№ 280
гр. Благоевград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:И.на Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200601035 по описа за 2023 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
подадена въззивна жалба от адв. Р. Н. като защитник на подсъдимия И. Г. Г. и
въззивна жалба на адвокат М. Д. в качеството му на повереник на частния
тъжител В. Д. срещу Присъда № 6/10.02.2023 г. по н.ч.х.д. № 394/2021 г. по
описа на РС Сандански.
С жалбата на адв. Н. се прави искане присъдата да бъде отменена и
делото върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав, или да се
постанови друга присъда, с която подсъдимият се признае за невиновен и се
оправдае в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като се отхвърли
предявеният граждански иск. Сочи се допуснато нарушение на закона с
признаването на подс. И. Г. за виновен, както и съществено нарушение на
процесуалните правила поради неяснота и пълно противоречие в присъдата,
водещи до нейната неразбираемост, защото съдът е приложил реторсия,
признавайки подсъдимия за виновен, но и е оправдал подсъдимия за същото
престъпление, като не било ясно дали е приложил реторсия или е оправдал
подсъдимия по обвинението.
В жалбата на повереника на тъжителя – адв. Д., се прави искане
присъдата да бъде изменена в частта, с която подс. Г. е освободен от
наказание, като бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание по чл.
130, ал. 1 НК, а гражданският иск бъде уважен изцяло или в завишен размер.
Излагат се подробни доводи в допълнителните писмени изложения по
1
жалбата, че макар и повереникът да се съгласява изцяло с приетата от
районния съд фактическа обстановка, счита присъдата за неправилна за
приетите условия за приложение на чл. 130, ал. 3 НК, защото частният
тъжител не е извършил престъпление, тъй като действията му, с които е
причинил телесна повреда, са били извършени при условията на неизбежна
отбрана, като пределите на същата не били превишени; излагат се и доводи за
несъобразяване на обезщетението със справедливостта по смисъла на чл. 52
ЗЗД и конкретните обстоятелства в случая, като определеният размер от 1 000
лв. не може да репарира вредите на частния тъжител от деянието.
Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие за
събиране на нови доказателства, като е приложено приключилото с
окончателен съдебен акт н.ч.х.д. № 350/2021 г. по описа на РС Сандански
ведно с в.н.ч.х.д. № 419/2023 г. на ОС Благоевград.
В хода на пренията пред въззивния съд повереникът на частния тъжител
– адв. Д., пледира да се измени присъдата поради неправилно приложение на
материалния закон с освобождаването на подс. И. Г. от налагане на наказание,
като се наложи наказание на същия, и се определи размер на обезщетението в
пълния му предявен или в завишен размер.
Адв. Н. като защитник на подсъдимия Г. иска присъдата на районния
съд да бъде отменена поради допуснати тежки нарушения при нейното
постановяване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, като
нямало доказателства подсъдимият да е осъществил престъплението, а и
реторсия не можело да се приложи, защото е нанесена лека телесна повреда
от три лица в съучастие и за това е налице влязла в сила присъда. Иска се
след оправдаване на подсъдимия И. Г. съдът да присъди направените пред
районния съд разноски в производството.
Подсъдимият И. Г. и частният тъжител В. Д. не се явяват пред
въззивния съд и не изразяват лична позиция по делото.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело и
приложеното към настоящето приключило с влязъл в сила съдебен акт
наказателно производство от частен характер, изложените доводи в жалбите и
становищата на страните в хода на съдебните прения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната Присъда № 6/10.02.2023 г. по н.ч.х.д. № 394/2021 г. РС
Сандански е признал подсъдимия И. Г. Г. за виновен в това, че на 11.05.2021
г. около 20 часа, в град Сандански, на улица „Връх Елен“, е нанесъл удар с
обратната част на ръката по лицето на пострадалия В. И. Д., като му е
причинил открита рана на устните и устната кухина – хоризонтално
разположена рана с дължина от 1.5 см, линейно разкъсване и кръвосъсирване
на протежение от 3 см на долната устна лигавица - лека телесна повреда,
представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като пострадалият В. И. Д. отвърнал
веднага на подсъдимия И. Г. Г. със също такава телесна повреда по смисъла
2
на чл. 130, ал. 1 НК - лека телесна повреда извън случаите по чл. 128 и чл. 129
НК, изразяваща се в травматичен оток на шията, дисфония и дисфагия,
хематом на гърба, контузия на поясната област, като на основание чл. 130, ал.
3 вр. 130, ал. 1 НК е освободил и двамата от наказание, като на основание чл.
304 НПК е признал подсъдимия И. Г. Г. за невиновен и го оправдал за това да
е нанесъл удар с юмрук по лицето на пострадалия В. И. Д., вследствие на
което да му е причинил лека телесна повреда извън случаите по чл. 128 и чл.
129 НК. С обжалвана присъда районният съд е осъдил подсъдимия И. Г. Г. да
заплати на гражданския ищец В. И. Д. обезщетение за претърпените от същия
неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 1 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на деянието - 11.05.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до размера от 10
000 лева като неоснователен, съдът се е произнесъл по направените разноски
в производството и вещественото доказателство.
Преди произнасяне по съществото на исканията в подадените въззивни
жалби на частния тъжител чрез повереника му и на подсъдимия чрез неговия
защитник, въззивният съд намира, че следва да се произнесе по доводите в
жалбата на подсъдимия Г. чрез неговия защитник адв. Н. за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неяснота за това признат
за виновен или оправдан е подс. И. Г. за причиняване на лека телесна повреда
на тъжителя В. Д..
В мотивите към постановената присъда районният съд е изложил
фактическата обстановка по делото, която е приел за установена от събраните
по делото доказателства и заради която същият в диспозитива на присъдата е
посочил, че е приел нанесен удар с обратната част на ръката от подс. Г. по
лицето на частния тъжител В. Д. и причинил по този начин лека телесна
повреда, като при тази фактическа обстановка е оправдал подс. Г. да е
нанесъл удар с юмрук по лицето на частния тъжител В. Д., вследствие на
което да му е причинил телесна повреда.
В мотивите за приетата фактическа обстановка районният съд е приел
следното: На първа страница от мотивите е посочил, че наказателното
производство е образувано въз основа на тъжба от В. И. Д., с която е
повдигнал обвинение срещу И. Г. Г. за това, че 11.05.2021 г., около 20.00 часа,
в град Сандански, на ул.“Връх Елен“ е нанесъл удар с обратната част на
ръката в лицето на В. И. Д., като му е причинил описаните в мотивите
увреждания - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Отразеното в мотивите на
районния съд е в съществено противоречие както с посоченото в тъжбата,
където ясно се твърди от тъжителя В. Д., че твърди нанесен удар с юмрук от
подс. Г., така и с разпореждането на съдията-докладчик от 02.11.2021 г. по
същото дело /л. 25- л. 27 от делото на районния съд/, с което подс. И. Г. е
предаден на съд за това, че е нанесъл удар с юмрук с дясната ръка по лицето
на частния тъжител. След това при излагане на подробни фактически изводи
районният съд е посочил, след описване на конфликтните отношения между
страните по делото, че на 11.05.2021 г. при възникналия конфликт, предмет на
3
разглеждане по настоящето дело, лицето И. Д. започнал да блъска с пръсти
подс. Г. в гърдите, като подсъдимият му отвърнал, блъскайки го, когато на
място се появил тъжителят В. Д., за да разтърве сина си и подсъдимия, при
което подсъдимият ударил с опакото на дясната си ръка тъжителя Д. в
областта на долната устна, след което /с малко объркване в имената на лицата,
които са извършили следващите действия/, е описано следващото развитие на
конфликта, като са подробно посочени телесните увреждания от тъжителя и
подсъдимия и механизма, по който според районния съд са ги получили. В
мотивите районният съд е обсъдил заключението на вещото лице Л., като е
приел, че в.л. в с.з. поддържа, че по-вероятния механизъм на получаване на
телесните увреждания на частния тъжител В. Д. е описаният в тъжбата –
нанасяне на удар с обратната част на ръката в областта на долната устна.
Посоченото в мотивите на районния съд е в противоречие както с посоченото
в тъжбата, в която се твърди нанесен удар с дясната ръка, свита в юмрук, с
писмената експертиза, в която в.л. Л. е посочил, че твърденията в тъжбата са
за нанесен удар с ръка, свита в юмрук, като в.л. е направило извод, че е
възможно уврежданията да са получени по начин и време, посочени в
частната тъжба, като в разпита в с.з. вещото лице е посочило, че
уврежданията по гръбната повърхност на дланта на подс. Г. могат теоретично
да се получат при удар с обратната страна на ръката, като в.л. не е заявило, че
е невъзможно при такъв удар ръката също да е свита в юмрук. При
обсъждането след това в мотивите на доказателствата и противоречията в тях
районният съд е посочил, че основното противоречие в доказателствата
според него е в това, дали подсъдимият Г. е причинил на тъжителя Д. телесна
повреда, нанасяйки удар в областта на долната устна или е причинил това
увреждане, бъркайки с пръст в устата на частния тъжител Д., докато същият
го е душил, като възприемайки експертните изводи районният съд е посочил,
че приема като механизъм, по който е нанесено увреждането на тъжителя,
описаният в тъжбата – удар с обратната част на ръката в областта на долната
устна. Обсъждайки гласните доказателства след това, районният съд е
посочил, че уврежданията подс. Г. е причинил на тъжителя Д. именно по
описания в тъжбата и в заключението на вещото лице начин, като
доказателство за това са и показания на свидетеля К., който според районния
съд бил „категоричен, че Г. е нанесъл удар с ръка в лицето на В. Д.“, като не
на последно място съдът е приел като доказателства за това, че подс. Г. е
„нанесъл удар с юмрук в лицето на Д.“ и поведението на лицата, участващи в
конфликта, описвайки в мотивите установеното от него според
доказателствата.
Според въззивния съд така посочените части от мотивите на районния
съд, обсъдени във връзка с дипозитива на присъдата, сочат на съществено
противоречие и неяснота в мотивите и съществено противоречие между тях и
диспозитива на присъдата, което дава основание да се приемат направените
възражения във въззивната жалба на защитника на подс. Г. – адв. Н., за
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на присъдата
4
/диспозитив и мотиви/ за основателни, доколкото съществуващите
съществени противоречия водят до извод за липса на мотиви. Според
въззивния съд неясно е от мотивите на районния съд защо същият е приел, че
следва да оправдае подс. Г. за това да е нанесъл удар с юмрук по лицето на
частния тъжител и така да му е причинил телесната повреда, за която е имало
повдигнато частно обвинение, а в същото време е изложил мотиви, че приема
за доказан факт на нанесен удар с ръка от подсъдимия в лицето на частния
тъжител, като макар и да е оправдал подсъдимия, че този удар е с юмрук, се е
съгласил с гласни доказателства и с експертни изводи, които установявали
нанесен удар с юмрук или механизъм на причиняване на увреждането, описан
в частната тъжба, и за който механизъм с разпореждането за предаване на съд
е прието повдигнато обвинение срещу подсъдимия. Очевидно е
разминаването на посочения в тъжбата механизъм, на приетия в диспозитива
на присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен,
оправдаването му за нанасяне на удар с юмрук и мотивите на присъдата
/мотиви за оправдателната част няма/, като от последните не става ясно кой е
приетият от съда механизъм на извършване на деянието - посоченият в
тъжбата за получаване на нараняванията – нанесен удар с юмрук в лицето, за
който механизъм в мотивите районният съд е посочил, че доказателствата
установявали този начин на получаване на уврежданията, а в същото време е
оправдал подс. Г. за това, или механизъм за получаване на уврежданията е
нанесен удар с обратната част на ръката /като не става ясно при този удар
ръката била или не е била свита в юмрук, след като е налице оправдаване за
удар с юмрук/, за който районният съд в мотивите е направил противоречиви
изводи, защото се приема, че доказателствата по делото подкрепят посочения
в тъжбата механизъм на причиняване на увреждането, за който е налице
оправдаване с диспозитив на присъдата, като на различни места в мотивите е
посочено от районния съд, че приема като факт нанесен удар с опакото на
дясната ръка, а на друго място, че от доказателствата приема нанесен удар с
юмрук.
Посочените по-горе съществени противоречия в мотивите на
обжалваната присъда и между същите и диспозитива на присъдата относно
съществен елемент от обективната страна на състава на престъплението, за
което е частното обвинение – механизма на получаване на увреждането при
нанасяне на удар с ръка, дава основание на въззивния съд да приеме, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата както на частния тъжител, така и
на подсъдимия, което процесуално нарушение може да бъде отстранено при
ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд и не може да бъде
отстранено от настоящата инстанция. Атакуваната присъда няма мотиви.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите на
присъдата да посочи ясно и безпротиворечиво установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали приема това и какви са
правните съображения за взетото решение, като не трябва да има съществено
5
противоречие между мотив и диспозитив на присъдата. Мотивите на съда не
трябва да са противоречиви, като съдът е длъжен да изложи към
постановената присъда ясни мотиви за взетото решение, за да могат страните
да разберат волята на съда при постановяване на присъдата, по силата на
която е признато за виновно или е оправдано дадено лице. Това е гаранция за
това вътрешното убеждение на съда да бъде разбрано от страните и от съда,
който контролира съдебния акт, да е ясно как е била формирана волята на
съда. В конкретния случай според въззивния съд не може да се разберат
фактическите и правните съображения на съда при вземане на решение както
за осъждане, така и за оправдаване на подс. Г. по повдигнатото му частно
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК по отношение
личността на частния тъжител Д. – противоречията в приетите за установени
факти и при обсъждане на доказателствата за това потвърждава ли се
посоченият механизъм в частната тъжба за причиняване на увреждането и ако
се потвърждава защо е оправдан за този механизъм подс. Г., каква е
действителната воля на съда за приетия факт по нанесен удар с ръка от
подсъдимия в лицето на тъжителя – била ли е свита ръката в юмрук и нанесен
удар с юмрук, или при нанасянето на удар с опакото на ръката същата не е
била в юмрук, като установените съществени противоречия в мотивите за
волята на съда за този факт от обвинението и противоречието между
диспозитив и мотиви на присъдата, сочи на липса на мотиви, защото неясно
са посочени приетите за установени факти по делото, противоречиво
обсъждани са доказателствата, не са изложени ясни мотиви кой механизъм за
причиняване на увреждане се приема – посоченият в тъжбата или посоченият
в мотивите нанесен удар с опакото на дясната ръка, като при тези съществени
противоречия за фактите по делото и обсъждане на доказателствата, са
направени неясни правни изводи с какъв удар е причинена телесна повреда и
за какъв удар следва да се оправдае подс. Г. и поради това причинена ли е
телесна повреда с удар с ръка.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че е налице съществено
процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото пред РС –
Сандански – липса на мотиви /не са изложени правните и фактически
съображения на съда по въпросите по чл. 305, ал. 3 НПК вр. чл. 301, ал. 1, т. 1
НПК/, което нарушение е ограничило правата на частния тъжител и на
подсъдимия, защото не е ясна волята на съда за какъв нанесен удар е признат
за виновен подсъдимият и за какъв механизъм на причиняване на увреждане е
оправдан, защо е приел, че се потвърждава посочения механизъм в тъжбата, а
в същото време е оправдал подс. Г. за този механизъм, защо е приел нанесен
удар с опакото на дясната ръка, а пък е обсъждал, че доказателствата
установяват посочения механизъм в тъжбата и нанесен удар с юмрук.
Липсата на мотиви е абсолютно процесуално нарушение и основание за
отмяна на постановената присъда и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Във връзка с влязлата в сила присъда по приложеното н.ч.х.д. №
6
350/2021 г. на РС Сандански, с която подсъдимите К. С. С., В. И. Д., тъжител
в настоящето производство, и И. В.ов Д. са признати за виновни в това, че на
11.05.2021 г. около 20.15 часа в гр. Сандански, на ул.“Връх Елен“, в
съучастие като съизвършители умишлено са причинили лека телесна повреда
на И. Г. Г. /подсъдим в настоящето производство/, изразяваща се в
травматичен оток на шията, дисфония и дисфагия, хематом на гърба,
контузия на поясната област, хематом на дясната ръка, като на основание чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 78а НК и тримата подсъдими по това дело
са освободени от наказателна отговорност, като са им наложени
административни наказания глоба в размер на по 1 000 лева, като не е спорна
връзката между двете наказателни производства с оглед времето и мястото на
случилото се, участниците в конфликта, пострадалите лица, посочената
присъда с оглед констатираните в настоящето производство съществени
процесуални нарушения, не дава основание за изменение или отмяна на
присъдата и оправдаване на подс. И. Г., като следва да се посочи, че мотивите
на съда при решаване на другото наказателно производство /това по н.ч.х.д.
№ 350/2021 г. на РС Сандански/ нямат обвързваща сила при решаване на
настоящето дело с оглед предвиденото в чл. 413 НПК. При новото
разглеждане на делото обаче тази присъда следва да бъде взета предвид от
съда, доколкото за престъпно поведение на тъжителя в настоящето
производство В. И. Д. за същия случай е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който е решена неговата наказателна отговорност и не следва да се нарушава
принципа нон бис идем с прилагане на института на реторсия, ако съдът
приеме извършено престъпление от подсъдимия в настоящето производство.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1 вр с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, точка 2, пр. 1 НПК Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 6 от 10.02.2023 г., постановена по н.ч.х.д. №
394/2021 г. по описа на Районен съд – Сандански.
Връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг
съдебен състав.
Решението не подлежи на проверка по жалба на страните, които се
уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7