Р Е Ш Е Н И Е № 150
гр.Пазарджик
25.11.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд
търговска колегия в открито заседание на двадесет и шести октомври ,през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
При секретар Н. В. ………………и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
Попова т.д. № 193 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С искова
молба вх.№8274 / 21.11.2014 г. е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.694 ал.1 от ТЗ от ищеца „М.И.Б.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола
Петков” №41а, ап.3.3, представлявано от управителите В.К., Л.Р. и Д. Б., чрез адв. А.
К., представляващ Адвокатско дружество „ К. и В.” гр. София, със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „К. и В.”, против „Б.И. ” АД гр. Панагюрище, ул. „Гаврил Кръстевич” №2, ЕИК *********, представлявано
от ИД Г.С. ***,
с ЕИК ********* – с открито производство по несъстоятелност с решение
№35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по
описа на ПзОС, вписано в ТР на 04.04.2011г., представлявано от Г.С.С. и В.К. - заедно.
Обстоятелствата, на които
се основава претенцията на ищеца, относими към специфичния характер на иска по
чл.694 от ТЗ, са следните: Ищецът е кредитор в производството по несъстоятелност на втория
ответник /с открито производство по несъстоятелност / и е предявил възражение
с вх.4809/27.07.2011г.
против включените в списъка на приетите вземания,
обявен в ТР на 16.07.2011г. вземания на „Б.И.” АД под №4 в
размер на 85 986.64лв. С определение
№703/12.11.2014г., постановено по т.д. 66/2010г. съдът е отхвърлил възражението на
ищеца като е одобрил списъка на приетите вземания.
По отношение на спорното вземане се поддържа, че същото е предявено
с молба вх. №2696/29.04.2011г. в размер на
85 986.64лв. и представлява лихви за забава върху главница от 440 580лв., за
периода 7.06.2009г. - 31.03.2011г.
Главницата е включена в списъка на приетите вземания под №2 и
представлява неизплатена част от продажната цена за покупка на недвижими имот,
предмет на сделка по нотариален акт №87/6.06.2008 г. на Нотариус Пенка
Карбанова.
Несъществуването на вземането се извежда от
факта, че двете дружества - кредитор и длъжник са
свързани лица по смисъла на пар.1 ал.1 т.3; 5; 6; 7 и ал.2. от ДР ТЗ. Представляващият
двете дружества е едно и също лице, което е и
мажоритарен акционер в „Булармин Инженеринг” АД и акционер - учредител на
„Б.М.С.” АД. В тази връзка се твърди умишлено създадена забава от Г.С. с цел да създаде фиктивни
условия за разваляне по съдебен ред на сделката покупко-продажба на недвижимия
имот, описан в горепосочения нотариален акт и оттам - и изкуствено вземане за
лихви. Това твърдение се аргументира с факта, че купувачът по сделката
- „Б.М.С.” АД е
разполагало с необходимите средства да се изплати пълния размер на продажната
цена, която необходима
сума е предоставена от ищеца, който е и акционер с дял от 50% в „Б.М.С.” АД по
договор за заем от 07.10.2008г., като целта на
заемните средства е да се изплати продажната цена за покупко- продажба на
недвижимия имот. Твърди се, че Г.С. умишлено не е превел
предоставените му средства на продавача по сделката /първия ответник/ и по
този начин, като
представител и на двете дружества, е злоупотребил
с права с цел да набави материална облага за продавача по
сделката - дружество в което той е мажоритарен собственик и представляващ. Относно наличието на
злоупотреба с права се позовава на влезлите в
сила съдебни решения по т.д. №1024/2009г. на ПОС и т.д. №5/2011г. на ПАС. С тези
твърдения и доводи се въвежда първото основание за несъществуване на вземането,
като произтичащо от действия /бездействие, осъществени във вреда на
представляваното от Г. С. дружество /длъжникът в производството по
несъстоятелност/ - умишлено неизплащане продажната
цена и „споразумение сам със
себе си” такова
плащане да няма, за да се
създаде предпоставка за претендиране и предявяване по съдебен ред на претенция
за лихви за забава, позовавйки се на относителната недействителност по чл.40 от ЗЗД.
На следващо място се
релевира правопогясяващо твърдение, че вземането не съществува, тъй като е
прихванато с протоколи за прихващане на насрещни изискуеми вземания на двете
дружества, като се твърди, че липсва осчетоводяване на такова вземане по търговските
книги и на двамата ответници към 31.03.2011г. Същото не било включено в списъка на
кредиторите на „Б.М.С.” АД,
изготвен и подписан от Г.С. като извлечение от търговските книги и предаден на
синдика на 13.04.2011г. В този списък задълженията към първия ответник възлизали в размер на
563 611.65лв., а в производството по несъстоятелност „Б.И.” АД е
предявило вземания в общ размер на 1 478 417.58лв. В още по - малък размер били задълженията към първия ответник в
декларация и приложен към нея списък на задълженията на „Б.М.С.” АД подадена от Г.С.
пред НАП на 09.02.2011г.
Алтернативно се твърди, че
вземането е в по-малък размер – а именно - 46 260 лв.
Искането, с което е сезиран съдът е да се
постанови решение, с което да се установи, че
вземането на „Б.И.” АД
гр.Панагюрище, включено в списъка на приетите вземания, обявен на 16.07.2011г. в Търговския регистър и одобрен от съда по несъстоятелността
с определение № 703/12.11.2014г. под номер 4 в размер
на 85 986.64 лв. е несъществуващо, алтернативно - че това
вземане е несъществуващо за размера над 46 260,00 лв. Претендират
се сторените по делото разноски.
В постъпилия в
срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от ответника „Булгармин Инженериг” АД гр. Панагюрище,
представлявано от Г.С., се оспорва предявеният иск. Възразява
се по допустимостта на същия. Възраженията касаят неправилна правна
квалификация на иска , посочена в обстоятелствената част на исковата молба
съдържаща изявление „..което дава правно
основание на ищеца да предяви иска по чл.649
от ТЗ за установяване несъществуването на тези две вземания”. Ответникът се позовава на липса на
надлежна процесуална представителна власт, позовавайки се на клаузата на чл.11.1 от
дружествения договор на ищцовото дружества, предвиждаща при
сключване на сделка на стойност повече от 20 000лв. дружеството да се представлява от двама управители заедно.
Възраженията по основателността на исковете се свеждат до: Позовава се на
акцесорния хапактер на вземането, при положение че вземането за главница не е
оспорено и съществува. Недопустимо било позоваването на
мотивите на
приложените към исковата молба съдебни решения, като се сочи, че според
тези мотиви, съдът е
приел за злоупотреба с право само предявяването на иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, но
не и самата забава в плащането на задължението. Позовава се
на неприложимостта на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД в търговските
правоотношения. Освен това са изложени съображения, че в случая не е налице фактическият
състав на чл.40 от ЗЗД, който предвижда „договаряне”. В процесния
казус договарянето е осъществено със сключването на нотариалния акт от
06.06.2008г., чиято валидност не се оспорва от ищеца, а вредата,
която се твърди да понася дружеството-длъжник, не произтича от договаряне, а
според ищеца се дължи на умишлено забавяне на плащане по безспорния и валиден
договор, сключен с нотариален акт от 06.06.2008г.
Твърденията, че главницата не била платена
умишлено, се опровергават с насрещни твърдения: Цената по
нотариалния акт е била платима на части в срок до една година от датата на
подписване на нотариалния акт (06.06.2008г.), който срок бил предвиден с
оглед акумулиране на средства в патримониума на „Булгар минерали-Стрелча” АД. Два
месеца след началото на срока (съответно 10 месеца преди неговото изтичане) -
на 07.08.2008г. по партидата на „БМС” в
търговския регистър е вписана промяна в представителството на това дружество и
от този момент нататък то е представлявано не само от Г.С., а само заедно от
двамата изпълнителни директори В.К. и Г.С.. Сумата по чл.2, ал.1, т.2 от договор за заем
от 07.10.2008г. /приложен към ИМ/ е преведена на две части - съответно на 08.10.2009г. и на 11.11.2009г., т.е. дълго след 30.05.2009г., както е
било уговорено в чл.2, ал.1, т.2 от договора за заем от 07.10.2008г., респ. след изтичане на едногодишния срок за плащане по нотариалния
акт (06.06.2009г.). Освен това се позовава на практическа невъзможност за извършване на
банкови разплащания от страна на „БМС” АД, поради наложени запори на банковите
сметки – като обезпечителни мерки по молба на ищеца - „М.И.Б.” АД,
акционер в „Булгар минерали-Стрелча” АД, и собственикът на мажоритарен дял в
капитала на „МИБ” „Минерални
ресурси” ООД (с
правоприемник „Минерали индустриали” ООД).
Оспорва се твърдението, че
задължението на единия ответник към другия било погасено чрез прихващане, както и
твърдението, че вземането
не било осчетоводено в счетоводствата на ответниците. По отношение
на второто се пояснява, че се касае за акцесорно вземане, а на осчетоводяване
подлежи само главницата. Оспорва се и
алтернативно предявеното искане, че вземането съществува в по-малък размер - 46 260,00лв.
Независимо
че юридическото лице е обявено в несъстоятелност, в специалното производство по
чл.694 от ТЗ, същото се представлява от управителния си орган. Съгласно вписванията в ТР, „Б.М.С.” АД
гр.Стрелча се представлява от ИД Г. С. С. и В.К. – заедно. Тъй като дружеството – ищец също се
представлява от В. К., /подписал и договора за процесуално представителство,
приложен към ИМ/, констатирайки наличие на противоречие в интересите между
представител и представляван по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК, с определение
№226/20.03.2013г. за особен представител на дружеството е назначен адв. З.М. -
ПАК.
В постъпилия
в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от адв. М. се изразява
становище, че искът е недопустим и неоснователен, като съображенията в тази
насока се идентични с тези – на ответника „Б.И.” АД. Възразява
се и по приемането на представените с исковата молба писмени доказателства, с
доводи за тяхната неотносимост към спора.
В
представената в срока по чл.372 от ГПК допълнителната искова молба от ищеца се пояснява първоначалната. Поясненията
се отнасят на първо място до възраженията на ответника по допустимостта на предявените
искве, като се сочи, че се касае за техническа грешка - разместване
на последните две цифри при посочване правната
квалификация на иска „чл.
Въведено е и уточнение
относно алтернативното
искане да се признае несъществуването на вземането в размер на 46 260,00 лв., а имено: Искането е при
алтернативно условие – при положение, че се приеме, че
до превода от ищеца на сумата по представения целеви договор за заем Г.С. не е
действал умишлено, то след датата 08.10.2009г. когато
са преведени 234 700,00 лв. и е останал остатък за плащане в
размер на 205 880,00 лв. и след 11.11.2009г., когато е извършен остатъкът от превода
на целевата сума по договора за заем за плащане на остатъка от продажната цена.
Пояснено е, че в исковата молба тази сума е неточно определена, като с ДИМ
се корегира на
сумата от 67 900,00 лв., като алтернативно - тази сума, като задължение за забавено плащане следва
да се признае за несъществуващо вземане, тъй като след датата 08.10.2009г. и за остатъка от главницата 205 880,00 лв. след 11.11.2009г. не би следвало да
се счита, че е налице забава в плащането по обективни причини.
В представения в срока по
чл.373 ГПК от ответника „Б.И.” АД отговор на
допълнителната искова молба се поддържат и доразвиват съображенията, изложени в
отговора на исковата молба, като се оспорва изцяло и евнуалната претенция на
ищеца след направеното уточнение с допълнителната искова молба .
В постъпилия в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова
молба от особения представител на ответника „Булгар-Минерали-Стрелча“ АД, се
поддържат възраженията от първоначалния отговор.
Съдът като
взе предвид доводите изложени в исковата молба,допълнителната искова
молба, както и в отговорите на
ответниците и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е безспорно
установено,че с Решение №35/ 21.03.2011 г.,постановено
по т.д.№66/2010 по описа
на ПзОС г. е открито
производство по несъстоятелност на „Б.М.С.
„АД / БМС/ ЕИК *********, гр. Стрелча ,
представлявано от Г. С. С. , като това решение е вписано в ТР на 04.04.2011 г.
В хода на производството по
несъстоятелност назначеният постоянен синдик в изпълнение на
задълженията си е изготвил и обявил в ТР списъци на приетите и неприети
предявени вземания на кредиторите на длъжника в производство по
несъстоятелност/по чл.685 ал.1 от ТЗ /.В
предвидения законов срок по ТЗ ищцовото дружество е депозирало няколко
възражения против изготвения от синдика
списък на приетите вземания на основание чл.690 от ТЗ,включително възражение вх. №
4809/ 27.07.2011 г. против предявеното вземане
от ответното дружество „ Б.И. „ АД – по точка № 4 от списъка на приетите вземания , обавен в ТР на
16.07.2011 г. С определение
№703/ 12.11.2014 г. ,постановено по т.д.№66/ 2010 г. по описа на ОС-Пазарджик ,обявено в
ТР на 13.11.2014 г. съдът е оставил без уважение тези възражения
на ищцовото дружество против изготвения от
синдика списък,включително
и в частта относно вземанията на ответното дружество „Б.И. „ АД
под № 4 от списъка на приетите вземания .
Видно от изготвения от синдика списък
на приетите вземания
на кредиторите на основание чл.685 ал.1 ТЗ е,че кредиторът „ Б.И. „ АД гр. Панагюрище е предявил следните вземания с молба
вх.№2696/ 29.04.2011 г. в срока по чл.685 от ТЗ , които са
включени в списъка на приетите от синдика вземания , както следва : по точка
две вземане в размер на 440 580,00
лв. представляващо неизплатена цена по договор за покупко-продажба на недвижим
имот съгласно нотариален акт № 87 , нот.дело № 251/2008 г. от 06.06.2008 г. , по
точка три вземане в размер на 36866,50 лв. представляващо договорна лихва в
размер на 6% върху неплатената част от цената по същия договор за покупко-
продажба за периода 06.06.2008 г. до 06.06.2009 г. и по точка четири – процесното
вземане в размер на 85 968,64 лв.
представляващо дължима лихва за забава
върху неплатената част цената същия
договор за покупко- продажба. Трите вземания са включени от синдика в списака
на проитете вземания – под условие – с оглед изхода на висящи към онзи момент гр.д. № 1024/2009 г. по описа на
ПзОС и т.д. № 5 / 2011 г. по описа на
ПлАС.
Молбата на кредитора за предявяване на тези вземания вх. № 2696/ 29.04.2011 г. също е представена като доказателство по
настоящото дело , като в тази молба процесното вземане е индивидуализирано като
дължима лихва за забава върху неплатената част от продажната цена на недвижим имот от 07.06.2009 г. / датата на която е
изтекъл уговорения срок за плащане
/ в общ размер от 85986,64 лв. за
периода до 31.03.2011 г. Освен на
посочения по-горе нотариален акт, кредиторът се е позавал и на фактури с №№ **********
и 00000000034/ 06.06.2009 г. , издадени от „Б.И. „ АД с получател „Булгар
Минерали Стрелча „ АД .
Видно от представеното по делото
копие от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № , том ІІ, рег. № нот.дело № по описа
на нотариус вписан с рег. № по
регистъра на Нотариалната камара , страните по настоящото дело - „Б.И. „ АД от
една страна като продавач , а от друга „ Булгар Минерали Стрелча „ АД в качестмото му купувач са се договорили за
прехвърляне на собствеността върху подробно описани недвижими имоти срещу
заплащането на продажна цена в размер на 870 000,00 лв. без включен ДДС. Договорено е , че тази сума
ще се заплати от купувача по банков път
и на части в срок от една година от подписване на този нотариален акт ,
заедно с лихва в размер на 6%, изчислена на годишна база върху неплатената част от цената.
Представени са и два броя фактури с №№– двете
от 06.06.2009 г. , издадени от „Б.И. „
АД с получател „Булгар Минерали Стрелча „ АД за плащане на сумата в размер на
420 000,00 лв. с ДДС и посочено
основание – за производствен терен и сумата в размер на 213000,00 с ДДС с
посочени основания за плащане – мелница , трошачно, караулка -2, складове
-1,2,3 .
Не е спорно и се установява по делото , че с
молба вх. № 2851/ 04.05.2011 г. ответникът „Б.И.“ АД е предявил вземания
в общ размер от 914 984,44 лв. , от които 819 072,00 лв. с ДДС
вземане произтичащо от неплащане цената
на стока / натриев полуфабрикат/ предмет
на доставка извършена на 31.01.2011 г. с получател „Б.М.С. „ АД , за която
доставка е издадена фактура № / 31.01.2010 г.
и 95912,44 лв. лихва за забава върху нея за периода 01.02.2010 г. /
датата следваща извършването на доставката / до 21.03.2011 г. / датата на
откриване на производството по несъстоятелност.
Според представения по делото заверен препис
от счетоводна справка, подписана от главен счетоводител и изпълнителен директор
на дружеството в несъстоятелност, към 31.03.2011 г. общият размер на задълженията на това
дружество към „Б.И. „ АД се равнява на
сумата от 563611,65лв. Върху същия
документ срещу подпис е удостоверено, че е предаден на сидника на 13.04.2011 г.
Съгласно удостовереното в представената
декларация подадена в ТД на НАП от законният представител на „Булгар Минерали –Стрелча „ АД , към
31.12.2010 г. задълженията на дружеството към „Б.И.“ АД / т.4/ са в размер на 492 527,01
лв. по фактури 06.06.2008 г. и от
31.12.2010г.
Безспорно по делото се установява, че по
предявен от ответника в настоящото производство
„Б.И. „АД гр. Панагюрище иск против „Булгар Минерали-Стрелча „ с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД, е образувано гр.д. № 1024 / 2009 г. по описа
на ПзОС и е постановено и влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен този иск като неоснователен.
Предмет но това производство е била сделката за покупко- продажба
материализирина в нот.акт № 87/ 2008 г.
, като съдът в своите мотиви е приел, че не са налице условията на чл. 87 ал.1 ЗЗД – виновно неизпълнение на задължението
за плащане на остатъка от продажната цена по причина за която длъжникът отговаря и
липса на покана със срок за изпълнение. Съдът е приел за установен
правнозначимия факт – злоупотреба с права от страна на законният представител
на ищеца , претендиращ развалянето на договора поради неизпълнение. В мотивите
на съдебното решение постановено в хода на инстанционната проверка / т.д. № 5/
2011 г. по описа на ПлАС/съдът е взел
предвид , че съгласно отбелязванията в ТР
лицето Г.С.С. е вписано като
изпълнителен директор на „Б.И. „ АД на
дата 27.03.2009 г. , като към този момент
е бил изпълнителен директор на
„БулгарМинерали- Стрелча „ АД заедно с В.К., а на 29.05.2009 г. в регистъра е било вписано обстоятелството ,
че С. става единствен изпълнителен директор
и на БМС. Взел е предвид, че съгласно представените по делото
договори за съвместна дейност и договор
за заем, плащането на покупната цена е било свързано с изпълнение на
задължението по договора за заем между БМС и едно трето лице / ищецът в настоящото
производство „М.И.Б. „ ООД , което е било сторено на дати 08.10.2009 г. / в превод
на 120000 евро/ и на 11.11.2009 г. / препод на 180000 евро/ или общо към 11.11.2009 г. дружеството е
разполагало с общата сума от 300000 евро , което е било напълно достатъчно за плащане
на цената по договора за покупко- продажба в пълен размер, ведно с лихвата.
По делото като писмено доказателство е
представен протокол от заседание на съвета на директорите на „Б.М.С. „ АД , в който по т. 3 от дневния
ред е разгледа и подложена на обсъждане информацията на членовете на
съвета В. К. и Б. за дело образувано срещу БМС от „Б.И.“ АД гр. Панагюрище. Установява се от отразените в този протокол изявления на присъставщите, че към този момент дружеството БМС е имало
достатъчно средства в банковата си
сметка да се плати дължимата сума по
продажната цена, тъй като всички парични средства за плащането на тази цена са били преведени преди подаването на иска и че дружеството е имало достатъчно време за
да извърши плащането. Не е било прието предложението на част от членовете на
съвета на директорите за постигане на договорка за едновременно вдигане на
наложени върху сметка на БМС запори и изплащането на остатъка от дължимата
цена и до такова плащане не се е
достигнало.
По делото като писмено доказателства е
представено удостоверение изх. № 0126/ 2119 / 09.02.2012 г. издадено от „У.Б.
„АД , според което на 08.10.2008 г. са открити разплащателни сметки на БМС в
същата банка/ в лева и в евро /, като съгласно удостоверение от АВ от
09.10.2008 г. списимен от подписите за разпореждане със средствата в тези
сметки са положили Г. С. С. и В.К.. На
12.03.2010 г. е била депозирана молба от
Г. С. С. за заличаване на спесимена на
подписа на В. К.. Открити са нови разплащателни сметки , като съгласно
удостоверение от АВ от 12.03.20110 г. спесимен
от подписите за разпореждане е
положил само Г.С.С.. В периода преди 12.03.2010 г. по сметките на дружеството
БМС преводи са извършвани само по електрорен път, подписвани винаги само заедно от С. и В. К. ,
а след тази дата – на хартиен носител и
са подписвани само от Г. С..
За изясняване на спора от фактическа страна
по делото е допусната съдебно- икономическа експертиза и допълнителна такава.
Според неоспорените заключения на ВЛ Я. – Т. се установява , че според
счетоводните записвания извършени в ответните дружества след извършени
плащания по сделката извършена с нот.
Акт 87/ 2008 г. от общо дължимата сума в
размер на 870 000,00 лв. е останала
неплатена сумата в размер на 440 580,00 лв. от които изцяло по фактура № 33/ 06.06. 2008
г. – 420000,00 лв. и частично по фактура 34/06.06.2008 г. сумата
в размер на 20 580,00 лв. Според основното заключение към 31.12.2008 г. и
към 31.12.2009 г. в счетоводните ригистри
и съответно по балансите на двете ответни дружества са били отразени вземанията по тези две фактури общо в размер
на 440 580,00 лв. Според заключението в счетоводните регистри на ответните
дружества са извършени счетоводните
операции за извършеното прихващане с протокол от 30.04.2010 г. , като е
отразено погасяването на задължението на „Б.И.“ АД в размер на 820 800,00 лв. по фактура
37/ 20.01.2010 г. , а от друга страна - погасено е изцяло задължението на БМС по
фактура № 33/06.06.2008 г. , както и по фактура № 34/ 06.06.2008 г. , както и
посочените в протокола за прихващане суми за дължими лихви за забава – за 2008
г. в размер на 25394,41 лв. и в размер
на 26434,80 лв. за 2009 г. , както и по друга фактура частично / по фактура № 61/
30.01.2010 г. в размер на 326 544,99 лв. /. В счетоводните регистри и
балансите към 31.12.2010 г. не са
отразени задълженията по двете процесни фактури и лихвите за забава посочени
по-горе. Впоследтвие въз основа на писмено предложение и приемане на това предложение за анулиране на
протоколното прихващане с писмо изх. № 49/ 01.04.2001 г. на законните
представители, в счетоводните ригистри и
на двете дружества са извършени счетоводните операции за анулиране на извършеното прихващане.
Понастоятещем според заключението на еккперта
в счетоводните ригистри на „Б.И. „ АД съществува отразяване на
задълженията – главница и лихви за 2008, 2009 , 2010 г. и 2011 г. Тези задължения към ответника
БМИ са отразени още в неговите аналитичните ведомости за 2011г.,
2012 г. и 2013 г. и са намерили
отражение и в балансите към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г. Отразени
са и в аналитичните ведомости на БМС и в
счетоводните баланси , ведно с лихви в общ размер от 122913,85 лв. Вещото лице
установява, че законната лихва върху главницата от 440 580,00 лв. считано от 07.06.2009 г. до 31.03.2011
г. е в размер на 85457,95 лв. Според
допълнителното заключение на вещото лице , посочените като прихванати в
протокола от 30.04.2010 г. суми за лихви за забава са изчислени в размер на 6%
годишна лихва съгласно клаузата в нотариалния акт, но за период
от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. / а не до датата на уговорения в
нотариаления акт падеж – 06.06.2009 г. / . Вещото лице дава заключение, че
дължимата договорна лихва в размер на 6% годишно върху сумата от
440 580,00 лв. за периода 01.01.2009 г. до 06.06.2009 г. възлиза на 11528,51 лв., а за периода 06.06.2008 г. до 06.06.2009 г.
върху неплатените суми по нот.акт № 87/ 2008 г.
е общо в размер на 37067,92 лв. При това положение вещото лице дава
заключение, че от предвидените за прихващане суми за лихви за забава по
протокола от 30.04.2010 г. общо в размер на 51829,21 лв., след приспадане на сумата в размер на 37067,92
лв. , оставащата сума от 14761,29 лв. може да бъде съотнесена към дължима
мораторна лихва след крайната дата на
падежа - за перода 07.06.2009 г. до
18/19.09.2009 г.
Според представеното по делото писмо изх. №
16-ИМД-0591/ 21.10.2016 г. издадено от ТБ „ В. „ ЕАД, по отношение на сметки на
БМС в същата банка са наложени следните запори : три запора получени на
04.03.2010 г. / по ИД 112, 113 и 114 по
описа на ЧСИ /, един запор от 01.04.2010 г. по ИД 207 на ЧСИ , един на 24.09.2010 г./ вече отменен / и един запор с дата на получаване от банката
19.11.2010 г. с взискател ТД на НАП.
Във връзка с изложените в исковата молба и уточнени в ДИМ доводи , за погасяване на
главното задължение чрез извършено прихващане , по делото като писмено
доказателство е представен заверен препис от протокол за прихващане на разчети
между „Б.М.С. „АД и „Б.И. „ АД към 30.04.2010 г. , видно от което писмено
доказателство , двете страни по това споразумение са удостоверили насрещните си
волеизявления за погасяване на вземания до размера на по-малкото , като
останалият дължим остатък по т. ІV от „Булгар Минерали Стрелча „ АД е в размер
на 492 527,01 лв. От заключението на допуснатата по дето СИЕ се установява , че към този момент
задълженията на БМС АД към „Б.И.“ АД са
включвали : 420 000,00 лв. по фактура № 33 / 06.06.2008 г., 20580,00 лв.
хпо ф. № 34/ 06.06.2008 г., 1845,80 лв. по ф. № 40/ 01.07.2008 г. ,
819 072,00 лв. по ф. № 106/ 31.01.2010 г. , както и сумата в размер на
25394,41 лв. за забава на плащанията по н.а. за 2008 г. и 26434,80 лв. лихва за
забава на плащанията по нот. Акт за 2009 г. Към този момент вземанията на БМС
към Булгармни Инженеринг“ АД са възлизали на сумата в размер на 820 800,00
лв. – стойност на неплатената ф. № 37 / 29.01.2010 г.
В хода на настоящото дело на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК
,производството е било спряно до приключване на производството по преюдициален
спор , предмет на т.д. № 13/ 2013 г. по описа на Пз ОС. Към настоящия момент
същото производство е приключило с
влязло в сила съдебно решение. Съгласно постановеното
първоинстационно и от отменителното решение постановено по в.т.д. № 356 / 2015
г. по описа на Пл АС, са уважени отрицателните установителни искове по чл. 694 ал.1 ТЗ предявени между същите страни – за
установяване несъществуване на предявени и включени в списъка на приетите
вземания : в размер на претендирана сума
от 819 072,00 лв. с ДДС по данъчна
фактура № 106 от 31.01.2010 г., издадена
за доставката на 17 064 тона натриев полуфабрикат и вземане в размер на лихва
за забава от цената по същата фактура № 106/31.01.2010 г., в размер на
законната лихва върху нея за периода от 02.02.2010 г. до 21.03.2011 г.които
вземания, с Определение № 534 от 28.12.2012 г., постановено от Пазарджишкия
окръжен съд по търг. д. № 66/2010 г., са били включени в Списъка на одобрените
приети вземания в производството по несъстоятелността на „Б.М.С.“ АД, ЕИК
*********. В мотивите на същото съдебно решение, съдът е приел за установено ,
че извършеното между „Б.И. „АД и „Б.М.С.“
АД прихващане от 30.04.2010 г. е имало за свой предмет не друго вземане , а вземането на „Б.И. „ АД по процесната фактура № 106 от 31.03.2010 г.
, с което това вземане е било погасено изцяло. Тези така установени правно значими
факти са мотивирали съда да приеме , че вземането по тази фактура е несъществуващо към датата на предявяването му
в производството по несъстоятелност – тъй като е било пагасено чрез прихващане.
По делото са представени и други писмени доказателства / платежни
нареждания и извлечения от разплащателни
сметки на БМС/ , които съдът не падлага отделно на подробно обсъждане , тъй
като същите документи удостоверяват извършването на счетоводни операции, за
анализа на които съдът не разполага със специални познания, а от друга страна
част от тях касаят факти приети за установени в мотивите на приетите като
доказателства съдебни решения или са били обект на изследване при изготвяне на
приетите по делото и неоспорени от страните съдебно- икономически експертизи.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл.694 от ТЗ.Ищецът е кредитор ,който е
направил възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ,поради което има правен интерес от
предявяването на иск за установяване несъществуването на прието вземане.
Искът е предявен в 7-дневния срок от момента на обявяване в ТР на
определението на съда за одобряване на списъка по чл.694 ал.4 от ТЗ.Искът е
предявен пред съда по несъстоятелността и следва да се разгледа от друг състав
на съда. Искът с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ е предявен от активно
легитимирана страна,в законоустановения срок и е
процесуално допустим ,поради което следва да се разгледа по същество.
Не е спорно по делото, а се установява и от
всички събрани в настоящото производство доказателства ,че между страните по делото /
несъстоятелен длъжник и ответникът –
кредитор/ съществува
облигационна връзка породена от сключен между тях договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 06.06.2008 г. По силата на този договор ,
материализиран в представения по делото нотариален акт, страните по настоящото
дело - „Б.И. „ АД от една страна като продавач , а от друга „Булгар Минерали
Стрелча „ АД в качеството му купувач са
се договорили за прехвърляне на собствеността върху подробно описани недвижими
имоти срещу заплащането на продажна цена в размер на 870 000,00 лв. без включен ДДС. Договорено е , че тази сума
ще се заплати от купувача по банков път
и на части в срок от една година от подписване на този нотариален акт ,
заедно с лихва в размер на 6%, изчислена на годишна база върху неплатената част от цената.
Не е спорно също така , а и от събраните по
делото писмени доказателства/ съдът
отчита в тази връзка и неопроверганата в настоящото производство
доказателствена на мотивите на съдебно
решение по т.д. № 4 / 2011 г. по описа на Пл АС по отношение на приетите за
установени правнозначими факти стр.38 от делото /, се установява, че от страна
на купувача в рамките на договерения в нотариалния акт срок са извършени два
банкови превода от 03.11.2008 г. и 05.11.2008 г. на сумата в размер на
429,420,00 лв. и са останали неплатени
440 590,00 лв. от цената като дължима главница , както и договорената
лихва за забава за едногодишния период върху неплатената част от цената в
размер на 6%.
Безспорно също така се установава, че след
откриване на производството по несъстоятелност по отношение на БМИ , ответникът
„Б.И.“ АД предявява своите вземания като
кредитор в това производство, съответно молба вх. № 2696/ 29.04.2011 г. за вземания включени под точка 2,3 и 4 в списъка на приетите вземания / главница
в размер на 440 580 лв., договорна лихва в размер на 6% от подписването на
нот.акт до 06.06.2009 г. / и моратрона лихва за забава след тази дата до 31.03.2011 г. в размер на 85968,64 лв. /
процесното вземане /, както и молба с вх.
№ 2851/ 04.05.2011 г. ответникът „Б.И.“ АД е предявил вземания
в общ размер от 914 984,44 лв. , от които 819 072,00 лв. с ДДС
вземане произтичащо от неплащане цената
на стока / натриев полуфабрикат/ предмет
на доставка извършена на 31.01.2011 г. с получател „Б.М.С. „ АД , за която
доставка е издадена фактура № /
31.01.2010 г. и 95912,44 лв. лихва за
забава върху нея за периода 01.02.2010 г. / датата следваща извършването на
доставката / до 21.03.2011 г. / датата на откриване на производството по
несъстоятелност.
Ищецът обосновава своите твърдения за
наличието на правоизключващи и правопогасяващи отговорността на дружеството в
несъстоятелност за процесното вземане обстоятелства. Първата категория
възражения се извеждат от акцесорния характер на процесното вземане и касаят съществуването на главното вземане
за неплатена продажна цена като не се оспорва , че след извършване на
посочените две плащания общодължимият остатък е бил в размер на 440 580,00
лв., както и не се оспорва , че този остатък според договореното между страните
в нотариалния акт е следвало да бъде изплатен в едногодишен срок или най- късно
до 06.06.2009 г. Твърди се , че това вземане за главницата от дължим остатък от
продажната цена е било погасено чрез
извършено между страните прихващане с представения по делото потокол от
30.04.2010 г.
По делото е представено взяло в сила съдебно решение / в.т.д. № 356/ 2015
г. по описа на ПлАС /, с което е прието
, че вземането на ответника „ Б.И.“ АД предявено в производството по
несъстоятелност с молба вх. № 2851/ 04.05.2011 г. в размер на 819072,00 лв. по
фактура № 106/ 31.01.2010 г. не съществува , тъй като именно това вземане / а
не дължимия остатък от продажната цена по договора за покупко- продажба / е
погасено с извършено прихващане с протокол от 30.04.2010 г. Ищецът в настоящото
производство се позовава на същия правопогасяващ факт, като поддържа обратната
теза – че предмет на погасяването е бил именно непратения остатък от прожадната
цена, при положение , че погасяване е настъпило до размера на по-малкото
вземане , а не изцяло. Приетите за
установени факти в мотивите на посоченото съдебно решение не се ползват със силата на
присъдено нещо , но тяхната доказателствена сила важи относно фактите потвърдени или отречени с мотивите
, противопоставима е на трети лица и може да се оборва инцидентно с всякакви доказателствени средства без да обвързва съда. В настоящото производство
обаче доказателства оборващи тази доказателствена сила – не са събрани.
По важното в случая е обаче , че
съществуването на вземането от главницата , като неплатен остатък от продажната
цена по същия нотариален акт е предявено като вземане в производството по
несъстоятелност и е включено в същия списък на приетите от синдика вземания под
№ 2. Не се твърди и не са налице данни това вземане да е било от някого
оспорвано , както с възражени по чл. 690 ТЗ , така и с искове по чл. 694 ал.1 ТЗ. При това положение съдът счита, че съществуването на това главно вземане не
може да бъде оспорвано инцидентно в настоящото производство и на тази база да се обсъждат доводите за
несъществуването на акцесорното му вземане за лихви за забава. В ТЗ е предвиден специален ред , по който може да
се оспори едно вземане , предявено в
открито производство по несъстоятелност, като този специален съдебен ред е развитието на производството по специалния
установителен иск по чл. 694 ТЗ относно съществуването / несъществуването на
това вземане. Да се приеме , че след приключило производство по възраженията в
производството по несъстоятелност е допустимо да се предяви по всяко време
оспорване на прието вземане / чрез иск или възражение / би означавало да се
допусне заобикаляне на краткия
преклузивен срок по чл. 694 ал.1 ТЗ ,
явяващ се абсолютна процесуална предпоставка
за неговата допустимост , както и предвидения в закона специален исков
ред за защита.
По втората категория доводи, изложени в
исковата молба относно несъществуването
на вземането за мораторна лихва за забава. Тук се развиват три основни възражения, а именно , че лихвата за
забава като обезщетение за неизпълнение – не се дължи, тъй като законният
представител на несъстоятелното дружество и на ответникът – продавач, към
момента на дължимото изпълнение е бил един и същ и той е злоупотребил с правата си , като
умишлено и във вреда на представляваното
от него дружество не е платил тази цена- т.е. умишлено е поставил дружеството в
забава. Второто възражение касае твърдения погасителен ефект на протокола за
прихващане от 30.04.2010 г. и по
отношение на претендираната лихва за забава – натрупана до този момент, а на
трето място - евентуално се излагат въражения по дължимия размер на това
вземане.
По настоящото дело с влязло в сила съдебно
решение , съдът е отхвърлил предявения от „Б.И.“ АД против БМС иск с правно
основание чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сделката покупко- продажба по
процесния нотариален акт , като е
приел, че законният представил на
ответното дружество е реализирал забранения от конституцията и от закона / ЗЗД
/ състав на злоупотреба с права , а именно - представлявайки двете дружества
едновременно и въпреки наличието на парични
средства / към 11.11.2009 г. в размер на 300000,00 евро / дружеството длъжник
не е извършило това плащане макар, че
дължимата главница и договорна лихва за
забава се равнявали на сумата в размер
на 492 409,21 лв.
Ответникът в своят писмен отговор развива
възражението , че така установеното от съда
действие на законният представител
във вреда на дружеството , евентуално би могло да обоснове неговата
лична отговорност към това дружество , но не може да се отрази на отговоронстта
му в отношението с трети лица – страни по търговска сделка. Тези доводи формално биха могли да се приемат за правилни ,
но не и в конкретния случай , където страна по сделката не е кой да е друг
търговец, а точно юридическото лице , чието законен представител е същото
физическо лица, както и на неизпълния длъжник. Обстоятелствата приети за
установени / и неопровергани в
настоящото производство / , които безспорно се установяват и от справка в ТР
касаят вписванията на Г.С.С. като
изпълнителен директор в ТР на „Булгапмин
Инженеринг“ АД на дата 27.03.2009
г. , като безпорно към този момент той е
бил и изпълнителен директор на БМС
заедно с В.К.. На 29.05.2009 г. в ТР е
вписано обстоятелството , че С. става единствен изпълнителен директор и на БМС. Към 06.06.2009 г. изтича срока за
погасяване на главницата и уговорената между страните договорна лихва, но след датата 08.10.2009г. когато са преведени 234 700,00 лв./ 120000,00
евро / и е останал остатък за плащане в
размер на 205 880,00 лв. и след
11.11.2009г., когато е извършен превода
на целевата сума по договора за заем за плащане на остатъка от продажната цена, следва да
се приеме , че не са налице каквито и да
било обстоятелства , които да изключат отговорнстта на законният представител
за непревеждането на тази сума за погасяване на съответното задължение. Косвено
данни за такова развитие на нещата могат да се установят и от представения по
делото протокол от заседание на съвета на директорите проведено на 28.03.2010 г., където като
единствена причина за неизвършването на това плащане е посочено няколкомесечното забавяне на
плащането по целевия заем и на второ място запорирането на банковите сметки на
БМС. Самият ответник обаче твърди , че тези запори са наложени през м. февруари
и м. март 2010 г., като са представени писмени доказателства за налагането на
такъв запор и върху сметките през м. април и м. септември 2010 г. , но от 08.10.2009
г. за сумата в размер на 120000,00 евро
и от 11.11.2009 г. за останата част
от дължимата главница и дължимата
договорна лихва - до края на м. януари 2010 г. - следва да се приеме за доказано ,
безспорно установената от съда по т. д.
№ 5 / 2011 г. по описа на Пл АС фактическа обстановка – „креидторът има желание и интерес да получи дължимото , длъжникът има
възможност да престира , като за тази ситуация знаят и двете юридически лица страни по сделката , тъй като
се представляват от едно и също лице“. Този извод на съда не може да се
разколебае от представеното удостоверение издадено от „У.Б.“ АД , според което
през този период разплащанията по сметка в лева и евро на БМС са се извършвали само с подписите на С. и
на В. К. , тъй като по делото са представени многобройни писмени
доказателства, от които се установява, че посочената банка не е единствената ,
с която е оперирало дружеството длъжник БМС , а от друга страна е безспорен факта , че през този период
изпълнителен директор е бил само С.. Посоченият по-горе протокол от СД не установява каквито и да било данни , лицето
В.К. като член на СД да е възпрепятствало през този период ,
извършването на тези разплащания. Напротив – същият е настоявал за тяхното
извършване. Безспорно е също така , че именно в този период С. , като законен
представител на „Б.И. „ АД не само , че
не е наредил извършването на това плащане , но и е завел делото за разваляне на
договора за покупко- продажба поради неизпълнение- неплащане на продажната
цена. Съдът счита , че тази фактическа
обстановка изключва възможността негативните последици на забавата да се
прехвърлят в тежест на дръжеството - длъжник БМС в периода след като безспорно
по сметка на БМС са преведени изцяло средствата дължими за разплащане с продавача
по сделката с нотариален акт № 87 / 2006 г.
От основното заключение ва вещото
лице Я. , се установява, че дължимата
законна лихва върху неиздължения остатък по сделката от
440 580,00 лв. считано от 07.06.2009 г. / изтичането на едногодишния срок
за плащане на продажната цена / до
08.10.2009 г. / когато е извършено
плащането на първия транш от заема в размер на 120 000,00 евро / е в размер на 17555,04 лв. , а на основание
чл. 162 ГПК размерът на законната лихва върху остатъка от дължимата сума в размер на 242 687,92
лв. / 477647,92 лв. общо главница и
договорна лихва - 440580,00 лв. плюс 37067,92 лв. – заключение на ВЛ - л. 278
от делото / минус левората равностойност
на 120000,00 евро или 234 960 ,00
лв. / за периода 09.10.20109 г. до 11.11.2009 г. , съдът определя на сумата в размер на 2493,68 лв. / данните са
взети от електронен калкулатор balans.bg/. По изложените по-горе
съображения, съдът приема , че дължимата законна лихва за забава върху
неизплатен остатък от продажна цена следва да се дължи само за посочения
по-горе период и е в размер на 20048,72
лв.
Съдът намира за неоснователен развития от защитата на ищеца довод, че
вземането на законна лихва за забава е погасено изцяло или до размера от 67 900,00 лв. – чрез
извършетото прихваща с протокол от 30.04.2010 г., тъй като не се установява –
както от неговото съдържание , така и косвено от записванията извършени в
счетоводните регистри и баланси/ според неоспореното допълнително заключение на
експерта / , страните да са фармирали
воля за погасяване на лихва от такъв вид. От неоспореното заключение на
експерта се установява, че за нуждите на това прихващане , изчисленията
направени за определяне на задължението за забава за 2008 г.и за 2009 г. е на
база договерения в нот акт размер от 6 %, но тази лихва е определена не до крайния срок на плащане – 06.06.2009 г., а
до 31.12.2009 г. Този факт обаче има отношение само към въпроса доколко
съществува вземане на ответника – кредитор за договорна лихва в такъв размер,
но този въпрос стои извън предмета на настоящия правен спор, касаещ
съществуването и размера на лихва за забава след падежа на главното задължение.
При това положение предявеният отрицателен установителен иск за
установяване несъществуване на вземането на „Б.И. „ АД се явява частично
основателен до размера на 65937,92 лв. , като в осталата част до пълния
претендиран размер от 85968,64 лв. , основателността на тази претенция се опровергава от
събраните в настоящото производство доказателства, поради което ще следва да
бъде оставена без уважение. В исковата
си молба и в допълнителната искова молба , ищецът заявява , че поддържа и алтернативно искане за установяване несъществуването на същото
вземане , на същите основания, но до размера на 67900,00 лв. По въпроса за възможността ищецът да предяви няколко иска и то при
условията на алтернативно обективно съединяване на исковете е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – Решение № 392 / 18.01.2012
г. на ВКС по гр.д. № 1487 / 2010 г. , ІV г.о. Според нея алтернативното
обективно съединяване на исковете е
допустимо, когато ищецът разполага с
няколко конкуриращи се притезания или с няколко основания на правото си, като
му е безразлично по силата на кое от
конкуриращите притезания ще получи престацията си или въз основа на кое от
конкуриращите основания ще му бъде
признато претендираното право. При предявяването на исковете при условията на
алтернативно обективно съединяване обаче , ищецът предоставя на съда да
разгледа и да уважи един от предявените
искове. Съдът не следва да разглежда и
не дължи произнасяне по всички предявени искове , а само по един от тях, като в
мотивите и в диспозитива на решението
следва ясно и точно да е посочено по кой
от всички алтернативно съединени искове
уважава претенцията. В настоящия случай
съдът приема , че макар и заявени като две алтернатино съединени
претенции, твърденията в исковата молба сочат на еднакви , а не конкуриращи се
основания и едни и същи, а не
конкуриращи се притезания за
установяване несъществуването на едно вземане, поради което съдът дължи
произнасяне по този иск , съобразно изложеното по-горе.
С оглед изхода на делото и на основание чл.694 ал.2 от ТЗ ищецът съобразно отхвърлената част от исковата
претенция ще следва да бъде осъден да
заплати по сметката на ОС-Пазарджик дължимата за производството ДТ в размер на 801,95 лв., ответниците - държавна такса върху уважената част от
претенцията общо в размер на 2637,51 лв. или 1318,75 лв. всяко едно от двете ЮЛ
-ответници по иска. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и сторените
от ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция в общ
размер от 5500,00 лв. или по 2750,00 лв. всеки един от тях. Ищецът ще следва да
заплати на ответника „Б.И. „ АД сторените по делото разноски в размер на 794,77
лв. / общо 3109,59 лв. възнаграждение за юрисконулт и 300,00 лв. възнаграждение за вещо лице /
съразмерно с отхвърлената част от иска .
Мотивиран от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
По предявения от „М.И.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Севлиево, ул. „Никола Петков” №41а, ап.3.3, представлявано от управителите В.К., Л.Р. и
Д. Б., чрез адв. А.
К., представляващ Адвокатско дружество „ К. и В.” гр. София, със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „К. и В.”, против „Б.И. ” АД гр. Панагюрище, ул. „Гаврил Кръстевич” №2, ЕИК *********, представлявано
от ИД Г.С. ***,
с ЕИК ********* – с открито производство по несъстоятелност с решение
№35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по
описа на ПзОС, иск с парвно основание чл. 694 ал.1 ТЗ ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на длъжника,синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност
на „Б.М.С.” АД
гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито производство по несъстоятелност с
решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по описа на ПзОС,че НЕ
СЪЩЕСТВУВА приетото в производството по несъстоятелност по т.д.№66/ 2010 г. по описа на ОС-Пазарджик вземане в размер на 65937,92 лв.
представляващо дължима лихва за забава
върху неплатена част от цената по
договор за покупко- продажба на недвижим
имот с нот. Акт № 87 / 2006 г. представляващо
част от сумата 85986,54 лв. предявена
с молба вх.№2696/ 29.04.2011 г. , приета и включена в т. 4
от синдика в
списък на приетите вземания на
кредиторите на основание чл.685 ал.1 ТЗ от същия,одобрен с определение № 703/ 12.11.2014 г. ,постановено по т.д.№66/2010 г. по описа
на ОС-Пазарджик,като
предявения отрицателен установителен иск
за разликата над сумата от 65937,92 лв.
до пълния предявен
размер от 85986,64 лв. като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „М.И.Б.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола
Петков” №41а, ап.3.3, представлявано от управителите В.К., Л.Р. и Д. Б., чрез адв. А.
К., представляващ Адвокатско дружество „ К. и В.” гр. София, със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „К. и В.” да заплати
следващата се държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 801,95 лв.
ОСЪЖДА „Б.И. ” АД гр. Панагюрище,
ул. „Гаврил Кръстевич” №2, ЕИК *********, представлявано от ИД Г.С. да заплати
следващата се държавна такса в размер на 1318,75 лв.
ОСЪЖДА „Б.М.С.” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито производство по
несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г.
по описа на ПзОС, да заплати
следващата се държавна такса в размер на 1318,75 лв.
ОСЪЖДА „М.И.Б.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола
Петков” №41а, ап.3.3, представлявано от управителите В.К., Л.Р. и Д. Б., чрез адв. А.
К., представляващ Адвокатско дружество „ К. и В.” гр. София, със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „К. и В.”да заплати
на „Б.И. ” АД гр. Панагюрище, ул. „Гаврил Кръстевич” №2, ЕИК
*********, представлявано от ИД Г.С. сторените по делото разноски в размер на 794,77 лв.
ОСЪЖДА„Б.И. ” АД гр. Панагюрище,
ул. „Гаврил Кръстевич” №2, ЕИК *********, представлявано от ИД Г.С. да заплати на „М.И.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Севлиево, ул. „Никола Петков” №41а, ап.3.3, представлявано от управителите В.К., Л.Р. и
Д. Б., чрез адв. А.
К., представляващ Адвокатско дружество „ К. и В.” гр. София, със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „К. и В.” сторените
по делото разноски в размер на 2750,00 лв.
ОСЪЖДА „Б.М.С.” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито производство по
несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г.
по описа на ПзОС да заплати „М.И.Б.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Никола
Петков” №41а, ап.3.3, представлявано от управителите В.К., Л.Р. и Д. Б., чрез адв. А.
К., представляващ Адвокатско дружество „ К. и В.” гр. София, със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „К. и В.” сторените
по делото разноски в размер на 2750,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :