№ 2421
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Г.В.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110207769 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН
Образувано е по жалба на АЛ. Д. К. против НП № 20-4332-
025032/16.02.2021 г. на Началник група към СДВР-ОПП, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв., както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 150 лв. и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 2 месеца
В депозираната до съда жалба, въззивникът в оспорва установената с
акта и възприета в наказателното постановление фактическа обстановка, като
моли последното да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован,
изпращапредставител-адв.П., която в съдебно заседание поддържа жалбата с
1
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, да бъде
отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано, доколкото в хоса на съдебното производство от събраните
гласни доказателства не е установена фактическата обстановка посочена в
НП.Претендира разноски.
Въззиваемата страна , редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 23.04.2020г околи 10.30 минути св. В.Д. се намира в офис, находящ
се в близост до ул. И.Б. град София, когато й било съобщено от неустановени
по делото лица, че личният й лек автомобил Ф.П., паркиран на паркинг на ул.
ИБ бил удоарен. Св. Д. и брат й излезли на паркинга на ул. ИБ , където
видели в близост до автомобила на св. Д. товарен автомобил-влекач с
прикачено полуремарке, уравляван от жалбоподателя, който правил маневра,
обърнал превозното средство и се отдалечил. Св. Д. започнала да маха на
шофьора на товарния автомобил, но последния не спрял автомобила. Според
св. Д. на място имало хора-неустановени по делото лица, които й съобщили,
че товарният автомобил е ударил нейния лек автомобил. След подаден
сигнал до КАТ при СДВР, на място пристигнали дежурни полицейски
служители, сред които св. Й.С. Последният възприел обясненията на св. Д. и
бил съставен констативен протокол. Впоследствие, въз основа на събраните
писмени документи, св. св. Е.П. съставил на въззивника АУАН за нарушение
на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвПот ЗДвП. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП
В хода на съдебното производство са разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. Е.П., полицейския служител Й.С.и св. В.Д..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими
към предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установеното
2
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, от компетентен орган- от Началник група към СДВР-ОПП.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
При преценка на жалбата по същество съдът установи, че същата е
основателна по следните съображения
В хода на административно-наказателното производство не е изяснена
безспорно визираната в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. При
издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно
изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визиранитев
наказателното постановление и в АУАН административни нарушения.
По делото се установява безспорно единствено фактът, че на
3
посочената в НП дата св. Д. е претърпял ПТП вследствие на удар на
паркирания от нев лек автомобил от друго превозно средство. По делото
обаче не са събрани каквито и да е преки доказателства, че между
паркирания от св. Д. автомобил и този, управляван от жалбоподателя е
настъпил удар. Показанията на полицейския служител Й.С. който не е
очевидец на деянието, следва да се оценяват единствено като косвени
доказателства, доколкото видно от заявеното от същия, констатациите за
случилото се са изведени основно от обясненията на св. Д.. Същевременно, в
хода на съдебното производство е установено, че св. Д. също не е свидетел-
очевидец на деянието, а изразява единствено предположения относно
механизма на настъпване на произшествието. От своя страна, последната е
заинтересовано от изхода на делото лице, поради което съдът оценява
показанията й за недостатъчно достоверни по своя характер, за да изпълняват
ролята на единствено и категорично доказателство относно виновното
поведение на въззивника, описано в обжалваното НП. При така установените
факти, съдът счита, че не може да се направи безспорен извод, че
настъпилото ПТП се дължи именно на виновното поведение на
жалбоподателя. Доколкото задължението на водачите, визирано в ЗДвП за
спиране на МПС и изчакване на контролните органи е предпоставено от
участието им в ПТП, съдът счита, доколкото остана недоказано участието на
жалбоподателя в настъпилото ПТП, неустановено по безспорен начин е и
неизпълнението на производното му задължение визирано в нормата на чл.
123, ал.1 т.1 от ЗДвП.
С оглед на посочените констатация следва изводът, че въз основа на
анализа на доказателствата по делото не е възможно да се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
административните нарушения, за които е санкциониран. В този връзка
следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване
лежи върху административно наказващия орган и недоказването на
извършване на административното нарушение от санкционираното лице,
въпреки събиране на възможните доказателства от съда, е винаги
предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а
4
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
с оглед на което следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая обаче е предоставен списък за разноските, в
който е отбелязано, че е изплатено възнаграждение в размер на 700 лева в
полза на процесуалния представител. По делото обаче липсва представен
договор за правна защита, в който да е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв или друг документ,
удостоверяващ това обстоятелство. Ето защо следва да остави без уважение
изскането за присъждане на разноски от жалбоподателя в размер на 700 лева,
доколкото същото се явява недоказано.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-
025032/16.02.2021 г. на Началник група към СДВР-ОПП, с което на АЛ. Д. К.
за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 20 лв., както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 150 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 2 месеца
Оставя без уважение искането на АЛ. Д. К. за присъждане на разноски в
5
настгоящото производство като недоказано.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6