Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Жени Стойчева като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 478 по описа за 2019 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №525 от 19.03.2019 г. по гр.д. №7851/2018
г. Плевенски Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н.В.И. ***, с ЕГН: **********,
че същата дължи на ищеца „******” АД-гр. София, с ЕИК: *******сумата от общо
24 491.68 лв., от които главница – 24 030.44 лв.; договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 02.04.2018 г. до 13.06.2018 г. – 341,27 лв.; наказателна лихва за периода от
02.04.2018 г. до 13.06.2018 г. – 85.97 лв. и такси просрочие – 34 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2018 г. до изплащане на вземането, като за разликата
до 24 563.68 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като неоснователен.
ОСЪДИЛ Н.В.И.
***, с ЕГН: ********** да заплати на „******” АД-гр. София, с ЕИК: *******сумата
от 1 563.35 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация в
заповедното производство.
ОСЪДИЛ Н.В.И.
***, с ЕГН: ********** да заплати на „******” АД-гр. София, с ЕИК: *******сумата
от 964.18 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация в исковото
производство.
Недоволна
от решението е останала Н.И. и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли
то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Въззивницата
се позовава на конкретна съдебна практика, аргументираща тезата и, че банката
не е доказала размера на претенциите си. Твърди, че Плевенски Районен съд не се
е съобразил с тази практика.
Според Н.И.,
първоинстанционният съд е трябвало служебно да допусне съдебно-икономическа
експертиза със задача ВЛ да изчисли размера на дълга в хипотеза на
недействителност на допълнителните споразумения, с които са предоговорени
условия по кредита.
В жалбата
се сочи още, че е следвало да бъдат отчетени плащанията, извършени след
обявяването на предсрочната изискуемост и те да бъдат отнесени за погасяване на
процесните вземания, а не на вземанията за разноски, които не са предмет на
иска по чл.422 от ГПК.
Н.И.
претендира разноски за въззивното обжалване.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „******” АД и в подадения отговор се моли да
бъде потвърдено обжалваното решение. Въззиваемата банка счита, че няма
допуснати процесуални нарушения и че са обсъдени всички аргументи и
доказателства, относими към съществото на спора.
С
определение №1006 от 08.07.2019 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната
жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.
В о.с.з.
на 26.09.2019 г. Н.И. заявява, че поради затруднения
и поискала предоговаряне на условията по кредита и докато е чакала банката да
предложи вариант за споразумение, са падежирали двете вноски, послужили за
обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит. Твърди, че банката е
предложила погасителен план, според който месечната вноска е 238 лв. и че от
декември 2018 г. е започнала да плаща при тези условия, без обаче да подпише
споразумение.
С молба от
25.09.2019 г. „******” АД иска да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от
договор за потребителски кредит №HL 497 от 13.07.2007
г., „*****”АД-гр. *****е предоставило на Н.И. като кредитополучател
потребителски кредит в размер на 22 000 лева, който е следвало да бъде
погасен за срок от 264 месеца, считано от откриване на заемната сметка, на
равни месечни вноски в размер на 169.70 лв., включващи главница и лихва.
По делото не
е спорно, че след сключване на договора „****”АД-гр. *****се е вляло в „******”АД-гр.
София, като договора е получил нова номерация – HL 30511/2007
г. и е бил изменян чрез допълнителни споразумения към договора, подписвани от
правоприемника на първоначалния кредитор.
Като
доказателство по делото е представено приложение от 13.07.2007 г. към договора,
удостоверяващо откриването на 13.07.2007 г. на заемната сметка по договора. Не
е спорно, че по тази сметка на 17.07.2007 г. е усвоен предоставения кредит.
В договора
не е посочено, че е сключен при Общи условия и такива не се явяват неразделна
част от него.
Ищецът не е
представил погасителния план към договора. Такъв е представен от ответницата по
приложените г.гр.д. №4431/2018 г. на Плевенски Районен съд и ч.гр.д. 802/2018
г. на Плевенски Окръжен съд и от него е видно, че месечните вноски са с падеж
17-то число на месеца и че за главница
в размер на 22 000 лв. за целия период на действие на договора се
дължи общо договорна лихва е 22 802.40 лв.
Видно от
чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на „******”АД-гр. *****за жилищни кредити в лева
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс надбавка. При
сключване на договора БЛП е 7 %, а надбавката е 0.45 пункта, т.е. годишната
лихва е 7.45 %.
