РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Карлово, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200570 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000995 /19.11.2024 година на
Началника на сектор Охранителна полиция при РУ на МВР Карлово на А. А.
А., с ЕГН **********, от с. Р., ул. И.В. №*, на основание чл. 183 ал.4 т. 6 от
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Не претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Началника на сектор Охранителна
полиция при РУ на МВР Карлово, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя В. Р., свидетеля по акта С. М., ангажирания от
жалбоподателя свидетел А. Н. и приложените и приети писмени такива –
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед №
8121К-14578/31.12.2019г., Заповед № 8121К-14581/31.12.2019г., Заповед №
317з-11675//31.12.2021г., АУАН, съдът намира за установено следното:
На 14.10.2024 г., служителите на РУ на МВР Карлово Р. и М.,
изпълнявали служебни задължения по безопасност на движението по
пътищата. Около 17.45ч. в о. К. на път II-64 км. 0+900м спрели за проверка
движещ се в посока юг север лек автомобил Форд Транзит с рег.№ ** **** **,
управляван от жалбоподателя. Причината за спиране на автомобила била, че
полицейските служители забелязали как докато управлява автомобила
жалбоподателят държи мобилен телефон в ръка високо над предното табло на
автомобила, както и че е без поставен обезопасителен колан.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител Р., овластен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. №
******/14.10.2024г. за това, че на 14. 10.2024 г. в 17:45 часа на път II-64 км.
0+900м с посока на движение от юг към север управлява лек автомобил Форд
Транзит с рег.№ ** **** **, чужда собственост, като при управление на МПС
използва мобилен телефон без устройство позволяващо ръцете да са свободни
– нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Съставили и АУАН за управлението без
поставен обезопасителен колан. Нарушителят не е направил възражения при
съставяне на АУАН. Такива не е представил и по реда и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН.
Възоснова на съставения АУАН на 19.11.2024г. компетентният орган,
Началникът на сектор Охранителна полиция при РУ на МВР Карлово е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
2
законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от
ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН,
издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни
лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му, налице е точно посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложеното административно
наказание. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване
на изложеното в тях.
Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 104А от ЗДвП. Същият
оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде
опроверган от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него
не се опровергава, а се потвърждава от гласните доказателства по делото.
Действително свидетелят Р. установява само съставянето на акта, като
потвърждава констатациите по същия, доколкото предвид спецификата на
служебните си задължения, свързани с голям брой проверки, не си спомня
детайлно случая. От друга страна свидетелят М. е категоричен, че е забелязал,
как жалбоподателят при движение на превозното средство използва телефон,
държейки го в ръка високо над предното табло на автомобила. Не си спомня
дисплеят излъчвал ли е светлина. Обстоятелството, че в ръката на А.
действително е имало мобилен телефон потвърждава и свидетелката Н., която
заявява, че телефонът на жалбоподателя, който бил върху таблото на
автомобила паднал на земята, той се навел, за да го вземе и в този момент
били спрени от полицейските служители. Тъй като телефонът му бил в ръката,
полицаите му казали, че говори, но той не провеждал разговор. Съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетелката Н.. Същата е в близки,
приятелски отношения с жалбоподателя, поради което показанията й не са
такива с липса на интерес от изхода на делото. Същите са лишени и от логика,
тъй като в случай, че жалбоподателят е бил спрян за проверка по начина, който
тя твърди, веднага след като се навел да вземе телефона и той бил в ръката му,
то полицейските служители не биха могли да възприемат това обстоятелство
преди да подадат сигнал за спиране. На следващо място акцентира, че
3
жалбоподателят не разговарял по телефона, а полицаите твърдели при
проверката, че говорел по него, при все, че никой от свидетелите не заявява
пред съда твърдения за ползване на устройството по посочения начин. Поради
което съдът счита показанията на свидетелката за опит да оневини
поведението на жалбоподателя.
Поради изложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано,
че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
използвайки мобилен телефон без устройство, позволяващо използване на
телефон без участие на ръцете му в нарушение на разпоредбата на чл.104А от
ЗДвП.
Неоснователно се възразява от защитата, че деянието е несъставомерно,
тъй като жалбоподателят не използвал телефона, за да разговаря с него.
Граматическото тълкуване на волята на законодателя, чрез използване на
глагола “ползва”, а не “говори” е указание, че забраната по чл.104А ЗДвП е
по-обща. Забранено е не само говореното по мобилен телефон. Забранено е
ползването на телефона. Редакцията на цялото изречение “без участие на
ръцете” също е указание, че редакцията на нормата има предвид, каквото и да
било ползване на телефона чрез ръце – държане, поглеждане, преместване и
всички други хипотези, при които ръцете на водача са заети чрез мобилен
телефон. Смисълът на забраната е ръцете на водача на автомобила да са
свободни при управлението, а не да са заети с държането на предмети, или
поглеждането към предмети. В този смисъл, възражението, че не е провеждан
разговор по мобилен телефон, е ирелавантно към състава на нарушението по
чл.104А ЗДвП. Еднакво съставомерно за същото е ползването на телефона по
всякакъв начин – ако лицето го държи в ръката си или извършва всякакви
други операции с него, тъй като това ангажира както вниманието, така и
ръцете на водача на автомобила по време на управлението, още повече в
хипотеза при навеждане, за да бъде вдигнато устройството от пода на
автомобила.
Деянието не е маловажно, а е със степен на обществена опасност
типична за вида си, а и жалбоподателят е водач, многократно санкциониран за
нарушения на ЗДвП.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма на чл. 183 ал.
4 т. 6 от ЗДвП, съгласно която се наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва
4
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. Наложеното наказание е във фиксирания размер от 50лв. Правилно е
определен броя на отнетите контролни точки.
В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се дължат, а и не
се претендират.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0281-
000995/19.11.2024 година на Началника на сектор Охранителна полиция при
РУ на МВР Карлово, с което на А. А. А., с ЕГН ********** от с. Р., ул. И.В.
№*, на основание чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104А от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
КБ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5