Решение по дело №16145/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7014
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100116145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......

 

гр.София, 17.10.2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА                                                              

 

            При участието на секретаря Вероника  Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №16145 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявен от М.В.Д. срещу П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод образувано срещу ищцата наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 09,03,2018г. до окончателното изплащане на вземането.  

Излагат се съображения, че на 13,05,2016г., ищцата е привлечена като обвиняема по досъдебно производство по пр.пр. №11203/2016г. по описа на СРП за извършване на престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. На 28,06,2016г. е  внесен обвинителен акт в съда. С присъда от 04,10,2017г. сочи да е призната за невиновна в извършване на престъплението, за което е обвинена, но въпреки това присъдата е протестирана от страна на държавното обвинение. С решение от 09,03,2018г. по ВНОХД с  № 5939/2017г. по описа на СГС, XVI въззивен състав оправдателната присъда е изцяло потвърдена. Поддържа се, че във връзка с повдигнатото обвинение ищцата е търпяла неимуществени вреди, съставляващи стрес, отчаяност и тревожност, влошаване на здравословното състояние.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена  като основателна. Претендира разноски.

Ответникът-П.на Р.Б.в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да не е доказан фактическият състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Твърди, че ищцата не е установила претърпените от нея вреди – засегната чест, достойнство, чувство на безпомощност, отчаяност и депресивност, както и че те са пряк резултат от обвинението. Посочва разследването  да е проведено в разумни срокове като не са налагани процесуални мерки за принуда. При условията на евентуалност поддържа претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди да е  прекомерен и неотговарящ на принципа за  справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Не претендира разноски.

     При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищцата е била привлечена, в качеството на обвиняем за престъпление по чл.211, пр.2, вр.чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК на 13,05,2016год. –постановление за привличане  на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13,05,2016год. на СРП.

С постановление от същата дата 13,05,2016год. на  СРП е взета и мярка за неотклонение-„подписка“ на осн.чл.60, ал.1 от НПК.

С присъда от 04,10,2017год. на СРС, НО, 104 състав, постановена по НОХД №11781/2016г.  подсъдимата М.В.Д. е призната за невиновна  и оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление за това, че  в периода от 27,12,2011год. до 16,01,2012год. в гр.София,  при условията на продължавано престъпление-с две деяния, които  поотделно осъществяват един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват  от обективна и субективна  страна продължение на предшестващите и при посредствено извършителство, чрез използване на неосведоменост на Н.П., с цел да набави за себе си  имотна облага възбудила  заблуждение  у С.М.и с това му причинила имотна вреда в размер на 30000,00лв.

С решение №344/09,03,2018год. на СГС, НО, ХVІ въззивен състав е потвърдена постановената оправдателна присъда на СГС. Същото е влязло в сила на 09,03,2018год.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- Г.С.. От показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК  се установява, че наказателното производство водено срещу ищцата й се е отразило негативно.

От приложената по делото справка за съдимост е видно ищцата да е осъждана за други престъпления в периода от 1982год. до 2016год.. Към момента на привличането й в качеството на обвиняем за престъплението, за което е постановена  оправдателна присъда, е видно ищцата да е била в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода  във връзка с влязла в сила на 02,02,2016год. осъдителна присъда по НОХД № 2943/2010год. на СРС, 93 състав за идентично престъпление, за което е наложено  наказание  лишаване от свобода от две години и  шест месеца. Посочения факт се  потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства, от които е видно „обвинение срещу ищцата да е повдигнато по време на  пребиваването й в затвора в Сливен“.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.7/2018год./, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от  правозащитните органи.

 Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

 Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 09,03,2018год. присъда, с която ищцата е оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. 

От събраните по делото доказателства се установи да са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и депресивност. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищцата обвинение. 

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, представляващо тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, продължителността на наказателното преследване от една година, 9 месеца и 24 дни, която съдът приема да не надхвърля  разумните срокове за приключване на  наказателното производство,  възрастта на лицето   57 години при привличането й като обвиняем / трудоспособна възраст/, наличните по делото данни за взета лека мярка за неотклонение „подписка“ в периода от 13,05,2016год. /без данни за отмяна преди  постановяване на оправдателна присъда/, както и с оглед отражението на извършеното спрямо нея наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и социално-икономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът намира, че  справедливият размер на обезщетение е  3000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата като неоснователна.

При определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази данните лицето да е многократно осъждано с влезли в сила присъди за идентични, в които  случаи  наказателното преследване не се отразява толкова интензивно, както спрямо лице по отношение на което за първи път е повдигнато обвинение, като сочените неимуществени вреди се явяват и следствие от предходно преживените негативни емоции от водени наказателни производства, които безспорно няма как точно да бъдат отграничени. Действително по делото са установи от събраните гласни доказателства ищцата да е била депресирана, напрегната и стресирана, но тези вреди безспорно са и в резултат от  многократното предходно осъждане на  ищцата, както и от обстоятелството, че към момента на  привличането й в качеството на обвиняем за процесното деяние същата вече се е  намирала в затвора изтърпявайки наказание „лишаване от  свобода“. В този смисъл следва да се приеме търпените неимуществени вреди да са естествено присъщите и характерни за  хора спрямо които е предприето наказателно преследване-несигурност, страх от осъждане и тревожност. При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид  като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по делото са обстоятелствата влошеното здравословно състояние на ищцата да е в резултат и по причина именно от конкретното наказателно преследване. Показанията на свидетеля в този смисъл не са категорични, а не е ангажирано и експертно заключение.

Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата  - в процесния случай 09.03.2018год. С оглед практиката на  въззивната инстанция по отношение претенцията за  забава, съдът не определя размер на обезщетението до датата  на исковата молба.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. и 0,60лв.-разноски за СУ.

На адв.К.К. на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. се дължи адв. възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 121,80лв. от общо 2030,00лв. определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.

 

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес гр.София, бул.”***** да заплати на М.В.Д., с ЕГН **********, с  адрес ***, със съд.адрес ***  на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 3000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -09,03,2018год. до изплащане на вземането като  ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 3000,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50000.00лв.,  като неоснователна.

ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да заплати на М.В.Д., с ЕГН **********, с  адрес ***, със съд.адрес ***  на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 10,60лв.-разноски.

ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да заплати на адв. К.К. на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. сума в размер на 121,80лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

 

                                                           СЪДИЯ: