Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр.
Пловдив, 09.02.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Полина Цветкова
и с участието на прокурора Мария Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 3090 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на М.Й.Т., ЕГН ********** *** против НОИ София за присъждане на сумата от 938, 73 лв/ деветстотин тридесет и осем лева и 73
ст. / лв., представляваща законната лихва за периода
11.03.2021-30.05.2022 г. върху сумата от 7577,18 лв. претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен административен акт- разпореждане
№ РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола на разходите на
ДОО при ТП на ПОИ Пловдив потвърден с Решение № 2153-15-101 от 01.04.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив и двете отменени с влязло в сила решение 1418 от
08.07.2021 г. по адм. д. 1022/2021 г. на Пловдивски административен съд.
Ищцата твърди, че на основание
разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола на
разходите на ДОО при ТП на ПОИ Пловдив, издадено във връзка с проведено
ревизионно производство, на 11.03.2021 г. е внесла по сметка на ТП на НОИ
Пловдив сумата от 7577,18 лв., от които
5603,46 лв. главница и 1973,72 лв. лихва. Ищцата е обжалвала
разпореждането пред директора на ТП на НОИ Пловдив, като с негово Решение №
2153-15-101 от 01.04.2021 г. жалбата била оставена без уважение. При проведен
съдебен контрол върху актовете на администрацията, с решение 1418 от 08.07.2021
г. по адм. д. 1022/2021 г. на Пловдивски административен съд, оставено в сила с
решение № 2249 от 09.03.2022 г. по адм. д. 8683/2021 г. на ВАС, разпореждаане №
РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО
при ТП на ПОИ Пловдив и Решение № 2153-15-101 от 01.04.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ Пловдив били отменени. На 30.05.2022 г., сумата от 7577,18 лв. била възстановена
от ответника. Ищцата счита обаче, че й се дължи и законната лихва върху
посочената сума за времето от внасянето й на 11.03.2021 по сметка на ТП на НОИ
Пловдив до нейното възстановяване на 30.05.2022 г. Ищцата твърди, че поканила
ответника да й заплати законната лихва, изчислена с лихвен калкулатор в размер
на 938,73 лв., но паканата не била удовлетворена.
Ответникът по иска- НОИ София, чрез юрк. М. счита зсъщия за недопустим, алтернативно
моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
С разпореждане №
РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО
при ТП на ПОИ Пловдив, на основание чл. 110, ал.3 от КСО е постановено събиране
на суми по издаден ревизионен акт за начет, солидарно от начетените лица- д-р. М.Й.Т.,
д-р. Л.Д.Д.и д-р. Х.И.С.за неправомерно изплатена сума на лицето И.Н.И. в общ
размер от 7577,18 лв.
Не се спори по делото, че на 11.03.2021
г. посочената сума била внесена от ищцата по сметката на ДОО. Междувременно,
същата обжалвала разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя
на контрола на разходите на ДОО при ТП на ПОИ Пловдив по административен ред,
като с Решение № 2153-15-101 от 01.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив
жалбата била оставена без уважение. Недоволна, ищцата обжалвала решението
на директора на ТП на НОИ Пловдив по съдебен ред, като с решение 1418 от
08.07.2021 г. по адм. д. 1022/2021 г. на Пловдивски административен съд, същото
било отменено. Решението на Пловдивски
административен съд било оставено в сила с решение № 2249 от 09.03.2022 г. по
адм. д. 8683/2021 г. на ВАС. Решението влязло в законна сила на 09.03.2022 г.
В ТП на НОИ Пловдив било подадено
заявление № 1019-15-505/30.03.2022 г. от ищцата, с което поискала
възстановяване на сумите, изплатени от нея по разпореждане №
РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО
при ТП на ПОИ Пловдив. С оглед на това било издадено разпореждане №
ВР-5-15-01112453/12.04.2022 г., с което е разпоредено на същата да се
възстанови сумата от 7641 лв. Сумата била реално възстановена на ищцата на
30.05.2022 г.
По делото са приобщени материалите по адм.д.
1022/21 г. на Адм. съд Пловдив и адм. д. 8683/21 на ВАС.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 1, ал. 1 във вр.
с чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно този текст от закона държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. По делото по безспорен начин е установено от
влезлите в сила съдебни решения, че ищцата е претърпяла
вреди от незаконосъобразно разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола
на разходите на ДОО при ТП на ПОИ Пловдив., като по
силата на това разпореждане е заплатила сумата от 7577,18 лв. по сметка на ДОО.
По делото няма спор, че тази сума е възстановена на ищцата на 30.05.2022 г.,
както признава и самата тя в исковата си молба. Искът за законната
лихва върху обезщетение от незаконосъобразен административен акт може да се
предяви и отделно от искът за самото обезщетение, включително и след плащането
му. (Решение № 334 от 7. II. 1970 г. по гр. д. № 2304/69 г., I г. о. ВС на НРБ
- гражданска колегия). В този смисъл е неоснователно възражението
на ответника за недопустимост на производството.
Спорът е правен и се състои дали следва да се присъди и законна лихва
върху тази сума считано от възникване на задължението до изплащането и.
Съгласно чл. 4, ал.
1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Съгласно чл. 86, ал. 1 изр. първо от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни
актове на администрацията началния момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи – от момента на
преустановяването им. Следователно законната лихва върху имуществената вреда
за ищцата, представляваща внесената от нея по сметката на ДОО сума на основание
незаконосъобразното разпореждане на ръководителя на контрола на
разходите на ДОО при ТП на ПОИ Пловдив е започнала да тече на 09.03.2022 г.,
когато е влязло в сила съдебното решение, с което посоченото разпореждане е
отменено. Законната лихва е спряла да тече на 30.05.2022 г., когато
задължението е било погасено. Т.е законната лихва се дължи за периода
09.03.2022-30.05.2022 г. Изчислена от съда за този период, законната лихва
върху сумата от 7577,18 лв. възлиза на 174,70 ст. За този размер се
явява основателен предявения иск. За разликата до претендирания размер 938,73
лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на
съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по производството и внесената
държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска. Разноските за производството са 10 лв. ДТ. Като адвокатско възнаграждение се претендира
сумата от 400 лв., която видно от представения договор за правна помощ е
заплатена от ищцата. По съразмерност, съобразно уважената част от иска, на
ищцата се дължи сумата от 74, 44 лв. адв. възнаграждение или общо 84,44 лв.
Съгласно чл. 10 ал.4 от ЗОДОВ, съдът следва да присъди на ответника
юрисконултско възнаграждение, което следва да бъде определено на 100 лв.
съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Съобразно отхвърлената част от
иска, на ответника се дължи сумата от 81,39 лв. Или по компенсация, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3,05 лв.
Водим от горните мотиви, Пловдивският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА НОИ София да заплати на М.Й.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 174, 70 лв. /сто седемдесет и четири лева и 70
ст./ представляваща законната лихва върху сумата от 7577,18
лв. претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен административен
акт- разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на ръководителя на контрола
на разходите на ДОО при ТП на ПОИ Пловдив за периода 09.03.2022-30.05.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълно предявения размер от 938,73 лв
като неоснователен.
ОСЪЖДА НОИ София да заплати на М.Й.Т.,
ЕГН ********** ***,05 лв./три лева и пет стотинки/ разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: