществяването на такъв контрол по
договор с процесната стойност не следва да бъде прието за „маловажно“. Твърди
се още, че двата договора с фирмата-доставчик са сключени близо два месеца след
откриването на процедурата на договаряне и повече от месец след решението на
възложителя за определяне на изпълнител. В заключение се посочва, че изложените
доводи не водят до извод, обуславящ по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение, поради което се моли за отмяна на решението на районния
съд и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
От ответника не е подадено възражение по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт А., който
поддържа касационната жалба по наведените в нея основания, моли решението да
бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200лева.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.
Т.Г., която счита касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде
оставено в сила. Представя писмени бележки с подробни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Ц.Л. – изп.директор на УМБАЛ „д-р
Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен и ръководител на организация от публичния сектор по
чл.2 ал.2 т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,
за това, че към 01.11.2021г. в лечебното заведение не е приложил въведените в
него контролни дейности, включващи политики и процедури за осъществяване на
предварителен контрол за законосъобразност преди сключване на договор за
обществена поръчка, в това число попълнен контролен лист, удостоверяващ
извършен такъв контрол от финансов контрольор преди сключването на договор
№098/01.11.2021г. с „Фьоникс Фарма“ ЕООД гр.София за доставка на лекарствен
продукт с търговски наименование Heparin,
парентерална лекарствена форма, на обща стойност до 60827,76лв. с ДДС.
Нарушението е квалифицирано по чл.13 ал.3 т.3 вр. чл.13 ал.4 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел, че с действията си жалбоподателят Л. е
извършил вмененото му нарушение на чл.13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС. Посочил е, че
осигуряването и прилагането на контролните дейности по чл.13 от ЗФУКПС е
задължение и отговорност на ръководителя на организацията. Приел е за
неоснователни наведените в жалбата възражения относно несъставомерност на
деянието, липса на фактическо описание на нарушението и липса на разписани
процедури за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност на
обществените поръчки, чието финансиране е от МЗ, като е изложил подробни доводи
в тази насока. За да отмени, обаче, наказателното постановление районният съд е
счел, че незаконосъобразно наказващият орган е наложил наказание на Л., като е
обосновал този извод с наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка е посочил, че параметрите на проведената обществена поръчка са
определени от МЗ, а не от лечебното заведение, като е възприел свидетелските
показание на св. А., че е преценила, че няма какво да се контролира, тъй като
всички параметри са зададени в заповедта и указанията на министъра, поради
което и не е уведомила изпълнителния директор за тази си преценка. Приел е, че
се касае до формално нарушение на просто извършване, като не са установени
допълнителни вредни последици от бездействието на изп.директор на лечебното заведение.
Посочил е още, че няма данни по делото жалбоподателят да има наложени
административни наказания за други нарушения по ЗФУКПС, както и че с
проведената обществена поръчка се гарантира по-добрата грижа за живота и
здравето на пациентите в условията на пандемията от COVID-19 и в силно затруднената обстановка на системата на
здравеопазването. В заключение е направил извод, че е налице изключително ниска
обществена опасност на нарушението, а наложената санкция в минимален размер от
200лева е несъответно висока, поради което е следвало наказващият орган да
приложи чл.28 от ЗАНН. По тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП и
е предупредил нарушителя на основание чл.63 ал.4 пр.2 от ЗАНН.
Решението е съответно на доказателствата по делото и
материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.13 ал.3
т.3 вр. чл.13 ал.4 от ЗФУКПС, което се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са единствено
относно квалифицирането на нарушението като маловажен случай. Същите са
неоснователни. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗФУКПС. Вярно е, че обществената
опасност на този вид нарушения поначало е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на контролната й дейност в сфера с висока степен на риск и с
изключителна степен от необходимостта за защита на обществените интереси. Нарушението
е формално, на просто извършване, като в състава му не е предвидено
настъпването на вредоносен резултат.
За правилна преценка за маловажност на случая,обаче, видът и характерът на защитените обществени отношения не
може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на този
институт. За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е
необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо
обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат претеглени
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването на
конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид.
В контекста на легалната дефиниция за маловажен случай
съгласно §1 т.4 от ЗАНН, настоящият касационен състав счита, че конкретният
случай се различава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, като са
налице смекчаващи обстоятелства, обосноваващи този извод. Обстоятелствата, че в
случая голяма част от параметрите на обществената поръчка за доставка на
лекарствения продукт са зададени от МЗ, както и че със спешността на тази
доставка е целено да се опази живота и здравето на хората, при увеличаване броя
на заболелите от COVID-19, като се осигури
нормалното функциониране на лечебните заведения в Северозападен район, води до
заключението, че опазването живота и здравето на неограничен брой лица стои над
изискването за спазване на финансовата дисциплина при разходването на публични
средства. Т.е. в конкретния случай обществената опасност на деянието е много
по-ниска от типичните нарушения от същия вид.
За пълнота следва да се посочи още, че забавянето за
сключване на договора за доставка на лекарствения продукт с фирмата изпълнител
е по причини, независещи от лечебното заведение, поради осъществена
кореспонденция с АОП относно вида на избраната обществена поръчка.
Като е достигнал до аналогичен правен
извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №240/17.05.2023г., постановено
по НАХД №20234430200843 по описа за 2023г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.