О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. Велико Търново, 14.08.2020г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 463/2020г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е жалба от ЕТ
„АПОЛО-Й.Й.“, гр. Горна Оряховица, ул. „Въча“ № 11, чрез адв. Н.А. *** против
Заповед № 1155/16.07.2020г. на кмета на Община Стражица, с която на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от договора за концесия от
01.05.1999г. и Решение № 111/30.06.2020г. на Общински съвет Стражица са
прекратени концесионните правоотношения от 01.07.2020г. между Община Стражица и
ЕТ „АПОЛО-Й.Й.“ относно ползването на поземлен имот с идентификатор 36782.84.326,
представляващ рибарници в местността „Бекчия“ в землището на с. Кесарево, с
площ 117697 кв.м., актуван с АПОС № 8253/05.12.2019г.
В жалбата се основания за
незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт поради наличието само на
минимални задължения и липса на подобно отношение към други наематели, поради
което се настоява за отмяната й. Счита,
че жалбата има суспензивен ефект, но тъй като в т. 5 от заповедта, кметът
използвал някаква алтернатива за приложението на чл. 65 от ЗОС и евентуалната
възможност за предварително изпълнение в тази норма, моли да се постанови
спиране на предварителното действие на заповедта.
Настоящият състав, след
като разгледа по същество характера на оспорената заповед, намира че се касае
за волеизявление с гражданско-правен характер.
Безспорно е, че след
приключила административна процедура, е бил сключен на дата 01.05.1999 г. между
Община – Стражица и ЕТ „АПОЛО-Й.Й.“, гр. Горна Оряховица договор за
предоставяне на концесия на обект рибарници в местността „Бекчия“ в землището
на с. Кесарево. Същият е изменян многократно с анекси, приложени по делото. В
тази връзка последното съглашение е гражданско-правният елемент /факт/ в
сложния, смесен/хетерогенен/ юридически факт по възникване на концесията /административен
елемент и граждански такъв/. С подписване на договора, всички въпроси по
неговото изпълнение за срока на концесията, вкл. съдържанието му /осъществяване
на правата и изпълнение на задълженията, респ. прекратяването му/ са все
въпроси от гражданско-правно естество, т.е. развиват се в сферата на
равнопоставени отношения между страните по него.
В тази връзка
прекратяването на съглашението, едностранно от едната страна по него, във
връзка с определено неизпълнение на конкретно посочени задължения, според
същото, не представлява властническо волеизявление, а следва да се разглежда
като гражданско-правно такова, вкл. и от гледна точка на субекта, волеизявяващ
за страна по съглашението.
Недостатъците/пороците/ на
правния акт на органа на местно самоуправление представляват евентуални
гражданско – правни дефекти, които могат и следва да се релевират пред общия
съд в случай на възникнал спор по изпълнението на двустранната сделка. Само при
евентуалното издаване на акт по чл. 65
Закона за общинската собственост би било налице административно
производство, за валидността на което гражданско-правно волеизявление е
"условие, без което не може" за неговото настъпване. В т. 5 от
оспорения акт се сочи, че едва в случай на неспазване на дадения 30 дневен срок
от получаването на заповедта срок за предаване на рибарници от получаване на
заповедта, да се пристъпи към приложение на разпоредбите на чл. 65 от Закона за
общинската собственост. Настоящият акт обаче не е такъв по чл. 65 от Закона за
общинската собственост.
Нито оспорената заповед на
кмета, нито решението на Общинския съвет в конкретния спор притежава белезите
на административни актове. Този извод съответства на нормативната уредба в чл. 145 – чл.
148 от Закона за концесиите/ЗК/. В случая всички актове, постановени от
страна на концедента имат гражданско-правна природа, поради което и ЗК
императивно сочи в чл.
154, ал. 1 и ал.
2 от ЗК, че на първо място за неуредените въпроси по сключването,
изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат
съответно разпоредбите на ТЗ на ЗЗД, а на следващо, че споровете относно
сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор
се решават по реда на ГПК. Споровете относно сключването, изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионен договор се решават от съда по реда
на Гражданския
процесуален кодекс освен в случаите по ал. 3. Случаите по ал. 3 касаят
арбитражен съд. В тази насока съдебната практика приема, че споровете по
изпълнението, респект. прекратяването на концесионен договор, са извън обсега
на административното правосъдие. В тази връзка виж Определение
№ 1998 от 07.02.2020г. по адм. дело № 1478/20г.; Определение № 1510 от 31.01.2013г. по адм. дело №
1206/2013г.; Определение №
9444 от 02.08.2016г. по адм. дело № 6732/2016г.; Решение № 3743 от 15.03.2012г.
по адм. дело № 1641/2012г.; Решение №
2835 от 27.02.2012г. по адм. дело № 7905/2011г. всички по описа
на Върховния административен съд. С
цитираните решения се обезсилват постановени актове от административните
съдилища поради липсата на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и се
прави препращане към безпротиворечивата практика на ВАС по определение № 8002
по адм.дело № 6284/2004 година; определение № 3832 по адм.дело № 10490/2004
година; определение № 4196 по адм.дело № 2613/2004 година; определение № 5068
по адм.дело № 1981/2004; определение по адм.дело № 5077/2008 година;адм.дело №
4714/2009 година; адм.дело № 9027/2010 година; определение № 5605 по адм.дело №
16265/2010 година; определение № 6679 по адм.дело № 6076/2011 година; адм.дело
№ 6150/2011 година; адм.дело № 7650/2011 година; адм.дело № 9424/2011 година –
всички на Върховния административен съд, четвърто отделение и петчленен състав.
Така оспорената заповед
представлява изявление на една от страните по договора във връзка с
неизпълнение на правата и задължения по договора за концесия и неговото
прекратяване. То няма характер на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.
21 от АПК, който да подлежи на оспорване по административен ред. В него се
съдържа и волеизявление за прекратяване на договор за концесия от страна на
концедента по сключения между страните договор от 01.05.1999 г. за предоставяне
на концесия за обект рибарници в местността „Бекчия“ в землището на с.
Кесарево. Налице е сключен договор за концесия, който е двустранен, възмезден,
срочен договор и с прекратяването му се преустановяват възникналите
гражданскоправни отношения. Волеизявленията на едната страна към другата по
повод изпълнението на това съглашение, респ. насочени и към едностранното му
прекратяване, не представляват административни актове и отношенията между
страните във връзка с този спор следва да се решат по общия исков ред.
Договорните правоотношения имат граждански
характер и страните действат в качеството си на контрагенти по облигационното
правоотношение, при което всички спорове във връзка с неизпълнението и
прекратяването му са от гражданскоправен характер. Редът за защита относно
евентуални пороци на волеизявлението за спиране действието на договора, за
отсъствие или наличие на предпоставки за отказ по искане за подновяване
действието на договора и за прекратяване на договора е гражданскоправният - при
спор за изпълнението на договорните задължения като основание за спиране,
подновяване действието и прекратяване на договора. Споровете относно
сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор
се решават по реда на ГПК.
Според чл.
135, ал. 1, ал.
2 АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този
случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния
съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Определението
не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се
препраща по компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност
има приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.
135, ал. 2 АПК, съдът АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, V състав:
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 463/2020
г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ИЗПРАЩА
ПО ПОДСЪДНОСТ делото
на Районен съд – Горна Оряховица по жалбата на ЕТ „АПОЛО-Й.Й.“, гр. Горна
Оряховица, ул. „Въча“ № 11, чрез адв. Н.А. *** против Заповед № 1155/16.07.2020г.
на кмета на Община Стражица.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на страните по делото, чрез изпращане на
препис от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: