Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С.,
………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на
четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета
година
в състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря В.М., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N3271 по
описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят „К.” ЕООД твърди, че ответникът
„Б.” ООД, *** е неплатежоспособен, тъй като не е
в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска
сделка. По силата на договор за изработка в
строителството от 04.06.2008г. ответното дружество се задължава да изгради
сграда с РЗП от 8257 кв.м., подробно описана, като молителят авансово плаща
цялата договорена цена в размер на 2 400 000 евро с ДДС. На
09.06.2008г. е даден фронт за работа, като срокът за изпълнение на договорените
работи /въвеждане на сградата в експлоатация/ изтича на 09.06.2010г.
Изпълнителят се задължава да плати на възложителя гаранция за строителството в
размер на 470 000 евро.
Поради пълно
неизпълнение на договорните му задължения за изграждане и предаване на
процесната сграда, както и неизплащане на сумата 124 893 евро- част от
гаранцията в размер на 470 000 евро, молителят отправя нотариална покана
за разваляне на договора и връщане на авансово платената сума от
2 400 000 евро. Ответното дружество- длъжник не извършва нито едно плащане, като към 14.05.2012г.
дължи 2 524 893 евро главница /2 400 000 евро платена авансово
цена и 124 893 евро- остатък от дължима гаранция/ и 480 726 евро
лихва за забава върху първата главница
за периода 09.06.2010г.-16.05.2012г. и 23 594 евро лихви за забава върху
втората главница за периода 04.10.2009г.-16.05.2012г. /молба от 19.06.2012г./.
С оглед изложеното и предвид трайно влошеното финансово състояние на ответника,
който не упражнява ефективно търговската си дейност и има множество задължения,
молителят претендира да бъде постановено решение по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ
за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност, откриване на производство
по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност, прекратяване правомощията на
органите на длъжника, лишаване на длъжника от право да управлява и да се
разпорежда с имуществото си и постановяване осребряване на имуществото.
Претендира разноски.
Ответникът „Б.” ООД,
*** оспорва иска. Твърди,
че изпълнява макар и със забава своите задължения по договора за строителство,
като са изпълнени СМР на стойност над
2 000 000 лева. Оспорва и да е в състояние на неплатежоспособност,
като твърди, че затрудненията са временни, а интересите на молителя са напълно
обезпечени чрез учредените в негова полза договорни ипотеки и плащане на
парична гаранция в размер на 674 970 лева. Оспорва твърденията на
молителя, че продължаването на дейността на предприятието създава опасност за
интересите на кредиторите Претендира разноски.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Няма
спор и от доказателствата се установява, че между страните на 04.06.2008г. е
сключен договор за изработка в
строителството, по силата на който молителят в качеството на възложител възлага на ответника-
изпълнител извършването на СМР- седеметажна административна сграда с офиси,
склад и двуетажен паркинг, с обща площ от 8 023 кв.м., подробно описана в договора
/чл.1/, като изпълнителят се задължава да изгради сградата и да я въведе в
експлоатация изцяло на свой риск, с осигурени от него труд, материали и
средства, с външни връзки и вертикална планировка /чл.7/. Възложителят се
задължава да плати за работата възнаграждение в размер на 2 000 000
евро без ДДС в срок до 31.07.2008г.,
като договорената цена е окончателна и не подлежи на промяна /чл.2 и чл.3/.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора задължение на възложителя е да представи
одобрени по надлежния ред технически/работни проекти за сградата, като
задължение на изпълнителя е да ги плати.
Срокът за започване на строителството е до три
дни от даване на фронт за работа, установено с двустранно подписан протокол, а
крайният срок за изпълнение е 24 месеца, като до 21 месеца следва да бъде снабдена сградата с
Констативен акт за определяне на годността за приемане на строежа /Акт,обр.15/,
а до три месеца след това и с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация /чл.4, ал.4-ал.9/. За гарантиране на изпълнение на задълженията
по договора за отстраняване на недостатъци, изпълнителят предоставя на
възложителя парична гаранция в общ размер от 470 000 евро, дължима на
части съгласно погасителен план /от подписването на договора до 04.10.2009г./,
отразен в чл.21, ал.2 от договора.
Няма спор и от
доказателствата по делото /три броя платежни нареждания от 23.07.2008г./ се
установява, че възложителят „К.” ЕООД плаща на изпълнителя договорената цена в
размер на 3 911 660 лева без ДДС или 4 693 992 лева с ДДС,
за която сума от изпълнителя е издадена фактура №**********/23.07.2008г.
На 09.06.2008г.
между страните е подписан Протокол за даване фронт на работа. С нотариална
покана, връчена на ответника на 16.11.2010г., молителят в качеството му на
възложител кани изпълнителя в срок от 5 дни да му предаде пълното изпълнение на
договора за изработка в строителството от 04.06.2008г. и в срок от 3 дни да му плати остатъка от
гаранцията или сумата 124 893 евро. Изрично заявява, че при неизпълнение
договорът следва да се счита за развален поради пълното му неизпълнение от
изпълнителя, като претендира връщане на цялата платена сума от
2 000 000 евро.
Видно от представени
платежни нареждания изпълнителят плаща на възложителя общо сума в размер на
518 295.05 лева- гаранция по договора. Платежното нареждане от
31.07.2008г. за сумата 58 675 лева
е с друго основание – проектиране по договора.
За обезпечаване на
бъдещи условни вземания на „К.” ЕООД на
основание договора за изработка в строителството от 03.06.2008г. от „Б.” ООД в
общ размер от 4 000 000 евро са учредени три договорни ипотеки върху
описаните имоти в нотариални актове
№№191/2008г., 192/2008г. и 194/2008г. на нотариус Ц.С., №** в регистъра на НК. Бъдещите условни вземания са за
неустойка, дължима от изпълнителя при неизпълнение в срок на възложените работи
и разваляне на договора от възложителя.
С нотариален акт №***, том ІІ,
рег.№17635, дело №550/2008г. е учредена договорна ипотека върху описания
недвижим имот за обезпечаване на бъдещо
условно вземане на „К.” ЕООД в размер на 1 000 000 евро по процесния
договор за изработка. Срокът, за който се учредява ипотеката, е до завършване
на кота 0.00, удостоверено по надлежен ред. „К.” ЕООД се задължава в срок до 21
дни от завършване на кота 0.00 на процесната сграда да заличи по надлежния ред
учредената ипотека. При забава при изпълнението на СМР по вина на изпълнителя с
повече от 6 месеца, възложителят има право да развали едностранно договора, а
изпълнителят се задължава да плати неустойка, чийто начин на изчисляване е
описан в т.3. За изпълнение на това задължение на изпълнителя възложителят има
право да пристъпи към реализиране на настоящата ипотека.
С молба с нотариална
заверка на подписа, вписана на
02.09.2009г. под №3236, к.д.№ІІІ, лист№217/2009г. в АВ-СВ, „К.” ЕООД, чрез управителя Д.А., заявява
искане за заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариален акт
№192/2008г. поради отпадане на основанието за обезпечението.
На 04.05.2009г. е
подписан, вкл. от представители на страните по делото, Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството /Акт, обр.10/. Като
причина за спирането е посочена невъзможност да се продължи строителството от
страна на строителя. Отразени са изпълнени СМР: Бл.1- стоманобетонова
конструкция до кота + 13.35 и Бл.2 – стоманобетонова конструкция до кота 0.00.
Няма изпълнени СМР в отклонение от одобрения проект.
В о.с.з. на
27.09.2013г. представителят на молителя признава, че от страна на ответника има
изпълнени СМР на стойност 650 000 лева, които са надлежно осчетоводени.
От заключението на
приетата СТЕ на в.л.Л.Й. се установява, че към процесния договор за
строителство няма приложена количествено-стойностна сметка за отделните СМР,
нито отделни приемателно-предавателни протоколи /обр.19/ за приемане на
работата от възложителя. От приложения
Акт обр.10 е видно, че към 14.05.2009г. строежът на Бл.1 е
стоманобетонова конструкция до кота + 13.35, а на Бл.2 – стоманобетонова
конструкция до кота 0.00. От съставените актове по време на строителството
/съставени и подписани между ответника и подизпълнители/ и при извършения оглед
е видно, че строежът на Бл.1 е изпълнен до кота +23.35 /до покрив, без
асансьорно помещение/, а на Бл.2 до кота 0.00. От приложените по делото договор
от 21.09.2011г. между „Б.” ООД като възложител и „ВМГ Мениджмънт” ООД като
строител, както и подписаните от тях 6
броя Протоколи обр.19, се установяват общо изпълнени СМР на стойност
95 242.72 лева без ДДС или
114 291.26 лева с ДДС.
В момента на огледа
вещото лице констатира, че на обекта не се извършват СМР. Стойността на изпълненото строителство
/изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи/ на база договорите между
ответника и подизпълнители, както и съставените между тях актове по
строителството, след приспадане на определен от вещото лице отбив поради
установени некачествени работи /33 880 лева/, е общо 1 571 112.51
лева без ДДС или 1 885 335.10 лева.
От представените ГФО
и основното заключение на ССЕ се установява, че за периода 2008-2011г. преобладаващ дял в активите на
ответното дружество имат ДМА, а в пасивите с изключение на 2010г.-
краткосрочните задължения.
Изчислени са
показателите за ликвидност и автономност, като ликвидността е показател за
способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите, а
автономността – за финансовото състояние на фирмата, т.е. способността й да
посреща дълготрайните си задължения.
КОЛ е отношение
между КМА и краткосрочните задължения
/до 1год./ и показва способността на дружеството да погасява текущите си
задължения с всички краткотрайни активи /материални запаси, вземания, финансови
активи и парични средства/. При норматив на общата ликвидност 1.000, за периода
2006-2011г. всички показатели за
ликвидност са над оптималните стойности /с изключение на помощните КНЛ и КАЛ
към 31.12.2009г. и към 31.12.2011г./. КОЛ, който е определящ през целия период
е над 1-ца, като към 31.12.2011г. е 1.2214.
Коефициентът на
автономност като количествена характеристика на степента на финансова
независимост на дружеството от кредиторите, при норматив 0.33 за 2007г. през
целия изследван период 2006-2011г. е под
оптималните стойности, а към 31.12.2010г. и 31.12.2011г. е дори отрицателна
величина, т.е. дружеството е декапитализирано и значително задлъжняло.
Коефициентите на рентабилност към 31.12.2010г. и към 31.12.2011г. са отрицателни величини, дружеството отчита финансова загуба. Видно от второто допълнително заключение на
СИЕ към 31.12.2013г. КОЛ и КБЛ са също над оптималните стойности. Коефициентите
на автономност и финансова задлъжнялост са отрицателни величини, дружеството
продължава да е напълно декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
С оглед констатациите относно осчетоводяването
на платената от молителя на ответника по
процесния договор авансова сума в размер на 4 693 992.00 лева по
сметка 704 „Приходи за бъдещи периоди” , вещото дава алтернативен вариант на
коефициентите на ликвидност и задлъжнялост към 31.12.2013г., в който при съобразяване на
вземанията на молителя като краткосрочни на основание развален договор,
коефициентите на ликвидност към
31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г. са много под
оптималните стойности, а коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост
са отрицателни величини.
Ако коефициентите се
изчислят като се отчетат изпълнените от ответника СМР, т.е. от платения аванс
се приспадне стойността на СМР, изчислена от СТЕ, коефициентите на ликвидност
са значително под оптималните стойности. Коефициентите на финансова автономност
и задлъжнялост са отрицателни величини.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Между
страните е възникнало валидно търговско
правоотношение по договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/, който по своя характер се явява относителна търговска сделка по см. на чл.286,
ал.1 и ал.3 ТЗ във вр. с чл.1, ал.2 т.1 ТЗ. По силата на договора за изработка в
строителството от 04.06.2008г. ответникът в качеството му на изпълнител поема
задължението да извърши възложените от дружеството-молител СМР в договорения
срок /24 месеца от даване фронт на работа/. Безспорно е по делото, че
възложителят е изпълнил своето договорно задължение за плащане авансово на цялата договорена цена в размер на
2 400 000 евро с вкл.ДДС, като за сумата ответникът издава и
съответната фактура, която осчетоводява. Безспорно е също така, че на 09.06.2008г. е
даден фронт на работа, от който момент започва да тече срокът за изпълнение на
договорените СМР. Съгласно чл.4, ал.4-ал.9 от договора срокът за изпълнение на
строителството, т.е. получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация, изтича
на 09.06.2010г.
Безспорно
нито към 09.06.2010г., нито към настоящия момент има издадени Констативен
акт за определяне на годността за приемане на строежа /Акт,обр.15/ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация за
процесния строителен обект, т.е. налице е неизпълнение на задълженията на
ответника- изпълнител да построи и
предаде в завършен вид описаната сграда в сроковете по чл.4, ал.4-ал.9 от договора. При съвкупната преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено, че към 09.06.2010г. строежът е достигнал
степента на завършеност, посочена в съставения на 04.05.2009г. Акт за установяване състоянието на строежа
при спиране на строителството /Акт, обр.10/- Бл.1-
стоманобетонова конструкция до кота + 13.35 и Бл.2 – стоманобетонова
конструкция до кота 0.00. Частичното
изпълнение по договора се установява както от подписания и от представител на
молителя Акт, обр.10, така и от факта, че по молба по молба на „К.” ЕООД е
заличена договорната ипотека, учредена
с нотариален акт №192/2008г. поради отпадане на основанието за
обезпечението.
Независимо от
установеното частично изпълнение на договора, съдът намира, че към падежа е
налице значително неизпълнение по вина на изпълнителя, което обуславя правото на молителя в качеството му
на възложител да развали договора за
изработка на основание чл.87 ЗЗД. С изтичането на допълнително дадения
срок за изпълнение с писменото предизвестие, обективирано в нотариална покана,
получена от ответника на 16.11.2010г., т.е. считано от 21.11.2010г. договорът
между страните е развален. Договорът за строителство е с продължително
действие, поради което развалянето няма обратно действие, т.е. престираното до
момента на прекратяването на договорната връзка е престирано на правно
основание. Предвид изложеното и с оглед установеното частично изпълнение, съдът
намира, че в патримониума на възложителя е възникнало правото да претендира
възстановяване на авансово платената цена, но след приспадане на стойността на
изпълнените от изпълнителя СМР до развалянето на договора. С оглед заключението
на СТЕ съдът приема, че стойността на изпълнените до 21.11.2010г. СМР е 1 475 869.80 лева без ДДС. СМР на
стойност 95 242.72 лева без ДДС, изпълнени в периода 2011-2012г., след
развалянето на договора за изработка, не
представляват изпълнение на договора. Доколкото ответникът не е предявил
претенцията си за стойността на тези работи на плоскостта на неоснователното
обогатяване, като не е направил в срок възражение за прихващане, съдът не
следва да я обсъжда.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че молителят има валидно
възникнало и изискуемо вземане срещу ответника на основание чл.55, ал.1 ЗЗД в
размер на 2 435 790.20 лева без ДДС или 2 922 948.20 лева с
ДДС.
Основателна е и
претенцията за мораторни лихви върху неизплатената главница за периода от
21.11.2010г./изтичане на срока, даден с нотариалната покана/ до 16.05.2012г. /датата
на молбата/ в размер на сумата 604 660.55 лева.
Безспорно се
установява, че ответникът не е изпълнил точно и задължението си за внасяне
гаранция за качество по договора, дължима на основание чл.21, ал.2 от договора,
като е платил от дължими 470 000 евро /919 240.10 лева/ 674 970.05
лева. Останала е неизплатена сумата 244 270.05 лева, но с оглед
развалянето на договора между страните, съдът намира претенцията на молителя за
реално изпълнение на това договорно задължение за неоснователна.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на молителя срещу ответника съществува изискуемо парично задължение, породено от
разваляне на търговска сделка, в размер на 2 922 948.20 лева с ДДС главница и сумата 604 660.55 лева
мораторна лихва, т.е. молителят е активно легитимиран
по молбата по чл.625 от ТЗ. Ответникът
не твърди и не ангажира доказателства за плащане на процесната сума, като от 21.11.2010г.
е в забава за плащането на главницата.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно:
изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и
частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност
на търговеца, поради което под „спиране на плащанията” по см. на чл.608, ал.2
от ТЗ на база на легалното определение
на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ, вкл. вземания, произтичащи от
развалена търговска сделка. В настоящия
случай, ответникът не плаща изискуемо
парично вземане, произтичащо от развалянето на търговска
сделка с молителя /договор за изработка/, поради което на основание чл.608,
ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника.
В тежест
на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като това може да
стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си.
От представените
ГФО и заключението на СИЕ се установява влошено финансово и икономическо
състояние на молителя още към 31.12.2010г.
При анализа на финансовото и
икономическото състояние на дружеството се използват различни икономически и
финансови показатели. Водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да погасява паричните си задължения, са
показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
На
следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.
Водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се оцени способността на
дружеството да погасява задълженията си с всички КА. Независимо, че по данните
от годишните баланси на ответника, КОЛ е над оптималните стойности, т.е.
показва обективна възможност с
краткотрайните активи да се поемат краткосрочните задължения, съдът намира, че
следва да се изчисли алтернативен вариант на КОЛ при отчитане на вземането на
молителя, установено по-горе, изискуемо към 21.11.2010г. Като взе предвид, че
не е осчетоводено това изискуемо задължение
в Баланса към 31.12.2010г., съдът намира, че този баланс не отразява реалното финансово състояние на
дружеството. При отчитане на вземанията на молителя като краткосрочни
задължения коефициентите на ликвидност, както и помощните
коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост са значително под
оптималните стойности.
Въз основа на
коефициента на обща ликвидност на молителя, който е под 1 /единица/ за последните четири години
/2010-2013г./, т.е. краткосрочните
задължения са по-голям размер от КА,
които в конкретния случай в по-голяма си част са краткосрочни вземания,
както и въз основа на допълнителните коефициенти /на финансова автономност,
задлъжнялост и рентабилност/ съдът
приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ.
Коефициентът на финансова автономност сочи,
че молителят не е в състояние да посрещне и дългосрочните си задължения, тъй
като последните четири години дружеството е напълно
декапитализирано и отчита финансови загуби.
На база доказателствата
по делото, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
С оглед установеното трайно влошено
финансово-икономическо състояние на ответното дружество, постоянно
реализираните финансови загуби след 2010г., постоянно намаляващи приходи от
дейността /към 31.12.2013г. 1 хил.лв, а към 31.05.2014г.- 0.00 лева/,
тенденцията на влошаващи се показатели на рентабилност, които показват
неспособността на дружеството да реализиран печалба, съдът намира, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността,
поради което е налице основание за постановяване на решение
по чл.630, ал.2 ТЗ. Следва да се отчете, че през 2013г. дружеството почти не
развива търговска дейност /приходи от оперативна дейност – 1 хил. лева и
разходи за оперативна дейност - 7 хил.лв. /външни услуги/, като това състояние
продължава и през 2014г. /до 31.05.2014г. приходите са 0.00 лева, а разходите-
2 хил.лв./.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630, ал.2 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо за
начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.12.2010г., когато е налице както изискуемо
парично задължение от посочените по-горе, така
невъзможност на длъжника да поеме плащанията си поради
влошено финансово-икономическо състояние.
Водим
от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.**
ап.* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2010г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.*,
ап.2.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.1, ап.2.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.1, ап.2.
ЛИШАВА „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.*/,
ап.*. от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА И ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор на имуществото на „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.*,
ап.*.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Б.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Б.” №**,
ет.1, ап.2 С.Г.Л.,***9 като определя месечно
възнаграждение в размер на 1 000.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Б.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.1, ап.2 за 17.10.2014г. от 16.00 часа в Съдебна
палата, гр. С., бул. „В.” №*, СГС, 7 зала.
ОСЪЖДА „Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.”Б.” №**, ет.*,
ап.2 да плати на „К.” ЕООД, *** сумата 4 150.00 лева разноски по делото
/държавна такса, депозит за вещо лице и адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: