№ 2626
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110209887 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. ВЛ. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
3671894, издаден от СДВР за това, че на 04.06.2020г. в 11:25 часа в гр. София, бул. „Никола
Й. Вапцаров“– училище „Свети Георги“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул.
„Атанас Дуков”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил
„.......” с рег. № ........ се движил със скорост от 74 км/ч. в нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на СТ. ВЛ. М. е наложена
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. Посочва се, че
Електронният фиш е съставен на 04.06.2020г. и е връчен на М. през юни 2021г. Поради това
се претендира за допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН. В жалбата се заявява, че не било
спазено и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, тъй като не бил попълнен Протокол и нямало
приложен снимков материал към него. Дългият период от време от датата на нарушението
до връчването на Електронния фиш възпрепятствал М. да организира защитата си
1
ефективно, тъй като автомобилът бил семеен и се управлявал от четирима правоспособни
водачи. Нямало и доказателства, че техническото средство е преминало метрологична
проверка и е технически изправно. От страна на жалбоподателя се критикува Електронният
фиш, че в него не било посочено дали той подлежи на обжалван, в какъв срок и пред кой
орган, поради което се твърди, че също е нарушено правото на защита на нарушителя. С
тези аргументи се иска СРС да отмени Електронния фиш като незаконосъобразен, издаден
при допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на административно
наказание. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят СТ. ВЛ. М. не се явява лично и не изпраща
процесуален представител, който да вземе становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР също не изпраща свой представител пред СРС и не
взема становище по жалбата. В писмо с вх. № 24099 от 07.07.2021г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-
наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за
издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. Въззиваемата страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното
нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип «СПУКС» №
11743ЕЕ в гр. София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ - училище „Свети Георги“, с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков”. Заявява се, че техническото
средство е преминало последваща метрологична проверка. Изтъква се, че лицето, срещу
което е издаден обжалваният Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и
категоричен начин; при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като
правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „.......” с рег. № ........ е собственост на „.........“ ЕАД, но се ползва от
СТ. ВЛ. М..
На 04.06.2020г. в 11:25 часа в гр. София, на бул. „Никола Й. Вапцаров“- училище
„Свети Георги“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков”,
2
скоростта на движение на лек автомобил „.......” с рег. № ........ била приблизително 77 км/час
при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH CAM S1. Същата е
одобрена за използване и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. и за тази
система за контрол на скоростта на МПС има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 16.09.2019г. до
17.09.2019г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 49-С-ИСИ от 30.09.2019г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на
04.06.2020г. системата за контрол на скоростта на МПС, преминала метрологична проверка,
за която е издаден Протокол № 49-С-ИСИ от 30.09.2019г. с годност за експлоатация до
30.09.2020г., е била позиционирана в служебно МПС в гр. София, бул. „Никола Й.
Вапцаров“– училище „Свети Георги“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се по посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 3671894, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя СТ. ВЛ. М. е наложена „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че разрешената скорост на движение е 50 км/час; установената скорост на
движение е 74 км/ч. и превишаването на разрешената скорост е с 24 км/час.
Този Електронен фиш е връчен на СТ. ВЛ. М. на 08.06.2021г. и е обжалван с жалба,
подадена по пощата на 21.06.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: разписка за получаване на
Електронния фиш; снимков материал (лист 7 и лист 8 от делото); справка за собствеността
на лек автомобил „.......” с рег. № ........; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 26471 от 05.06.2020г.; справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 3671894;
Ежедневна форма на отчет; Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от
30.08.2016г.; плик от жалба; писмо от „Български пощи“ с вх. № 58869 от 24.09.2021г.;
писмо от ОПП – СДВР с вх. № 20764 от 04.02.2022г.; писмо от Български институт по
метрология с вх. № 31289 от 18.02.2022г. с приложени заверени копия от Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
3
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с
приложения) и Протокол от проверка № 49-С-ИСИ от 30.09.2019г., както и писмо от
Столична община с вх. № 36290 от 24.02.2022г. с приложена схема.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила
за посочените в тях обстоятелства.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с приложение), Протокол от проверка №
49-С-ИСИ от 30.09.2019г. и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р – 26471 от 05.06.2020г. се установява, че техническото средство,
с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е метрологична проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 12 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
Протокол от проверка № 49-С-ИСИ от 30.09.2019г., то следва, че посоченото в Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-26471 от
05.06.2020г. автоматизирано техническо средство/система вид «СПУКС» № 11743ЕЕ е
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били издадени цитираните по-горе
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Допълненията към него.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. 4332р-26471 от 05.06.2020г. техническо средство (вид «СПУКС»
№ 11743ЕЕ) фигурира и в снимковия материал на лист 8 от делото. Това означава, че
именно това техническо средство е било използвано и при заснемането на процесното
нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено
процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е
било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на
скоростта за съответното място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 12 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. съдържа всички
4
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
04.06.2020г., датата на регистриране на документа под № 4332р-26471 е 05.06.2020г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили и проверили въпросния
Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
вид и номер на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало
метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 49-С-ИСИ от 30.09.2019г. с
годност за експлоатация до 30.09.2020г. Коментираният тук Протокол е придружен със
снимка на уреда (видно от лист 7 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и релевираните в тази връзка аргументи в жалбата
са неоснователни.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от 04.06.2020г.,
тъй като е годно, информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-26471 от
05.06.2020г. се установява, че от 10.00 часа до 12.00 часа на 04.06.2020г. (което включва и
процесния час : 11:25 часа) техническо средство тип ARH CAM S1, вид «СПУКС» №
11743EE е било позиционирано в град София, на бул. „Никола Й. Вапцаров“ - училище
„Свети Георги“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул.
„Черни връх“ към ул. „Атанас Дуков“ при ограничение на скоростта 50 км/час за населено
място. За наличието на ограничение на скоростта 50 км/час в населено място данни се
съдържат и в снимката на лист 8 от делото, както и в писмото на Столична община с вх. №
36290 от 24.02.2022г. с приложената към него схема, и писмото от ОПП – СДВР с вх. №
20764 от 04.02.2022г.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 8 от делото се установява регистрационният номер на
автомобила, който е разпознат от системата; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
5
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с
№ 11743ЕЕ, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото
средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. Освен номера на техническото средство,
между снимката на лист 8 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 8 от делото е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните по-горе писмени доказателства.
Съдът се доверява изцяло и на писмото от Столична община с вх. № 36290 от
24.02.2022г. (с приложена схема), както и на писмото от ОПП – СДВР с вх. № 20764 от
04.02.2022г., тъй като те се явяват информативни, достоверни и непредубедени писмени
доказателства. От тях се установява, че на процесното място към 04.06.2020г. не е имало
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, а е важало общото ограничение на
скоростта за населено място - 50 км/час. Освен от схемата на Столична община и снимката
на лист 8 от делото, ограничението на скоростта на процесното място към датата на
деянието се установява и от писмото от ОПП – СДВР, цитирано по-горе, както и от
Ежедневната форма за отчет и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. Същевременно не са налице
доказателства, които да опровергават този извод, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то (лист 9 от делото) и
справка от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 3671894 (лист
13 от делото) са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
собственик на заснетото МПС лек автомобил „.......” с рег. № ........ е лизингодателят „.........“
ЕАД, а жалбоподателят СТ. ВЛ. М. е ползвател на автомобила, респ. че обжалваният
Електронен фиш е съставен на 04.06.2020г. и е връчен на 08.06.2021г. Разписката за
получаване на Електронния фиш намира опора в справката на лист 13 от делото, обективно
и достоверно писмено доказателство е, поради което съдът кредитира и нея.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Пликът от жалба, приложен на лист 16 от делото доказва, че жалбата е била подадена
по пощата. От писмото на „Български пощи“ с вх. № 58869 от 24.09.2021г. се установява, че
това е станало на 21.06.2021г., от където пък следва, че жалбата е подадена по пощата в
рамките на законоустановения 14-дневен срок от връчване на Електронния фиш на
нарушителя, което иде да покаже, че липсата на цитиранe на чл.189, ал.8, изр.1 и 2 от ЗДвП
6
в Електронния фиш не е довело до реално ограничение в правото на защита на нарушителя -
доколкото той е подал в срок жалба срещу процесния Електронен фиш.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС, собственикът на същото. Дали посочената в Електронния фиш скорост е
действително измерената и дали е приспадната допустимата грешка на техническото
средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя е въпрос по същество.
Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то и тя е над
разрешените 50 км/ч., съдът не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е
описано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е наложената на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/
като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията
на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати
7
съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Сред реквизитите на Електронния фиш
според чл.189, ал.4 от ЗДвП не фигурира срок и съд, пред който подлежи на обжалване
Електронният фиш, поради което направеното в тази връзка възражение в жалбата се явява
неоснователно.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Вярно е, че от датата на нарушението 04.06.2020г. до датата на връчване на
Електронния фиш 08.06.2021г. е минала година. За разлика от АУАН и НП, при издаването
на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след изтичането на който да не
може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на чл.34 от ЗАНН тук не важи,
нито има друга аналогична разпоредба в законодателството, която да се отнася до
Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от извършване на деянието до
8
връчването на Електронния фиш не може да бъде основание съдът да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Изтичането на определен срок от извършване на
нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното
производство поради изтекла давност. В случая, обаче, от датата на нарушението
/04.06.2020г./ до връчването на Електронния фиш /08.06.2021г./ не е изтекъл 3-годишният
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на
съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице
основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
9
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
04.06.2020г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 04.06.2020г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
10
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 77 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч., съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 74
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
49-С-ИСИ от 30.09.2019г., според който грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима грешка в
случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 74 км/час. Доколкото от приложената на лист 8 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ........ е 77 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 74 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 77 км/час.
От схемата и писмото на Столична община, снимката на лист 8 от делото, писмото от
ОПП – СДВР, Ежедневната форма за отчет и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-26471 от 05.06.2020г. се установява, че на
въпросното място към 04.06.2020г. ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено
място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 74 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място водачът на лек автомобил „.......” с рег. № ........ е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/ч. в населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време
със скорост от поне 74 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на водача) обективно е
реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) е с 24 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час (когато няма пътен
знак, задаващ друго ограничение на скоростта) и че щом е измерена скорост от поне 74 км/ч.
значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на лист 9 от делото е видно, че собственик на автомобила е
„.........“ ЕАД, а посоченото в Електронния фиш лице СТ. ВЛ. М. е ползвател на автомобила
(в качеството му на лизингополучател). Според чл.188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
11
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Доколкото на 08.06.2021г. СТ. ВЛ. М. е узнал за издадения на негово име
Електронен фиш (видно от разписката на лист 5 от делото и справката на лист 13 от делото)
и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе
законови разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на
СТ. ВЛ. М. – като лице, на което е предоставено МПС и което не е посочило друго лице,
което да е управлявало автомобила на посочените в Електронния фиш дата, час и място.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 24 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/час) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на СТ. ВЛ. М. следва да се
определи „глоба“ в размер на 100 лева, тъй като според чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП при
превишаване на разрешената скорост от 21 до 30 км/час в населено място нарушителят се
наказва с „глоба“ в размер на 100 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в
твърд размер. Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това обжалваният Електронен фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. По делото не е доказано въззиваемата страна да е направила разноски и не е
заявила претенции за присъждането на такива. Поради това разноски не следва да се
присъждат и в полза на административно – наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3671894, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на СТ. ВЛ. М. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13