№ 2384
гр. Пловдив, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204810 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-008225 от
19.08.2020г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” - Пловдив, с което на С. Б. Б., ЕГН **********, на основание
чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, са наложени
административни наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. Д.Р., жалбоподателят Б. прави искане за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване
на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално
уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност относно размера на
адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.09.2018г. около 13:30ч. жалбоподателят Б. управлявал т. а.
„Мерцедес 1523 Атего“ с рег. № ***, като се движил по северното платно за
движение на автомагистрала „Тракия“, в посока изток-запад. На км.127,
обаче, без товарният автомобил да е имал повреда и без водачът или
пътниците да са били със здравословни проблеми, жалбоподателят внезапно
предприел отклонение надясно по платното за движение, навлизайки в
лентата за принудително спиране, където поради проблем бил спрял т. а.
влекач „Скания“ с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, като реализирал
ПТП с материални щети, удряйки се в задната част на полуремаркето. От
силния удар, настъпил между предна дясна страна на т. а. „Мерцедес 1523
Атего“ с рег. № *** и задна лява страна на т. а. влекач „Скания“ с рег. № ***
и полуремарке с рег. № ***, съставното превозно средство се придвижило
леко напред, а т. а. „Мерцедес“ продължил движението си отляво на другия
камион, след което се ударил в мантинелата и спрял, като вследствие на удара
двете МПС се запалили и изгорели напълно.
По повод установеното било образувано досъдебно производство №
97/2018г. по описа на Сектор РПТ към ОДМВР - Пловдив за престъпление по
чл.343 ал.1 б.„б“ вр. чл.342 ал.1 от НК. С Постановление на прокурор при РП
- Пловдив от 24.04.2020г. наказателното производство по досъдебно
производство № 97/2018г. по описа на Сектор РПТ към ОДМВР - Пловдив
било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК. От представеното
постановление по настоящето дело се установява, че по същото не е
привлечено обвиняемо лице, а жалбоподателят Б. е бил разпитан в качеството
му на свидетел.
На основание чл.243 ал.3 от НПК прокурорът изпратил материалите по
досъдебното производство на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Пловдив с оглед преценка за осъществен състав на административно
нарушение по ЗДП.
След изпращане на материалите на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Пловдив и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено
обжалваното НП, с което на С.Б., на основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от ЗДП
били наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.58 т.3 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – Постановление на прокурор при РП -
Пловдив от 24.04.2020г. по досъдебно производство № 97/2018г. по описа на
Сектор РПТ при ОДМВР - Пловдив, Протокол за ПТП с пострадали лица №
690/26.09.2018г., план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, справка
за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед 8121з-
825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
2
от правна страна:
От доказателствата по делото, действително се установява, че на
процесната дата и място жалбоподателят Б., като водач на т. а. „Мерцедес
1523 Атего“ с рег. № ***, е реализирал ПТП с материални щети, удряйки се в
задната част на полуремарке с рег. № *** и влекач „Скания“ с рег. № Е1431
МВ, тъй като на км.127 на автомагистрала „Тракия“ в посока изток-запад
внезапно е предприел отклонение надясно по платното за движение,
навлизайки в лентата за принудително спиране и удряйки се в спрелият
принудително там товарен автомобил. Съдът намира, че не се събраха
доказателства да е била налице някоя от хипотезите, изключващи
анагажирането на административнонаказателна отговорност за нарушение на
чл.58 т.3 от ЗДП. Съгласно последната разпоредба при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. Не се доказаха технически проблеми с автомобила, управляван от
жалбоподателя, респективно същият да е бил технически неизправен, както и
да са били налице здравословни проблеми на водача или пътниците в
автомобила, като същевременно от Постановление на прокурор при РП -
Пловдив от 24.04.2020г. по досъдебно производство № 97/2018г. по описа на
Сектор РПТ към ОДМВР - Пловдив, Протокол за ПТП с пострадали лица №
690/26.09.2018г. и план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, се
достига до извод за изпълнен състав на чл.58 т.3 от ЗДП от страна на С.Б.,
факт, който не се оспорва по същество дори от самия жалбоподател, а и не бе
оборен на нито един етап от съдебното производство.
Въпреки гореизложеното, обаче, настоящата инстанция счете, че
ангажираната спрямо жалбоподателя Б. административна отговорност за
нарушение на чл.58 т.3 от ЗДП следва да отпадне. Причина за това са
допуснати в хода на административното производство процесуални
нарушения от категорията на съществените, които ограничават правото на
защита на наказаното лице.
Видно от приложения препис на Постановление за прекратяване на
наказателно производство на прокурор при РП - Пловдив от 24.04.2020г.,
досъдебно производство № 97/2018г. по описа на Сектор РПТ при ОДМВР -
Пловдив е било образувано и водено срещу неизвестен извършител за деяние
с правна квалификация по чл.343 ал.1 б.„б“ вр. чл.342 ал.1 от НК и в хода на
същото не е било извършено привличане в качеството на обвиняем на
жалбоподателя Б.. Последният е бил участник, но не и субект на
наказателното производство, което правилно е било образувано срещу
неизвестен извършител, тъй като принципно се образува за разследване на
определено деяние, притежаващо признаците на престъпление, а не срещу
определено лице съгласно чл.207 ал.1 от НПК. Едва след като се съберат
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване
на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за
3
прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва
на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление. В случая, обаче, жалбоподателят Б. не е бил привлечен в
качеството на обвиняем по реда на чл.219 от НПК, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.54 от НПК не е притежавал това качество. Именно поради
липсата на процесуално качество на обвиняем жалбоподателят не е имал
право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство и да вземе активно участие в процеса до момента на
прекратяването му. Не случайно в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК сред
лицата, имащи право да обжалват постановлението за прекратяване, се
включват само субектите на процеса, но не и останалите участници. След като
С.Б. не е бил субект на процеса, същият не е бил пряк адресат и на
последиците от приключващия наказателното производство акт. Ето защо
изводите на прокурора не са били обвързващи за наказващия орган и е
следвало при наличието на данни да се проведе допълнително разследване в
хода на административнонаказателното производство. То обаче е започнало
при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, а в случая тази разпоредба е била
неприложима. По принцип съставянето на АУАН е императивна абсолютно
задължителна предпоставка, като в чл.36 ал.2 от ЗАНН е регламентирано
изключение от това правило. За да се приложи това изключение, обаче, не е
достатъчно да има прекратено наказателно производство, а е необходимо
наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и на
административнонаказателното производство. При липсата на идентичност е
недопустимо да се издава НП без съставен АУАН. А в случая липсва такава,
тъй като в хода на проведеното досъдебно производство жалбоподателят е
бил разпитан само като свидетел. Той не е имал качеството на обвиняем по
смисъла на чл.54 от НПК, тъй като не е бил привлечен по предвидения ред.
Следователно той не е имал право и възможност да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви
доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се
запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване
на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения;
да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да
прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва
актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има
защитник /чл.55 ал.1 от НПК/. Едва с постановяване на НП той е разбрал за
какво деяние е обвинен и защо се ангажира неговата административна
отговорност. По този начин той е бил лишен от възможността активно да
участва в хода на производството срещу него и да реализира в пълен обем и
достатъчно ефективно своята защита. По този начин се е достигнало до
абсурдната ситуация, че С.Б. е бил конституиран като участник в
административнонаказателното производство едва с издаване на НП. Това
очевидно е в разрез с основния принцип на процеса за осигуряване правото на
4
защита на нарушителя съгласно чл.84 от ЗАНН вр. чл.15 от НПК и
представлява съществено процесуално нарушение.
Настоящият състав счита, че в случаите, в които наказателното
производство се прекратява преди привличането на обвиняем,
постановлението за прекратяване следва да се ползва само като повод за
образуване на административнонаказателно производство по общия ред на
чл.36 ал.1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. Това е така, тъй като
нарушителят не е бил субект на процеса с полагащите му се права.
След като жалбоподателят Б. е бил лишен изцяло от правото да участва
в производството до издаване на крайния му акт и да осъществи правото си на
защита, на още по-силно основание е налице и нарушение на правото му на
защита.
Единствено за пълнота по отношение на възражението на
жалбоподателя за давностните срокове следва да се посочи следното. За
нарушението административнонаказващият орган е наложил предвиденото по
вид административно наказание глоба. Този вид административно наказание
глоба налага при преценката за изтичане на срока на давността да се приложи
съответната в НК, съобразно чл.84 от ЗАНН, разпоредба, а именно тази на
чл.80 ал.1 т.5 от НК. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г.,
постановено по тълк. дело № 1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с
изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона
възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата
губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на
свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на
същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от
ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е
уредено в глава IX от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на
предвиденото за съответното нарушение наказание. Към момента на
извършване на деяниeто - 26.09.2018г., давностният срок по чл.80 ал.1 т.5 от
НК е три години – съгласно редакцията на НК изм. с ДВ бр.26/2010г. В случая
се касае за обикновена давност за наказателно преследване, която може да
бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл.81 ал.2 от НК вр. чл.84 от
ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност съгласно чл.81 ал.2 НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл.81 ал.3
НК. В чл.34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и
издаването на НП. В процесния случай давността за
5
административнонаказателно преследване е била прекъсната с издаването на
обжалваното НП на 19.08.2020г., след което е започнала да тече нова 3-
годишна давност, която не е изтекла към настоящият момент. Съгласно чл.81
ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в предходния член, от което следва, че
абсолютната давност за наказателно преследване в случая е четири години и
половина, което налага извода, че и към момента на подаване на жалбата
против НП, и понастоящем, не е изтекла погасителната давност за
наказателно преследване.
Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба. Според чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Случаят попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от наредбата, като при интерес
до 1000 лв. минималното възнаграждение е 300 лв. Така с оглед фактическата
и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна
защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-008225 от
19.08.2020г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” - Пловдив, с което на С. Б. Б., ЕГН **********, на основание
чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, са наложени
административни наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да заплати на С. Б. Б., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7