Решение по дело №2679/2020 на Окръжен съд - Бургас

     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №  I-271         11.01.2021г.,град  Бургас                                       

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Бургаският  окръжен съд, първи въззивен граждански състав в открито  заседание  на  шестнадесети декември през   две хиляди и двадесета  година  в следния състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                                        ЧЛЕНОВЕ:1. Пламена Върбанова                                                                            

                                                             2.мл.с.Детелина Димова

 

При секретаря Ани Цветанова

като разгледа докладваното от съдията Върбанова въззивно     гражданско дело № 2679 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе взе предвид следното:

                   

    Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров, против Решение №  260183/08.09.2020г., постановено по гр.д.№ 9754/2019г. по описа на РС-Бургас в частта, с която са отхвърлени  предявени от ищеца- въззивник искове по чл.422 ГПК против ответникът В.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, както следва: за горницата над уважения размер от 339.25лв. до сумата от 864.31 лв. – главница, както и за мораторна лихва в размер на 63. 39 лева, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2019 г., както и иска за осъждане на В.М.Г.  да заплати на „БНП Париба Пърсънъл  Файненс С.А.“  сумата от 62.10лева  възнаградителна лихва по договора за периода 20.12.2017г. до 20.07.2019г.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно в  отхвърлителната част.Във въззивната жалба се изтъкват  съображения по чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, като се сочи, че  както националния закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. На второ място се изтъкват съображения и по отношение чл.11,ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК, като се твърди, че в случая погасителния план към договора в съответствие с чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащания на погасителните вноски.Посочват се съдебни решения  на съдилища в РБ с оглед тезата на въззивника- че хипотезата на чл.11,ал.1,т.12 ЗПК не следвала да се смесва с тази, предвидена по т.11, която била приложима в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и  уважаване изцяло на предявените срещу ответницата искове.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, с нарочна писмена молба поддържа въззивната жалба и моли уважаването  й с присъждане на разноските пред въззивната инстанция и районния съд.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата, отговорът предявен чрез процесуалния й представител, назначен от съда по реда на чл.47 ,ал.6 ГПК, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба; счита се наличието на неравноправни клаузи в процесния договор; излага съображения по ЗПК.Моли се потвърждаване на решението  на районния съд. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата- назначеният от съда на основание чл.47,ал.6 ГПК  адвокат  Грудева, оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор;счита, че определеното й възнаграждение следва да е в минимален размер от 300 лева.

  Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, като съдът констатира, че е подадена от  поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

 Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание  чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД както следва: за парично вземане от общо 927.70 лева, от които 864.31 лева, представляващи дължима главница съгласно сключен договор за потребителски заем ; мораторна лихва в размер на 63.39 лева, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2019 г. и законна лихва за забава върху главницата от 25.07.2019 г. до изплащането й, като за тези  парични вземания  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6033 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд,както и  и осъдителен иск  за сумата от 62,10 лева,представляваща възнаградителна лихва за периода 20.12.2017г. до 20.07.2019г.,за която сума  с влязло в сила разпореждане №15613/26.07.2019г. е отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /л. 16 от приложеното ч.гр.д.№ 6033/2019г. по описа на БРС/.

  На 21.06.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД  и ответницата В.М.Г. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS -14957396 от 21.06.2017г.

 От съдържанието на договора се установява, че на заемополучателя-длъжник е бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 850 лв.  с кредит за покупка на застраховка “защита на плащанията” от 122.40 лв., които ответникът се е задължил да върне, ведно с начислена такса “ангажимент” от 29.75 лв. и възнаградителна лихва от 30.35 %, при ГПР от 39.14 %, или сумата от общо 1341.12 лв., платима на 24 равни месечни вноски от по 55.88лв. От представен по делото  Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит се установява,че чистата нетна сума за получаване от заемополучателя е 820.25 лв. Съгласно изречение последно от договора, с полагането на подписа си кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената от него банкова сметка.  ***стта за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай на неизпълнение на задължението за  плащане на вноските на падежа. Съгласно чл. 5 от договора, в случай на забава длъжникът следва да заплати съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска.

  Не се спори, че заемополучателят В.Г.   изпаднала в забава за заплащане на месечните вноски,като  погасила само 4 месечни вноски. На 25.07.2019г. е подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , а от представения договор и погасителен план се установява, че заемът е следвало да бъде върнат в срок до 20.07.2019 г.-следователно, вземанията по договора са  били с настъпил падеж към момента на сезирана на БРС със заявление по чл.410 ГПК, за което е било образувано  ч.гр.д. №  6033 / 2019 г. по описа на БРС, приложено към настоящето дело.

Районният съд е стигнал до извода за неравноправност на клаузи в договора, породени от липса на данни за това, кои компоненти са включени в ГПР, както и заради това, че представеният погасителен план не съдържал информация за  размера на главницата, лихвата и другите плащания, включени в месечната вноска от 55,88 лева като обща стойност. По тези съображения и като е отчел плащането на 4 погасителни вноски от кредитополучателя, е присъдил останалата неплатена чиста стойност на кредита, без лихва или други разходи по същия.

 С оглед наведените от въззивника оплаквания в жалбата му настоящия съд съобрази следното:

  Както се посочи по-горе,на  заемополучателя-длъжник е бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 850 лв.   и кредит за покупка на застраховка “защита на плащанията” от 122.40 лв. В чл. 2 от Условията по договора  е разписано, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД. В същият член е посочено още, че сумата в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващ на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска".Това записване в Условия по договора  обаче не отговаря на отразеното в самия договор, тъй като в него, срещу  записването  „застрахователна премия“ не е отразена сума  на същата, а е записано : „0.00 лв“.

 От параметрите на договора се установява, че кредитополучателят  дължи заплащане на възнаградителна лихва и еднократна "такса ангажимент" в размер на 29,75 лева.Съгласно чл. 2 от  Условията по договора ,„такса ангажимент“  се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита. 

Съгласно разпоредбата  на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. От посоченото се налага извода, че  „Такса ангажимент“ следва да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита; в годишния процент на разходите би следвало да се включва и застрахователна премия  за закупената застраховка „защита на плащанията“, което следва от текста на цитираната по-горе разпоредба на чл.2 от Условия по договора, което обстоятелство /размер на застрахователната премия/ не е отразено в параметрите и условията по договора. От така изложеното не може да се направи категоричен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

           При това положение  не става ясно по какъв начин  и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит,както и се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР, по-нисък от действителния такъв.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 39,14 %, но без да са включени разходите за „такса ангажимент“. В допълнение следва да се отбележи, че изискването за изготвяне на договора на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. От посочените в процесния договор параметри за размер на отпуснатия кредит, срок за издължаване, такса ангажимент, непосочване на сума на застрахователната премия/противно на уговореното в чл.2 от „Условия по договора/  и ГПР, както и посочването, че погасяването на кредита се дължи на равни анюитетни месечни вноски, не може да бъде установено: как е формиран размера на дължимите месечни погасителни вноски, съответно общата сума, дължима от потребителя.

Съдът намира за основателно второто  възражение на въззивното дружество,а именно: че  първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска  и с мотив, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22  вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи.Това обстоятелство обаче не променя изхода по спора предвид съображенията на въззивната инстанция , изложени по-горе досежно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в процесния договор, поради което крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат и първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

При този изход на делото и направеното от въззивника искане за присъждане на разноски, такива не му се дължат, предвид неоснователността на въззивната жалба.

Съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес до 1000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Съгласно чл.47,ал.6,изр.2 ГПК,възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В случая въззивният съд е определил възнаграждение в размер на ½ от 300 лева,т.е. 150 лева за особения представител на въззиваемия- адвокат  Грудева.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

  

                                             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №  260183/08.09.2020г., постановено по гр.д.№ 9754/2019г. по описа на РС-Бургас , в обжалваната му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                    2/мл.с.