Видно от
чл.3, ал.5 от договора, БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката обявява новия БЛП на видно място в
салоните си и по този начин уведомява кредотиполучателя за размера на БЛП и
момента, от който той е в сила. Договорените надбавки не се променят. В тази договорна
клауза не е упоменато от какви компоненти и по какъв начин се формира БЛП, нито
от какви обективни пазарни условия се влияе БЛП. Липсва дори препращане към
стоящи извън договора вътрешни правила на банката, по които тя определя БЛП за
жилищни кредити в лева.
Видно от
чл.6, ал.3 от договора, ако по време на действие на договора банката промени
БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с
промяната, което
би следвало да означава и в посока увеличаване, и в посока намаляване.
Видно от
чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница за съответния период плюс наказателна
надбавка от 10 пункта.
В чл.4, т.2
от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи на банката платима в
началото на всяка следваща година такса за управление в размер на 0.03 % върху
размера на непогасената към момента
главница. Клаузата не касае такса за просрочие.
Съгласно
чл.18, ал.1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, банката
може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. В тази договорна клауза не е упоменато от какво зависи волята
на банката да се възползва или не от възможността, нито пък при какви условия
ще направи кредита частично предсрочно изискуем и при какви условия – изцяло
предсрочно изискуем.
Съгласно
чл.18, ал.2 от договора, при неиздължаване на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от падежа на последната вноска. Изискуемостта
настъпва без да е необходимо волеизявление на страните, т.е. автоматично, което е в противоречие с
разрешенията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от допълнително споразумение от 08.04.2009 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като разликата между погасената сума по
т. III – 219.32 лв. и общия сбор на сумите по т. I.1 и т.I.2 – 217.92 е натрупана към редовната главница по т. I.3 – 21 414.99 лв. Договорен е 12-месечен период на облекчено
погасяване на кредита. Не е представен погасителен план.
Видно от
допълнително споразумение от 26.10.2010 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като общият сбор на сумите по чл.2,
ал.1, т.1-4 – 12.36 лв. е натрупан към редовната главница по чл.2, ал.1, т.5 – 22 485.51
лв. Договорен е 6-месечен период на облекчено погасяване на кредита, след
изтичането на който, съгласно чл.6, ал.1 от споразумението, върху общия размер
на дълга, след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер на сбора от БЛП и договорна надбавка в размер на
1.16 пункта. В чл.6, ал.2 от
споразумението отново е посочено, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, че банката обявява новия БЛП на
видно място в салоните си и по този начин уведомява кредотиполучателя за
размера на БЛП и момента, от който той е в сила; че договорените надбавки не се
променят. Отново
не е упоменато от какви компоненти и по какъв начин се формира БЛП, нито от
какво се влияе БЛП. Не е аргументирано нарастването на договорната надбавка от
0.45 на 1.16. Представен е
погасителен план от 27.10.2010 г., от който е видно, че за главница в размер на 23 480.20 лв. дължимата за
целия период на действие на договора договорна лихва е 38 338.66 лв.
Видно от
допълнително споразумение от 30.06.2011 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като общият сбор на сумите по чл.2,
ал.1, т.1-4 – 15.51 лв. е натрупан към редовната главница по чл.2, ал.1, т.5 –
22 637.35 лв. Договорен е 12-месечен период на облекчено погасяване на
кредита. Представен е погасителен план от 30.06.2011 г., от който е видно, че за
главница в размер на 24 529.16 лв.
дължимата за целия период на действие на договора договорна лихва е 39 078.97
лв.
Видно от
допълнително споразумение от 30.01.2013 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като общият сбор на сумите по чл.2, ал.1,
т.1-4 – 65.19 лв. е натрупан към редовната главница по чл.2, ал.1, т.5 –
23 402.19 лв. Договорен е 3-месечен период на облекчено погасяване на
кредита. Представен е погасителен план от 31.01.2013 г., от който е видно, че погасителните
вноски стават 280 /а не 264/, като за главница в размер на 25 143.19 лв. дължимата за
целия период на действие на договора договорна лихва е 38 643.03 лв.
Видно от
допълнително споразумение от 09.10.2014 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като общият сбор на сумите по чл.2,
ал.1, т.1-4 – 853.74 лв. е натрупан към редовната главница по чл.2, ал.1, т.5 –
23 179.59 лв. Договорен е 12-месечен период на облекчено погасяване на
кредита, след изтичането на който, съгласно чл.5, ал.1 от споразумението, върху
общия размер на дълга, след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер на сбора от референтен
лихвен процент /РЛП/ и договорна надбавка в размер на 10.865 %. В чл.5, ал.2 от споразумението е посочено, че
за РЛП ще се ползва 6-месечен СОФИБОР по методика, конкретизирана в следващите
алинеи. Обяснено е най-общо какво представлява индексът и къде може да се
намери информация за стойностите му. Посочено е също, че приложимата лихва ще
се актуализира 2 пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли. От споразумението не става ясно от какво зависи
размера на договорната надбавка, особено в съчетание вече с друг „плаващ“
компонент.
Видно от
допълнително споразумение от 12.11.2015 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като общият сбор на сумите по чл.2,
ал.1, т.1-4 – 408.15 лв. е натрупан към редовната главница по чл.2, ал.1, т.5 –
24 067.67 лв. Договорен е 6-месечен период на облекчено погасяване на
кредита, след изтичането на който, съгласно чл.5, ал.1 от споразумението, върху
общия размер на дълга след натрупването на лихвата се начислява годишна лихва в размер на сбора от
референтен лихвен процент /РЛП/ и договорна надбавка в размер на 10.869 %. В чл.5, ал.2 от споразумението е посочено, че
за РЛП ще се ползва 6-месечен СОФИБОР по методика, конкретизирана в следващите
алинеи. Обяснено е най-общо какво представлява индексът и къде може да се
намери информация за стойностите му. Посочено е също, че приложимата лихва ще
се актуализира 2 пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли. Не е аргументирано нарастването на договорната
надбавка от 10.865 % на 1.869 %. Не е представен погасителен план към
споразумението.
Видно от
допълнително споразумение от 26.10.2016 г. към договор №HL 30511/2007 г., главницата е преоформена като след приспадане на погасената сума
по чл.3 – 211 лв., общият сбор на сумите по чл.2, ал.1, т.1-4 – 221 лв. е
натрупан към редовната главница по чл.2, ал.1, т.5 – 25 005 лв. Договорен е 21-месечен
период на облекчено погасяване на кредита, след изтичането на който, съгласно
чл.5, ал.1 от споразумението, върху общия размер на дълга след натрупването на
лихвата се начислява годишна лихва в
размер на сбора от референтен лихвен процент /РЛП/ и договорна надбавка в
размер на 9.016 %. В чл.5, ал.2 от споразумението е посочено, че
за РЛП ще се ползва 6-месечен СОФИБОР по методика, конкретизирана в следващите
алинеи. Обяснено е най-общо какво представлява индексът и къде може да се
намери информация за стойностите му. Посочено е също, че приложимата лихва ще
се актуализира 2 пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли. Добавено е, че ако сборът от РЛП и договорната
надбавка придобие отрицателна стойност,
за съответния период банката няма да начислява лихва по кредита. Не е
аргументирано намаляването на договорната надбавка от 10.869 % на 9.016 %. Не
е представен погасителен план към споразумението.
Видно от
покана, връчена на 07.05.2018 г. чрез ЧСИ
*******, „******”АД-гр. *****е уведомило Н.И. за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем на основание чл.18, ал.1 от договора – поради забава в
плащанията на вноски с падежи 02.03.2018 г. и 02.04.2018 г., считано от 12.04.2018
г. В поканата е посочено още, че цялото изискуемо задължение по договора
включва: 24 031.75 лв. – главница и 299.35 лв. – договорни лихви.
Видно от
приложеното ч.гр.д.№4431/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд, на 15.06.2018
г. банката е подала заявление до Плевенски Районен съд за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си
книги по кредитна сделка №9123458 към 13.06.2018 г. Съгласно това извлечение,
задълженията на Н.И., произтичащи от договор за потребителски кредит №HL 30511 /№ HL 497 по системата на „******“АД/ от
13.07.2007 г. и допълнителните споразумения към него са както следва:
1.за сумата
от 24 030.44 лв., явяваща се главница, дължима за периода от 02.04.2018 г.
до 13.06.2018 г.
2.за сумата
от 341.27 лв., явяваща се договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода
от 02.04.2018 г. до 13.06.2018 г.
3.за сумата
от 85.97 лв., явяваща се мораторна лихва за периода от 02.04.2018 г. до
13.06.2018 г.
4. за сумата
от 106 лв., явяваща се такси, дължими за периода от 02.05.2018 г. до 13.06.2018
г.
В полза на „******”АД-гр.
*****са били издадени заповед за изпълнение №2751 от 15.06.2018 г. и изп. лист
за следните нейни вземания от Н.И., произтичащи от договор за потребителски
кредит №HL 30511 /№ HL 497 по системата
на „ДЗИ БАНКА“АД/ от 13.07.2007 г. г. и допълнителните споразумения към него:
1.за сумата
от 24 030.44 лв., явяваща се главница, дължима за периода от 02.04.2018 г.
до 13.06.2018 г.
2.за сумата
от 341.27 лв., явяваща се договорни /възнаградителни/ лихви, дължими за периода
от 02.04.2018 г. до 13.06.2018 г.
3.за сумата
от 85.97 лв., явяваща се мораторна лихва за периода от 02.04.2018 г. до
13.06.2018 г.
4. за сумата
от 106 лв., явяваща се такси, дължими за периода от 02.05.2018 г. до 13.06.2018
г.
5. за
законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2018 г. до изплащане на
задължението.
6. за сумата
от 491.27 лв. , явяваща се ДТ и за сумата от 1 087.15 лв., явяваща се адв.
възнаграждение с ДДС.
Видно от
приложеното ч.гр.д.№4431/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд е още, че Н. ИЛЕВА е възразила по реда на
чл.414 от ГПК, със следните съображения:
-че клаузите
на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 от договора, клаузите на чл.3 и чл.5 от
допълнителните споразумения от 26.10.2010 г. и от 30.06.2011 г., както и други
клаузи от останалите допълнителни споразумения са нищожни по силата на чл.146,
ал.1 от ЗЗП.
-за
определяне размера на БЛП няма обективни и публично оповестени величини,
определяни от действието на свободния пазар или от външен на банката орган,
чиито относителна тежест и количествени измерения да са формулирани в
математически алгоритъм – част от договорното съдържание.
-допълнителните
споразумения имат характер на „спогодба върху непозволен договор“ и също са
нищожни.
За
възражението на Н.И. банката е била уведомена на 28.09.2018 г. и на 26.10.2018
г. – в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е завела настоящото дело за установяване
съществуването на вземанията си от Н.И..
В отговора
на исковата молба се сочи, че чл.18 от договора, регламентиращ условията за
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съставлява неравноправна
клауза. Според ответницата, по аргумент от преюдициално заключение по дело №С 415/2011
на Съда на ЕС, подобно съществено изменение на договора, каквото е предсрочната
изискуемост, е допустимо за такова неизпълнение, което е достатъчно тежко с оглед срока на кредита и размера на
задължението. В случая – според ответницата в чл.18, ал.1 от договора под
„вноска“ се разбира „вноска за главница“ или „вноска за лихва“, т.е.
непогасяването дори и на част от месечна вноска би било основание по чл.18,
ал.1 от договора, на каквото именно се е позовал ищецът. Твърди се, че забавата
в плащането на две от общо 264 вноски – тези с падежи 02.03.2018 г. и
02.04.2018 г. е незначително неизпълнение с оглед срока на договора /22 години/
и размера на забавените плащания – 422 лв. /2 вноски по 211 лв. всяка/. Ответницата
намира за нищожна и на клаузата на чл.18, ал.2 от договора, но банката не се е
позовала на нея. Освен това, ответницата твърди, че в българското
законодателство не съществува възможност кредитополучателят да преустанови
действието на предсрочната изискуемост.
В отговора подробно
са изброени условията за промяна на първоначално договорената лихва по кредита,
така че съответните клаузи да не са неравноправни, като се твърди, че в
процесния договор не са посочени лихвообразуващите компоненти; не
е разписана методология за определяне вида, тежестта и количествените измерения
на ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се
променят автоматично, а не по волята на банката; не е предвидено
промяната на лихвата да настъпва автоматично. Твърди се, че договорните клаузи,
доколкото има такива, не са съставени на ясен и разбираем език, който да
позволява потребителя да се информира за икономическите последици от поемането
на задълженията по кредита.
Ответницата
твърди, че не само изначално не е била наясно как се формира „плаващата“
величина на договорната лихва – БЛП, а и в последствие – с допълнителните
споразумения неаргументирано е увеличавана и фиксираната договорна надбавка.
Според нея, тези споразумения съставляват „спогодба върху непозволен договор“ и
също са нищожни. Те са подписани под принуда – да се избегне заповедно и
изпълнително производство и са довели до нарастване и на главницата, и на
договорната лихва спрямо първоначално договореното.
Във връзка с
нищожността на договора и допълнителните споразумения Н.И. се позовава на съдебната практика,
обективирана в решение №77 от
22.04.2015 г. по тр.д. №4452/2014 г. на III г.о. на
ВКС; решение №424 от 02.12.2015 г.
по гр.д. №1899/2015 г. на IV г.о. на ВКС; решение №23 от 07.07.2016 г. по т.д. №3686/2014 г. на I т.о. на ВКС; решение №236 от
20.12.2016 г. по т.д. №3082/2015 г. на II т.о. на
ВКС; решение №165 от 02.12.2016 г.
по т.д. №1777/2015 г. на I т.о. на ВКС; решение №205 от 07.11.2016 г. по т.д. №154/2016 г. на I т.о. на ВКС; решение №95 от
13.09.2016 г. по т.д. №240/2015 г. на II т.о. на ВКС; решение №146 от 01.11.2017 г. по т.д. №2615/2016
г. на I т.о. на ВКС; решение №232 от
05.01.2017 г. по т.д. №2416/2015 г. на II т.о. на
ВКС; решение №201 от 29.01.2018 г.
по т.д. №700/2017 г. на I т.о. на ВКС; решение №98 от 25.07.2017 г. по т.д. №535/2018
г. на I т.о. на ВКС; решение №65 от
06.07.2018 г. по т.д. №1556/2017 г. на I т.о. на
ВКС.
За доказване
на защитните си тези, и двете страни са поискали ВЛ да отговори на конкретни
въпроси, които са включени от първоинстанционния съд в задачата на допусната
съдебно-икономическа експертиза.
Видно от
заключението на ВЛ Теодора И., Н.И. е платила общо 23 353.69 лв. и е погасила
всички вноски с падежи от 17.08.2007 г. до 02.02.2018 г. така, както са
определени с договора и допълнителните споразумения към него. Непогасени са
останали вноските с падежи 02.03.2018 г. 02.04.2018 г., всяка от по 211 лв.
Видно от
заключението на ВЛ Теодора И., на 16.05.2018 г. Н.И. е внесла 300 лв., с които
са погасени: падежиралите на 02.03.2018 г. главница и лихва; 66.05 лв. от
падежиралата на 02.04.2018 г. лихва; 21.99 лв. – такси просрочие и 0.96 лв. –
лихва за забава.
Видно от
заключението на ВЛ Теодора И., след 13.06.2018 г. /от която дата е
извлечението/ Н.И. е платила 160 лв. – на 12.09.2018 г. и по 238 лв. – на
21.12.2018 г. и на 21.01.2019 г., като с тези суми банката е погасила разноски
в производството.
Според ВЛ, за
договорна лихва, начислена в първоначално договорения размер – 7.45 % от
сключване на договора до 02.04.2018 г. /когато за последно е начислена
договорна лихва/, се дължат общо 16 035.89 лв.
Според ВЛ,
за договорна лихва, начислена след вдигане на лихвените нива от 17.08.2007 г.
до 14.06.2018 г. /деня преди подаване на заявлението/, се дължат общо 23 352.46
лв., от които са платени 23 011.19 лв.
Разликата
между първоначално договорената и в последствие завишената договорна лихва е
7 316.57 лв.
ВЛ е сравнило
дълга като цяло в две хипотези:
- според
първоначално договореното до 02.06.2018 г. Н.И. е следвало да погаси
7 197.83 лв. – главница и 16 221.12 лв. – договорна /възнаградителна/
лихва.
- след
измененията с допълнителни споразумения на първоначално договореното до
02.06.2018 г. Н.И. е следвало да погаси 3 502.83 лв. – главница и 20 700.83
лв. – договорна /възнаградителна/ лихва.
ВЛ Т. И. е
установила, че през целия период на действие на договора е била действаща
Методология на банката за БЛП, която е публикувана на сайта на банката през
2010 г. Съгласно тази Методология, БЛП е сбор от трансферната цена на
ресурса и буферна надбавка. Трансферната
цена на ресурса се влияе от пазарните
/бенчмаркови/ лихвени мерители, рисковата премия при привличане на финансов
ресурс и директните нелихвени разходи. Тези показатели са обективни и не
зависят от волята на банката. Те представляват публично оповестени индекси,
приложими на международните финансови пазари. Тяхната промяна е проследена детайлно
от ВЛ в таблица. Буферната надбавка абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0.50 % /на годишна база/.
При тази
фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е приел, че по делото е
установено, че сочените от Н.И. като неравноправни, респ. нищожни клаузи от
договора и допълнителните споразумения към него са включени в договорното
съдържание в резултат на изричното им предварително обсъждане с потребителя,
поради което те се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от
ЗЗП и няма как при това положение да бъдат неравноправни. Въпреки това, в
решението е посочено, че клаузите не се явяват неравноправни, защото съдържат
обективни, обосновани обстоятелства, при чието проявление възниква
потестативното право на банката едностранно да променя договорения лихвен
процент. Според Плевенски Районен съд, клаузите ясно посочват математически
алгоритъм за изчислението на БЛП, респ. РЛП, както и обективни критерии, според
които те се изменят. В решението обаче този алгоритъм и тези критерии се
конкретизират на база заключението на ВЛ, а не на база договорното съдържание.
Плевенски
Районен съд е приел, че и клаузата на чл.18, ал.2 от договора не е
неравноправна, доколкото по делото е установено виновно неизпълнение на
задължение на кредитополучателя. Липсва произнасяно относно клаузата на чл.18,
ал.1 от договора, на която всъщност се е позовала банката, за да обяви кредита
за изцяло и предсрочно изискуем.
Въззивната инстанция не споделя изводите на Плевенски
Районен съд, отчитайки съдебната практика, на която се е позовала Н.И., по
следните конкретни съображения:
Н.И. още в
заповедното производство изрично се е позовала на неравноправност на конкретни
клаузи на договора и допълнителните споразумения към него, касаещи промените в
размера на възнаградителната лихва и условията за обявяване на предсрочна
изискуемост на целия кредит. Възражението и по чл.414 от ГПК е подробно и
аргументирано. В отговора на исковата молба съображенията на Н.И. са доразвити
и подкрепени със съдебна практика. При това положение ищецът е бил наясно с
параметрите на състезанието в исковия процес, а съдът не е следвало да обявява
на страните, че служебно ще се произнесе относно наличието или липсата на
неравноправни клаузи в процесния договор и допълнителните споразумения към
него.
Във
възражението на потребителя, че счита конкретни договорни клаузи за
неравноправни, имплицитно се съдържа твърдението, че те не са уговорени
индивидуално. Ако оспорва този отрицателен факт, по правилото на чл.146, ал.4
от ЗЗП в тежест на банката е да докаже обратното, т.е. че клаузите са уговорени
индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП, не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В процесния случай договорът не е сключен при Общи условия,
но това не означава, че преди да бъде изготвен, потребителят е бил достатъчно
информиран за кредитната политика на банката и е могъл да изрази становище по
съществените условия на договора, както и да влияе върху тях. Доказателства в
този посока не са ангажирани от „******“АД и Плевенски Районен съд абсолютно
необосновано е приел, че по делото е установено, че процесните клаузи са включени
в договорното съдържание в резултат на изричното им предварително обсъждане с
потребителя.
Съгласно
решение №98 от 25.07.2017 г. по т.д.
№535/2018 г. на I т.о. на ВКС, подписването на договор
за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението и да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Обратното би означавало
да се изключи защитата на потребителя при всички договори за кредит.
След като не
е оборена презумпцията на чл.146, ал.4 от ЗЗП, процесните клаузи неправилно са
приети в обжалваното решение за индивидуално уговорени и неправилно не е
разгледано по същество възражението на Н.И. за тяхната неравноправност, респ.
нищожност. Това следва да бъде сторено от въззивната инстанция.
Плевенски
Окръжен съд намира, че клаузата на чл.3, ал.1 от договора не е
неравноправна, доколкото тя сочи конкретни компоненти на възнаградителната
лихва – БЛП и надбавка/и конкретни техни стойности – съответно 7 % и 0.45
пункта. Кредитополучателят има яснота при тези стойности каква ще е месечната
тежест на дълга и каква ще е в края на действие на договора цената на
предоставената от банката услуга.
Неравноправна
се явява клаузата на чл.3, ал.5 от договора, която допуска банката едностранно
да променя БЛП, при това без изобщо да е ясно пряко – от договорното съдържание или поне косвено – чрез препращане към Методологията на банката за БЛП, за
която ст.д. в заключението на ВЛ Теодора И., поради какви причини и как ще се
променя БЛП. Добросъвестността изисква потребителя предварително да е
информиран за предпоставките за
промяна на лихвата и методиката за
съответните изчисления и тези два елемента да станат част от договорното
съдържание. Плевенски Районен съд неправилно е приел, че процесните клаузи ясно
посочват математически алгоритъм за изчислението на БЛП, респ. РЛП.
Единствената математическа операция,
за която ст.д. в чл.3, ал.1 от договора, е сборът
между БЛП и договорната надбавка и тя касае лихвата. От съдържанието на чл.3,
ал.5 от договора не може да се извлече какъвто и да било математически алгоритъм, касаещ неподлежащия на
договаряне БЛП.
Съгласно
решение №205 от 07.11.2016 г. по
т.д. №154/2016 г. на I т.о. на ВКС, „уговорената неиндивидуално в договора за
кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално съгласувания БЛП, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при
които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не
отговоря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на
съответната клауза изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо“.
Съгласно
решение №98 от 25.07.2017 г. по т.д.
№535/2018 г. на I т.о. на ВКС, за да може доставчика да се позове на изключението на чл.144,
ал.3, т.1 от ЗЗП във връзка с клауза, даваща му право едностранно да променя
лихвата, в договора трябва да са посочени „външните
за доставчика причини за промяната чрез посочването на вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки един от лихвообразуващите компоненти
с ясна и точна методика за влиянието им върху размера на лихвата. Информацията
за компонентите трябва да е публично достъпна, а методиката следва да е част от
договорното съдържание.“
Доколкото клаузата
на чл.6, ал.3 от договора е свързана с клаузата на чл.3, ал.5 от договора и я
доразвива, също се явява неравноправна.
Допълнителните
споразумения от 08.04.2009 г., 26.10.2010 г., 30.06.2011 г., 30.01.2013 г. и
09.102014 г. съдържат установителна част – относно размера на лихвата,
определен според нищожната клауза на чл.3, ал.5 от договора. Подписването на
тези споразумения от Н.И. не означава, че така формираният на база
неравноправната клауза размер на задължението е индивидуално уговорен.
Кредитополучателят отново не е могъл да влияе върху съдържанието на
споразуменията. Нещо повече – той е бил принуден от обстоятелствата да търси
начин за преодоляване на затрудненията си и за избягване на крайната санкция за
неизпълнението си.
Съгласно
решение №146 от 01.11.2017 г. по
т.д. №2615/2016 г. на I т.о. на ВКС, „след
като размерът на задължението е определен на база нищожна договорна клауза,
независимо от приемането му от кредитополучателя, то споразумението
представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна, съгласно чл.366
от ЗЗД“ Нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията
между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без
неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва“.
Вярно е, че
с допълнителното споразумение от 09.10.2014 г. към договор №HL 30511/2007 г. в сбора, формиращ лихвата, БЛП се замества от РЛП, който се
определя периодично от публична институция – външен за банката орган. Неясен
обаче остава регламентът за договорната надбавка. Видно от следващите
допълнителни споразумения от 12.11.2015 г. и 26.10.2016 г. за РЛП продължава да
се ползва 6-месечният СОФИБОР, който не е постоянна величина. В същото време и договорната
надбавка търпи промени, които макар и изрично договорени, не са икономически
обосновани.
Въведеният с
допълнителното споразумение от
09.10.2014 г. нов регламент за лихвата, застъпен и в следващите две
допълнителни споразумения, може и да е стъпка в защита на потребителя, но той
се прилага върху база – главница, „преоформена“ с помощта на нищожната клауза на
чл.3, ал.5 от договора. Така е, защото определените според тази клауза лихви са
капитализирани и „натрупвани“ към редовната главница. Според заключението на
ВЛ, капитализираната просрочена договорна лихва към главницата възлиза на
4 702.67 лв. Ето защо, въззивната инстанция намира за нищожни и
допълнителните споразумения от 09.10.2014 г., 12.11.2015 г. и 26.10.2016 г.
Следва да се
отбележи, че в резултат на измененията в първоначалния договор намалява
погасеното лихвоносно задължение, т.е. главицата за сметка на увеличението на
лихвата. Казано иначе – дългът се утежнява, защото с вноските се погасява
по-малко главница, респ. дължима остава повече главница и тя генерира повече
лихва от първоначално договореното.
В
обжалваното решение изобщо не е обсъждано дали е неравноправна клаузата на
чл.18, ал.1 от договора, на която именно се е позовала банката в поканата до Н.И.,
връчена чрез ЧСИ Т. Кирилова; в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което е достигнало до знанието на длъжника.
Възраженията
на Н.И. касаят обективния факт на неплащането и въззивната инстанция ги намира
за основателни. Действително под „вноска“ може да се разбира „вноска за
главница“ или „вноска за лихва“, т.е. непогасяването дори и на част от месечна
вноска би било основание по чл.18, ал.1 от договора. Може да се разбира и една
или две месечни вноски, но не повече от три, за колкото ст.д. в чл.18, ал.2 от
договора. В случая банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем поради
забава в плащането на две последователни
месечни вноски. Неяснотата относно
обективния факт на неплащането се засилва от съществуването и на друга
възможна санкция за неизправния кредитополучател. Съгласно чл.6, ал.1, изр.2 от
допълнително споразумение от 26.10.2016 г. към договор №HL 30511/2007 г., в случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на
дълга кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни месечни вноски, същият губи правото да погасява
дълга при облекчените условия. Така за две еднакви неизпълнения са предвидени
две различни по тежест санкции.
Според
Плевенски Окръжен съд, неяснота има не само
относно обективния факт на неплащането, а и относно упражняването на
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Както вече беше
отбелязано по-горе, че в чл.18, ал.1 от договора не е упоменато от какво зависи
волята на банката да се възползва или не от възможността, нито пък при какви
условия ще направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем.
Плевенски
Окръжен съд споделя съображение 73 от преюдициално заключение по дело №С
415/2011 г. на Съда на ЕС, че при преценка дали е неравноправна клауза,
регламентираща предсрочната изискуемост, трябва да се изследва неизпълнението,
служещо за основание за обявяване на тази предсрочна изискуемост, е достатъчно
тежко с оглед срока на кредита и размера на задължението.
Ето защо
въззивната инстанция намира за основателно възражението на Н.И., че забавата в
плащането на две от общо 264 вноски е незначително неизпълнение с оглед срока
на договора /22 години/ и размера на забавените плащания – 422 лв. /2 вноски по
211 лв. всяка/. Освен това от осъществяването на обективния факт на неплащане –
02.04.2018 г. до момента, в който банката упражнява правото си да обяви
предсрочната изискуемост – 12.04.2018 г. са изминали 10 дена. Казано иначе –
релевантната според чл.18, ал.1 от договора забава е незначителна и би могло
адекватно да бъде компенсирана от начисляването на наказателната лихва по чл.3,
ал.3 от договора.
С оглед тези
съображения, неравноправна се явява и клаузата на чл.18, ал.1 от договора. При
това положение и като се има предвид, че изявлениетона банката по чл.18, ал.1
от договора е достигнало да Н.И. на 07.05.2018 г., към тази дата не е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит. Към 07.05.2018 г. са падежирали 129
вноски от по 169.70 лв. всяка според погасителния план към първоначалния
договор. Това означава, че към 07.05.2018 г. Н.И. е следвало да погаси общо
21 891.30 лв. Според заключението на ВЛ, Н.И. е платила 23 353.69
лв., т.е. надплатени са 1 462.39 лв. Казано иначе – към 07.05.2018 г. няма
как да има падежирали и неплатени вноски, според първоначалния договор и
погасителния план към него. Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК се
явява неоснователен в частта му за установяване съществуването на вземания за
главница и договорна лихва. Такъв е и в частта му за установяване
съществуването на вземания за мораторни лихви – доколкото няма забава според
първоначално договореното и за такси по чл.4, т.2 – доколкото надплатената сума
от 1 462.39 лв. покрива и претендираните 106 лв.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
При този
изход на спора по същество, „******“АД следва да заплати в полза на Н.И. 500
лв., явяващи се платената част от договореното адв. възнаграждение за защита в
заповедното производство, както и 1 000 лв., явяващи се направени в
първоинстанционното производство разноски за адв. възнаграждение. Тъй като
делото е решено в полза на лице, освободено от заплащането на ДТ и разноски,
съгласно чл.78, ал.6 от ГПК „******“АД следва да заплати в полза на Плевенски
Районен съд сумата от 150 лв., платена от бъджета на съда за възнаграждение на
ВЛ, а в полза на Плевенски Окръжен съд – сумата от 489.83 лв., явяваща се ДТ за
въззивно обжалване.
Водим от
горното, съдът
РЕ Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№525 от 19.03.2019 г. по гр.д. №7851/2018
г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
предявения от „******” АД-гр. София, с ЕИК: *******срещу Н.В.И. ***, с ЕГН: **********
иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца, съгласно договор
за потребителски кредит №HL 30511/13.07.2007 г. и всички допълнителни споразумения към
него, сумата от общо 24 491.68 лв., от които главница –
24 030.44 лв.; договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 02.04.2018
г. до 13.06.2018 г. – 341,27 лв.; наказателна
лихва за периода от 02.04.2018 г. до 13.06.2018 г. – 85.97 лв. и такси
просрочие – 34 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.06.2018 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е била издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК с №2751 от 15.06.2018 г. по ч.гр.д.
№4431/–2018 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК „******” АД-гр. София, с ЕИК: *******ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Н.В.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 500 лв., явяващи се платената част от договореното адв. възнаграждение за
защита в заповедното производство, както и сумата от 1 000 лв., явяващи се
направени в първоинстанционното производство разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „******” АД-гр. София, с ЕИК: *******ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата от 150 лв., платена от бъджета на съда за
възнаграждение на ВЛ, а в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – сумата от 489.83
лв., явяваща се ДТ за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: