Р Е Ш Е Н И Е
№14 / 22.1.2019г..януари 2019 г.,гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, VI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АСЕН ПОПОВ
Членове: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретаря Теодора Иванова и с участието на прокурор Милен Ставрев, като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова ВНОХ дело № 1262 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 115 от 18.04.2018 г. на Районен съд – Варна, ХХХVII състав, постановена по НОХД № 793/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия П.Б.М., ЕГН:**********, е признат за виновен в това, че на 17.11.2015 год. В гр.Варна без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество –кокаин с нетно тегло 1,72 гр.,със съдържание на активен наркотично действащ компонент,кокаин-61,8 % на стойност 378,40 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1,пр.1 от НК и вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ,както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000/две хиляди/лева.
Със същата присъда на основание чл.68,ал.1 от НК на подс.М. е приведено в изпълнение и наказанието наложено му по реда на чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК със съдебен акт постановен по ЧНД № 337/2015 г. по описа на Окръжен съд –Разград, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА,което да се изтърпи при ОБЩ РЕЖИМ.
Със същата присъда подсъдимия П.М. е осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 174,53 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза, по сметка на Районен съд -Варна - сумата от 206,45 лева, представляваща направени разноски в хода на първоинстанционното съдебно производство.
Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.П.Н. - упълномощен защитник на подсъдимия П.М.. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна изцяло. Твърди се, че необосновано първостепенния съд е признал подсъдимия Пр.М. за виновен в извършването на това деяние, тъй като обвинението за него, не е доказано по несъмнен начин, а почива единствено на предположения. В частност, твърди се от защитата, че подсъдимия не е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението "държане на процесното наркотично вещество". Според защитата, в тази насока не са правилно и обективно ценени събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ж. Т. и Я. А., както и чрез обясненията на самия подсъдим.
Именно поради липсата на съставен протокол за оглед на местопроизшествието,не е възможно и последващите намерени вещи да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Алтернативно въз основа на липсата на доказателства,които да доказват,че подс.М. е извършил деянието,за което му е повдигнато обвинение, от защитника адв.П.Н. се иска да се отмени присъдата и да се постанови нова такава ,с която подсъдимия да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за посоченото престъпно деяние. Като се поддържа искане от защитата, за допуснати от първоинстанционния съд множество, отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на които се иска от въззивната инстанция отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. В тази насока, като такива се сочат липсата на сторена от районния съд комплексна и обективна оценка на гласни доказателствени източници, както и позоваването на негодни доказателствени средства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Според прокурорът, първоинстанционния съд е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и при направена съвкупна преценка на доказателствата по делото, е достигнал до правилен извод за виновността на подсъдимия. Твърди се още, че не са допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимия П.М. - адв.П.Н., моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова, изцяло оправдателна присъда. В тази връзка се придържа към доводите, касаещи обективна и субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, като престъпление по чл. 354а,ал.3, т.1, пр.1 от НК. Подържа и алтернативно заявеното искане в жалбата си, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- липсата на мотиви съгласно разпоредбата на чл. 305 НПК относно съдържание на постановения съдебен акт.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия М. моли да бъде изцяло оправдан.
Настоящият съдебен състав на ВОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:
Налице са посочените във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, основание по чл. 335, ал.2, вр. чл. 334, т.1 от НПК, за отмяна на постановения съдебен акт от първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от тази инстанция. Изложените пред въззивната инстанция от защитата, доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите, и свързаното с това неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, имат основание.
При постановяването на проверяваната присъда, първоинстанционният съд е допуснал особено съществени процесуални нарушения с оглед разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, които са опорочили формираното вътрешно убеждение по въпросите по чл. 301 НПК и съставляват самостоятелно основание за отмяна на присъдата по чл. 335, ал.2 от НПК. Недостатъците в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както до липса на изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт фактически констатации, относно релевантните факти от предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, а именно относно осъществяването на инкриминираните на подсъдимия деяния, неговото авторство, начина на извършването им, така и липса на изложени съображения за изведените от решаващия съд правни заключения по тези факти.
Разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК поставя изискванията относно съдържанието на мотивната част на присъдата, чието съобразяване предполага възможността да се извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. В мотивите, съдът е длъжен да изложи своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени средства са обосновали възприетите от него фактически положения, като при противоречия на доказателствените материали, следва да посочи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В случая, при изготвяне на мотивите към контролираната присъда, съставът на районния съд е нарушил, по съществото си - не е изпълнил именно тези си задължения, предвидени в разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК.
На първо място, при излагане на съображенията си от фактическа страна, първостепенния съд не е посочил такива, относно това въз основа на какви констатации по фактите /и съответно изведени от кои доказателствени източници/ е приел обвинителното твърдение, че подсъдимия М.-държал наркотично вещество. Посочено е единствено в мотивите, че на датата 17.11.2015 г. свидетелите Н.П. и Н. Р.след като се легитимирали пред подсъдимия и той побягнал,започнали да го преследват. През цялото време бил преследван от свид.Р. ,който го видял да изхвърля нещо на земята.При залавянето му след като свид.Райков го застигнал и го попитал какво е изхвърлил подс.М. му отговорил,че това е кокаин за лична употреба.След което подс.М. бил отведен във Второ РУ,където с Протокол за доброволно предаване предал наркотичното вещество.Това според ВРС било същото изхвърлено от подс.М. на земята пакетче с наркотично вещество.
Констатираните недостатъци в решаващата дейност на първостепенния съд, намерила отражение в мотивите на атакуваната присъда, не позволява да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, визирани в чл. 301, ал.1 от НПК, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Липса на мотиви на съдебния акт се констатира не само когато такива отсъстват изобщо, но и когато те са толкова формални или съдържат съществени вътрешни противоречия досежно приетите за установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт пък винаги води до невъзможност контролиращата инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд. Съдията при изготвяне на мотивите си на л.159-отзад е посочил:“Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на писмените доказателства,заключенията по назначените експертизи,показанията на разпитаните свидетели,обясненията на подс.М.,доколкото те не противоречат на останалия доказателствен материал.Всички те в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат,че има извършено престъпление и негов автор е именно подс.М.. Обвинението според първоинстанционния съд се подкрепяло още от :протокол за претърсване и изземване,фотоалбум,протокол за очна ставка, ФХЕ,характеристична справка и свидетелски показания на Н. П. и на Н. Р. и др. Такива протоколи –за претърсване и изземване,за очна ставка и фотоалбум ,по ДП изобщо не съществуват,поради което и няма как първоинстанционния съд да е основал изводите си на тях.
Относно възраженията на защитата:
1/-за допуснати съществени
процесуални нарушения,с които са нарушени правата на неговият подзащитен:
относно протокол за доброволно предаване от 17.11.2015 г.,от който не може да
се установи изобщо какво е вписано, какво се предава,т.е. напълно неясно
,нечетливо и неразбираемо. Освен
това липсва съпоставка на показанията на
двете групи свидетели а именно-свид.Р. и П. от една страна и свид.Ж. Т. и Я. А. от друга страна . Съдът единствено
е посочил в мотивите си ,че кредитира показанията на полицейските
служители и то защото имало такава константна практика.От друга страна свид.П.
е твърдял,че подсъдимия е изхвърлил някакво пликче от чантата си ,на което
съдът е следвало да направи някакъв коментар,който изобщо не е сторил,т.к.
защитата е имала възражения относно този
въпрос,т.е. че подзащитния му при въобще
не е носил чанта. Съдът е следвало да съпостави показанията на двете групи
свидетели-свид.Р.и П. и свид.Ж.Т.и Я. А.,както и с останалите доказателства по
делото, а те твърдят ,че тъй като са виждали всичко непрекъснато при задържането на подс.М. са
видели ,че у него не е намерено нищо.Още едно възражение на защитата съдът е
оставил без обсъждане-че наркотичното вещество е –подхвърлено.Това е било
необходимо,т.к.са налице противоречиви данни дали при задържането на
подсъдимия у него е намерено нещо,както
и дали е бил принуждаван да се подписва на лист хартия,видно от показанията на
свид.Ж.Т. и Я. А..Относно намереното пликче
у задържания и двамата свидетели-П. и Р./полицейски служители/,твърдят
,че не знаят какво точно се е случило с
него и че не знаят как то се е озовало в сградата на Второ РУ на ОД МВР. В тази
връзка и поради порочността на протокола
за доброволно предаване не може да се отговори на въпроса как това пликче е стигнало от задържания до сградата на Второ РУ на ОД МВР,както и
съответства ли съдържанието на това
пликче на изследваното и приобщено по делото, а впоследствие изчезнало/
докладна записка от съд.администратор изпратена
на 07.08.2017 г. до Председателя на 37 състав/л.80 от НОХД.
Гореобсъжданата липса на мотиви съгласно цитираната разпоредба от НПК /чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК/ в проверявания съдебен акт, води до съществено нарушение на процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Предвид характера на допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противното би означавало страните да бъдат "лишени от една инстанция по същество", с решението на която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите, обсъждани при постановяване на присъдата.Не може първоинстанционния съд на изгражда мотивите си въз основа на доказателства ,които изобщо не съществуват по делото.Освен това при гласните доказателства-две групи свидетели,напълно противоречиви в показанията си,да не се коментира фактически кое от тях се кредитира и въз основа на какво и кое не-такова също не е било сторено от първоинстанционния съд.Оттук следва и извода,че при така допуснатите съществени процесуални нарушения-липсата на мотиви, в които може да се каже ,че за фактическа обстановка е приета тази посочена в обвинителния акт,следва присъдата да бъде отменена.
Гореизложеното от своя страна обуславя и извод за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, в изпълнение на правомощията на въззивната инстанция, предоставени й с разпоредбата на чл. 334, т.1, пр.2 във вр. с чл. 335, ал.2 от НПК.
Предвид характера на допуснатото в контролираната присъда съществено процесуално нарушение, настоящият състав на ВОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната жалба, както и изнесените такива от страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.1, пр.2 във вр. с чл. 335, ал.2 от НПК, Окръжен съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 115 от 18.04.2018 г. на Районен съд - гр.Варна, ХХХVII състав постановена по НОХД № 793/2017 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.