Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .…… / … .01.2020
г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер 15147 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 29.05.2018 г., постановено по гр.д.
№ 30481/2017 г. на
СРС, 35
състав, е отхвърлен предявения от К.Д.Ц. срещу Пловдивски районен съд,
Пловдивски окръжен съд, Пловдиски апелативен съд, и Върховен касационен съд,
иск с правно основане чл. 2 б от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от
21.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като е осъден ищеца да
заплати на Върховния касационен съд, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на Софийска районна прокуратура, на основание чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К.Д.Ц. като неправилно. Оплакванията
се отнасят първо, до липсата на мотиви поради неизлагане на правни изводи и аргументи,
правещи го необосновано. Второ, излагат се доводи за необсъждане от
първоинстанционния съд на значими за спора факти при разглеждане на делото пред
всеки от съдилищата, посочени като ответници по иска, и на допуснати от
съдилищата-ответници, особено Пловдивски районен съд /ПРС/ и Пловдивски окръжен
съд /ПОС/, нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в неправилно приета родовата
подсъдност, неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните
от ПРС, което обезсмислило всички извършвани от този съд процесуални действия в
продължение на 1 година, 6 месеца и 4 дни, и наложило въззивния ПОС да събере
наново доказателства, също и допусната в решението на ПРС очевидна фактическа
грешка също удължило процеса, за липса на дисциплина при водене на процеса от
страна на ПОС поради проведени голям брой съдебни заседания /11 бр./ и
продължителност от 1 година и 8 месеца на делото пред тази въззивна инстанция,
в резултат на което ПОС едва в крайния
си съдебен акт по гр.д. № 2394/2012 г. констатирал, че не е компетентен да се
произнесе по същество, обезсилил решението на ПРС и изпрати делото по
компетентност на същия съд - на едноличен съдебен състав, с което допълнително
се е удължи общото съдопроизводство пред ПОС на 2 години 3 месена и 2 дни
/периодът включващ и двете дела пред ПОС/. Намира, че производството пред Пловдивския
апелативен съд /ПАС/, продължило 1 година, 3 месеца и 25 дни / от постановяването
на последното решение на ПОС до образуване на дело във Върховния касационен съд
/ВКС/ на 23.02.2016 г./ също допринасяло за прекомерност на общото производство,
особено предвид факта, че е било допуснато
нередовно призоваване на страните, делото не било изпращано в продължение на
месеци към ВКС поради твърдяна нередовност на отговора на ответника, която не
била отстранена и при изпращане на делото във ВКС, а съдопроизводството пред ВКС
удължило общата продължителност на делото с още 27 дни, с което
продължителността станала общо 5 години, 6 месена и 25 дни, като отговорността
на касационната инстанция е свързана с неделимостта на съдебната система и
поради участието на тази инстанция в конкретния съдебен процес, и доколкото процесуалните
действия на отделните съдебни инстанции не можело да се разглеждат изолирано,
защото се осъществяват от един орган на властта - съда и посочените ответници
носели солидарна отговорност за вредоносния резултат - прекомерна
продължителност на разглеждане на делото. Оплаква се, на трето място, че
първоинстанционнитя съд не е обсъдил причинените на ищеца неимуществени вреди,
а само ги е описал, което също водело до порочност на решението. Моли да се
отмени обжалваното решение и искът му да бъде уважен като се осъдят посочените
ответници солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 6000лв. със законната
лихва, считано от 21.03.2016 г./датата на крайния акт на ВКС/ до плащането.
Въззиваемите
страни – ответници ПОС, ПАС и ВКС, оспорва жалбата поотделно с писмени
отговори.
С
отговора на ПОС се сочи, че обжалваното решение е мотивирано и обосновано, обсъдени
са били с него етапите на спорното производство и съответно изложени подробни
мотиви за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Оспорва се продължителността
на производството пред ПОС да се дължи на причини, които да водят до ангажиране
отговорността на този съд за забавяне на производството, предвид фактическата и
правна сложност на спора, необходимостта от събиране на нови доказателства,
насрочване на съдебните заседания в разумни срокове, предприемани от страна на съдиите докладчици на необходими и навременни
процесуални действия според закона и исканията на страните, спазване на
процесуалните срокове при постановяване на съдебните решения, възможността
преценката за допустимост на първоинстанционното решение да се прави едва с
решението на въззивната инстанция. Оспорва се свидетелските показания да
установяват твърдените от ищеца претърпяни от него неимуществени вреди - притеснение,
негативни емоции, стрес, нервно разстройство, безсъние и главоболие, като и
причинната им връзка с воденото дело пред ПОС. Моли жалбата да се остави без
уважение и се потвърди решението.
С отговора на ПАС се сочи, че обжалваното решение е правилно
и обосновано, постановено в пълно съответствие с установеното по делото от
фактическа страна и при правилно приложение на материалния закон. Оспорва се
продължителността на производството пред ПАС да надхвърля разумните
граници-същото продължило 2 месеца и 27 дни от постъпване на делото в ПАС до постановяване
на решението, като необходимостта от провеждане на две съдебни заседания
възникнала от нередовно призоваване на двама от ответниците. Намира
оплакванията на въззивника за нарушения при администриране на подадената
касационна жалба за необосновани, предвид необходимостта от отстраняване
нередовностти както на подадената от него самия касационна жалба, така и на
подаден от ответника Г.Ц. отговор, също и уведомяване на ответниците по жалбата
за нея, при спазване изискването за правилно приложение на чл.40, ал.2 и чл.41 от ГПК, а неостраняване на нередовността на отговора на Г.Ц. не опорочавало
действията на съда, но съдът при администриране на касационната жалба и
отговора не можел да предприема следващи процесуални действия съда преди
изтичането на посочените срокове до страните, иначе се нарушавало правото на
защита на страните в процеса. Моли да се
потвърди обжалваното решение.
С отговора на ВКС се сочи, че обжалваното решение е
правилно и обосновано, в съответствие с материалния закон. Оспорва кратката
продължителност на производството пред ВКС от 1 месец да обуславя отговорност
на касационната инстанция по иска. Оспорва да е налице причинна връзка между поведението
на съда и твърдените от ищеца лични негативни преживявания, като последните и
не били доказани в процеса, доколкото счита показанията на свидетеля В.К.за
предубедени с оглед изградените приятелски отношения с ищеца, оспорва заявения
размер на обезщетението като несправедлив. Моли да се потвърди обжалваното
решение, претендира разноски за защита от юрисконсулт по чл.78, ал.8 от ГПК.
Ответникът
ПРС, също и контролиращата страна Прокуратура на РБългария /ПРБ/, не са дали
писмен отговор по жалбата в срока по чл.263 от ГПК. В откритото съдебно
заседание пред въззивния съд прокурор от СГП оспорва жалбата като
неоснователна.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с
исковата молба претенция. В мотивите на обжалвания съдебен акт са
изложени фактически и правни изводи, формирани въз основа на преценка движение
на делото при различните съдилища-ответници, за неоснователност и недоказаност
на иска за обезщетение. Така изложените мотиви на атакуваното решение са ясни и
последователни, както и са съответни на постановения диспозитив. Според
трайната съдебна практика в решения на ВКС по правилното приложение на процесуалния
закон, дори и в мотивите на съдебния акт да не са обсъдени всички подробно
изложени доводи и възражения на страните, съответно и всички събрани по делото
доказателства, такава непълнота не води до нищожност на решението, а до
неговата необоснованост. Налице са в случая достатъчно мотиви, от които да се
проследи как е формирана решаващата воля на първоинстанционния съд по неоснователност
на иска. Недостатъците на мотивите поради тяхната непълнота, въззивният съд, в
съответствие със съдебната практика, намира, че не води и до неговата
недопустимост или нищожност. Съгласието или не съгласието на страната с
изложените мотиви също не е равнозначно на липса на мотиви. Решението би било
нищожно само при пълна неразбираемост на мотивите, каквато несъмнено в случая
не е налице (ср. решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., г. к.,
І г. о. на ВКС).
Ищецът
К.Д.Ц. твърди с исковата молба, че производството по подадена от него искова
молба срещу Г.А.Ц.пред ПРС на 25.08.2010 г., по която е образувано гр.д.№ ******0
г., е продължило до приключване с окончателен акт на ВКС на 21.03.2016 г. общо
за 5 години 6 месеца и 25 дни, с което е нарушено правото му делото да се
разгледа в разумен сро, в резултат на което за него е възникнало правото на
обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ, вр. чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС, тъй като министърът
на правосъдието с уведомление до него от 22.08.2016 г. е отхвърли искането му по реда на чл.60а от
ЗВС за обезщетение. Намира за прекомерната общата продължителност на съдебното
производство пред ПРС, ПОС, ПАС и ВКС, която продължителност му е причинила
притеснения, негативни емоции, трайна психологическа травма, получавал по време
на процеса периодично нервно разстройъство, безсъние, получил и главоболие в следствие
на причинения му стрес.за обезщетяване на така причинените му вреди от бавно
правосъдие и психическа травма моли да се осъдят солидарно ответниците ПРС, ПОС,
ПАС и ВКС, които съдилища са разглеждали иска му, респ. жалбите срещу актове на
предишни инстнанции по делото, сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от
21.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците
оспорват иска поотделно в сроковете по чл. 131 от ГПК с писмени отговори. ПРС
оспорва иска с възраженията, че висящността на производството пред този съд от
1 година и 6 месеца не е продължително предвид вида на спора, необходимостта от
отстраняване нередовност на исковата молба, събиране на доказателства, вкл. и
съдебно-почеркова експретиза, че не били допуснати нарушения на процесуалните
срокове, при съобразяване и на период на съдебна ваканация, че резултатът от обжалване решението на ПРС по
делото не обуславял отговорност на ПРС за вреди по предявения иск. ПРС, ПОС,
ПАС и ВКС оспорват иска с доводи като тези, изложени по-горе с отговорите им на
въззивната жалба.
Представителят на контролиращата страна
пред първоинстанционния съд -прокурор от СРП, изразява становище за
неоснователност на иска.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
За да отхвърли предявеният иск, първоинстанциноният
съд е приел, че разглеждането на гр.д.№ 12611/2010 г. пред ПРС не
надхвъряло рамките на разумния срок, тъй като не се констатират забавяния в
разглеждане на делото от страна на съда, нито причини за санкциониране на
вещото лице, че разглеждане на делото пред ПОС като въззивна инстанция също не
сочи на надхвърляне на разумния срок и по двете дела пред ПОС - по гр. д. №
1579/2012г. и по гр. д. № 2394/2012г. като
по второто, образувано след процедура пред ПРС по чл.247 от ГПК, също нямало
неоправдано забавяне по причина на съда, тъй като нямало основание да се санкционира
заболяла страна, че доказателствените искания на страните за СГЕ, допълнителна
и повторна СГЕ са били направени своевременно и неуважаването им би могло да
доведе до неправилност на постановения съдебен акт, а постановяване на
въззивното решение след проведени 11 съдебни заседания вместо направо да се обезсили
първоинстанционното решение, не водело до извод за забава на съда, тъй като
касаело преценка за правилност на съдебния акт, а и въз основа на събраните в
тоза въззивно производство доказателства е било постановено последващо решение
на ПОС, счел е още, че няма никакво забавяне при производствата пред ПАС и ВКС,
че делото по иск за прогласяване нищожността на саморъчни завещание се отличавало
с известна фактическата и правна сложност, с не малък в случая доказателствен материал,
като са били назначавани СГЕ, допълнителна и повторна СГЕ, довело до краен
извод, че не се констатира никакво забавяне, навеждащо на извод за нарушаване
на правото на страните за разглеждане на делото в разумен срок.
Въззивният съд, при преценка на доводите и възраженията
на страните, и на същия доказателствен материал, като този, събран при
първоинстанционното разглеждане на делото, като съобрази и оплакванията по
въззивната жалба, и становищата по отговорите на тази жалба, очертаващи обхвата
на въззивната проверка за правилност относно фактите, намира, че искът е
неоснователен, по мотивите, изложени от първоинстанционния съд по този иск, към
които мотиви препраща на основание чл.272 от ГПК, без да ги приповтаря, като ги
приема като свои, с изключение на частта, че едно от съдебните заседание пред
ПОС по гр.д.№ 2394/2012 г. е било отложено поради заболяване на ищеца, за което
страната не можело да бъде санкционирана. Проверката на книжата по това дело
пред ПОС сочи, че ищецът е присъствал лично/заедно с упълномощения от нето адв.И./
в
9 от проведените по това дело пред ПОС 10 открити съдебни заседания,
като нито едно от тези съдебни заседания не е било отложено по причина
заболяване на ищеца.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
ЕКЗПЧОС и приложимия български закон ЗОДОВ, не дават легална
дефиниция на понятието "разумен срок" при разглеждане на едно
производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно
конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат
предвид и заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии : общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. Разумността на срока според съдебната практика се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване
и правилно провеждане на съдебното производство по иска. Така, за ангажиране
отговорността на ответниците за вреди по иск при настоящата квалификация, е
необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки - че
е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тези
вреди са в причинна връзка с поведението на ответниците, изразяващо се в
нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно
чл. 6, параграф 1 от Конвенцията.
Допустимостта на предявения иск, предмет на разглеждане
по настоящето дело, е проведена процедура по реда на гл.ІІІа от ЗСВ и отказа на
министра на правосъдието да определи обезщетение в полза на ищеца, съгласно
чл.8, ал.2 от ЗСВ. Изготвеният в тази административна процедура констативен акт
на ИВСС, с който се приема, че е нарушено правото на К.Ц. на разглеждане в
разумен срок на иска предмет на гр.д.№ 12611/2010 г. на ПРС, не обвързва съда, който
разглежда иска за обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ. Обратното би означавало, че в настощето
исково производство изобщо не следва да се събират доказателства, обуславящи
предпоставката "разумен срок" , а и актът на ИВСС и отказът на
министъра на правосъдието, не подлежат на контрол по реда на АПК според
практиката на ВАС, доколкото същите са само предпоставка за допустимост на иска
за обезщетение пред гражданския съд по чл.2б от ЗОДОВ / така напр. определение
№ 9848 от 24.07.2017 г. по адм. д. № 6582/2017 г., VІ отд. на ВАС/.
В конкретния случай, предмет на разглеждане по гр.д.№ 12611/2010 г. на ПРС е иск за прогласяване
нищожост на завещание от 1998 г. като несъставено от сочения за негов автор
завещател К.Д.Ц. /имената на завещателя съвпадат с тези на ищеца, негов внук/.
Установява се, че всички процесуални действия на съда при
разглеждане на иска пред ПРС, ПОС, ПАС и ВКС, са били осъществявани в кратки и
разумни срокове, и при спазване на предвидени в ГПК процесуални срокове, произнасянето
с крайния съдебен акт е било в рамките на предвидените в ГПК срокове. Конкретния
правен спор се отличава с фактическа и правна сложност, за решаване на спора е
било необходимо използване на специални знания, каквито съда няма-
съдебно-графологическа експертиза, което обективно също води до по-дълъг от
нормален съдебен процес, факкът, че завещателят е починал много преди
образуване на делото, е довело до затруднения при събиране на допуснати по
делото доказателства и при събиране на доказателствен материла за сравнителен
такъв по ангажираните по делото съдебно графологически експертизи, починала е
ответницата в производството пред ПРС. Не
са налице дълги интервали между заседанията при разглеждане на делото както
пред ПРС, така и пред ПОС и ПАС. Заседания по делото пред тези съдебни
инстанции са насрочвани през кратки периоди- около 1 до 1,5 месец, а при
по-дълги периоди /около 2 месеца/ е когато има съвпадане с период на съдебна
ваканция съгласно ЗСВ.
Обстоятелството, че с решението по гр.д.№ 2394/2012 г. на
ПОС като въззивна инстанция е било прогласено за недопустимо
първоинстанционното решение по гр.д.№ 2611/2010 г. на ПРС поради нарушение на
родовата подсъдност, след проведени съответно 6 открити съебни заседания ред
ПРС и 10 такива пред ПОС като въззивна инстанция, не сочи на неразумен срок на
производството на делото пред всяка от тези две съдебни инстанции, по
изложените по-горе съображения по извършваните процесуални действия по събиране
на доказателства, също и от необходимостта да се отстраняват нередовност на
исковата молба, също и на въззивната жалба на ищеца, както и събиране на
сравнителен почерков материал за изготвяне на СГЕ.
Действително, разрешаването на процесуалния въпрос кой е
бил родово компетентния съд по иска, както и разпределението на
доказателствената тежест, е направено едва от въззивния съд, но производството
пред ПОС като първа инстанция по гр.д.№ 2090/2014 г. е приключило до
постановяване на решението за 3 месеца и 24 дни при проведено 1 открито съдебно
заседание, т.е. в изключително кратък срок, тъй като вече по делото са били
събрани допуснатите доказателства. Въззивното производство пред ПАС е
приключило от образуване на делото пред този съд до постановяване на решението
за 3 месеца и 3 дни, също в изключително кратки срокове, въпреки проведените 2
открити съдебни заседания-призоваването на двама от ответниците при неспазване
на срока по чл.56, ал.3 от ГПК е било компенсирано с насрочване на второто
открито съдебно заседание в кратък срок от 1 месец. При администрирането на подаденната от ищеца
касационна жалба срещу въззивното решение на ПАС също не се установяват
неоправдани забавяния от страна на съдията-докладчик по делото пред ПАС. Както
спрямо касационната жалба, така и прямо отговора на касационната жалба се
прилагат изискванията за редовност по чл.284 от ГПК. За надлежното
администриране на касационната жалба на ищеца К.Ц. е било необходимо да се
дадат указания на насрещната страна по нея-ответника Г.Ц., да отстрани
нередовност на отговора си от 01.10.2015 г. срещу касационната жалба, при
спазване изискванията на процесуалния закон за приложението на чл.40, ал.2 от ГПК, както и по отношение уведомяване на ответниците Г.Ц. и С.Д. за
касационната жалба и изтичане на срока за отговор по нея от 1 месец от
надлежното уведомяване. Неизпълнение указанията на въззивния съд по чл.287, вр.
чл.284 от ГПК не поражда задължение на въззивния съд да върне отговора на
въззивната жалба-такова правомощие не е предвидено за въззивния съд, а
касационната инстанция е тази, която следва да приложи последицата по чл.101,
вр. чл.102 от ГПК. Така продължилото около 8 месеца и 20 дни администриране на
касационната жалба от подаването й до образуване на делото пред ВКС, не е
обусловено от бездействие или неоправдано забавяне от съдии от ПАС като
въззивен съд, доколкото процесуалните действия по даване указания на страните и
предприемане на последващите процесуални действия във времето е извършвано от
съда своевременно и в кратки срокове, съответни на тези срокове, които ГПК
отрежда на страните за страните за изпълнение / не повече от 1 седмица/. Следва
да се съобрази и поведението на ищеца-касатор, подал касационната жалба също
без да внесе ведно с нея и доказателство за внесена дължима държавна такса,
която е във фиксиран размер от 30 лв., също и без преписи от касационната
жалба, като се съобразява и факта, че ищецът в хода на делото още от първата
инстанция е подпомаган и от упълномощен адвокат, при касационната жалба има и законово
изискване същата да е и приподписана от адвокат с поне 5 години професионално
упражняване на адвокатската професия, при което е трудно обяснимо допускане на
такива процесуални пропуски от ищеца-касатор, ако същият е искал бързо
приключване на делото.
Пред ВКС производството по образуваното на 19.02.2016 г.
гр.д.№ 778/2016 г. е приключило за 1 месец 3 дни до постановяване на крайния
съдебен акт-определение от 23.02.2016 г. за недопускане на касационно обжалване
на въззивното решение на ПАС, с което разглеждането на делото е приключило окончателно.
Или касационното производство е проведено в изключително кратък срок, и
самостоятелно за ВКС няма никакво основание за отговорност по реда на чл.2б от ЗОДОВ.
Обстоятелството, че при разглеждане на делото пред ПРС и
пред ПОС като въззивна инстанция, са били проведени определен брой открити
съдебни заседания- 6 пред ПРС по гр.д.№ 12611/2010 г., и 10 пред ПОС по гр.д.№
2394/2012 г., няколкомесечното администриране на касационната жалба срещу
решението на ПАС, както и изясняване кой съд е бил компетентен на разгледа
иска, само по себе си не е достатъчно, за да бъде намерено нарушение на правото
на разглеждане на едно дело в разумен срок. Наличието или липсата на нарушение при
разглеждане на делото в разумен срок зависи не само от конкретната продължителност
на съдебния процес пред определен съд, но и от това дали общата дължина на
производството е прекомерна или не, както и от това какъв е залогът/интереса/
на делото за лицето, търсещо обезщетение за забавено правосъдие. Или отделни по-дълги
фази от съдебния процес могат да бъдат игнорирани, стига общата продължителност
на производството да може да се приеме за разумна, с оглед на всички критерии,
следващи от закона и от практиката на ЕСПЧ.
Делото в случая е по иск по чл.42 от ЗН, характеризира се
и с конкретна фактическа и правна сложност, необходимост от специални
знания-експертиза, събиране на по-обемен доказателствен материал, отдалеченост на
началото на процеса от времето на съставяне на спорния документ - завещание, настъпила
и смърт на страна в процеса. Както вече бе посочено, делото е било администрирано
в кратки срокове, в предвидените в ГПК срокове са постановявани и крайните
съдени актове от всяка инстанция и съд, разглеждащ делото. Общата
продължителност на делото от подаване на исковата молба до определението на ВКС
е 5 години 6 месеца и 25 дни . Тази обща продължителност не може да се счита за
надвишаваща разумния срок за разглеждане на делото по спор, който подлежи
съгласно чл.280, ал.3/преди ал.2/ от ГПК на триинстанционно разглеждане според
вида и цената на иска, като ищецът се е възползвал от правото си да обжалва
съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, които не са били
изгодни за него, като причинената по този начин допълнителна продължителност на
съдебното дело с производства пред горните нистанции, не се счита за забавяне,
за което държавата отговаря, тъй като така ищецът е упражнявал своите
процесуални права според практиката на ЕСПЧ. Наред с това са налице и други факти, имащи отношение към конкретната
продължителност на съдебното производство, за които отговорността не следва да
се носи от съда като : фактическата и
правна сложност на спора, усложненията при изготвянето на СГЕ и събирането на
сравнителен почерков материал, поведението на самия ищец, подал нередовна искова
молба, без посочване цена на иска и внасяне на дължимата държавна такса, също и
нередовни въззивна и касационна жалби, неспазване на указаните от съда срокове
за внасяне на разноски по събиране на доказателство-за СГЕ, причинило отлагане
на едно заседание пред ПРС, смъртта на първоначалния ответник по иска и
необходимостта от установяване наследниците по закон и техните адреси, което е
в тежест на ищеца съгласно чл.230, ал.2 от ГПК / за което ГПК предвижда и
спиране на делото за период от 6 месеца, което в случая не е сторено/. Или
налага се извод, че конкретната продължителност на делото не може да се счита
за надвишаваща разумния срок ако делото се беше развило само пред един съд като
първа инстанция–родово компетентния съд ПОС, и след това във въззивно и
касационно производства, тъй като повечето съдебни заседания пред ПРС и ПОС и
повечето съдебни производства пред ПОС и с това пред ПРС, са били компенсирани
с насрочването на открити съдебни заседания в кратки срокове и със стриктно
спазване от съда на процесуалните срокове при извършване на дължимите от него
процесуални действия. За ПОС като въззивен съд по гр.д.№ 2394/2012 г.
възможността да направи преценка за допустимостта на първоинстанционното
решение по гр.д.№ 12611/2010 г. на ПРС, е възможна едва с решението по същество
по чл.235 от ГПК, както изисква чл.269 от ГПК, а отстраняване нарушения при доклада на съда по чл.146 от ГПК и събиране на допустими и относими доказателства от въззивния съд е негово
задължение съгласно чл.267 от ГПК / в този смисъл е и съдебната практика,
обобщена в ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Производството
по чл.247 от ГПК е проведено също в кратки срокове-около 2 месеца, в които се
включва и времето на движение на делото между ПРС и ПОС и продължителността от
1 седмица на първото образувано въззивно дело пред ПОС- гр.д.№ 1579/2012 г.
При отчитане на действията на съда по разглеждане на
делото, вкл. и тези по преценка подсъдността на делото и доклада на делото и
разпределяне на доказателствената тежест и събирането на доказателсвата, въззивният
съд съобрази и значимостта на интереса за страната съгласно практиката на ЕСПЧ
и на ВКС/ср. решение № 306 от 22.10.2019
г. по гр. д. № 4482/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/. Предмета на делото по иск
по чл.42 от ЗН не е от кръга на тези, за които се изисква повишено внимание от
съда и разглеждане в кратки срокове - не е за трудови спорове, за гражданско
състояние, за упражняване на родителски права или за лични контакти с деца; не
е свързан със заболяване или увреждане на телесна неприкосновеност на ищеца,
нито с насилие към него или незаконно задържане, нито с фактор, водещ до обезценяване
на иска, или такъв свързан с напреднала възраст на лицето. Събраните в хода на
гр.д.№ 12611/2010 г. на ПРС доказателства сочат, че оспорваното с иска завещание
е било известно на ищеца от 02.04.1998 г., когато завещанието е било обявено по
негово искане от нотариус при ПРС, а искът за прогласяване нищожността му като
несъставено от завещателя, е бил предявен едва на 25.08.2010 г., т.е. повече от
12 години по-късно, като така е бил затруднен и процеса по събиране на доказателства
за авторството, също и на сравнителен материал - който доказателствен процес е
отнел в случая и доста процесуално време в производствата пред ПРС и ПОС като
въззивна инстанция. Ищецът К.Ц. е бил ищец и по иск по чл.30 от ЗН за
намаляване на завещателното разпореждане по същото завещание от дядо му, по
друго дело, образувано на 18.05.2009 г. пред ПРС, като искът по това друго дело
също е бил отхвърлен. При баланс между интересите на лицето възможно най-бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане и решаване на делото, настоящият съдебен състав намира, че общата
продължителност на делото по иска по чл.42 от ЗН в случая не може да се счита за прекомерна и
неразумна, по изложените по-горе съображения, също и по причина на изхода на
делото с отхвърляне на предявения иск по чл.42 от ЗН, при което не е налице и
увреден имуществен интерес на ищеца.
При липсата на една от кумулативно дадените предпоставки
за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ - неразумна
продължителност на съдебното производство, наличие/липсата на реално претърпени
вреди вследствие продължителността на процеса, не може да се отрази на крайния
извод за неоснователност на иска. Независимо от това, въззивният съд отбелязва,
че събраните по делото гласни доказателства не сочат на допълнителни усложнения
от неимуществен характер при ищеца във връзка с разглеждане на спора пред съда
по иска му по чл.42 от ЗН –показанията на свидетеля В.К.сочат на оплаквания от
страна на ищеца пред свидетеля за тревожност, безсъние, повишено кръвно
налягане, започнали около 2011-2012 г., които оплаквания обаче били преходни и
приключили през 2016 г. след окончателното приключване на делото по спора за
завещанието с роднини на ищеца. Въззивният съд съобрази и факта, че преди
делото за нищожност на завещанието, образувано 2010 г., К.Ц. е бил ищец и по
друг иск за намаляване на същото завещателно разпореждане по чл.30 от ЗН,
образувано през 2008 г., което е разглеждано успоредно с делото по чл.42 от ЗН
и има данни да е приключило това друго дело към 2011 г. също с отхвърляне на
иска на К.Ц.. Или така дадените показания от свидетеля Кадънков не може да се считат като относими към
преживяванията на ищеца само към делото по иска по чл.42 от ЗН- за прогласяване
нищожност на завещанието, за което е предявен настоящия иск за обезщетение за
бавно правосъдие, а е напълно логично притесненията и тревожността при ищеца да
са били породени и от развитието и изхода и на другото делото, свързано със
същото завещание.
Всичко изложено дотук от въззивния съд води до извод, че ищецът
не доказа в настоящия процес да е нарушено правото му на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, и искът му по чл. 2б от ЗОДОВ
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради съвпадане на решаващ извод за
неоснователност на предявения иск на двете съдебни инстанции, следва да се потвърди
решението на СРС.
По разноските за въззивната инстанция :
Предвид изхода на спора и заявеното от ответната страна ВКС искане по
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПк за разноски, ищецът следва да заплати на ВКС разноски
за осъществената поделото защита от юрисконсулт в размер на минимума по
чл.25 от Наредбата за правната помощ, от
100 лв., като съобрази факта, че пред въззивния съд не са събирани нови
доказателства и не са извършвани други действия по отстраняване допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд при разглеждане наделото, които
да налагат по-голяма ангажираност на представителите на страните .
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.05.2018 г., постановено по гр.д. № 30481/2017 г. на СРС, 35
състав.
ОСЪЖДА К.Д.Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 12 – чрез адв.И.И., да заплати на Върховния
касационен съд, гр. София, бул."********, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата 100 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на прокурор от Софийска градска прокуратура, на
основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.