Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………..2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, ІV касационен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Светлана Стоянова и
в присъствието на прокурора от ВОП Александър
Атанасов , като разгледа докладваното от съдията-докладчик Веселина Чолакова
касационно адм. дело № 1031 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по жалба на Областен отдел на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“-Варна, чрез старши експерт с юридическо
образование против Решение № 420/07.03.2019 г. постановено по н.а.х.д. № 420/2019 г. по описа на ВРС, с
което е отменено НП № 23-0000754/11.10.2018
г. издадено от началника на Областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“- гр.Варна, с което
на „Манюши“ ЕООД на основание чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.7б,ал.1,изр.1
от с.з. Счита, че решението е постановено в противоречие със закона, което е
касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК приложим на основание чл.63,ал.1
от ЗАНН. Счита, че описанието на нарушението е достатъчно ясно и нарушителят
може да разбере конкретното обвинение. Сочи на колизия между санкционната норма
и тази установяваща задължението, като счита, че тази непрецизност в
законодателството не може да влече избягване от отговорност. Счита, че с
наложеното наказание се постигат целите на наказването. Моли да се отмени
решението на ВРС и да се потвърди наказателното постановление. В с. з.
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – „Манюши“ ЕООД оспорва жалбата в
представен писмен отговор. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Сочи
се, че санкционната норма ангажира отговорността за допустителство, но в АУАН и
НП не се съдържат такива факти. Моли
съда да остави в сила въззивното решение, което намира за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
също дава заключение, че решението на ВРС следва да се остави в сила поради
отсъствието на основания за отмяната му.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на
чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.
210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания
и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за основателна.
Отмененото от районния съд наказателно постановление е
издадено срещу „Манюши“ ЕООД за точа , че като лицензиран превозвач
извършващ обществен превоз на товари на
територията на Република България, с влекар марка „Волво“, с рег.№ ****, с водач П. И. С. е извършил на 23.11.2017 г.
обществен превоз, без водачът да притежава карта за квалификация за категория „С“,
издадена по реда на наредбата по чл.7б,ал.5 от ЗАвтПр, като в периода от
21.11.2017 г. до 11.02.2018 г. водачът е нямал издадена валидна карта.
Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на
основание чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр за нарушение на чл.7б,ал.1,изр.1 от
с.з. Въззивният съд е приел, че НП
е издадено от компетентен орган и в установените давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
както и нарушените санкционни норми. Не е налице съществено процесуално
нарушение, липсата на мотиви в НП относно приложението на чл.28 от ЗАНН. За да
отмени наказателното постановление е приел, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на
деянието в санкционната разпоредба на мл.96г,ал.1,предл. 2 е за допустителство,
но в АУАН и НП не се съдържат факти за това деяние . Счита, че няма яснота дали
дружеството е санкционирано за това , че е извършило превоз в нарушение на
законовите изисквания или е допуснало извършването на такъв превоз.
Решението
на ВРС е неправилно. Постановено е в противоречие на материалния закон.
ВРС е изяснил правилно фактическата обстановка, при
спазване на процесуалните изисквания. Фактът , че на 23.11.2017 г. е извършен
обществен превоз на товари на територията на РБ, за сметка на превозвача
„Манюши“ ЕООД ,с влекач, марка „Волво“ без водачът на ППС да притежава карта за
квалификация за категория „С“ .
Изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на основните предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение и нарушител. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Посочени са всички необходими
обективни фактически елементи от състава на посоченото нарушение – както като
словесно/текстово описание, така и като цифрова квалификация. В случая
"Манюши" ЕООД, в качеството му на лицензиран превозвач, е
санкциониран за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7б, ал. 1,
изр.1 от ЗАвПр да осъществява
превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация
на водача определена с Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба
№41/04.08.2008г. на МТ: „Водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача.“На основание §4 от ПЗР от цитираната наредба, същата е издадена в
изпълнение на чл.7б ал.5 от ЗАвПр.
Разпоредбата на чл.7б ал.1 от ЗАвПр гласи: „Лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача
със срок на валидност 5 години.“, според ал.2: „Карта за квалификация на водач се
издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация
или периодично обучение“.
В случая, осъществяваният превоз е обществен по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗАвПр и за управлението на превозното средство, с което е осъществен, се изисква свидетелство за управление от
категория „С“. Наказанието е наложено на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтПр, според чиято разпоредба: „Който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“. Санкционната разпоредба е приложена правилно, тъй като се касае за
нарушение, извършено от превозвач, който е допуснал извършването на обществен
превоз на товари от водач без необходимата квалификация. Действително в
описанието на нарушението в АУАН е НП е посочено „ е извършило обществен превоз
на товари“, но това описание следва от съдържанието на чл.7б ал.1 от ЗАвПр,
която норма въвежда забраната , която дружеството е нарушило. Нарушението е
описано в степен , която е достатъчна санкционираното лице да разбере
конкретното обвинение. Правото му на защита не е било нарушението. Не са
ангажирани доказателства, че водачът на МПС е имал валидна карта за квалификация
за категория „С“, към датата на извършване на обществения превоз- 23.11.2017 г.
В решението на районния съд е застъпено и
становище относно неприложимостта в конкретния казус на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН . Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд
и в тази насока.
Като е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да
се потвърди наказателното постановление.
Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2
предл. второ, във вр. с чл.222,ал.1 от АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 420/07.03.2019 г.
постановено по н.а.х.д. № 420/2019 г.
по описа на ВРС, с което е отменено НП №
23-0000754/11.10.2018 г. издадено от началника на Областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“- гр.Варна, с
което на „Манюши“ ЕООД на основание чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за
нарушение на чл.7б,ал.1,изр.1 от с.з. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000754/11.10.2018 г. издадено от
началника на Областен отдел на ИА
„Автомобилна администрация“- гр.Варна, с което на „Манюши“ ЕООД на
основание чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.7б,ал.1,изр.1
от с.з.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/