Р Е Ш Е Н И Е
260074/10.2.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
на деветнадесети януари, през две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 774 по
описа на ШРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с осъдителен иск, предявен като частичен, с правно
основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, от Б.Й.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Р.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Ищецът излага, че по силата на сключен между
него и „ПИБ” АД договор за прехвърляне на вземания - Цесия от 28.04.2014 г., е
собственик на всички вземания към Р.Д.П., от страна на „ПИБ” АД, произтичащ от
сключен между тях договор за банков кредит № 12КР-АА- 1982/05.07.2007 г. и
замества банката като неин кредитор. Съгласно договора за цесия, получил от
банката - кредитор всички права и привилегии, които тя притежава по отношение
събирането на прехвърленото вземане, включени в приемателно - предавателния
протокол - договор за банков кредит, погасителен план, договорна ипотека,
удостоверяваща подлежащото му изпълнение. Заявява, че писмено уведомил Р.П. с
Нотариална покана, че задължението е изцяло и предсрочно изискуемо, поради
неизпълнения от нейна страна на условията по договора. Вземането му било
доказано със сключения договор за банков кредит между длъжника и Цедента, ведно
с приложение № 1 на Погасителен план, неотменна част от договора и извлечение
от счетоводните книги на „ПИБ” АД.
Заявява също, че за същото вземане, между същите
страни, на същото основание, има уважен частичен иск, с влязло в сила Решение
по гр.д. №3403/2017г. на ШРС, потвърдено с Решение №157/09.07.2019г. по в.гр.д.
№162/2019г. на ШОС, като предявеният му частичен иск бил в размер на 25000,00 лв.
в т.ч. - главница 10829,69 лв. и лихви - 14170,31 лв., като задължението на
ответната страна, съгласно Извлечението от счетоводните книги на „ПИБ” АД към
28.04.2014 г., възлизало на 42857,71 лв., от тях 42054,20 лв.- главница и
договорни лихви, изчислени съгласно погасителния план за периода 29.04.2014 г.
- 15.06.2017 г. - 13366,80 лв. или общо 56224,51 лв. След приспадане на
погасените на 23.08.2015г. лихви в размер на 1010,00лв., окончателният размер
на вземането му от ответницата към 15.06.2017 г., било 55214,51 лв. С решение №
157/09.07.2019г. по в.гр.д. № 162/2019г. на ШОС, било присъдено вземане -
главница 10072,27 лв., след като ШОС потвърдил уважената от ШРС част от
претендираната от длъжника сума за прихващане, на стойност 757,42 лв.
Твърди, че предвид установена от въззивния съд
дата на настъпване на изискуемостта- изцяло и предсрочно на 18.06.2015г.,
договорната лихва за периода 29.04.2014г., съгласно погасителния план от 13
366,80лв., била редуцирана на 2498,91лв. Твърди, че редукцията била извършена
на основание ТР № 3 /2017 г., по силата на което погасителният план се
прекратява след датата на настъпване изцяло на предсрочната изискуемост -
18.06.2015 г. и размерът на вземането се ограничава само до сумата на
непогасена главница и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, до датата на плащането. Заявява, че към 20.03.2020г. вземането му
възлиза на 31981,93лв. /42054,20 лв. - 10072,27 лв./ главница. Моли ответницата
да бъде осъдена да му заплати част от вземането към 20.03.2020г. - главница 19 500,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2015г., до датата на
плащането.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
В
отговора се заявява, че предявеният иск е неоснователен, недоказан и предявен
след изтичане на давностния срок. Заявява се, че тезата на ищеца е неоснователна
за това, че по дело №162 по описа на ШОС за 2019г. съдът установил датата на
предсрочната изискуемост на кредита. Спорът по делото на ШОС касаел частичен
осъдителен иск за парично вземане, като нито в петитума на исковата молба, нито
в диспозитива на решението се говори за датата на настъпване на предсрочна изискуемост
по Договора за банков кредит между „ПИБ" АД и ответницата. След като е
нямало искане на страните по делото за установителен иск, съдът правилно не се
е произнесъл в диспозитива относно датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Действително, в мотивите на съдебното решение по гр. дело
№162/2019г. е обсъдена настъпилата предсрочна изискуемост, но съгласно правната
теория, мотивите в съдебното решение нямат доказателствена сила. Доказателствена
сила има само диспозитивът, който се ползва със силата на пресъдено нещо.
Твърди
се, че предсрочната изискуемост е настъпила много по-рано от сочената от ищеца
дата, а именно на 24.10.2014г. - с връчването на препис от исковата молба на ответницата
по гр. дело 2503/2014г. по описа но PC - Шумен /съобщение до ответника - стр.
52 по дело № 2503/2014г./. Тази дата е определена съгласно правилата заложени в
Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа
на ОСГТК. Уведомяването на длъжника, че банката (кредиторът), счита кредита за
предсрочно изискуем, направено чрез връчването на преписа от исковата молба или
по друг начин, след подаване на заявлението, има за последица настъпването на
предсрочна изискуемост към този момент. Към преписа на исковата молба имало и
изрично изявление за настъпила предсрочна изискуемост, материализирано в
„Уведомително писмо-Покана“ /стр. №31-32 по дело 2503/2014г./, подписано от Б.Й.Б..
От Съобщението за връчване на препис на исковата молба по гр.д. №2503/2014 г.
по описа на PC - Шумен било видно, че ответницата Р.Д.П. е получила преписа,
заедно с доказателствата, лично. Освен уведомяването на длъжника, следва да са
настъпили и юридическите факти, даващи право на кредитора да иска обявяването
на кредита за предсрочно изискуем. От представените от ищеца доказателства,
заедно с исковата молба е видно, че тези юридическите факти са настъпили. Сочи,
че с връчването на препис от исковата молба по дело №2503/2014г. по описа на PC
- Шумен, предсрочна изискуемост (включително и вноските с ненастъпил падеж) по
договора за кредит е настъпила и след тази дата цялото вземане е станало
изискуемо. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - в конкретния
случай денят бил 24.10.2014г. и при липса на прекъсване на давностния срок,
същият изтекъл на 24.10.2019г. /при общ давностен срок 5 години/.
Заявява
се, че ищецът по настоящото дело Б.Й.Б. е предявил исковата си претенция с молба
вх.№ 6296 от 19.05.2020г., т.е. след датата на настъпване на погасителната
давност/, изтекла на 24.10.2019г./. Моли се за отхвърляне на исковата молба .
В съдебно заседание не се явява представител на
ищеца, като се депозира молба рег.№ 266175 от 29.12.2020г. със становище във
връзка с назначената СИЕ и молба рег.№ 260657 от 15.01.2021г., в която заявява,
че желае съдебното заседание да се проведе в негово отсъствие. Ответникът се
явява лично и с упълномощен представител – адв. И.И.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
Към делото са приложени материалите по: гр.д.
№3403/2017г. по описа на ШРС; гр.д. №786/2015г. по описа на ШРС; гр.д. №2503/2014г.
по описа на ШРС и справка относно движението по ч.гр.д. № 1667 от 2014г. по
описа на ШРС / стр.79-80/.
*Гр.д. №2503/2014г.
по описа на ШРС било образувано на 09.10.2014г. със страни- ищец Б.Й.Б. и
ответник Р.Д.П., с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 22 000 лв., представляваща част от вземане в общ
размер 42 857,71 лв., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1044/ 01.07.2014
г. по ч. гр. д. № 1667/ 2014 г. по описа на ШРС. На 12.01.2015 г. ищецът
депозирал молба, с която оттеглил предявения иск и молил делото да бъде
прекратено. С Определение от 13.01.2015 г. производството по гр.д. № 2503/ 2014
г. по описа на ШРС било прекратено, на основание чл.232 от ГПК.
*Гр.д. №786/ 2015г. по описа на ШРС било образувано на
08.04.2015 г. със страни ищец Б.Й.Б. и ответник Р.Д.П., с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, във
вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 22 000 лв., представляваща
част от вземане в общ размер 42 857,71 лв., за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №70/
28.01.2015 г. по ч. гр. д. № 54/ 2015 г. по описа на ШРС. С Решение 231/
23.03.2016 г. /ВЗС 10.09.2016 г./ съдът е отхвърлил предявения положителен
установителен иск като неоснователен.
На 08.11.2017 г. ищецът Б.Й.Б.
отново депозирал искова молба срещу ответницата Р.Д.П., с правно основание чл.430,
ал.1 и 2 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
*Образувано
било гр.д. № 3403/2017 г. по описа на
ШРС, с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 25000 лв. /10
829,69 лв. - главница и 14 170,31 лв. – лихви/, представляваща част от вземане
в общ размер 56 224, 51 лв. /42 054,20 лв. – главница и 14 170,31 лв. – лихви/.
С Решение №188/ 25.02.2019 г. ответницата Р.П. била
осъдена да заплати на ищеца Б.Б. сумата 10 072,27 лв. – главница и 14 170,31
лв. – лихви.
С Решение № 157/ 09.07.2019 г. /ВЗС 09.07.2019 г./, постановено
по в.гр.д. № 162/ 2019 г., ШОС отхвърлил предявените от Б.Б. срещу Р.П. искове
за присъждане на потенциални лихви към 28.04.2014 г., в размер на 167,80 лв.
/за размера над 635,71 лв. до 803,51 лв./ и за присъждане на договорни лихви за
периода 29.04.2014 г. – 15.06.2017 г., в размер на 10 867,89 лв./, за размера
над 2498,91 лв. до 13 366,80 лв./, съгласно договор за цесия от 28.04.2014г., с
който е прехвърлено вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за
банков кредит № 12КР-АА-1982/ 05.07.2007 г., като потвърдил решението в
останалата му обжалвана част.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от в.л. Д.Д., от което се установява, че размерът на
главницата по процесния кредит към дата 20.03.2020 г. и дата 19.05.2020г., след
приспадане на сумите, които са обект на Решение по в.гр.д. № 162/2019г. по
описа на ШОС, е един и същ и възлиза на стойност 31 224,51 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че с влязло в сила Решение №188/25.02.2019
г. по гр.д. №3403/2017г. по описа на ШРС и Решение № 157/ 09.07.2019 г. по в.гр.д.
№ 162/ 2019 г. по описа на ШОС, ответницата Р.Д.П. е осъдена да заплати на Б.Й.Б.
следните суми: 10 072,27 лв. – главница по Договор за банков кредит № 12КР
– АА – 1982, представляваща частичен иск от общо 42 054,20 лв., 2498,91 лв. –
договорна лихва, 635,71 лв. – просрочени договорни и наказателни лихви,
съгласно извлечението от счетоводните книги на ПИБ АД към 28.04.2014 г.
Разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК очертава
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание. Съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г.,
ОСГК на ВКС, мотивите към съдебното решение не подлежат на самостоятелно
обжалване, тъй като диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК (отм.)
визира като констатация относно спорното право, представлява източника на
силата на пресъдено нещо, а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации
относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните
правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо. Следователно обективните и
субективни предели на силата на пресъдено нещо се преценява въз основа на
обективираната в диспозитива на съдебното решение воля на съда. Съгласно
задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016г.
от 22.04.2019г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. При уважаване на частичния иск, обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. Недопустимо е в
последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
му и правната му квалификация. Формираната СПН относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. В конкретния случай такива факти са подписания Договор № 12КР-АА-1982/
05.07.2007 г. за банков кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.Д.П.,
последвалия го Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014 г. между „Първа
инвестиционна банка“ АД и ищеца Б.Й.Б.. Относно тези
юридически факти, от които правоотношението произтича, а именно подписания
Договор № 12КР-АА-1982/ 05.07.2007 г. за банков кредит между „Първа
инвестиционна банка“ АД и Р.Д.П. и последвалия го Договор за прехвърляне на
вземане от 28.04.2014 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца Б.Й.Б.,
вече има формирана сила на пресъдено нещо. За страните по материалното
правоотношение, а именно Б.Й.Б. - в качеството му на кредитор и Р.Д.П. - в
качеството ѝ на длъжник, и правната квалификация на спора също има влязло в сила решение. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния
иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира
нова - различна СПН.
В настоящия случай се
възразява, че предсрочната изискуемост по договора за кредит е настъпила с
връчването на ищеца на препис от исковата молба по гр.д. №2503/2014 г. по описа
на ШРС, като считано от тази дата, цялото вземане по кредита е станало
изискуемо.
Действително, препис от исковата молба и приложенията към
нея, ответницата е получила лично на 24.10.2014 г. /лист 52 от гр.д. №2503/2014
г. по описа на ШРС приложено по настоящото производство/. Към приложените с
исковата молба документи се намира и Уведомително писмо – покана, адресирана от
ищеца Б.Б. до ответницата Р.П. /лист 31-32 от гр.д. № 2503/ 2014 г. по описа на
ШРС/. В уведомителното писмо - покана изрично е записано, че кредиторът обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Това възражение е основателно и не е преклудирано от СПН,
респ. явява се допустимо, тъй като не е релевирано при разглеждането на
частичния иск. При разглеждането на частичния иск, първоинстанционният съд, с
Решение № 188/25.02.2019г., постановено по гр.д. № 3403/2017г. по описа на ШРС
/лист 376-382 от гр.д. № 3403/2017г. по описа на ШРС/, в мотивите си е приел,
че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.06.2015г., с
връчването на исковата молба на ответницата по гр.д. № 786/2015г. по описа на
ШРС. В мотивите на Решение № 157/09.07.2019г., постановено по в.гр.д. №
162/2019г. по описа на ШОС, въззивният съд също приема, че предсрочната
изискуемост на кредита настъпва на 18.06.2015 г. /лист 37-44 от в.гр.д. №
162/2019г. по описа на ШОС/. При постановяването и на двете решения съдът не е
разполагал с данни и информация за първоначално заведеното гр.д. № 2503/2014г.
по описа на ШРС между същите страни, за същото вземане.
Съобразно трайно
установената съдебна практика, исковата молба по естеството си представлява
покана за плащане, като със същата могат да се упражняват и преобразуващи
права. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №
178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на II т.о. на ВКС. Даването на срок за
изпълнение, с изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
предназначено да осигури възможност за реално изпълнение и има за цел да даде
възможност на длъжника да предприеме действия по осъществяване на престацията.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на волеизявление
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис
от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Предвид
горното, настоящият съдебен състав приема, че обявяването на предсрочната
изискуемост на вземането по кредита е станало с връчването на исковата молба
по първоначално заведеното гр.д. № 2503/2014г. по описа на ШРС.
Съобразно посоченото в
ТР №3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на уважен изцяло
частичен иск, останалата част от вземането също може да съществува, но е
възможно и да не съществува. Когато предмет на последващия иск за съдебна
защита е разликата /остатъкът/ от вземането – какъвто е настоящия случай, се
касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
След като с влязло в сила решение, с
което е уважен предявен частичен иск / в случая с решение по гр.д. № 3403/2017г. по описа на ШРС и решение по в.гр.д. № 162/2019г. по
описа на ШОС/, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Както се
посочи, формираната СПН на решението по частичен иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не
е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност /каквото е и възражението на ответника
/, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото
е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема за основателно възражението
на ответника за погасяване на претенцията за процесното вземане, поради
изтичане на петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Въз
основа на събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
началната дата на давностния срок е 24.10.2014 г., когато, с получаването на
исковата молба и приложените към нея доказателства по гр.д. № 2503/ 2014 г. по
описа на ШРС, е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. В т. 1 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предявяването на иска за парично вземане като частичен няма за последица
спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената
част от вземането. В този смисъл е новата разпоредба на чл. 116а от ЗЗД /ДВ,
бр. 42/2018 г./, която изрично предвижда, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва
само за предявената част“. Следователно при предявен частичен иск
прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е
предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената
част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и
не прекъсва, а продължава да тече. Следователно, към 19.05.2020г. – датата на
депозиране на исковата молба по гр.д. № 774/2020 г. по описа на ШРС за
останалата част от вземането, петгодишният давностен срок е изтекъл. С оглед на
това, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 1115,00
лв. Ищецът следва да заплати по сметка на ШРС и сумата от 100 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Й.Б., ЕГН **********
с адрес: ***, против Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, частичен иск с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 79
от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата 19 500 лв. – главница /представляваща част от общо вземане за
главница в размер на 31 224,51 лв./, ведно със законната лихва, считано от
18.06.2015 г. до датата на плащането, съгласно договор за цесия от 28.04.2014
г., с който на ищеца е прехвърлено вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД по
договор за банков кредит № 12КР-АА-1982/ 05.07.2007г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, направените в настоящото
производство разноски в размер на 1115,00
лв. /хиляда сто и петнадесет лева/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН
********** с адрес *** да заплати по сметка на ШРС сумата от 100,00 лв. /сто лева/- възнаграждение на вещо лице .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: