Решение по дело №2991/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 265
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20217180702991
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     265

 

 гр. Пловдив, 17 февруари 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

            с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2991 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Б.С.Б., ЕГН ********** против Заповед № 21ОА-2874/22.10.2021 г., издадена от Кмета на Община Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че заповедта била постановена при нарушаване на материалноправните и административнопроцесуални предпоставки за издаването на същата. Сочи, че сградата е готова за въвеждане в експлоатация, събират се подписи за издаване на Акт обр. 15, липсва подписът на проектанта по част“Геодезия“, надзорната фирма била изготвила окончателен доклад за въвеждане в експлоатация на сградата.  Моли се за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание адв. Ч.-Б.-пълномощник на оспорващия заявява, че поддържа жалбата.

Ответникът -Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, моли да бъде потвърдена издадената заповед като законосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от главни инпектори към Община Пловдив на строеж „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ XVI-5100504, жилищно и обществено обслужващо застрояване от кв. 86 по плана на кв. „Хр.Смирненски-IV“, гр.Пловдив, е съставен Констативен акт № 2/14.09.2021 г. В констативния акт е посочено, че собственик на имота е Б.С.Б. и Х.С.И., а строежът е извършен от Б.Б.. Посочено е, че строежът е четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква "б" от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г.  на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. На 14.09.2021г. жалбоподателят е получил препис от констативния акт.

По делото липсват доказателства против Констативен акт № 2/14.09.2021г., в законоустановения срок да е постъпило възражение. 

Въз основа на съставения Констативен акт № 2 от 14.09.2021г. е издадена обжалваната Заповед № 21ОА-2874/22.10.2021 г. на Кмета на Община-Пловдив, с която, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 223, ал. 1, т. 6, 7 и т. 10 и чл. 178, ал.1, вр. с чл. 178, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, се забранява ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ XVI-5100504, жилищно и обществено обслужващо застрояване от кв. 86 по плана на кв. „Хр.Смирненски-IV“, гр.Пловдив, като в т. 2 е указано на собственика доброволно да освободи строежа, а в т. 3 и т. 4 е разпоредено доставчиците на електрическа енергия и вода да прекъснат захранването.  

В съдебното производство са приети по делото жалба вх. № 21-СГ-176/17.08.2021г. от Х.И.,  НА за дарение на недвижими имот № 89, том IV, рег. № 3798, дело № 663/09.12.2008г., НА за възмездно учредяване на право на строеж № 116, том 1, рег. № 704, нот. дело № 83/06.10.2016г., Разрешение за строеж № 117/20.07.2016г., заповед № 119/12.10.2017г., Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа от 16.11.2021г. и Окончателен доклад № ПВМ-2021-072/23.12.2021г.   

При тези установености съдът приема следното от правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, а в ал. 6 е предвидено, че при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ – кмет на съответната община. По делото е установено, че строежът е IV категория, а заповедта е издадена и подписана от Кмет на Община-Пловдив, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съдържа наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването й, като така са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

В проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до отмяна на оспорения акт. Констативният акт, с който е сложено началото на административното производство, е връчен на жалбоподателя на 14.09.2021 г., и не е постъпило възражение в законоустановения срок. Неоснователни са и оплакванията за неизясняване на всички обстоятелства, които са от значение за спора съгласно чл. 35 от АПК. Представените от жалбоподателя Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа и Окончателен доклад № ПВМ-2021-072 от 23.12.2021 г., съдът приема, че жалбоподателят се стреми да противопостави на създалото се по негова инициатива правно положение едно фактическото ползване на обекта, с аргумент, че за обекта са налице нужните документи за иницииране на процедурата по въвеждането му в експлоатация. По принцип тази позиция е вярна, но без да води до отпадане на негативните за адресата правни последици по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, произтичащи от неизпълнението на условията по въвеждане в експлоатация и ползването на обекта не по предназначение. Всеки инвеститор може сам да реши кога да изпълни строежа, който му е разрешен, но след като е завършен не бива да го ползва преди да бъде въвъден в експлоатация по предвидения в закона ред. Не и на последно място чл. 142, ал. 1 от АПК повелява, че съдът преценя съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон към момента на издаването му. Обсъдените документи са ирелеванти за преценката на съответствието на заповедта на кмета на община-Пловдив с материалния закон.

Оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е въведена забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от забраната за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е налице, защото строежът е четвърта категория, а относно тези строежи законът изисква въвеждане в експлоатация. 

В хода на административното производство, както и в хода на съдебното производство, не се представи удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и не се твърди да е издадено. Така в настоящия случай е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж, тъй като същият подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в експлоатация, както и не е спорно между страните, че строежът се ползва при съставянето на констативния акт като жилищна сграда с гараж. Така следва да бъде направен извод, че установеното в проведеното административно производство, че строежът се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, т. е. без да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, не се обориха. Строежът е бил захранен с електрическа енергия и вода, което жалбоподателят не оспорва. Захранването с електрическа енергия и вода е следвало да се извърши след въвеждане на строежа в експлоатация. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие на целта на закона, тъй като забраната за ползване се постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този смисъл съдът намира, че постановената забрана за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа – четвърта категория, с оглед на това, че се ползва, както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния ред – няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

В тази връзка по делото не са представени и липсват каквито и да е доказателства, че процесният строеж е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ към датата на извършване на проверката и съставяне на констативния акт, както и към датата на постановяване на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че достатъчно основание за издаването на заповед по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е строежът да се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните органи по чл. 177 от ЗУТ и то към момента на нейното издаване, което в процесния случай е доказано по безспорен начин. 

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а така подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК Административен съд - Пловдив, ХVIII-ти състав

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Б., ЕГН ********** против Заповед № 21ОА-2874/22.10.2021 г., издадена от Кмета на Община Пловдив.

ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. 

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/