№ 31
гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500316 по описа за 2021 година
С решение на РС Панагюрище , постановено по гр.д.№ 755 по описа за
2020 година е отхвърлен предявения от С. Н. В. ЕГН: **********, с адрес: с.
гр. П. ул. „Н.Б." № 16 срещу Ц. Д. Ф. ЕГН: **********, и адрес: гр. П. ул.
„К.Б. I", № 5 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. 240 ЗЗД, с
който се иска да се приеме за установено между страните, че ищецът има
парично вземане от ответника в размер на сумата от 1450 лв. на основание
договор за заем от 19.10.2019 сключен между страните, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба -23.10.2020 г. до окончателното
изплащане на същата, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 637/2020 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище.
Осъден е С. Н. В. ЕГН: ********** да заплати на Ц. Д. Ф. ЕГН:
********** сумата 100,00 лв. разноски направени пред първата инстанция.
В срок така постановеното решение е обжалвано от С.В.. Излага
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
1
Моли да бъде отменено и предявения иск – уважен , както и да му бъдат
присъдени направените разноски.
За да отхвърли предявения иск, районният съд приел, че не е доказано
твърдението ,че между страните съществуват конкретни договорни
отношения.
Съдът не отчел значението на представения частен писмен документ,
подписан от страните и имащ характер на споразумение. В него било
посочено , че Ц. Д. Ф. „ми дължи 1450лв.", като подписвайки се под
споразумението Ф. е признал това обстоятелство. Използвал се и израза „да
ми върне парите".
В споразумението страните се договорили как да се извърши това
връщане на парите, като били посочени две дати и съответно сумите, които
трябва да се върнат на тези две дати „в началото на октомври 700лв., а
останалите на 20.Х." Това волеизявление било направено от двете страни по
споразумението, което означавало, че това са две насрещни волеизявления,
съвпаднали по своето съдържание и довели до желания резултат, което е
удостоверено с подписите на двете страни под споразумението. В същото са
очертани страните, правното основание „да върне", начина, сроковете и
сумите, конкретно уточнени в споразумението.
При тези данни съдът неоснователно приел,че липсва облигационно
отношение между страните , още повече, че и писмен отговор от ответника не
бил постъпил.
Предоставянето на парична сума в заем между физически лица
обикновено ставало между лица, които се познават и си имат доверие.
Представеното споразумение било подписано ,след като няколко пъти били
договорени устно срокове за връщане на сумата, но те не били спазени.
Направено е доказателствено искане,което съдът е уважи при условията
на чл.266 от ГПК.
Писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против Ц.Ф. ищецът С.В. твърди, че на 19.10.2019
година дал в заем на ответника сумата 1450 лева, уговорката да бъде върната
през м. февруари 2020 година. Ответникът не върнал сумата в уговорения
срок и започнал да избягва всякакви контакти.
На 19.09.2020 година страните се срещнали и се уговорили сумата да
бъде върната на два пъти – 700 лева до м. октомври и останалите до20.10.2020
2
година. Изготвили разписка ,подписана и от двамата.
Ответникът не спазил и тази уговорка и ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение.
Поради постъпилото възражение ищецът моли да бъде прието за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането му.
Писмен отговор от ответника не е постъпил.В производството пред
првоинстанционния съд е участвал негов процесуален представител , който
не е оспорил представеното доказателства ,не е направил доказателствени
искания и не е изразил становище по иска. Изразявайки становище по
съществото на спора представляващия го адвокат е подържал, че не е
установено да са възникнали заемните правоотношение на точно посочената
дата , като е изложил и доводи по автентичността на представената разписка
и , която не е оспорена като писмено доказателство и относимостта и към
спора.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
По заявление на С.В. е образувано производство по ч.гр.д.№ 637/2020
година на РС Панагюрище. Изложени са обстоятелства , идентични с тези в
исковата молба и е издадена заповед за изпълнение против Ц.Ф..
В срок е постъпило възражение от Ф. , в което той заявява ,че няма
сключен договор за заем с В..
В дадения от съда срок е предявен иска за установяване
съществуването на вземането , поради което съдът приема, че предявеният
иск е допустим.
По делото е представена разписка от 19.09.2020 година , подписана и от
двете страни.От съдържанието и недвусмислено се разбира ,че е постигната
уговорка за връщане на дължима сума пари от ответника на ищеца на две
вноски в определени срокове.
От въззивната инстанция е представено писмено доказателство –
обяснения на ответника по повод образувана преписка пред РУ П.в което той
отново заявява“…сумата , която ми е дадена , ще бъде върната…“.
При тази фактическа обстановка , съдът намира предявения иск за
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем за потребление е реален
договор. Той се счита за сключен не от момента, в който между страните е
3
постигнато съгласие, а от момента, в който въз основа на постигнатото
съгласие заемодателят предаде на заемателя заемната сума или заместими
вещи. Парите или заместимите вещи се предават на заемателя за потребление,
поради това ЗЗД изрично посочва, че те преминават в негова собственост.
Договорът за заем е неформален - неговата валидност не е поставена в
зависимост от спазването на определена форма. За да е валиден договора за
заем е напълно достатъчно постигнатото между страните съгласие и
предаването в собственост на заемателя на парите или вещите. Гражданското
законодателство не поставя действителността на договора за заем за
потребление в зависимост от съставянето на какъвто и да е било нарочен
документ за обективирането на договора за заем или на факта на предаването
на заемната сума от заемодателя на заемателя.
В конкретния случай е представен частен писмен документ , който
ищецът нарича „разписка“,но той по естеството си представлява анекс към
съществуващи облигационни отношения. В него ответника признава
дължимост на сумата , посочена в исковата молба, задъжението си да я върне
в определени срокове. Като се анализира съдържанието на частния писмен
документ и като се има предвид поведението на ответника в
производството,то съдът приема,че е установено наличието на облигационно
правоотношение между страните,по силата на което ответникът е получил
определена сума и има задължението да я върне на ищеца.Този извод се
подкрепя и от приетото от въззивната инстанция писмено доказателство.
Поведението на ответника в производството е непоследователно.
Във възражението си той е оспорил изобщо съществуването на каквито
и да е отношения, а чрез процесуалния си представител прави формални
оспорвания- относно конкретен договор,както и закъсняло „оспорване“ на
частния писмен документ , който носи неговия подпис.
При тези данни , макар и да липсват доказателства за конкретната дата
на възникване на облигационното отношение , то съдът приема,че е
установено задължението на ответника да върне получена от него сума в
посочените в частния писмен документ срокове.
Поради това претенцията е основателна и следва да бъде уважена и като
е отхвърлил иска , съдът е постановил едно неправилно решение ,което следва
да бъде отменено.
Следва да се приеме за установено по отношение на ответника ,че
съществува вземане на ищеца в размер на 1450 лева , произтичащо от
неизпълнен договор за заем , ведно със законната лихва от предявяване на
иска .
На ищеца се дължат и сторените по делото разноски ,както в
заповедното , така и в исковото производство пред двете инстанции- 229 лева
, сторени в заповедното производство и общо 643 лева – в исковото
4
производство пред двете инстанции.
По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на РС Панагюрище , постановено по гр.д.№ 755 по
описа за 2020 година.
По иска не С. Н. В. ЕГН: **********, с адрес: с. гр. П. ул. „Н.Б." № 16
срещу Ц. Д. Ф. ЕГН: **********, и адрес: гр. П. ул. „К.Б. I", № 5 с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. 240 ЗЗД, приема за установено по
отношение на Ф., че В. има парично вземане от ответника в размер на сумата
от 1450 лв. на основание договор за заем сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба -23.10.2020 г. до
окончателното изплащане на същата, за която сума е издадена и заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 637/2020 г. по описа на
Районен съд - Панагюрище.
Осъжда Ц. Д. Ф. ЕГН: **********, и адрес: гр. П. ул. „К.Б. I", № 5 да
заплати на С. Н. В. ЕГН: **********, с адрес: с. гр. П. ул. „Н.Б." № 16
разноски по делото : 229 лева сторени в заповедното производство и 643 лева
в исковото производство пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5