Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Нина
Светославова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 4912 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20027539 от 29.01.2021
г., постановено по гр. д. № 4736 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 88-ми състав,
са отхвърлени предявените от ищеца Я.Л.Д. срещу ответниците В.Н.М. и „М.И.П.”
ООД искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца при условията на
солидарност сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди поради действия, предприети от управителя на „М.И.П.” ООД и
В.Н.М. в лично качество, с които на Я.Л.Д. се ограничава правото на свободно
ползване на общите части на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, а
именно лишаване от право на ползване на общите части на сградата – асансьора,
както и ограничаване достъпа (предоставяне на ключ от общата врата на мазетата)
до избените помещения. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК да заплати разноски за адвокатски хонорар на ответното дружество в
размер на 800,00 лева, а на ответницата – в размер на 700,00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца. Въззивникът посочва, че съдебният акт е постановен в нарушение
на процесуалния закон, в противоречие със съдебната практика, в нарушение на
материалния закон и се явява неправилен. Твърди се, че съдът е извършил
процесуално нарушение, довело до нарушаване на принципа на състезателно начало
и равнопоставеност на страните в процеса, като в пето по ред заседание, без
наличието на законни предпоставки, е допуснал свидетели на ответника, въпреки,
че същите са били заличени поради неводенето им от страната в предходно
заседание. Изложени са оплаквания, че съдът обсъждал пространствено в мотивите
си поставянето на бележка във входа на блока на ищеца, макар това да не било
единственото незакононосъобразно действие, довело до ограничаване на правата
му. Съдът също така приел, че не се знае в кого се намира ключа от общата врата
за мазетата, а в имейл кореспонденцията на ищеца се заявявало, че същият няма
мазе и затова няма да му бъде даден ключ, при наличие на нотариален акт в
обратния смисъл. Подчертава се, че не е в тежест на ищеца да доказва
отрицателния факт, че ключ не му е бил даден, а че му се отказва достъп, което
е било направено. Със свидетелските показания и имейл-кореспонденцията,
приобщени като доказателства по делото, се доказвало това, че асансьорът
не спирал на 5-тия етаж, на който се намира единствено имотът на ищеца.
Изложени са твърдения, че независимо от подписването или не на договор за вътрешния
ред или заплащането или на вноските за обслужване на общите части, Общото събрание
или Управителния съвет на етажната собственост нямали предвидени в ЗУЕС
правомощия за ограничаване ползването на ищеца на общите части и съоръжения в
блока. Съдът не обсъдил разменената кореспонденция между страните, видно от
която Весела М. поставяла като условие за ползването на асансьора
и мазето заплащането на претендирана сума и неустойка в размер на 5000,00 лева,
подписването на договор за управление с ответното дружество. Твърди се, че
поведението на ответниците е в противоречие с международноправни норми –
разпоредбите на чл. 17 и чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически
права. По отношение обсъжданата от съда бележка, в жалбата се посочва, че
същата изхождала от Управителния съвет на етажната собственост. Твърди се, че
по делото са налице доказателства кои са членовете на Управителния съвет и това
били двама от ответниците. Сочи се, че бележката е подписана от колективния
орган, от което следвало, че е съгласувана измежду всички членове на
Управителния съвет. Ответниците не оспорвали съставянето на бележката, а
напротив – поддържали тезата, че правата на ищеца били нарушени
законосъобразно, тъй като ищецът не бил заплащал таксите си, не бил подписал
договор с фирма, за която се излагат съображения, че нямала право да управлява
етажната собственост повече от две години. Направено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение, уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил общ отговор на въззивна жалба от двамата ответника в
първоинстанционното производство. В отговора се поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното от районния съд решение е правилно,
законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата и спазване на
съдопроизводствените правила. Посочва се, че по делото не се доказвали чрез
пълно и главно доказване противоправността в поведението на ответните и
наличието на причинна връзка между поведението им и твърдените неимуществени
вреди. Не се установявало през месец август 2017 г. на жилището на ищеца била
залепена Заповед на Управителния съвет на етажната собственост, че поради
неприемане и неподписване на договор за правилата за вътрешния ред и договор за
управление и поддръжка на общите части, както и заради незаплащане на сума в
размер на 4517,74 лева, ищецът и гостите му нямали право да ползват асансьора,
електрическото осветление, портиерски и охранителни услуги. По делото не се
установявало ответниците да претендират горепосочената сума. Дори да било
установено издаването на сочената от ищеца Заповед на Управителния съвет, не се
установявало по никакъв начин участието на ответниците в изготвянето ѝ.
Дори обаче да било установено посоченото, се твърди, че това не би могло да
ангажира отговорността на ответниците в лично качество, ако същите са действали
в качеството си на членове на Управителния съвет на етажната собственост. По
делото не били събрани доказателства, от които да се установявало
ограничаването от страна на ответниците на достъпа до апартамента на ищеца. Единственият
свидетел, който споменавал за блокиран достъп, бил майката на ищеца, чиито
показания съдът не кредитирал относно този въпрос. Не се установявало и ограничение
в ползването на асансьора, в който бил инсталиран чип.
Посочва се, че асансьорът надолу работел без
необходимост от чип. Ищецът не разполагал с такъв чип, тъй като не е заплащал
дължимите такси за управление и поддръжка на общите части в сградата и на
основание т. 4.6 от Правилника за вътрешния ред на сградата. По делото обаче не
било доказано конкретно действие или бездействие във връзка с непредоставянето
на чип за ползване на асансьора в сградата. Подчертава се,
че не бил установен отказ (противоправно поведение) на ответниците в лично
качество за предоставяне на ключ от общата врата на мазетата или създаването на
пречки за достъп до избеното помещение. Не се доказвало, че някой от
ответниците е отговорен за снабдяването и предоставянето на ключ от общата
врата на мазетата. Възразява се, че не било изяснено защо достъпът до избеното
помещение не е бил осигурен от прехвърлителя на имота на ищеца. Подчертава се,
че по делото било безспорно установено, че преди закупуването на имота, а и след
това, на ищеца било известно: кой е управител и представляващ етажната
собственост в жилищната сграда „Долче Вита”, а именно ответното дружество чрез
своя законен представител Офелия Лозанова, всички предпоставки, свързани с
дължимостта на годишната такса за управление и поддръжка на общите части,
относно начина на управление и поддръжка на етажната собственост. Възразява се,
че по делото не били доказани претърпени вреди от ищеца. Поддържа се, че съдът
не бил допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, доколкото
мотивирано е отменил определението си и е допуснал свидетели на ответниците, а
и на ищеца. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В открито съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван. Ответниците са
били представлявани от упълномощен адвокат, който на етап ход по същество
отново е направил искане за потвърждаване на решението на районния съд по вече
изложени в отговора на въззивната жалба съображения и за присъждане на
сторените по делото пред настоящата инстанция разноски.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том IV, рег. № 8895, дело № 602 от 2016 г.
и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 138, том III,
рег. № 7063, дело № 440 от 2017 г., от които се установява, че ищецът е
придобил недвижим имот – апартамент, с адрес гр. София, ул. „******.
Към исковата молба е приложена
имейл-кореспонденция. Видно от съдържанието ѝ същата касае ремонтни
дейности, извършвани от ищеца, и отправени от ответницата апелации да се
преустановят предвид разреза им с вътрешния ред в сградата. На няколко места в
кореспонденцията ищецът е отправил до ответницата искане за предоставяне на екземпляри
от чип и ключ за помещението с мазетата. В кореспонденцията липсва изразен
отказ от ответницата касателно искането.
По делото е представен Договор за
управление и поддръжка от 21.08.2008 г., Договор за правилата за вътрешния ред
от 21.08.2008 г. и Протокол № 2 от Общо събрание на етажната собственост на ул.
„******, гр. София, Правилник за вътрешния ред в жилищна сграда „Долче Вита”,
касаещи реда на управление в етажната собственост, в която ищецът е собственик
на апартамент. В т. 4.6 от Правилника е посочено, че при незаплащане на дължимите
суми от собственик за управление и поддръжка повече от 30 дни, управителят може
да прекрати предоставянето на комунални услуги или да прекрати, или откаже, или
ограничи достъпа до инфраструктурата и съоръженията в сградата. Ответниците са
се позовали на такова неизпълнение на задълженията от ищеца, а същият не е
представил доказателства в насока заплащане на дължими суми.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Н.И.К.и О.С.Г..
Въпреки непосредствената им дейност в процесната сграда, съдът не констатира
основания за тенденциозност в разказите на свидетелите, доколкото изложението
им е подробно, последователно и логично. Същите имат непосредствени впечатления
за отношенията между страните и в показанията си ясно заявяват, че не са били
свидетели на някое от твърдените от ищеца ограничения, инициирани пряко и лично
от ответниците чрез поведението им. Правилно районният съд не е кредитирал
показанията на свидетелката А.И.Д.– майка на ищеца. Родствената връзка е
възможен знак за тенденциозност на свидетеля, затова показанията ѝ следва
да бъдат подложени на анализ със завишен стандарт. Показанията ѝ се
отличават като общи и хаотични на места, неподкрепени от останалата
доказателствена маса, поради което правилно районният съд не им е дал вяра за
съществените обстоятелства по делото, а именно – ограничението в ползването на
общите части в сградата, недопускането на свидетелката до апартамента на ищеца,
залепената в коридора бележка за ограничаване на достъпа на ищеца до
съоръженията в сградата.
Въззивният съд счита, че предвид
параметрите на осъществяване на въззивния съдебен контрол, ограничаващи се до
произнасяне по оплакванията в жалбата по отношение на правилността на акта на
СРС, не е необходимо и относимо да обсъжда останалите доказателства, събрани по
делото, и изготвени експертни заключения.
С оглед приетите фактически положения
въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо. Предвид извокираните с жалбата възражения, въззивният съд счита,
че решението се явява правилно.
Контролираната
инстанция изцяло се съгласява с изводите на районния съд, че по делото не е
доказана една от предпоставките за основателността на претенцията за
обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди, а именно виновно противоправно поведение
на ответниците.
Съдебният акт е бил постановен при
спазване на правилата на процесуалния закон. Контролиращата инстанция не
констатира процесуално нарушение, довело до нарушаване на принципа на
състезателно начало и равнопоставеност на страните в процеса при допускането на
събиране на гласни доказателства с оглед изложението във въззината жалба. Видно
от протоколно определение от 15.09.2020 г. съдът аргументирано е допуснал
събирането на гласни доказателства и на двете страни, като е гарантирал
спазването на принципа за равнопоставеност между страните.
В мотивите си съдът подробно е обсъдил
твърденията на ищеца касателно това в какво се е изразило противоправното
поведение на ответниците. Въззивният съд не констатира омаловажаване на дадени
твърдения за сметка на други. По делото не се установява никой от ответниците с
конкретни действия или бездействия да е ограничил ползването на асансьора
или мазетата от страна на ищеца. Такова поведение не се установява и от представената
имейл – кореспонденция или събраните гласни доказателства. В жалбата са дадени
собствени интерпретации на съдържанието в посочените писмени материали, но
съдът не констатира в тях волеизявление, от което да се съди, че който и да е
от ответниците е възпрепятствал ищеца за ползването на общите части в сградата.
Съдът не констатира и посочената от въззаивника условност в съдържанието на
кореспонденцията, по силата на която ответницата е поставила ползването
на асансьора и мазето едва след заплащането на определена
сума и неустойка в размер на 5000,00 лева, и подписването на договор за
управление с ответното дружество.
От свидетелските показания на
свидетелите Н.К.и О.Г., събрани по делото и кредитирани от районния съд, се
установява, че асансьорът се движи до етажа на ищеца. Съоръжението
работи без чип при движение в посока надолу, а при движение нагоре – достига до
неговия етаж, но е необходим чип или да бъде извикан от този етаж. По делото не
са налице доказателства, че именно ответниците са отказали предоставянето на
чип на ищеца чрез някакви конкретни действия или бездействия. Нещо
повече, правилно районният съд е отбелязал, че въпросите касателно ползването
на посочените общи части е в компетенциите на Общото събрание на етажната
собственост.
Несъстоятелни са доводите в жалбата
касателно поставената бележка – Заповед на Управителния съвет на етажната
собственост във входа на блока на ищеца за ограничаване ползването на ищеца и
гостите му на общите части. По делото не се доказва поставянето на такава при
условията на пълно и главно доказване – нито къде, кога и какво точно
съдържание е имала същата. Дори и да се приеме, че такава е била налице, не се
доказва, че същата ангажира личното противоправно поведение на ответниците в
твърдения от ищеца смисъл. Ответниците се позовават на неизпълнение на
задължение на ищеца като етажен собственик да заплаща задълженията си за
управление и поддръжка на общите части на сградата, позовавайки се на т. 4.6 от
Правилника за вътрешния ред в сградата. Не следва да се обсъждат доводите в
жалбата, касаещи законосъобразността на решения на общото събрание на етажната
собственост относно управлението ѝ предвид преклудираността им и
несезирането на съда с иск по чл. 40 от ЗУЕС (и срока за предявяването му).
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода от спора пред въззивния
съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемите страни се дължат
разноски. Същите са претендирали адвокатски хонорар от по 500,00 лева за всеки,
за уговарянето и заплащането на който са били представени доказателства,
предвид което съдът счита, че разноските следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20027539 от
29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4736 по описа за 2018 г. на СРС, ГО,
88-ми състав, в цялост.
ОСЪЖДА Я.Л.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „М.И.П.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Я.Л.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на В.Н.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева), представляваща
сторени във въззивното производство разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.