М О Т И В И К Ъ М П Р И С Ъ Д А
по НОХД № 1705 / 2015 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Частният тъжител И.Н.Х. е повдигнал обвинение
срещу подс.К.Т. *** за престъпление
по чл. 147, ал.1 от НК за това, че на 28.08.2014 г. в град Русе, чрез
депозиране на жалба до Община Русе, разгласил позорно обстоятелство за него, че
е педофил и му приписал престъпление свързано с педофилия.
Съдът конституира като граждански
ищец частния тъжител и
прие за съвместно разглеждане иска му срещу подсъдимия за 5 000 лева, претендирано
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението.
Частният
тъжител и граждански ищец, заедно с повереника си поддържа
внесената тъжба и
предявения с нея граждански иск. Счита, че престъплението е извършено от
подсъдимия
и е категорично
доказано. Моли съда да
го признае за виновен по обвинението и да присъди претендираното с граждански
иск обезщетение.
Подс.Т.
дава обяснение по делото. По същество признава, че в процесната жалба до Община
Русе е написал, че тъжителят е педофил без да е имало подобни действия от
негова страна и изразява съжаление за извършеното деяние. Защитникът му пледира, съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение, а при условията на алтернативност в случай, че го признае за виновен
– да му наложи наказание ориентирано към минимума на предвидения от закона
размер, а гражданският иск да бъде уважен в размер до 200 лв.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият е роден на ***г***, български гражданин, със
средно специално образование, работи, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 07 юни 2014 г. се нанесъл със
свид.И. З. и десетте им деца в жилище под наем, което се намирало в гр.Русе,
ул.”Д-р П.Берон”, № 13, вх.1, ет.4. Тъй като семейството било многодетно вдигало
шум, поради което били инициирани две събрания във входа, на които били взети
решения семейството на подсъдимия да спазва вътрешния ред. Междувременно по
повод нарушаването на реда, от живущите във входа била подадена жалба до Община
Русе. Успоредно с това тъжителят няколко пъти ходел до жилището на подсъдимия
за да им отправя забележки. При посещенията си бил гол до кръста и обут с къси
гащета. Всички тези действия от страна на тъжителя и живущите във входа, мотивирали
подсъдимия да подаде жалба до Община Русе, в която посочил, че Х. вдига
скандали, а предвид поведението му е педофил. След като се запознал с жалбата на
подсъдимия, кметът изпратил копие от нея до органите на МВР – Русе за
извършване на проверка, с оглед изложените в нея обстоятелства, която приключила
със становище, че няма данни за престъпление. Така с постановление от
21.10.2014 г. Районна прокуратура – Русе отказала да образува наказателно
производство.
От своя страна тъжителят подал частна тъжба срещу подсъдимия
и било образувано настоящото наказателно производство.
Тази фактическа обстановка съдът намери за установена според
всички доказателства съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите И.К.Х., И.И. З., Н. К. Т. и Б. Н. А., справки за съдимост на
подсъдимия и тъжителя, характеристични справки за двамата, преписки с №№ 5510 /
2014 г.
и 5891 / 2014 г.,
по описа на РРП, жалба с вх.№ 94К – 162 – 2 / 28.08.2014 г. на Община Русе.
Чрез обяснението на подсъдимия, показанията на свидетелката
И.Х. и И. З. се потвърждава обвинителната теза на тъжителя.
От първата свидетелка се установява, че подсъдимият е подал
жалба до Община Русе, в която е посочил, че тъжителят е педофил. От показанията
на втората свидетелка се констатира, че същата е изготвена от подсъдимия и е
подписана от тях двамата. От приложената към делото процесна жалба е видно, че
в нея подсъдимият е написал следните относими към предмета на делото
обстоятелства: „ .... И.Н.Х. се появяваше гол на 3 пъти пред вратата ми. Първият път
съпругата ми е отворила без да погледне. И.Х. е стоял гол по долни гащи, като
са му се виждали половите органи. Показал се е пред съпругата и децата ми,
които са на различна възраст … Смятам И.Х. за педофил с неговото държание
спрямо семейството ми, в частност спрямо децата ми. Имам и свидетели за това
негово педофилско държане … Г. Л. като толкова харесва държанието на Х., да си го
вземе в тях и да се съблича пред жена му и децата му. Дори полицая каза, че
било нормално това. Е щом педофилите са на почит добре. Г. Л. твърди, че тук не
било място за деца. Прав е мястото не е добро, щом живият педофили и техните
подръжници …”. При така написаното за съда е несъмнено доказано, че подсъдимия
приписва именно на частния тъжител Х. позорното обстоятелство, че е педофил. От
обясненията на подсъдимия се установява, че действително е написал
инкриминираната жалбата и изразява съжаление за стореното. Твърди, че да стори
това бил подбуден от постоянните неоснователни забележки от страна на тъжителя
към семейството му за спазване на реда, една от които ден след погребението на
едно от децата му. Сочи, че именно тогава я е написал. В тази връзка съдът не
споделя твърдението му относно момента на изготвянето й, тъй като от
показанията на свид.З. и от изложеното в жалбата се установява, че детето им е
починало през месец юни 2014
г., а тя е изготвена на 28.08.2014 г. Според съда същата
е била съставена от подсъдимия от една страна като ответна реакция на проведено
общото събрание на собствениците на жилища във входа, обективирано с Протокол №
4 / 27.08.2014 г., на което била разгледана жалба на Х. срещу подсъдимия за
неспазване на вътрешния ред и след проведено гласуване взето решение да се
отправи писмена покана и предупреждение за спазване на вътрешния ред в етажната
собственост и от друга, поради постоянните забележки към семейството му от
тъжителя. Подсъдимият по същество признава, че не е имало действия от страна на
Х., които да доведат до извод, че е педофил. Изложеното дава основание да се
приеме, че подсъдимият е съзнавал несъществуването на това позорно
обстоятелство.
От извършената проверка по преписка № 5510 / 2014 г. се установява липсата на престъпление свързано
с неморално поведение от страна на тъжителя. Горното се установява и от справките
му за съдимост и характеристичните му данни.
Не са налице доказателства, които да сочат, че приписаният
факт, свързан с личността на дееца действително съществува.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че същият
бил осъждан, но към момента на извършване на процесното деяние е реабилитиран
по право. От характеристичната му справка се установяват добри данни за
личността му.
От правна страна, след анализ на събраните по делото
доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът, прави
следните изводи:
Подсъдимият К.Т. е
пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31,
ал.1 от НК може да бъде субект на престъпление против личността.
От обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2014 г.
в гр.Русе, чрез депозирине на жалба до Община Русе, разгласил позорно
обстоятелство за И.Н.Х., че е педофил.
От обективна страна
елементите на престъплението са налице: Подсъдимият написал в цитираната жалба
позорното обстоятелство досежно Х., че е педофил и я подал до Община Русе. Това
обстоятелство е станало известно на лицата, които са администрирали жалбата. По
своя характер то е свързано с личността на тъжителя и е от естеството да
накърни доброто му име в обществото. Не на последно място, то е н е
и с т и н с к о. Истинността му не се
доказа от подсъдимия и не се установи от събраните по делото доказателства.
Изпълнителното деяние в случая се изразява в разгласяване на неистинското
позорно обстоятелство, тъй като чрез депозираната пред общината жалба,
подсъдимият е довел да знанието на трети лица несъществуващото позорно
обстоятелство за тъжителя, а именно, че е педофил.
От субективна страна подс.Т.
действал при пряк умисъл — съзнавал е позорния характер на разгласяваното
обстоятелство и неговата неистинност и е целял твърдението му да достигне до
съзнанието на трети лица. При така изложеното не се споделя доводът на
защитника, че не е налице такъв умисъл.
Същевременно от
съдържанието на жалбата е видно, че в нея не е приписано престъпление на
тъжителя свързано с педофилия, поради което и на основание чл.304 от НК
подсъдимия следва да бъде оправдан в тази част от обвинението.
При определяне на
наказанието, съдът съобрази, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на подс. Т. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5 000 лв.
При индивидуализация
на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното съжаление, изградените трудови навици и
полагането на грижи за многодетното си семейство. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха отчетени. При определяне на размера на
наказанието съдът се съобрази и с доходите на подсъдимия.
Поради това при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на подс.Т. следва да бъде
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така определеното
наказание би постигнало целите да се предупреди и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави и в бъдеще да се съобразява тях, както и
че ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По отношение на предявеният от Х.
граждански иск съдът съобрази следното:
Същият е допустим, своевременно
предявен от лице, което от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствено връзка с извършеното от
подсъдимия престъпление.
По делото е доказано наличието на
противоправно деяние от страна на подс.Т., от което като пряка и непосредствена
последица на Х. било причинено отрицателно емоционално преживяване, свързано с
накърняване на личното му чувство за достойнство, самооценка и положителната
оценка, която има за собствената си личност и обществена ценност.
При така установеното съдът приема,
че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на
пострадалия да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно
поведение е доказан по основание.
Ищецът претендира компенсиране на
претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., със законната лихва върху
сумата от деня на деликта, до окончателното й изплащане. В случая съдът приема,
че претендираното паричното обезщетение за претърпяната от Х. неимуществена
вреда следва да бъде уважено в размер на 500 лв., а за разликата до 5 000 лв. -
отхвърлен.
Подсъдимият следва да заплати на тъжителя
и сумата от 416 лв. за направените от него разноски по делото, както и да внесе
по сметка на Районен съд - Русе сумата от 50 лв. представляваща държавна такса за
уважената част от предявения граждански иск.
Мотивиран
от горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: