Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. Пловдив, 17 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
-ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2991 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по жалба на Б.С.Б.,
ЕГН ********** против Заповед № 21ОА-2874/22.10.2021 г., издадена от Кмета на
Община Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта била постановена при нарушаване на материалноправните и
административнопроцесуални предпоставки за издаването на същата. Сочи, че
сградата е готова за въвеждане в експлоатация, събират се подписи за издаване
на Акт обр. 15, липсва подписът на проектанта по част“Геодезия“, надзорната
фирма била изготвила окончателен доклад за въвеждане в експлоатация на
сградата. Моли се за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание адв. Ч.-Б.-пълномощник
на оспорващия заявява, че поддържа жалбата.
Ответникът -Кмет на Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, моли да бъде
потвърдена издадената заповед като законосъобразна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Административен съд – Пловдив, в
настоящия състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от главни
инпектори към Община Пловдив на строеж „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ
XVI-5100504, жилищно и обществено обслужващо застрояване от кв. 86 по плана на
кв. „Хр.Смирненски-IV“, гр.Пловдив, е съставен Констативен акт № 2/14.09.2021
г. В констативния акт е посочено, че собственик на имота е Б.С.Б. и Х.С.И., а
строежът е извършен от Б.Б.. Посочено е, че строежът е четвърта категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква "б" от ЗУТ и Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи и се ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на
чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. На 14.09.2021г. жалбоподателят е получил препис от
констативния акт.
По делото липсват доказателства
против Констативен акт № 2/14.09.2021г., в законоустановения срок да е
постъпило възражение.
Въз основа на съставения
Констативен акт № 2 от 14.09.2021г. е издадена обжалваната Заповед №
21ОА-2874/22.10.2021 г. на Кмета на Община-Пловдив, с която, на основание чл.
44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 223, ал. 1, т. 6, 7 и т. 10 и чл. 178,
ал.1, вр. с чл. 178, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, се забранява ползването на
невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Жилищна сграда“,
намиращ се в УПИ XVI-5100504, жилищно и обществено обслужващо застрояване от
кв. 86 по плана на кв. „Хр.Смирненски-IV“, гр.Пловдив, като в т. 2 е указано на
собственика доброволно да освободи строежа, а в т. 3 и т. 4 е разпоредено
доставчиците на електрическа енергия и вода да прекъснат захранването.
В съдебното производство са
приети по делото жалба вх. № 21-СГ-176/17.08.2021г. от Х.И., НА за дарение на недвижими имот № 89, том IV,
рег. № 3798, дело № 663/09.12.2008г., НА за възмездно учредяване на право на
строеж № 116, том 1, рег. № 704, нот. дело № 83/06.10.2016г., Разрешение за
строеж № 117/20.07.2016г., заповед № 119/12.10.2017г., Констативен акт обр. 15
за установяване годността за приемане на строежа от 16.11.2021г. и Окончателен
доклад № ПВМ-2021-072/23.12.2021г.
При тези установености съдът
приема следното от правна страна.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване на годен за оспорване административен акт и от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ,
не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177, а в ал. 6 е предвидено, че при
нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително
за доставчиците и се изпълнява незабавно.
Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед
разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ – кмет на съответната община. По делото е
установено, че строежът е IV категория, а заповедта е издадена и подписана от
Кмет на Община-Пловдив, поради което не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта съдържа наименование,
подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването й, като така са спазени изискванията за форма
съгласно чл. 59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на
акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
В проведеното административно
производство не са допуснати процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до
отмяна на оспорения акт. Констативният акт, с който е сложено началото на
административното производство, е връчен на жалбоподателя на 14.09.2021 г., и
не е постъпило възражение в законоустановения срок. Неоснователни са и
оплакванията за неизясняване на всички обстоятелства, които са от значение за
спора съгласно чл. 35 от АПК. Представените от жалбоподателя Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа и Окончателен доклад №
ПВМ-2021-072 от 23.12.2021 г., съдът приема, че жалбоподателят се стреми да
противопостави на създалото се по негова инициатива правно положение едно
фактическото ползване на обекта, с аргумент, че за обекта са налице нужните
документи за иницииране на процедурата по въвеждането му в експлоатация. По
принцип тази позиция е вярна, но без да води до отпадане на негативните за
адресата правни последици по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, произтичащи от неизпълнението
на условията по въвеждане в експлоатация и ползването на обекта не по
предназначение. Всеки инвеститор може сам да реши кога да изпълни строежа,
който му е разрешен, но след като е завършен не бива да го ползва преди да бъде
въвъден в експлоатация по предвидения в закона ред. Не и на последно място чл.
142, ал. 1 от АПК повелява, че съдът преценя съответствието на обжалвания
административен акт с материалния закон към момента на издаването му.
Обсъдените документи са ирелеванти за преценката на съответствието на заповедта
на кмета на община-Пловдив с материалния закон.
Оспореният акт е постановен в
съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е
въведена забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от забраната
за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с разпоредбата
на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на въвеждане в
експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е
налице, защото строежът е четвърта категория, а относно тези строежи законът
изисква въвеждане в експлоатация.
В хода на административното
производство, както и в хода на съдебното производство, не се представи
удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и не се твърди да е издадено.
Така в настоящия случай е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж, тъй като
същият подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в експлоатация, както
и не е спорно между страните, че строежът се ползва при съставянето на
констативния акт като жилищна сграда с гараж. Така следва да бъде направен
извод, че установеното в проведеното административно производство, че строежът
се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, т. е. без да е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, не се обориха. Строежът е бил захранен
с електрическа енергия и вода, което жалбоподателят не оспорва. Захранването с
електрическа енергия и вода е следвало да се извърши след въвеждане на строежа
в експлоатация. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е
издадена в съответствие на целта на закона, тъй като забраната за ползване се
постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този
смисъл съдът намира, че постановената забрана за ползване е законосъобразна с
оглед категорията на строежа – четвърта категория, с оглед на това, че се
ползва, както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния
ред – няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
В тази връзка по делото не са
представени и липсват каквито и да е доказателства, че процесният строеж е
въведен в експлоатация по реда на ЗУТ към датата на извършване на проверката и
съставяне на констативния акт, както и към датата на постановяване на оспорения
административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че достатъчно
основание за издаването на заповед по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е строежът да се
ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация по установения
ред от компетентните органи по чл. 177 от ЗУТ и то към момента на нейното
издаване, което в процесния случай е доказано по безспорен начин.
По изложените съображения съдът
приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а така подадената
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.
24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. посл. от АПК Административен съд - Пловдив, ХVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Б., ЕГН ********** против Заповед № 21ОА-2874/22.10.2021 г.,
издадена от Кмета на Община Пловдив.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/