РЕШЕНИЕ
гр.София,21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр.дело № 264 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С протоколно решение от 01.11.2018 г. по гр.д. № 31149/18 г., СРС, ГО, 62
с-в ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. *******,
да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. Позитано N 5, по иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 7 485.26 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
ПТП, настъпило на 07.07.2017 г. в гр.Благоевград на паркинга пред хотел „Ален мак“, ведно със законната лихва,
считано от 16.05.2018 г.,на основание чл.86 ЗЗД
сумата 238.42 лв.мораторна
лихва за периода 16.01.2018 г.-15.05.2018 г.,както и разноски в размер на 1335.41
лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответника.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е нищожно,евентуално неправилно,незаконосъобразно и небосновано.Липсва ясно изразена
воля на съда по предмета на делото.Неоснователно е прието от съда,че исковете
са основателни и доказани по размер.Не се доказало наличие на покрит риск“Каско“.Не се доказало,че полицата влиза в сила след
маркиране и оглед на автомобила.Не била доказана причинната връзка между
уврежданията на автомобила и процесното
ПТП.Механизмът на ПТП не се доказало да е в причинна връзка с всички обезщетени
увреждания.Присъденият размер надвишавал реалния размер.
Моли
решението да се обяви за нищожно,евентуално да се отмени и да се отхвърли исковата
претенция изцяло. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с
който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Въззивната жалба
е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има
съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261
от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния
съд, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
случая постановеното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо .
Въззивникът излага твърдения за
нищожност на Решението поради това, защото липсва ясна воля на съда по предмета
на делото, като обосновава това си свое твърдение с липсата на правна
квалификация на иска.
Задължителните реквизити на
Решението са посочени в чл. 236 ГПК, като на съда не е вменено задължението да
упомене правната квалификация в Решението по делото.
Правната квалификация
е направена с доклада по делото, като в настоящия случай това действие е
извършено, ответникът е получил копие от проекта за доклад. Именно в него е
посочено, че е предявен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, очертан е
предметът на спорното право и е разпределена е доказателствената
тежест.
Неоснователно е и
възражението, че не е ясен периодът на мораторната
лихва, за който е осъден ответникът, имайки предвид посочените в Решението
граници, а именно „мораторна лихва за периода
16.01.2018 г. до 15.05.2018 г."
Относно второто
възражение на ответника - че исковете не са доказани по основание и по размер.
За да бъде уважен искът по чл. 411 КЗ следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя
и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в
полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента,
като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на гражданската
отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.
Застрахователят,
съобразно чл. 411 КЗ встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал
има срещу делинквента (или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. А пострадалият
има права по отношение на увредителя, само ако са
осъществени елементите от фактическия състав на деликта.
Също така, за да е налице основателност на иска, следва да се докаже валидно
застрахователно отношение между деликвента и
ответника, въззивник в настоящото производство.
От събраните свидетелски показания се
установява, че застрахованият при въззивника водач е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението,
което му е вменено в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а именно: водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него; преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Вследствие на нарушението на правилата движение
ответникът виновно е допуснал ПТП на 07.07.2017 г. В
резултат на това противоправно поведение е причинил
имуществени вреди на собственика на автомобил "Ауди“ Вината му се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по
настоящото дела не се установи, следователно законовата презумпция остана
необорена.
Установи се причинната
връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на
вещото лице. Налице е причинно-следствена връзка между претендираните
вреди , изплатено обезщетение от застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" и
твърдяното произшествие. Това е потвърдено от приетата и неоспорена по делото
експертиза, която установява, че всички увреждания по автомобила са в резултат
на процесното ПТП, а изплатеното обезщетение е дори в
по-малък размер от реално претърпените вреди.
Като
трети порок, въззивникът излага доводи, че не е
доказана валидна имуществена застраховка. В първото по делото заседание
процесуалният представител на въззивника заявява, че
не оспорва наличието на валидна застрахователна полица (валидно застрахователно
отношение). Още към исковата молба е представена застрахователна полица „Булстрад Каско Стандар" № 4704171410000224 от 24.01.2017 г., с
валидност от 24.01.2017 г. до 24.01.2018 г. В същата, в полето „Констатация от
съвместен оглед на МПС" е посочено, че оглед на автомобилът е бил извършен
на 24.01.2017 г., при подписване на Застрахователния договор, като на база на
огледа не са констатирани увреждания по автомобила.
Предвид
изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора на въззиваемата страна се дължат сторените
разноски в размер 859.41 лв.Направеното възражение за прекомерност е
неоснователно,тъй като платената сума е
близка до минималната ,съобразно Наредба №1/2004 за МРАВ.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.11.2018 г. по гр.д. № 31149/18 г., СРС, ГО, 62
с-в
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. *******,
да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 859.41 лв., представляваща разноски във възивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.