РЕШЕНИЕ
№……
гр.София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в открито съдебно заседание
състояло се на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При участието
на секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от председателя търг. дело № 790/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Предявени при условията на обективно и кумулативно съединяване са искове,
както следва :
1./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за
обявяване на относително недействителен по отношение на държавата на договор за
продажба на МПС от 26.02.2015 г., въз основа на които „Р.К.О.“ ЕООД /с
предходно наименование – „А.К.“ ЕООД/ – продавач е прехвърлило в полза на „К.4
Ю“ ЕООД собствеността върху товарен автомобил – „НИСАН ВАНЕТ“, с рег. *******срещу
уговорена продажна цена от 8 000 лв., тъй като договорът е сключен във вреда на
държавата, като страна по него е свързано с длъжника лице /т.6/, съответно
поради това, че със сключването му се целяло увреждането на държавата /т.4/.
2./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за
обявяване на относително недействителен по отношение на държавата на договор за
продажба на МПС от 13.12.2015 г., въз основа на който „Р.К.О.“ ЕООД /с
предходно наименование – „А.К.“ ЕООД/ - продавач е прехвърлило в полза на И.Г.А.
/последния на свои ред е прехвърлил собствеността върху МПС-то в полза на
съпругата му – Б.Й.Д.-А. с договор от 14.07.2017 г./ собствеността върху лек автомобил – „БМВ
РЕЙХЕ“, с рег. № *******/с актуален рег. № ******* / срещу уговорена продажна
цена от 24 000 лв., тъй като договорът е сключен във вреда на държавата, като
страна по него е свързано с длъжника лице /т.6/, съответно поради това, че със
сключването му се целяло увреждането на държавата /т.4/.
3./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за
обявяване на относително недействителен по отношение на държавата на договор за
продажба на МПС от 13.02.2015 г., въз основа на който „Р.К.О.“ ЕООД /с
предходно наименование – „А.К.“ ЕООД/ – продавач е прехвърлило в полза на Б.Р.Б.
собствеността върху лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС Ц 500“, с рег. № *******срещу уговорена
продажна цена от 2 000 лв., тъй като даденото по договора значително надхвърля
по стойност полученото от длъжника /т.2/, съответно поради това, че със
сключването му се целяло увреждането на държавата /т.4/.
В исковата молба се твърди, че със заповед за възлагане
на ревизия ЗВР № Р22221714002202-020-01/05.11.2014г. е образувано ревизионно
производство спрямо ответника - „Р.К..О." ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС
с ревизиран период 21.10.2009-30.09.2014г., като заповедта за ревизия е
изпратена на електронен адрес – *************@*********.*** обявен от представляващия дружеството П.Г.. В рамките на
това производство бил издаден РД № Р-22221714002202-092-001/16.03.2015г., също
връчен по електронен път на 17.03.2015г. с предложение за установяване на
задължения. След приключване на производството от ищца се поддържа спрямо
ревизирания ответник да е бил издаден РА №
Р-22221714002202-091-001/18.05.2015г., връчен му по електронен адрес на ******@***.** на 02.06.2015г., който съдържа
установени задължения общо в размер на сумата от 79 429.35 лв., в. т.ч.
69 749.22 лв. главница и 9 680.13 лв. доначислена
лихва. Пояснява се, че този РА е обжалван от ревизирания ответник по административен
ред и с Решение на Директора на дирекция ОДОП на основание чл.155, ал. 4 от ДОПК е върнат с указания за нова ревизия. В този контекст са въведени твърдения
за образувано ново ревизионно производство спрямо ответника – „Р.К..О."
ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за ревизиран период м. 08.2012 г., м. 09., м. 02.2013г.,
м.05.2013г., м. 08.2013г., м.01.2014г., м.02.2012г., м.04.2014г. и м. 05.2014г.
, ЗИЗВР №Р-22002215010351-020-002/14.01.2016г. Това производство се поддържа да
е завършило също с издаването на РА, връчен на 18.07.2016г. по електронен път и
с установени задължения на проверявания търговец в общ размер на сумата от
92 228.41 лв., в т.ч. главница 73 240.18 лв. и лихва 18 988.23
лв. Подчертава, че с Решение №20/09.01.2017г., обжалваният РА №
Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г. е потвърден
изцяло, а с Определение на АССГ № 8080/14.06.208г. на ВАС е отменен частично в
частта, в която е отказано право на приспадане на ДДС в размер 7 440.00лв.
по три фактури, издадени от „А.К.“ ЕООД
и установените във връзка с това задължения за внасяне на ДДС и лихви. В останалата му част РА е бил
потвърден от ВАС и е влязъл в сила. Застъпва се тезата, че в хипотезата на
осъществена отмяна на първоначално издадения ревизионен акт, на основание
чл.155, ал.4 от ДОПК не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен
акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в
какъвто смисъл е константната съдебна практика. Следователно всички очертани
действия по ревизиране на ответника, считано от 05.11.2014 г. трябвало да се
разглеждат като елементи от едно ревизионно производство, а не две отделни,
независими едно от друго производства. Подчертава се, че към датата на подаване
на исковата молба в съда, задълженията по издадения РА не са заплатени от
техния адресат в лицето на ответника - „Р.К..О." ЕООД. Сочи се, че
обжалването на РА не спира неговото изпълнение и тъй като дължимите суми по
същия не са платени, публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
София с цел постигане на тяхното удовлетворяване, извършва редица от действия
ориентирани към принудителното им събиране. Така въз основа на издадено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С160022-022-0033363/10.11.2016г. е
бил наложен запор върху всички банкови сметки с титуляр - „Р.К..О." ЕООД,
разкрити в търговски банки функциониращи на територията на страната. В хода на
прилагането на тази мярка било установено, че дружеството – длъжник не
притежава сметки в нито една банка. Съгласно направени справки с разнородна
насоченост се разбрало, че за ответника-длъжник няма данни да притежава вещни
права върху недвижими имоти, съответно не е носител на права върху безналични ЦК в Централния депозитар.
Ищецът сочи, като единствени локализирани
активи на длъжника – три броя МПС-та, с които обаче са извършени
разпоредителни сделки /продажби/ по време на ревизията. Намира за невъзможно
събирането на установените с РА задължения по пряк начин, като сочи, че след
връчване на първата ЗВР, задълженото лице предприема действия, водещи до
освобождаването му от единственото притежавано имущество, а именно:
- с
договор за покупко-продажба от 13.02.2015г. длъжника продава на Б.Р.Б. лек
автомобил Мерцедес, модел С 500, рег.№ *****за
2000 лв.;
- с
договор за покупко-продажба от 26.02.2015г. е продаден на „КАР 4 Ю“ товарен
автомобил НИСАН ВАНЕТ, с рег. № ***** за 8000 лв.
- с
договор за покупко-продажба от 13.12.2015г. продава на И.Г.А., лек автомобил
БМВ РЕЙХЕ, рег. № ***** /нов. № *****/ за сумата от 24 000 лв., който в
последствие е прехвърлен на съпругата на купувача, а именно Б.Й.Д.-А., съгласно
данни от справка на КАТ.
Твърди, се че към датата на извършване
на продажбената сделка между „Р.К..О." ЕООД и „КАР 4 Ю“, същите дружества
имат вписан за законен представител в ТР при АВ един и същ управител, а именно
- П.Г. и за тях са налице две от хипотезите на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, а именно
тази по т. 4 и тази по т. 6. По отношение на продажбената сделка състояла се
между „Р.К..О." ЕООД и И.А. се формулират твърдения за изпълнение
фактическия състав на чл.216, ал. 1, т. 6 ДОПК, като се изтъква, че купувачът –
А. към момента на започване на ревизионното производство е притежавал
качеството на управител в дружеството - „Ф.Б.С.“ ООД, което е било и едноличен
собственик на дружеството-длъжник. По отношение на сделката сключена между
ответника - „Р.К..О." ЕООД и ответника – Б.Б.
според ищеца се наблюдавала хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, защото уговорената между страните по
продажбата цена от 2000 лв. за придобиването на МПС /Мерцедес, модел С 500,
рег.№ *****/ била в драстично отклонение от неговата застрахователна стойност,
за която се сочи да е равна на 22 000 лв. Основавайки се на тези фактически положения ищецът претендира към сезирания
съд да уважи предявените от него искове, като обяви спрямо държавата за
недействителни трите очертани по-горе разпоредителни сделки.
На 15.05.2019 г. от правото си на
отговор по исковата молба се е възползвал ответника – Б.Б..
Той възразява по предявения против него иск, като го намира за неоснователен.
Нямало реализация на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК по
продажбената сделка, в която той е участвал като купувач, и това било така,
защото отсъствало намерението за увреждане на публичния кредитор, като този
елемент не се предполагал, а на общо основание трябвало да се разкрие чрез
способите на доказване, което е възложено в тежест на ищеца. Отбелязва се, че
намерението за увреждане не се отнася за лицето, което е договаряло с длъжника,
а само за последния. Сделката не се отличавала и с разместване на имуществени
блага, при което да се забелязват значителни диспропорции между дадено и
получено от страните участници по нея. Макар автомобилът да е бил придобит за
цена от 2000 лв., то тя е била съобразена напълно с неговата възраст и
техническо състояние. Ефект върху амортизацията на автомобила оказало и
задържането му, като веществено доказателство в рамките на извършавана
прокурорска проверка. Страната се разграничава от поддържаната с ИМ оценка, и я
намира за несъответна на стойността на конкретното продавано МПС.
В срока по чл. 367 ГПК от ответника - „Р.К..О.“ ЕООД е упражнено правото на отговор, с който се
оспорват предявените искове, с привеждане на възражения по съществото на спора.
Прави се позоваване, че дружеството „Р.К..О.“ ЕООД се занимава с търговска
дейност и продажба на автомобили, поради което провеждането на ревизионно
производство спрямо него не би трябвало да се разглежда, като фактор водещ до
налагане на ограничения в извършването на обичайната му търговска дейност.
Отбелязва, че ограниченията са законово
регламентирани и са предВ.и в разпоредбите на чл.121
от ДОПК и те предвиждат налагане на предварителни обезпечителни мерки, особено
когато се допуска, че ревизионното производство ще завърши с установяване на
задължения. Отрича обаче, подобни мерки да са били прилагани спрямо ответното
дружество. Акцентира се над това, че всички сделки, за които от страна на ищеца
се претендира относителна недействителност, са изповядани преди датата -
17.03.2015 г. /момента на връчване на първия ревизионен доклад №
Р-22221714002202-091-001/16.03.2015г./. Пояснява и това, че към момента на
извършване на атакуваните сделки, „Р.К..О.“ ЕООД се е намирало в много добро
финансово положение - имало е множество активи, стоки на склад и вземания към
трети лица. Изяснява състава на чл.216, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ДОПК и отрича
атакуваните сделки да попадат в приложното им поле. По отношение на договора за
покупко-продажба на МПС от 26.02.2015г., сключен между „Р.К..О.“ ЕООД и „КАР
4Ю“ ЕООД, твърди, че е в тежест на ищеца е да докаже наличие на намерение да се
увреди публичния взискател. А когато се навежда
хипотеза за сделка между свързани лица, освен свързаност е нужно по смисъла на
§1, т. 3 от ДР на ДОПК и наличието на вреда за публичния взискател. Оспорва да има намаляване имуществото на
длъжника, като счита, че посредством сделката за покупко-продажба на
26.02.2015г., „Р.К..О.“ ЕООД е увеличило своето имущество, защото договорената
цена от 8000 лв., която надхвърля в пъти застрахователната оценка от 1 500 и 1 800лв. е актив, който ще се ползва
именно от ищеца за да удовлетвори публичните си вземания. По отношение на
договора за покупко-продажба на МПС от 13.02.2015г. сключен с И.Г.А.,
ответникът твърди, че е в тежест на ищеца да докаже предпоставките на чл. 216,
ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, а именно намерение да се увреди публичния взискател и реализирана сделка между свързани лица по
смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Подобно доказване обаче отсъствало. По
отношение на втората хипотеза за свързани лице, ответника пояснява, че на
17.03.2015г. „Ф.Б.С.“ ЕООД, представлявано от Б.И.А., продава на Г.А.М.50 дружествени
дяла от капитала на „Р.К..О.“ ЕООД, всеки с номинал от 100 лв., общо на
стойност 5 000 лв. Обстоятелствата по продажбата на дялове, промяната на адреса
и седалището на управление на дружеството и промяната на управителя са заявени
със заявление А4 № 20150323110320/23.03.2015г. и са вписани с №
2015032711007/27.03.2015г. От друга страна същата продажба е вписана и по
партидата на „Ф.Б.С.“ със заявление А4 с №20150408174237/08.04.2015г. и са
вписани с вписване №201504161001143/16.04.2015 г. Предвид посоченото И.Г.А. е
придобил качеството на управител във „Ф.Б.С.“ ЕООД към момент, когато
дружеството вече се е било разпоредило със своите дялове в „Р.К..О.“ ЕООД и по
този начин втората хипотеза на ищеца за свързани лица не е изпълнена. От друга
страна по тази сделка договорената цена на продаваното МПС е над пазарната му
стойност, следователно имуществото на длъжника се е увеличило. По отношение на
договора за покупко-продажба между „Р.К..О.“ ЕООД и Б.Р.Б. от 13.02.2015г.,
попадаща в хипотезата на чл.216, ал. 1, т. 2 и т..4 отново ответника привежда
довод, че намерението за увреждане подлежи на доказване и е в тежест на ищеца.
По отношение на втората хипотеза, оспорва удостоверенията за застрахователна
стойност на МПС с № 00001181/08.04.2019г. и № 00002153/19.09.2017г., относно
лек автомобил с марка Мерцедес, модел S 500, определящи стойността му съответно на 22 000 и 33 000 лв.
Споменава, че същите са съставени без да са отчетени спецификациите на
автомобила като пробег, сервизиране, извършени
ремонти, претърпени ПТП, износване и др. Липсата на пазарна оценка към момента
на сключване на сделката, правело голословно твърдението на ищеца за продажба
на актива на цена значително под пазарната. Разкрива и това, че автомобилът е
бил задържан във връзка с ДП №20/2012г.
по описа на сектор „ПКП“ при ОДМВР гр. Пловдив и до 16.05.2013г. е бил
неизползваем, като по време на престоя му на обособеното за това място в МВР е
бил значително повреден. Твърди, че
договорът за покупко-продажба е справедлив и отговаря на актуалните към
момента на сключването му пазарните
условия в страната. Настоява за решение, с което предявените за разглеждане от
ищеца искове да бъдат отхвърлени, поради тяхната недоказаност.
В срока по чл. 367 ГПК от ответните страни - И.Г.А. и Б.Й.Д.-А. е упражнено
право им на отговор по предявените искове, за обявяване на относително
недействителна по отношение на държавата на разпоредителна сделка с лек автомобил, марка БМВ Х Рейхе, с рег. № *****, сключена между „Р.К..О.“ ЕООД и И.Г.А.,
на основание чл.216, ал. 1, т. 4 ДОПК като сделка с намерение да се увреди
публичния взискател и иск на основание чл.216, ал 1,
т.6 ДОПК, като сделка, по която страна е свързано с длъжника лице. Възразява се
сделката да е сключена с намерение за увреждане на публичния взискател,
респективно по нея да е взело участие свързано с продавача лице. Оспорва се
твърдението сделката да е сключена на 13.12.2015г., сочи като дата на договора
за покупко-продажба на лек автомобил, марка БМВ Х Рейхе с рег. № *****, датата - 13.02.2015г., като в
подкрепа на своите твърдения, препраща към нотариална заверка на подписите с №
477/13.02.2015г. на нотариус с рег.№ 462 по регистъра на НК, въз основа на
пълномощно рег. № 2571/13.02.2015г. Позовава се, че в договора за продажба
ангажиран от ищеца с ИМ е допусната техническа грешка в датата с оглед
посочения в нея месец, вместо 02 е изписан 12. За това свидетелствало
извършеното нотариално удостоверяване на подписите под договора, което е от
дата – 13.02.2015 г. Все в тази насока
било и обстоятелството, че промяната на регистрацията произтичаща от тази
сделка е извършена пред КАТ на 13.12.2015 г. На следващо място тези ответни
страни опонират сделката да е сключена след връчване на заповедта за възлагане
на данъчна ревизия, в резултат на която са установени задълженията на техния
продавач. Поддържа се, че хронологично действията са се развили, така : на
12.11.2014 г. на „Р.К..О.“ ЕООД е връчена заповед за възлагане на ревизия №
Р-22221714002202-020-01/05.11.2014г.; на 13.02.2015 г. е сключен договора за
покупко-продажба на лек автомобил, марка БМВ Х Рейхе с рег. № *****; на 17.03.2015г. на „Р.К..О.“ ЕООД е връчен Ревизионния доклад
с предложение за установяване на задължения; на 18.05.2015г. е издаден
Ревизионен акт № Р-222221714002202-091-001/18.05.2015г., с който са установени
задълженията упоменати в ИМ; на
23.11.2015г. така издадения РА е бил отменен и административната преписка е
върната с указание за издаване на нова заповед за ревизия.; на 12.12.2015 г. е издадена нова заповед за възлагане на ревизия
№ Р-22002215010351-020-001/12.12.2015г., връчена на
22.12.2015г. и изменяна двукратно; на 07.07.2016г. е
издаден нов Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г.,
и именно посредством него са били установени публичните задължения на „Р.К..О.“
ЕООД. След така изложената хронология на събития, ответника твърди, че
заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични
задължения е тази от 12.12.2015г., връчена на „Р.К..О.“
ЕООД на 22.12.2015г. В този контекст в резултат на ревизията, започнала със
заповед за възлагане от 05.11.2014 г. не са установени публични задължения,
което пък потвърждава съждението, че
сделката датираща от 13.02.2015г. не е сключена към момент следващ
връчване на заповедта за ревизия, с която са установени публични задължения.
Определя като неоснователно и позоваването
на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Отрича се и наличието на състояние на свързаност
между лицето - И.А. и „Р.К..О.“ ЕООД,
било към момента на сделката, било към някакъв друг момент. Не отговаряло на
истината посоченото в ИМ, че А. е заемал длъжността управител на дружеството „Ф.Б.С.“
ООД, което е било и едноличен собственик на капитала на дружеството – длъжник,
към момента на извършване на първото ревизионно производство. Обръща се
внимание, че „Ф.Б.С.“ е било едноличен собственик на „Р.К..О.“ ЕООД до
17.03.2015г., като на тази дата, то е прекратило участието си, а И.А. е станал
управител на „Ф.Б.С.“ едва, считано от 16.04.2015г. Напомня, че атакуваната
продажбена сделка е била факт на 13.02.2015 г., тоест преди този момент. В
подкрепа на липсата на свързаност сочи и констатациите в ревизионния доклад от
16.03.2015г., където като управител на „Ф.Б.С.“ е посочено съвсем различно лице
- Б.И.А.. Оспорва представляващия „Р.К..О.“
ЕООД да е бил осведомен за установените с РА публични задължения към момента на
извършване на разпоредителната сделка - 13.02.2015г. Допълва, че коментираната
сделка не е била предназначена за увреждане материалния интерес на държавата.
Внася се и уточнението, че цената по сделката е била заплатена от купувача на
17.02.2015г., а самото извършване на сделката не може да се възприема, като
демонстрирано намерение за увреждане на кредитора. Не било вярно и това, че
продадения автомобил е бил единствен актив на продавача, а така също, че той
нямал банкови сметки. Позовава се на това, че сумата е платена именно чрез
банков превод по сметка на „Р.К..О.“ ЕООД. Оспорва РА №
Р-22002215010351-091-001/07.07.2016г. и моли за
произнасяне по валидността и
законосъобразността му. Счита, че същия е издаден от некомпетентен орган.
Претендира разноски.
На 17.07.2019г. ищецът се е възползвал от правото си по смисъла на чл. 372 ГПК да подаде допълнителна искова молба. В нея продължават да се доразвиват
твърдения за реализация хипотезата на чл.216, ал. 1, т.4 от ДОПК спрямо
оспорваните и сочени за недействителни по отношение на държавата сделки.
Нужното за да е изпълнен фактическия състав при установено публично задължение,
е длъжникът след датата на установяването му или връчване на заповедта за
ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение
да увреди публичния взискател. Счита, че всяка от
предприетите три продажбени сделки е била сключена от длъжника с цел да се
увреди публичния взискател, тъй като разпореждането с
който и да е актив, намалява печалбата на дружеството. Твърди, че естеството на
намерението за увреждане трудно би се доказало при пряко доказване, а по-често
това става при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от
преценката на конкретни факти, материализиращи субективното намерение за
увреждане. Сочи, че вътрешното мисловно-емоционално състояние е обективизирано чрез извършени продажби на единствените
автомобили на длъжника. Излага
твърдението, че с оглед съдебната практика : Решение на ВКС №69/22.06.2012г. по
т. д. 534/2011г., Решение №436/22.12.2011г. по гр.д. №308/2011г. на ВКС,III ГО и Решение №104/21.02.2008г. по т.д. 582/2007г., не следва да се доказва
знание у купувача по сделката, достатъчно е да се докаже намерението у законния
представител на дружеството-длъжник. Отбелязва се, че през годините
дружеството-длъжник не е направило каквито и да е усилия да заплати
установените си публични задължения, не е предложило на публичния изпълнител
други активи, с които да обезпечи задълженията си, и не е предприел каквито и
да е други добросъвестни действия. Оспорва твърденията на Б.Р.Б. за липса на
хипотеза на чл.216, ал. 1, т. 2 от ДОПК като неоснователни. Сочи, че ответника
се е подписал без да има претенции към окомплектовката на автомобила при
получаването му от РУП-Дупница и излага съмнения относно степента на
амортизация на същия. Възразява се, че обичайната дейност на дружеството-длъжник е продажба на
автомобили, като сочи, че по данни от ТР, никъде не е посочена като основна
дейност покупко-продажбата на автомобили, а като такава е посочен товарен
автомобилен транспорт. Същото се установява и от разпечатка от КАТ. Изяснява,
че чл. 121 от ДОПК дава възможност, но не задължава спрямо длъжника да се
приложи налагането на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионното
производство. Тази норма се прилага за вече установени и изискуеми публични
задължения. Оспорва твърденията за наличие на активи, стоки на склад и вземания
като недоказани. Поддържа се, че еднозначно е налице свързаност между ответните
дружества към момента на извършване на продажбената сделка по между им.
Изказана е позиция, че намерението за увреждане е факт, подлежащ на
предположение и не е необходимо да се доказва от страната, която го навежда. Що
се касае до датата на която е сключен договора за продажба между „Р.К..О.“ ЕООД
и И.А. се допуска, че е възможно същата да е сгрешена, което е довело до
пренасянето на тази грешка, като твърдение в ИМ. Приложените към делото писмени
доказателства показвали, че действително датата е 13.02.2015 г., а не
13.12.2015 г.
На 09.09.2019 г. ответните страни - И.Г.А. и Б.Й.Д.-А.
упражняват процесуалното си право по чл. 373 ГПК да депозират допълнителен
отговор по подадената от ищеца ДИМ. Изложените твърдения в нея се оспорват.
Категорично продължава да се поддържа, че намерението за увреждане на държавата
съставлява самостоятелен елемент от сложния фактически състав на чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК. Същото не се предполага, нито се извежда от самото действие по
сключване на разпоредителната сделка, то трябва да се докаже на общо основание от
страната, която го твърди. Продължава да се сочи, като несъответно на
фактическото положение позоваването на ищеца, че към момента на извършване на
сделката от 13.02.2015 г. длъжника е разполагал само с продавания актив. Освен
това към момента на извършването на атакуваната сделка, ответното дружество - „Р.К..О.“ ЕООД не е било адресат на никакви изискуеми
публични задължения, а такова качеството е придобило едва през 2018 г., когато
се е стабилизирал издадения срещу него РА. Получената от „Р.К..О.“ ЕООД
продажна цена по оспорваната сделка е била вложена за целите на извършваната от същото търговска
дейност, като констатираната над година след сделката липса на достатъчно
имущество за покриване на публичния дълг е последица от неблагоприятното развитие
на дейността му, а не от ефекта на разпореждането с притежаваното МПС. В този
контекст липсата на поведение у ответника, с което той да внесе сумата по
продажната цена за плащане на публичните си задължения, не можело да се
дефинира, като демонстрирано намерение за увреждане, чрез извършената сделка.
Относно дейността, която се развива от търговеца „Р.К..О.“ ЕООД е застъпено виждането, че тя
не се свежда само до тази декларирана в ТР, и може да е от всякакво естество
стига да не влиза в колизия със закона. В този смисъл не се опровергавало
възражението на ответните страни, че дружеството има за своя дейност продажбата
на МПС-та. Липсата на намерение за увреждане от сключената на 13.02.2015 г.
трябвало да се черпи и от това, че към 2015 г. самият ищец не е бил убеден в
това, дали в негова полза съществуват вземания с публичен характер, тъй като
въпреки започнатото ревизионно производство не е пристъпил към предварително
обезпечение на евентуалните си вземания, чрез налагане на обезпечителни мерки по
реда на чл. 121 ДОПК. Изцяло се приповтарят доводите свързани с това, че
сделката предшества момента на връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
в рамките на която са установени публичните задължения на ответника – продавач,
както и тезата, че ответника – И.А. никога не е бил свързано лице с „Р.К..О.“
ЕООД, вкл. и към датата – 13.02.2015 г., което именно е релевантния момент за
изследване на свързаност по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. На последно
място тези ответни страни продължават да настояват за осъществяване по
реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на косвен
съдебен контрол върху издадения РА, на които ищеца основава възникването на
вземанията си, като изрично отбелязват, че решението на съда по оспорването му
не ги обвързва, защото не са участвали в качеството на страни в производството
по това оспорване.
На 11.09.2019 г.
/чрез подаване по пощата на 10.09.2019 г./ по делото е постъпил и допълнителен
отговор от ответника – Б.Б., в който същият оспорва
твърденията и доводите на ищеца, доразвити с допълнителната искова молба, като
изцяло препраща към съображенията, изложени в първоначалния отговор.
По делото е представен Ревизионен акт №
Р-22221714002202-091-001/18.05.2015 г., с който въз основа на проведена по отношение „Р.К..О.“ ЕООД /с предходно фирмено наименование „А.К.“
ЕООД/ ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода от 21.10.2009 г. до 30.09.2014 г., са
установени публични задължения за довнасяне на ДДС в размер общо на сумата от 69
749,22 лв. и лихва за просрочие в размер на сумата от
9 680,13 лв. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22221714002202-020-01/05.11.2014 г., представена като писмено доказателство
по делото, връчена на управителя на дружеството П.П.Г.по
електронен път на 12.11.2014 г. на електронния адрес ******
Ревизионен акт № Р-22221714002202-091-001/18.05.2015
г. е обжалван по административен ред, като с Решение № 1763/23.11.2015 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП
същият е отменен, а административната преписка е върната на органа издал заповедта
за възлагане на ревизията с указания в срок от 30 дни от връчване на решението
да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за посочените в
решението вид задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл. 114,
ал. 1-3 ДОПК и за провеждане на ревизионно производство.
Представена е и Заповед за възлагане на ревизия №
22002215010351-020-001/12.12.2015 г., връчена на
22.12.2015 г., изменена със Заповед № Р-22002215010351-020-002/14.01.2016 г. за
изменение на заповед за възлагане на ревизия и Заповед №
Р-22002215010351-020-003/17.03.2016 г. за изменение на заповед за възлагане на
ревизия. Въз основа на извършената проверка е издаден Ревизионен доклад №
Р-22002215010351-092-001/26.05.2016 г., отново ангажиран като писмено
доказателство по делото, с който направено предложение за установяване на
задължения.
Приложен е Ревизионен акт №
Р-22002215010351-091-001/07.07.2016 г., издаден въз
основа на възложената със Заповед за възлагане на ревизия №
22002215010351-020-001/12.12.2015 г. проверка, с
който са установени задължения на „Р.К..О.“ ЕООД в общ размер на 92 228,41 лв.,
от които 73 240,18 лв. – задължения за довнасяне на ДДС, и 18 988,23 лв. –
лихва за просрочие.
Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016 г. е обжалван по административен ред, като с
Решение № 20/09.01.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП е потвърден. С Решение №
7137 от 28.11.2017 г., постановено по адм. д. №
3569/2017 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на
проверяваното дружеството срещу Решение № 20/09.01.2017 г., с което ревизионния
акт е потвърден. Решението на АССГ е обжалвано с касационна жалба, като с
Решение № 8080 от 14.06.2018 г., постановено по адм.
д. № 1448/2018 г. по описа на Върховният административен съд същото е отменено
частично и Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016
г. е отменен в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на
ДДС в размер на 7 440 лв. по три фактури, като в останалата част решението на първоинстанционния административен съд е потвърдено.
По делото е представен договор от 13.02.2015 г. за
продажба с нотариална заверка на подписите, с който „Р.К..О.“ ЕООД е
прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ С 500“, с рег. № СА ******, с рама WDD2211711A196312, в полза на Б.Р.Б., като последният се е задължил да заплати продажна цена
в размер на сумата от 2 000 лв.
Представени по делото са два броя удостоверения за
застрахователна стойност, издадени от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, съответно
Удостоверение № 2153/19.09.2017 г. и Удостоверение № 1181/08.04.2019 г., видно
от които застрахователната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
500“, с рег. № *******е определена в размер на сумата от 33 000 лв., съответно
на сумата от 22 000 лв.
Представен като писмено доказателство по делото е
Договор за продажба с посочена в него дата – 13.12.2015 г., по силата на който
„Р.К..О.“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, с рег. № ******, в полза на И.Г.А. за сумата от 24 000 лв. Договорът е сключен с
нотариална заверка на подписите на П.Г., в качеството на управител на
дружеството-продавач, и М.А.А., действащ като
пълномощник на продавача, извършена на 13.02.2015 г. от нотариус М.М., рег. № 462, с район на действие РС – Перник.
От представената по делото операционна бележка за
плащане от 17.02.2015 г. е видно, че И.Г.А. е наредил плащане за сумата от 25
000 лв., която да бъде преведена по банкова сметка *** „Р.К..О.“ ЕООД в „И.А.А.“ АД с IBAN ***, с посочено в
платежния документ основание за извършване на плащането – „договор за покупка
на BMW, ******“. По делото е представено удостоверение от „И.А.А.“ АД, видно от което на 17.02.2015 г. посочената
разплащателна сметка с титуляр „Р.К..О.“ ЕООД е заверена със сумата от 25 000
лв. с наредител И.Г.А..
Представени по делото са два броя удостоверения за
застрахователна стойност, издадени от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, съответно
Удостоверение № 2152/19.09.2017 г. и Удостоверение № 1180/08.04.2019 г., видно
от които застрахователната стойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х
РЕЙХЕ“, с рег. № *******е определена в размер на сумата от 28 000 лв.,
съответно на сумата от 16 000 лв.
С договор от 26.02.2015 г. за продажба с нотариална
заверка на подписите, „Р.К..О.“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху
товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Ванет“, с рег. *******в полза на „К.4 Ю“ ЕООД за сумата от
8 000 лв.
Представени са два броя удостоверения за
застрахователна стойност, издадени от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, съответно
Удостоверение № 2154/19.09.2017 г. и Удостоверение № 1182/08.04.2019 г., видно
от които застрахователната стойност на товарен автомобил марка „Нисан“, модел „Ванет“, с рег. *******е
определена в размер на сумата от 1 800 лв., съответно на сумата от 1 500 лв.
По делото са събрани гласни доказателства посредством
извършен разпит на свидетеля В. Г., който посочва, че познава ответника Б.Б. от петнадесет години, като същият е негов работник.
Знае, че през 2015 г. Б.Б. е закупил лек автомобил
„Мерцедес“, като посочва, че автомобилът бил управляван от ответника още преди
да бъде иззет от полицията през 2011 г. поради съмнения за манипулация на
номера на рамата. Автомобилът престоял при полицейските органи около две години,
считано от изземването му. Свидетелят посочва, че преди отнемането на
превозното средство същото е било в движение и в добро състояние, но бил върнат
в много лошо състояние – не можел да се движи на самоход,
скоростната кутия била блокирана, четирите гуми били спаднали, в салона на
колата имало трева, имало две котила на гризачи, които били изяли цялата
инсталация, прозорецът бил спукан, радиаторът бил счупен и единият фар бил
счупен, като липсвал и ключът. Посочва, че впоследствие Б.Б.
извършил ремонт на автомобила, за което били разходвани общо 26 000 лв.
Средствата, необходима за ремонта, били предоставени на ответника в заем от
свидетеля – на няколко части, като междувременно му били върнати посредством
удръжки от заплатата. Не могли да бъдат възстановени електрическата инсталация
и климатика. Относно причините за предприемане на
ремонта свидетелят посочва, че между ответника и дружеството, собственик на
автомобила, имало уговорка същият да му бъде прехвърлен ако бъде възстановен от
иззелите го държавни органи.
По делото са приети основно и допълнително заключение
по назначена съдебно-автотехническа
експертиза, изготвени от вещото лице инж. Й.Й., които
се кредитират от съда като дадени безпристрастно, компетентно и обективно. От заключенията се установява, че действителната пазарна стойност на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № СА ******, към датата на
прехвърлянето му – 13.02.2015 г. –
възлиза на сумата от 32 838 лв., съответно на сумата от 6 838 лв. при
съобразяване на техническото състояние на автомобила по данни от показанията на
разпитания по делото свидетел В. Г., като оценката е извършена въз основа на
рамата на автомобила съгласно свидетелството му за регистрация –
WDD2211711A196312. При съобразяване на номера на рамата на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № СА ******, който се установява от бордовия
компютър на автомобила – WDD2210711A075774 – към датата на
извършеното прехвърляне същият се оценява на сумата от 29 189 лв., съответно на
сумата от 3 189 лв. при съобразяване на техническото му състояние по данни от
свидетелските показания. Действителната пазарна стойност на товарен автомобил
марка „Нисан“, модел „Ванет“,
с рег. № *******, определена към датата на прехвърлянето му – 26.02.2015 г. –
заключението оценява на сумата от 1
426 лв., докато лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, с рег. № ******,
към датата на неговото прехвърляне, се оценява на сумата от 24 684 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По исковете за
обявяване на договор за продажба от 26.02.2015 г., сключен между „Р.К.О.“ ЕООД и „К.4 Ю“ ЕООД, за относително
недействителен по отношение на държавата
По главния иск имащ правно основнаие по чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК:
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК недействителни по отношение на държавата
са сделките, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени
публични задължения, които са извършени във вреда на публичния взискател, по които страна е свързано с длъжника лице.
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ГПК се обуславя от
следните материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на
държавата, установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане,
съответно с влязло в сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка след датата
на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за
възлагане на ревизия, 3/ сделката да е извършена във вреда на публичния взискател и 4/ страни по
нея да са длъжникът и свързано с него лице.
На първо място следва да бъдат обсъдени общите предпоставки на отменителните искове по чл. 216 ДОПК, като от една страна бъде установено наличието на публично вземане на
държавата срещу длъжника, установено с влязъл в сила акт за установяване на
публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, а от друга –
сключването от задълженото лице на сделка на разпореждане, следваща датата на
установяване на публичните задължения, съответно връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публичните задължения.
Във връзка с
първата от посочените предпоставки по делото се установява, че на 12.11.2014 г.
на „Р.К.О.“ ЕООД е била връчена Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22221714002202-020-01/05.11.2014 г., като в резултат на извършената проверка
са установени публични задължения на дружеството в размер на 79 429,35 лв., за
които е издаден Ревизионен акт № Р-22221714002202-091-001/18.05.2015 г. Същият
е обжалван по административен ред и отменен с Решение № 1763/23.11.2015 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при
ЦУ на НАП с указания за издаване на нова заповед за извършване на ревизия и
провеждане на ревизионно производство. На 22.12.2015 г. на „Р.К.О.“ ЕООД е
връчена Заповед за възлагане на ревизия № 22002215010351-020-001/12.12.2015 г., изменена с със Заповед №
Р-22002215010351-020-002/14.01.2016 г. и Заповед №
Р-22002215010351-020-003/17.03.2016 г., като в резултат на извършената проверка
са установени публични задължения на дружеството в общ размер на сумата от 92
228,41 лв., за които е издаден Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016 г. Същият е обжалван и потвърден от директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП с
Решение № 20/09.01.2017 г., от своя страна потвърдено с Решение № 7137 от
28.11.2017 г., постановено по адм. д. № 3569/2017 г.,
Административен съд – София-град. С Решение № 8080 от 14.06.2018 г.,
постановено по адм. д. № 1448/2018 г. по описа на
Върховният административен съд, решението на АССГ е отменено частично, като
Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016
г. е отменен в частта, с която на длъжника е отказано право на приспадане на
ДДС в размер на 7 440 лв. по три фактури, като в останалата част решението на първоинстанционния административен съд е потвърдено.
Изложеното обосновава извод за наличието на публични вземания на държавата към „Р.К.О.“ ЕООД, установени с влязло в сила съдебно
решение.
На следващо място
се установява да е налице и втората от общите предпоставки на предявения отменителен иск, доколкото по делото се установява, че след
като на 12.11.2014 г. заповедта за възлагане на ревизия му е била връчена, по
силата на договор за продажба, сключен на 26.02.2015 г., ответникът – длъжник
по публични вземания „Р.К.О.“ ЕООД е прехвърлил правото си на собственост върху
притежавания от него товарен автомобил марка „Нисан“,
модел „Ванет“, с рег. *******в полза на „К.4 Ю“ ЕООД.
Преценката за това дали атакуваната разпоредителна сделка е извършена след
връчване на заповедта за възлагане на ревизията се извършва при съобразяване на
датата, на която на „Р.К.О.“ ЕООД е връчена първата издадена заповед за
възлагане на ревизия, независимо, че ревизионният акт, издаден въз основа на
проверката, възложена с тази заповед, впоследствие е бил отменен с указания за
издаване на нова заповед за възлагане и провеждане на ревизионно производство, като
възражението на дружеството-длъжник, че от значение за обсъждания въпрос е
датата, на която му е била връчена последната заповед за възлагане на ревизия,
се явява неоснователно. Този извод следва от съображенията за въвеждане на
изискването атакуваната сделка да е извършена след връчването на заповедта за
възлагане на ревизията, което се състоят в ограничаване на приложното поле на отменителните искове по чл. 216 ДОПК до онези сделки и
действия, извършени от длъжника след уведомяването му за образуваното
ревизионно производство. Значимият факт, с които законодателят свързва началния
момент, считано от когато дадена сделка може да попадне в приложното поле на
чл. 216 ДОПК е факта, кога длъжника е узнал, че спрямо него стартира ревизионно
производство и това е датата – 12.11.2014 г. В случая не може да се разсъждава,
че са налице две отделни самостоятелни едно от друго ревизионни производства,
поради издаването на две заповеди за започване на ревизионно производство,
защото предметът на ревизионното производство е един и същи – касае се за
идентичност в ревизирания период и ревизираното лице, като поводът за
издаването на втората заповед за възлагане на ревизия е формален - отмяната на
издадения първи ревизионен акт.
Относно третата
предпоставка необходимо за уважаване на иска, а именно сделката да е извършена
във вреда на публичния взискател, съдът намира, че
същата е налице. Разпоредителните сделки с имуществени права на длъжника
тогава, когато неговото имущество е достатъчно за удовлетворяване на
кредиторите му, действително не водят до увреждане на техните интереси. В
случая обаче твърденията на ответника-длъжник, че към датата на извършване на
атакуваната разпоредителната сделка същият е разполагал с други активи, стоки
на склад, вземания към трети лица, не се установяват по делото. Тоест ако
ответникът и купувачът по атакуваната като увреждаща сделка поддържат, че „Р.К.О.“
ЕООД е разполагал с имущество към момента на сключване на продажбената сделка,
което е в обем позволяващ му да обслужи установените впоследствие със
стабилизирания РА публични задължения, то тяхна е тежестта в условията на пълно
и главно доказване да установят подобно благоприятно имуществено състояние.
Доказване с такава насоченост обаче отсъства, като простото позоваване на добро
финансово-имуществено положение не може да обуслови изключване на обсъжданата
материална предпоставка, защото съставлява факт изгоден за сочещата го страна в
процеса и не се ползва с никакво доказателствено
значение.
В този случай
разпореждането с който и да е актив от имуществото на длъжника води до
намаляване на потенциала му за удовлетворяване на вземанията на неговите
кредитори, като в случая длъжникът се е лишил от актив със сравнително
устойчива и предвидима стойност, вместо което се е сдобил с вземане към трето
лице, за което няма никакви данни да е било изпълнено чрез плащане. Изводът за увреждащият характер на атакуваната сделка на последно място се
потвърждава и от обстоятелството, че със същата се прехвърля единственият
товарен автомобил, с който дружеството-длъжник, осъществява своето търговско
занятие – дейност по предоставяне на
транспортни услуги. Очевидно подобна сделка не може да се квалифицира, като
такава ориентирана към типичния предмет на дейност, с който се занимава
ответникът – длъжник, и преследваща като резултат формиране на приход и
печалба. Обратно коментираната сделка с предмет отчуждаване на актив от
длъжника създава единствено пречки пред него с оглед ефективно продължаване на
търговската му дейност, тъй като същия се е лишил от основното си средство за упражняването
на транспортните услуги. Тоест тази сделка по скоро смущава интересите на
кредиторите на длъжника-ответник /в това число и на държавата/, отколкото да ги
удовлетворява, тъй като занапред дружеството няма да разполага с актива нужен
му за извършване на търговското му занятие. Казаното формира убеждението у
решаващия съдебен състав, че атакуваният договор за продажба от 26.02.2015 г.
има характера на сделка, увреждаща интереса на държавата като кредитор на
неудовлетворени публични вземания.
Последната
предпоставка, чиято реализация трябва да е налице за да се възприеме налице на
изпълнен фактически състав по възникване на спорното материално преобразуващо
право защитимо с иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, е заключена в изискването
за наличие на свързаност между страните по атакуваната разпоредителна сделка
/продавач и купувач по договор за продажба на МПС/. Тя също се разкрива от
посредством проведеното доказване по делото, доколкото на датата на
извършването на изследваната сделка – 26.02.2015 г., лицето П.П.Г.е бил вписан за управител на всяка от страните по
договора за продажба. Това директно покрива хипотезата на свързаност очертана в
§ 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ЗОДОВ,
съгласно който текст са свързани лицата, в чийто управителен или контролен
орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато
физическото лице представлява друго лице.
Формираните правни съображения в насока, че всяка една от изискуемите
материални предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК се е
реализирала мотивират съдът да приеме същия за основателен, като обяви за
недействителен по отношение на държавата атакувания договор за продажба на МПС от
26.02.2015 г., сключен между дружествата „Р.К.О.“ ЕООД и „К.4 Ю“ ЕООД.
II. По исковете за обявяване на договор
за продажба, сключен между „Р.К.О.“ ЕООД и И.Г.А., и договор за продажба от
14.07.2017 г., сключен между И.Г.А. и Б.Й.Д.-А., за относително недействителни
по отношение на държавата
По главния иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК
Съгласно чл. 216,
ал. 1, т. 6 ДОПК недействителни по отношение на държавата са сделките, сключени
от длъжника след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения, които са извършени във вреда на
публичния взискател, по които страна е свързано с
длъжника лице, с оглед на което основателността на отменителния
иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК се обуславя от следните материални
предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата, установено с
влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в
сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на
ревизия, 3/ сделката да е извършена във вреда на публичния взискател
и 4/ страни по нея да са длъжникът и свързано с него лице.
Първата
предпоставка на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК – наличието на
неудовлетворени публични вземания на държавата към „Р.К.О.“ ЕООД, установени с
влязло в сила съдебно решение – се установява по съображения, аналогични на
вече изложените във връзка с разглеждането на предходния иск. По отношение
изрично въведеното от ответните страни – купувачи по разглежданата сделка
възражение, че те не са обвързани от последиците на влезлия в сила ревизионен
акт, тъй като не са участвали в процедурата по неговото оспорване, което налага
извършването на косвен съдебен контрол от гражданския съд отнасящ се до
законосъобразността му, настоящата инстанция намира, че трябва да се даде
отговор на въпроса допустим ли е в рамките на гражданското производство по
исковете за недействителност по чл. 216 от ДОПК, косвеният съдебен контрол от
общия (гражданския) съд по отношение на потвърден с влязло в сила решение на
административния съд, ревизионен акт, който се противопоставя и на ответника по
гражданското дело, който не е бил участник в административното производство по
издаването и обжалването на ревизионния акт.
Институтът на косвения съдебен контрол, въведен от съдебната практика,
дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание на
гражданската колегия на Върховния съд като правомощие в рамките на задължението
на съда за преценка на правопораждащите факти, при
което съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с
оглед на това, без да го изменя или отменя, да приеме съществуването или не на
определени правоотношения, намира приложение само в гражданския процес, който
има за предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един
административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например
правопораждащ факт). Този институт е и законово закрепен
в процесуалното правило на чл. 17, ал. 2 ГПК, където е предВ.о,
че съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му. В
случаят с издадения РА срещу ответника - „Р.К.О.“ ЕООД, съдът намира, че
купувачите по атакуваната сделка, по която „Р.К.О.“ ЕООД имат интерес да
поискат косвен съдебен контрол върху валидността на РА, тъй като техните права
се засягат от правните последици произвеждани от този индивидуален
административен акт, доколкото именно от същия ищецът черпи легитимацията си на
носител на публични вземания. Позоваването на ответните страни е, че
ревизионният акт е издаден от орган, които не разполага с необходимата законова
компетентност. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от
органа възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията в 14-днвен срок,
считано от подаване на възражение или от изтичане срока за възражение. В
разглежданият случай проверката на ревизионният акт, от който ищецът черпи правата
си на кредитор, а именно : Ревизионен акт № Р-22002215010351-091-001/07.07.2016 г. показва, че същият е издаден отГ.И.М.–
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – София /възложил ревизията/ и М. Й. В.
на длъжност – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, което
изцяло покрива изискванията за компетентност на органа. Следователно
ревизионният акт е валиден и произвел правните си последици, основната сред
които установяване на публични вземания с длъжник - „Р.К.О.“ ЕООД.
Налице е и втората
релевантна предпоставка, доколкото по делото се провежда достатъчно надеждно
доказване, че след връчването на заповедта за възлагане на ревизия по силата на
договор за продажба, сключен на 13.02.2015 г., длъжникът „Р.К.О.“ ЕООД е
прехвърлил в полза на И.Г.А. правото на собственост върху притежавания от него
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, с рег. № *******/с актуален рег. № *******/,
като впоследствие, по силата на договор за продажба, сключен на 14.07.2017 г.,
вече новият собственик е прехвърлил
придобития от него автомобил в полза на съпругата му - Б.Й.Д.-А.. По отношение
датата, на която е сключен първият договор – този от 13.02.2015 г. – по делото
не се спори, независимо, че посочена в текста на договора датата е 13.12.2015
г., но пълният преглед на тази сделка и най-вече извършеното нотариално
удостоверяване на положените от участниците по нея подписи показва, че датата
на действителното сключване на договора е 13.02.2015 г. Извод в тази насока
следва да се гради и от данните за промяна на собствеността, съдържащите се в
справката, предоставена от КАТ. Доколкото се отнася до извода, че атакуваната
разпоредителна сделка от 13.02.2015 г. е извършена след връчването на заповедта
за възлагане на ревизията, която е получена от длъжника на 12.11.2014 г., съдът
намира, че от значение е датата, на която е връчена първоначалната заповед за
възлагане на ревизията, като в тази насока препраща към съображенията, изложени
във връзка с разглеждането на предходния иск.
Не се установява
обаче да е налице изискването за свързаност на страните по договора от
13.02.2015 г. От справка по електронната партида на „Р.К.О.“ ЕООД в Търговския
регистър се установява, че към тази дата едноличен собственик на капитала на
ответното дружеството е „Ф.Б.С.“ ООД, но тогава управител на последното все още
е бил Б.И.А., като И.Г.А. става негов управител едва на 16.04.2015 г., когато
като едноличен собственик на капитала на „Р.К.О.“ ЕООД вече е вписанГ.А.М.. От казаното се формира извод, че към датата
на сключване на атакуваната сделка между страните по нея не е била налице
свързаност в хипотезата на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК, съгласно която
свързани лицата са тези, които участват пряко или косвено в управлението,
контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да
се уговарят условия, различни от обичайните, на което предложение се позовава
ищецът. Между страните по атакуваната разпоредителна сделка не е налице и някое
от останалите основания за свързаност по § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК,
поради което съдът намира, че такава не е налице.
С оглед на изложеното
съдът намира, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване на договор за
продажба от 13.02.2015 г., сключен между „Р.К.О.“ ЕООД и
И.Г.А., и договор за продажба от 14.07.2017 г., сключен между И.Г.А. и Б.Й.Д.-А.,
за относително недействителни по отношение на държавата следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид достигнатия извод за неоснователност на главния иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, то следва да бъде разгледан предявеният при условията на
евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
По евентуалния иск
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
Съгласно чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по отношение на държавата са сделките и
действията след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения, извършени от длъжника с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Основателността на
иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се обуславя от следните материални
предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата, установено с
влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в
сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на
ревизия, 3/ сделката да е извършена с намерение за увреждане на публичния взискател.
Наличието на
общите предпоставки – наличието на публично вземане на държавата, установено с
влязло в сила съдебно решение, и сключването на разпоредителни сделки след
връчване на заповед за възлагане на ревизия – се установява по изложените във
връзка с разглеждането на главния иск съображения.
Наред с общите
предпоставки на отменителните искове по чл. 216, ал.
1 ДОПК във фактическия състав на иска чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е включено
специалното изискване за наличието на намерение у данъчно задълженото лице да
увреди публичния взискател. Тук е важно да се
разграничи, че при въвеждане на тази предпоставка законодателя е придал
релевантно значение за възникване на преобразуващото право да се обяви за
относително недействителна спрямо държавата всяко действие или сделка, които са
били предприети от длъжника с намерение за увреждане на публичния взискател. Тоест установяването на подобно намерение трябва
да се издирва единствено при длъжника извършил съответната квалифицирана от
ищеца като увреждаща сделка. Насрещната страна по подобна сделка, в случая
купувача по продажбения договор не е необходимо да е встъпила в сделката с
намерение да увреди публичния кредитор на нейния продавач. Тоест дори купувачът
по подобна сделка да е напълно добросъвестен при сключването й, вкл. и ако е
изпълнил надлежно произтичащите за него от тази сделка задължения, то държавата
няма да бъде лишена от възможността да постигне относителна недействителност по
отношение действието на тази сделка спрямо нея, като в резултат отчужденото
имуществено право да продължи да се смята за притежание на длъжника, които да
може да се удовлетвори от него. В случаят тази норма поставя на преден план
обществения интерес пред интереса на правния субект придобил съответното
имуществено право – в случая право на собственост върху МПС. В очертания смисъл е ориентирана и трайната
практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК, застъпена в
решение № 69 от 22.06.2012 г., постановено по т. д. № 534/2011 г. по описа на
ВКС, I ТО и решение № 27 от 28.02.2013 г., постановено по т. д. № 410/2012 г.
по описа на ВКС, II ТО. Намерението
за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, като същото се
определя като мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е.
съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се
намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване вземанията на
неговите кредитори. Като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника,
съответно на неговите органни представители, то няма
самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а подлежи на
установяване с оглед на всички факти по конкретния спор. Естеството на този
факт ограничава възможността за прякото му доказване, което налага
установяването му да стане при условията на косвено доказване, на основата на
предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, от които следва
субективното намерение на длъжника за увреждане.
Съдът намира, че
от осигурените по делото доказателства се разкрива в достатъчна степен
намерението на длъжника „Р.К.О.“ ЕООД за увреждане на публичния взискател. Действително към момента на извършване на
атакуваната продажбена сделка публичните задължения на длъжника все още не са
били установени с влязъл в сила ревизионен акт. Разпоредителната сделка обаче е
извършена сравнително скоро след като на длъжника е била връчена заповедта за
възлагане на ревизия, като това обстоятелство неизбежно следва да се разглежда
като такова формирало у членовете на ръководните му органи възможна хипотеза,
при която в резултат на извършената ревизия да се стигне до установяване на
публични задължения. Освен това с коментираната разпоредителна сделка обективно
се е стигнало до негативно засягане на публичния интерес, тъй като дружеството-длъжник
е отчуждило свое имущество, което е могло впоследствие да служи, като общо
обезпечение на кредиторите му съгласно чл. 133 ЗЗД, като неговата стойност е
могла поне частично да осигури изпълнение на поне някаква част от публичните
задължения. На следващо място подозрение в мотивите на длъжника за извършване
на атакуваната разпоредителната сделка внася обстоятелството, че в рамките на
сравнително кратък период от две седмици – между 13.02.2015 г. и 26.02.2015 г.
– дружеството е прехвърлило всички притежавани от него моторни превозни средства, като не без
значение е обстоятелството, че едно от прехвърлянията е извършено в полза на
свързано с длъжника лице, както и че две от сделките са извършени в един и същ
ден. Освен това вече се спомена по-горе в изложението на настоящото решение при
разглеждане на друг от предявените искове, че имущественото състояние на
дружеството към този момент не е благоприятно, а напротив то се свежда
единствено до коментираните моторни превозни средства. Казаното дава основание
атакуваното разпореждане да се разглежда, като елемент от по-широка инициатива
на длъжника концентрирана към това той да се освободи в спешен порядък от
своето имущество, съдейки за предполагаемото предстоящо установяване на публични
задължения, чиито адресат е. Несъответно на събраните доказателства е
възражението, че разпореждането с МПС притежавани от ответния длъжник е проява
на извършваната от него търговска дейност по занятие. Няма никакви данни в
подкрепа на позоваването, че основният предмет на дейност на дружеството е
търговия с превозни средства. Най-напред подобна дейност не следва от анализа
на вписванията в ТР. Същевременно събраната справка от КАТ, която показва
вписванията по партидата на длъжника в автоматизираната база данни за
регистрираните МПС-та не може да формира правдоподобно убеждение у решаващия
състав, че дружеството с оглед мащабите на наличните вписвания е субект
търгуващ с превозни средства. Всичко изложено обосновава решаващ извод за
наличието на намерение от страна на „Р.К.О.“ ЕООД да увреди интереса на
публичния взискател, доколкото може да се приеме, че
атакуваната разпоредителна сделка е извършена с цел да се осуети възможността
да се проведе успешно принудителното изпълнение на публичните вземания на
държавата, посредством насочване на това изпълнени върху съответния актив от
имуществото на длъжника, които е предмет на анализираната продажбена сделка.
Формираните правни
съображения в насока, че всяка една от изискуемите материални предпоставки за
уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се е реализирала мотивират съдът
да приеме, че така предявеният иск е основателен, поради което следва да се
обявят за недействителни по отношение на държавата договор за продажба от
13.02.2015 г., сключен между „Р.К.О.“ ЕООД и И.Г.А., и договор за продажба от
14.07.2017 г., сключен между И.Г.А. и Б.Й.Д.-А..
III. По исковете за обявяване на договор за продажба от 13.02.2015 г., сключен между „Р.К.О.“ ЕООД и
Б.Р.Б., за относително
недействителен по отношение на държавата
По главния иск с правно основнаие чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК:
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК недействителни по отношение на държавата
са възмездните сделки с имуществени права на длъжника, сключени след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако даденото значително надхвърля по стойност
полученото.
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се обуславя от
следните материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на
държавата, установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане,
съответно с влязло в сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка след датата
на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за
възлагане на ревизия, 3/ да се касае за възмездна сделка с имуществени права на
длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Наличието на първата предпоставка – съществуването на неудовлетворени
публични вземания на държавата към „Р.К.О.“ ЕООД, установени с влязло в сила
съдебно решение – се установява по съображения, аналогични на вече изложените
във връзка с разглеждането на предходните искове. Налице е и втората
предпоставка, доколкото по делото се установява, че след връчването на длъжника
на заповедта за възлагане на ревизия, а именно – 12.11.2014 г., по силата на
договор за продажба, сключен на 13.02.2015 г., длъжникът е прехвърлил в полза
на Б.Р.Б. правото на собственост върху притежавания от него лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № СА ******.
Не се установява обаче да е налице последната предпоставка, обуславяща
основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ГПК, а имeно да се касае до реализирането на възмездна сделка, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото от длъжника. От анализа на
съдържанието на договора за продажба се разбира, че лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № *******е бил продаден на Б.Р.Б. срещу
уговорена продажна цена в размер на сумата от 2 000 лв. От приетите по делото две
експертни заключения по назначената оценителна експертиза са събрани експертни
отговори, че към датата на извършеното прехвърляне действителната му стойност на отчуждения от длъжника лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № *******е възлизала на
сумата от 32 838 лв., съответно на сумата от 29 189 лв., като разликата в
стойността се обуславя от обстоятелството, дали като действителен се възприема
номера на рамата съгласно свидетелството за регистрация на автомобила или
съгласно данните извеждани от бордовия компютър. В допълнение при отчитане и на
факта, че преди лекия автомобил да бъде прехвърлен на ответника – Б., същия е
извършил разходи за ремонта му в размер на сумата от 26 000 лв., то
експерта формира отговор, че стойността
на оценявания автомобил към момента предхождащ потенциално направения ремонт е
равна на сумата от 6 838 лв.,
съответно на сумата от 3 189 лв., отново в зависимост от действителния номер на
рамата на автомобила. Следователно продажната цена в размер на 2 000 лв. е
формирана с оглед състоянието, в което автомобилът се е намирал преди
извършването на ремонта, макар и към датата на прехвърлянето същият вече да е
бил ремонтиран от придобилия го купувач. Възприетият между страните по
атакуваната сделка начин на определяне на продажната цената е напълно понятен,
като се има предвид проведеното доказване, че ремонтът е извършен изцяло за
сметка на купувача, като същият е бил предприет именно с оглед постигнатата
уговорка между купувача и собственика на автомобила впоследствие същият да му
бъде прехвърлен. В този смисъл съдът намира, че действителният размер на цената
по атакуваната сделка, за която страните са се съгласили да бъде извършено
прехвърлянето, възлиза на сумата от 28 000 лв. Независимо от това, дали за
действителен ще бъде възприет номерът на рамата на автомобила, посочен в
свидетелството му за регистрация или този по данните от бордовия компютър.
Съпоставката между величините на пазарната цена на автомобила /в зависимост от
вярната му модификация, съобразно действителната рама/ и тази, за която се прие
да е прехвърлен с калкулираната стойност на ремонт, показва превес на
установената пазарна цена веднъж с 4 838 лв. /при рамата отразена в
свидетелството за регистрация/, и втори път с 1 189 лв. /при рамата
идентифицираща се в бордовия компютър/, което означава, че превозното средство
е било прехвърлено съответно за 85,26 % или за 95,92 % от пазарна му цена.
Посоченото несъответствие не е в състояние да обоснове извод за неравновесие в
стойността на насрещните престации по атакуваната
сделка в степен, при която да се приеме, че даденото по сделката значително
надхвърля по стойност полученото от длъжника.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК
за обявяване на договор за продажба от 13.02.2015 г., сключен между „Р.К.О.“
ЕООД и Б.Р.Б., за относително недействителни по отношение на държавата следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид достигнатия извод за неоснователност на главния иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, то следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
По евентуалния иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по отношение на държавата
са сделките и действията след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат
на ревизията са установени публични задължения, извършени от длъжника с
намерение да се увредят публичните взискатели.
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК се обуславя от следните
материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата,
установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с
влязло в сила съдебно решение, 2/ сключването на сделка след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за
възлагане на ревизия, 3/ сделката да е извършена с намерение за увреждане на
публичния взискател.
Наличието на общите предпоставки, а именно – наличието на публично вземане
на държавата, установено с влязло в сила съдебно решение, и сключването на
разпоредителна сделка след връчване на заповед за възлагане на ревизия – се
установява по изложените във връзка с разглеждането на главния иск съображения.
Наред с общите предпоставки на отменителните
искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК във фактическия състав на иска заложен в чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК е включено и изискването атакуваната сделка или действие да са
извършени при наличието на намерение у данъчно задълженото лице да увреди
публичния взискател. Въпросът свързан с това кои
следва да е носител на това намерение вече бе подробно изяснен при разглеждане
на исковете по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК по отношение на другите две сделки
извършени от дружеството – длъжник, като всичко казано във връзка с това важи в
пълна степен и за продажбената сделка реализирала се между длъжника и
физическото лице – Б.Б.. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява намерението на длъжника „Р.К.О.“
ЕООД за увреждане на публичния взискател.
Действително към момента на извършване на атакуваната сделка публичните
задължения на длъжника все още не са били установени с влязъл в сила ревизионен
акт. Разпоредителната сделка обаче е извършена сравнително скоро след като на
длъжника е била връчена заповедта за възлагане на ревизия, като това
обстоятелство неизбежно следва да се разглежда като такова формирало у
членовете на ръководните му органи възможна хипотеза, при която в резултат на
извършената ревизия да се стигне до установяване на публични задължения. Освен
това с коментираната разпоредителна сделка обективно се е стигнало до негативно
засягане на публичния интерес, тъй като дружеството-длъжник е отчуждило свое
имущество, което е могло впоследствие да служи, като общо обезпечение на
кредиторите му съгласно чл. 133 ЗЗД, като неговата стойност е могла поне
частично да осигури изпълнение на поне някаква част от публичните задължения.
На следващо място подозрение в мотивите на длъжника за извършване на
атакуваната разпоредителната сделка внася обстоятелството, че в рамките на
сравнително кратък период от две седмици – между 13.02.2015 г. и 26.02.2015 г.
– дружеството е прехвърлило всички притежавани от него моторни превозни средства, като не без
значение е обстоятелството, че едно от прехвърлянията е извършено в полза на
свързано с длъжника лице, както и че две от сделките са извършени в един и същ
ден. Освен това вече се спомена по-горе в изложението на настоящото решение при
разглеждане на друг от предявените искове, че имущественото състояние на
дружеството към този момент не е благоприятно, а напротив то се свежда
единствено до коментираните моторни превозни средства. Казаното дава основание
атакуваното разпореждане да се разглежда, като елемент от по-широка инициатива
на длъжника концентрирана към това той да се освободи в спешен порядък от
своето имущество, съдейки за предполагаемото предстоящо установяване на
публични задължения, чиито адресат е. Несъответно на събраните доказателства е
възражението, че разпореждането с МПС притежавани от ответния длъжник е проява
на извършваната от него търговска дейност по занятие. Няма никакви данни в
подкрепа на позоваването, че основният предмет на дейност на дружеството е
търговия с превозни средства. Най-напред подобна дейност не следва от анализа
на вписванията в ТР. Същевременно събраната справка от КАТ, която показва
вписванията по партидата на длъжника в автоматизираната база данни за
регистрираните МПС-та не може да формира правдоподобно убеждение у решаващия
състав, че дружеството с оглед мащабите на наличните вписвания е субект
търгуващ с превозни средства. Всичко изложено обосновава решаващ извод за
наличието на намерение от страна на „Р.К.О.“ ЕООД да увреди интереса на
публичния взискател, доколкото може да се приеме, че
атакуваната разпоредителна сделка е извършена с цел да се осуети възможността
да се проведе успешно принудителното изпълнение на публичните вземания на
държавата, посредством насочване на това изпълнени върху съответния актив от
имуществото на длъжника, които е предмет на анализираната продажбена сделка.
Формираните правни съображения в насока, че всяка една от изискуемите
материални предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се е
реализирала мотивират съдът да приеме същия за основателен, като обяви за недействителен
по отношение на държавата договор за продажба от 13.02.2015 г., сключен между „Р.К.О.“
ЕООД и Б.Р.Б..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноските се следват единствено в полза на ищеца.
Формулираното от процесуалния представител на ищеца изявление отнасящо се до
разноските се свежда до претенция за присъждане на заплатеното възнаграждение
за вещо лице, което възлиза на сумата от 600,00 лв. Следователно на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответните страни следва да се възложи
отговорността да възмездят тези разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът
е субект освободен от заплащането на държавна такса следваща се по предявените
за разглеждане искове, като с оглед резултата от произнасянето на съда тази
такса трябва да се понесе от ответните страни, като им бъде разпределена съобразно
съответната сключена сделка и продажната цена, която е уговорена между страните
по тази сделка, като размерът на таксата е равен на 1 % от стойността на движимото имущество /съответният
лек автомобил. Така за продажбата на л.а. „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, с рег. *******таксата
е 50,00 лв.; за продажбата на л.а. „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, с рег. № *******таксата
е 240,00 лв., и за продажбата на л.а. „Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № *******таксата
е 291,89 лв. Тези такси следва да се присъдят в полза бюджета на Софийски
градски съд.
С тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по предявения от Държавата, чрез Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – София, с адрес – гр. София, ул.
„********срещу „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** и „К.4
Ю“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение
на Държавата сключения между „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК ******* и „К.4 Ю“ ЕООД,
ЕИК ******* договор за продажба на МПС от
26.02.2015 г., въз основа
на който „Р.К.О.“ ЕООД е прехвърлило в полза на „К.4 Ю“ ЕООД правото на
собственост върху товарен автомобил марка „НИСАН“, модел „ВАНЕТ“, с рег. № *******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
София, с адрес: гр. София, ул. „********, срещу И.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Й.Д.-А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване за недействителен по
отношение на Държавата на Договор за продажба на МПС от 13.02.2015 г., сключен
между „Р.К.О.“ ЕООД и И.Г.А., и Договор за продажба на МПС от 14.07.2017 г.,
сключен между И.Г.А. и Б.Й.Д.-А., с които е прехвърлено правото на собственост
върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, с рег. № *******/с актуален
рег. № *******/.
ОБЯВЯВА по предявения от Държавата, чрез Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – София, с адрес – гр. София, ул.
„********срещу „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
И.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Й.Д.-А., ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата Договор за продажба на МПС от
13.02.2015 г., сключен
между „Р.К.О.“ ЕООД и И.Г.А., както и Договор за продажба на МПС от
14.07.2017 г., сключен
между И.Г.А. и Б.Й.Д.-А., с които е прехвърлено правото на собственост върху
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х РЕЙХЕ“, с рег. № *******/с актуален рег. № *******/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
София, с адрес: гр. София, ул. „********, срещу „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване за недействителен по
отношение на Държавата на Договор за продажба на МПС от 13.02.2015 г., въз
основа на който „Р.К.О.“ ЕООД е прехвърлило в полза на Б.Р.Б. правото на
собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с рег. № СА ******.
ОБЯВЯВА по предявения
от Държавата, чрез Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
София, с адрес – гр. София, ул. „********срещу „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата Договор за продажба на МПС от
13.02.2015 г., въз основа на който „Р.К.О.“ ЕООД е прехвърлило в полза на Б.Р.Б.
правото на собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 500“, с
рег. № СА ******.
ОСЪЖДА „Р.К.О.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „К.4 Ю“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, И.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Й.Д.-А., ЕГН **********, с адрес:
*** и Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят в полза на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – София, с адрес – гр. София, ул.
„********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 600,00 лв.,
представляваща разноски направени за водене на делото пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА „Р.К.О.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „К.4 Ю“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата в размер от 50,00
лв., представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на предявения
иск, от заплащането на която ищецът е освободен към момента на предявяването
му.
ОСЪЖДА „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, И.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Б.Й.Д.-А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят в полза на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер от 240,00
лв., представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на предявения
иск, от заплащането на която ищецът е освободен към момента на предявяването
му.
ОСЪЖДА „Р.К.О.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, и Б.Р.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата в размер от 291,89 лв., представляваща следваща се държавна такса за
разглеждане на предявения иск, от заплащането на която ищецът е освободен към
момента на предявяването му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: