Решение по дело №1765/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер………………….       Година 2021                                            град Варна

 

 

Варненският административен съд                                           

Девети касационен състав

на четиринадесети октомври             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния съсатав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

Мария Даскалова

 

секретар Анна Димитрова

прокурор А. Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.А.Н.Д. №1765 по описа на съда за 2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,ал.1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от  Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител Д.О. , срещу Решение № 260716/05.07.2021г. по НАХД № 698/2021г. на Районен съд–Варна, с което се ОТМЕНЯ  НП № 03-012000/26.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „В.с.к.” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева  за нарушение на т.3.1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР /обн. ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г./ във връзка с чл. 275, ал.1 от КТ.

Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че районният съд неправилно е приел, че липсва нарушение, предвид факта на настъпването на трудовата злополука с работника при извършване на работата, който факт доказвал неизпълнение на задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че доколкото нарушената разпоредба е изрично посочена в Наредба №2/2004г., именно за работодателя е отговорността при бездействие за предприемане на мерки за обезопасяване на работното място – в случая откосите на изкопа. Намира, че нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си. На изложените основания моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди НП. В съдебно заседание представител не се явява.

Ответникът по касационната жалба – „В.с.к.“ ООД не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли  да се потвърди въззивното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „В.с.к.“ ООД, против горепосоченото НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 21.01.2020 г. служители при ДИТ – Варна, извършили проверка по повод съобщение за трудова злополука на строителен обект в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, в имот с идентификатор 10135.2569.185. В хода на проверката било установено, че на обекта е изпълнен изкоп с вертикални откоси с височина по-голяма от допустимата за изпълнение на неукрепени изкопи, без да е извършено укрепване от ниво терен, с което се излага на риск от затрупване на земна маса живота и здравето на работниците. Приели, че поради това е настъпил трудов инцидент с работника Д.А.М. на длъжност „общ работник-строителство на сгради“.

При така установените факти, св. М. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на т.3.1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Въз основа на констатациите в АУАН било издадено обжалваното НП, в което АНО изцяло възприел фактическите констатации и правната квалификация на нарушението и на основание чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 от КТ наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 2500лв.  

Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, като правото на защита на жалбоподателя е било реализирано с подаване на въззивната жалба.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, ВРС е приел, че в хода на административното производство не са били събрани доказателства кое лице е строител и възложител на обекта, предвид специалните конкретни изисквания, въведени с Наредба №2/2004г., касаещи задължените лица – възложител, координатор по безопасност и строител. Отделно от горното въззивният съд приел, че описаното нарушение е непълно, тъй като АНО не е посочил каква е допустимата височина за изпълнение на неукрепени откоси и дори не е посочил височината на установените откоси.

Касационният състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за несъставомерност на нарушението.

От една страна касаторът не е събрал доказателства "В.с.к." ООД да е строител или възложител на обекта, където се е случила трудовата злополука, по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №2/2004 г. във вр. с чл. 163, ал.1 от ЗУТ. В НП е посочено, че дружеството е наказано в качеството на работодател, но в Наредба №2/2004г. задължения за работодателя не са предвидени, а субектите на задължения са други – строител, възложител, координатор по безопасност. Т.е. за да бъде ангажирана отговорността на определено лице по чл. 413, ал.2 от КТ за нарушаване разпоредбите на цитираната наредба не е достатъчно единствено и само привлечения към отговорност да има качеството на работодател, а трябва да притежава и някое от качествата посочени по-горе. В конкретния случай факти в горната насока не са изложени в НП, което обуславя липсата на задължение по т. 3.1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. за ответника по касация. Мотивите на ВРС в тази насока са подробни и съобразени с приложимите норми и се споделят изцяло от касационната инстанция.

От друга страна, с обжалваното НП дружеството е санкционирано за нарушение на т.3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2/2004г., която предвижда, че изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена. Посочената като нарушена норма не посочва задължение на конкретно лице, а представлява общо изискване при извършване на изкопни работи, което предпоставя необходимостта от посочването на друга норма, регламентираща поведение на конкретен адресат -  строител възложител, координатор. Нито в АУАН, нито в НП е посочено конкретно действие, въздигнато от закона като административно нарушение, извършено от санкционираното дружество работодател. Вярно е, че в АУАН и НП като нарушена е посочена и нормата на чл. 275, ал.1 от КТ, но тази норма също е обща и вменява общо задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. В случая нито в АУАН, нито в НП се съдържат факти свързани с това какво е следвало да бъде дължимото поведение на работодателя, какво е следвало да направи или да не направи и как е следвало да осигури здравословните и безопасни условия на труд. Посочената като нарушена точка от Наредба №2/2004г. не дава яснота как е следвало да бъде извършено укрепването от ниво терен при установена височина на откоса и конкретно кои от законово регламентираните мерки за осигуряване на безопасност при изкопни работи е следвало, а не са били предприети от работодателя. Допуснато е нарушение на чл. 42, т. 4 и т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на НП. Порокът - неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация на извършеното е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита на посочения извършител. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или коригира. При тази фактическа установеност, правилни са изводите на районния съд за неоснователно ангажиране на отговорността на дружеството на соченото в НП основание.  

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно, на основание чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260716/05.07.2021г. по НАХД № 698/2021г. на Районен съд–Варна.

 

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.